— Грант, недей. — Тя прехапа долната си устна.

— Месеци наред се опитвах да се убедя, че се притеснявам за добродетелността ти, че изпитвам бащински инстинкт да я защитя. Но после трябваше да си призная защо тези мисли ме измъчваха. Аз ревнувах от него. Аз…

— Не, не трябва да ми казваш тези неща. Недей…

— Аз исках да съм този, който те целува, който те гали. Исках да видя гърдите ти, да ги докосвам, да ги целувам…

— Спри! — извика тя, издърпвайки краката си от скута му и бързо се изправи, като почти събори стола си, докато го буташе назад.

Без да се сети да обуе обувките си, Шели избяга от масата и изчезна между лавиците с книги. Намери една тъмна пътека, където флуоресцентната лампа на тавана бе изгоряла, и се облегна на металната полица, подпирайки чело върху свитите си длани.

— Това не може да ми се случи повторно — простена тя почти без дъх. — Не мога да му позволя отново да се появи в живота ми.

Но той вече й бе повлиял, физически и емоционално. Бе парализирал съзнанието й, така че да не може да мисли за нищо друго, освен за него. Тялото й копнееше за неговото. Тя бе разбрала от обещаващата целувка на верандата пред къщата си, че той може да задоволи нуждата, която я изгаряше отвътре.

До болка копнееше за това, почувствала се изведнъж в плен на желанието. Сигурно ръцете му, устните му можеха да я освободят от този затвор. Но не биваше, не бе възможно… Тя беше се борила с този копнеж по него години наред и щеше да продължава да се бори.

Но когато той се появи до нея откъм сенките, Шели не помръдна.

Неподвижна, тя продължаваше да стои склонила глава над полицата, когато го чу зад себе си. Знаеше, че бе най-добре веднага да избяга, възможно най-бързо и най-далече. Вместо това стоеше като вкоренена на това място, ужасена, че ще я докосне, молеща се той да не си тръгне, без да го направи.

Мъжът отметна косата й настрани с разтреперана ръка и почти долепи устни до ухото й.

— Шели, какво не е наред?

Той прилепна към извивките на тялото й. Бе доста по-висок, но бе удивително как телата им си паснаха едно към друго, как раменете му се извиха около нейните, как гърдите му заслониха гърба й, как твърдостта на неговото тяло срещаше нейната мекота.

— Шели? — повтори Грант.

— Нищо. Нищо не е наред — каза тя и печално поклати глава.

— Не е така. Няма да позволя да не е наред. Никой няма да ми каже, че не е наред. Не и този път. — Ръцете му се сключиха около кръста й и той я придърпа още по-близо до себе си.

Тя потръпна от желание.

— О, Грант, моля те, недей. Вече не съм дете.

— И слава богу.

— Но се държа като дете.

— Само ако откажеш да признаеш и приемеш това, което е неизбежно помежду ни.

— Не е неизбежно. Ние сме зрели възрастни хора, отговорни за постъпките си. Трябва да спрем това, преди да е излязло от контрол. Аз трябва да го спра.

— Можеш ли? Можеш ли да го спреш, Шели?

— Да, да, да — повтори тя, но само за да не каже противното.

— Аз не можах да се въздържа да не те целуна преди десет години. Слава богу, тогава можах да се спра и да не те последвам. Но тези ограничения вече нямат значение. Тогава не можехме да се отдадем на привличането помежду си, но сега можем. Аз го искам. Ти също.

— Не — отрече тя, а после се задъха, когато ръцете му се плъзнаха отстрани на тялото й. — Не, моля те Грант, не ме докосвай там.

Но беше прекалено късно. Ръцете му бяха върху гърдите й. Устните му бяха до бузата й, изпускайки горещ, излизащ на пресекулки дъх.

Забравила всички свои протести, Шели отпусна глава и покри ръцете му със своите. Той нежно притискаше гърдите й.

— По-силно. По-силно — помоли тя с такъв копнеж, че когато по-късно си го спомнеше, щеше да умре от притеснение и срам. Но сега действията й се ръководеха от сетивата, от тяхната крещяща нужда от него. Устата й трескаво потърси неговата през рамото й, когато натискът на милувките му, направлявани от настойчивите й ръце, се усили.

С невероятно усилие Грант откъсна устни от нейните и я завъртя в ръцете си. Пръстите им се преплетоха, той обхвана с ръце главата й и се премести, за да я притисне към рафта.

Тя бе доброволна пленница, отвръщайки на опияняващия блясък на очите му. Няколко буреносни, сърцераздирателни мига те само се гледаха. Желанието, диво и примитивно, искреше между тях. Накъсаното им дишане отекваше в празното помещение.

Когато най-после сведе устни към нея, нейните бяха разтворени и очакващи. Мъжът нежно прокара език по извивката им, като със същото движение милваше дланите й с връхчетата на пръстите си.

Поддавайки се на неустоим подтик, той отдели устата си от нейната и целуна дланите й, така както бе целунал устните й, намирайки меката, чувствителна точка в центъра им. Тя отпусна глава настрани, докато той бе зает с тази толкова еротична милувка, и зарови носа си в гъстата му тъмна коса.

Отново зацелува устните й, като се извиваше и търкаше тяло в нейното. Зърната на гърдите й веднага се втвърдиха, разкривайки копнежа й по него.

— Да, да — прошепна тя. Грант леко се отдръпна, за да я погледне.

До болка бавно той спусна ръце надолу до гърдите й и плътно ги притисна под горещите си пръсти. После премести ръцете си от двете страни на гърдите й, побутна ги една към друга и се наведе, за да зарови глава в уханната им мекота. Мъжът вдишваше дълбоко, сякаш този аромат му даваше жизнени сили.

— Искам да те видя без нищо по теб — каза той, изправяйки се отново. — Знам, че гола си красива. Усещам с пръсти колко си красива… — Когато бавните кръгови движения на палците му изтръгнаха още по-възбудена реакция от едрите й гърди, отново повтори: — Красива.

Леко я отдръпна от полицата, обсипвайки я с омайно страстни целувки. Ръцете му се плъзваха в задните джобове на дънките и той притисна дупето й, като я придърпа още по-силно към твърдата си мъжественост.

— Пъхни ръцете си под пуловера ми.

Тя плъзна ръце от кръста към средата на гърба му и опипа гладките твърди мускули.

— Горещ си. — Думите й бяха уловени от отворената му уста. Езикът му докосна ъгълчетата на устните и трапчинките й.

— Докосни ме отпред.

Шели се поколеба само за миг, преди да премести едната си ръка на гърдите му. С опипващи движения, насърчавани от огнените му целувки, тя изучаваше покритата с косъмчета кожа на корема и гърдите му. Грант дишаше тежко.

— Искам да съм вътре в теб — каза той с измъчена въздишка. — Дълбоко. Заобиколен от теб.

Тя повтори въздишката му, гърчейки пръсти в гъстите косми около пъпа му, и отвърна на пламенната му целувка. Той се отърка о нея предизвикателно и Шели му отвърна.

В първия момент си помисли, че примигващите светлини са плод на замайването й. После двамата едновременно осъзнаха, че това е сигналът, че библиотеката затваря след пет минути.

Разтреперани и без дъх, те се отдръпнаха един от друг. Той хвана ръката, която бе под пуловера му, и я погали, притискайки я към кожата си. После я издърпа, приближи я до устните си и целуна връхчетата на пръстите й.

— По-добре да тръгваме — каза тя колебливо, когато лампите отново примигнаха.

Те бързо се върнаха до тяхната маса. Шели плъзна крака в обувките си, докато събираше учебниците. Бързо слязоха по стълбите. Когато стигнаха до долния етаж, се смееха на положението, в което бяха попаднали.

— Мистър Чапмън, виждам, че за малко щяха да ви заключат…

Гласът на жената заглъхна, когато видя Шели редом с Грант. Шели разпозна преподавателката, която бе присъствала на сбирката на факултета по политология, тази, която се бе смяла на шегата на Грант, която не можеше да откъсне поглед от него.

Тя забеляза, че двамата са зачервени и разрошени. Също без съмнение бе видяла и подутите от целувки устни на Шели. Усмихнатото изражение на преподавателката бе изместено от явно неодобрение.

— Лека нощ — каза Грант забързано и побутна Шели за лакътя към вратата, където служителката чакаше да заключи.

— Лека нощ, мистър Чапмън — отвърна жената с обвинителен тон.

На Шели й се искаше земята да се разтвори и да я погълне. Объркана от чувствената възбуда на момента, тя временно си бе позволила да забрави как една връзка между тях двамата ще изглежда в очите на всички останали. Сега, когато бе принудена да се върне на земята, всичко отново й проблесна. За такава връзка не можеше да става и дума. Тя самата щеше да изглежда лесна плячка. Хората щяха да я възприемат като новата играчка на професора грешник. Той щеше да бъде отхвърлен от неодобрението на колегите си.

Веднага щом стигнаха до паркинга пред сградата, Шели се отправи към колата си.

— Лека нощ, Грант — каза тя, издърпвайки ръката си.

— Шели…? Почакай! — извика той след отдалечаващата се фигура. После я стигна, сграбчи ръката й и завъртя младата жена към себе си. — Какво става сега?

— Нищо — каза тя, извивайки ръката си, за да се отскубне от пръстите му.

— Как ли пък не. — Той мина напред и препречи пътя й. — Кажи ми какво се случи между третия етаж и вра… О, да — мис Елиът ни видя заедно. За това ли се притесняваш?

— Видя ли изражението на лицето й? Тя ме гледаше сякаш… Няма значение. Лека нощ. — Опита да го отмине.

Той не й позволи.

— Какво те е грижа за мнението й. Толкова ли е важно то за теб?

Тя предпазливо разтърка челото си. Беше започнало да пулсира от напрежение.

— Не, не точно нейното мнение. Мнението на всички. Ти си ми преподавател…

Грант я издърпа рязко, а ръцете му сграбчиха рамената й.

— Първо съм мъж, по дяволите. А ти си първо жена, преди всичко останало. Освен това не мисля, че това е истинският проблем, нали? Какви други пречки си издигнала в съзнанието си?

Проницателността му я изплаши и тя се стегна от страх и яд.

— Пусни ме. — Начинът, по който изрече тази заповед, не търпеше възражения и ръцете му бавно се отдръпнаха и се отпуснаха отстрани на тялото му.