Сандра Браун - Скандална връзка

— Защо не дойде на лекцията днес? Болна ли си?

Бяха минали два дни, откакто бе срещнала Грант в библиотеката. Последното нещо, което очакваше, бе да го намери пред вратата си.

— Не, не съм болна.

— Защо не беше в час?

— Лично ли посещавате всичките си студенти, които отсъстват от лекцията ви, мистър Чапмън? Това не отнема ли прекалено много от скъпоценното ви време?

Той изглеждаше ужасно раздразнен. Подпря ръце на бедрата си и премести тежестта си от единия крак на другия. Очите му под гъстите вежди дълго и бавно я изучаваха с възмутено изражение.

— Ти си страхливка.

— Прав си.

Бързото й съгласие го изненада. Бе очаквал сърдит изблик от отрицания. Този път раздразнението му се изля в една дълга въздишка.

— Може ли да вляза?

— Не.

— Да. — Мъжът я избута навътре в стаята и затвори вратата зад себе си. Тя се опита да протестира, но той я накара да млъкне. — Не смятам, че би искала да изречеш всичко това на верандата пред къщата си.

Шели го погледна замислено, а после му обърна гръб и отиде до прозореца.

— Казвай каквото имаш за казване. Все едно няма да промени нищо. Отписах се от твоя курс.

— Защо?

— Имам прекалено много за учене този семестър — каза тя все още с гръб към него.

— Опитай пак.

Шели се извърна с лице към него.

— Добре — извика тя. Вече не бе влюбената ученичка, която изпитва страхопочитание пред него, беше жена, която се изправя пред свой противник, но на равна основа. — Не мога да остана в курса ти след това, което се случи онази нощ. Не трябваше изобщо да ти позволявам да ме целуваш.

— Ти не ми позволи да те целуна. Ти също участваше.

— Аз… аз само… исках да задоволя любопитството си. Това е всичко. — Тя лъжеше, печелеше време и той го разбираше много добре.

— Какво е сторил с теб готиният ти мъж, докторът, че те е накарал да се страхуваш от секса?

— Не се страхувам.

— Страхуваш се от нещо.

— Грешиш.

— Тогава защо си застанала там толкова напрегната и притеснена? Знаеш, че никога не бих те наранил. Какво ти е направил Даръл Робинс, че си станала толкова предпазлива с мъжете?

— Нищо!

— Кажи ми!

— Научи ме какви безсърдечни, самодоволни егоисти са! — извика тя, а гърдите й се изпъчиха от бурните чувства, които я обзеха.

Главата му ту се вдигаше, ту се свеждаше, сякаш бе закачена на кука под брадичката. Последваха няколко мига напрегната тишина.

Сега като беше пуснала бомбата си, Шели си пое дълбоко дъх и продължи.

— Баща му не ни помогна, както Даръл се надяваше. За да се издържаме, аз напуснах колежа и започнах работа. Работех в един офис с още сто човека като мен. Започнах като обикновена чиновничка в деловодството и постепенно се издигнах до машинописка. Прекарах пет години по осем часа на ден, превила гръб над машината… Когато се върнех вкъщи, пазарувах, чистех, перях, готвех. После печатах курсовите работи на Даръл. През всичките две предварителни години, три години в медицинския колеж и една година стаж никога не се оплаках. Вършех си задълженията на съпруга. Какво от това, че ставах ужасно скучна, защото единственото, за което можех да говоря, бяха клюките в офиса.

Даръл също се трудеше. Той учеше. Това поне му отчитам. Отплати се. Назначиха го в една от най-големите болници в града.

Спря за миг, за да си поеме дъх.

— Една вечер бях сготвила Бьоф Строганоф, едно от любимите му яденета. Той си дойде, седна на масата и каза: „Шели, аз вече не те обичам. Искам развод.“ „Защо?“ — изплаках аз. „Защото аз те надраснах. Вече нямаме нищо общо.“ Сега разбираш ли защо не искам повече усложнения в живота си? Не искам да бъда безплатната икономка и любовница на някой мъж. Аз съм свободна и независима. Не искам да се забърквам в нищо, не искам неочаквани проблеми. Дори и да не беше това, което си, дори и да не беше и без това невъзможна връзката ни, пак нямаше да те искам в живота си.

Напълно изтощена, тя се отпусна на един стол, опря глава на облегалката му и затвори очи. Тъжната история на брака й не бе станала известна дори и на родителите й. Защо изведнъж бе стоварила голите мрачни факти в лицето на Грант, сама не можеше да си обясни. Но може би сега той щеше да разбере защо тя не искаше да се вижда с него при никакви обстоятелства.

Единственото, което бе пропуснала в историята си, бяха сексуалните й отношения с Даръл. Тя се бе омъжила за него по погрешка. В онзи етап от живота си вярваше, че да си жена и да си омъжена, е едно и също. Всяка жена се омъжва. Това беше единственото общоприето нещо. Да се приспособява към стандартите на другите хора, бе за Шели Браунинг начин на живот и никога не й бе хрумвало да се противопостави на системата.

Тя вероятно би могла да направи Даръл щастлив и обратното, но с изключение на една съществена съставка, която липсваше в техния брак. Тя не го обичаше и никога не бе го обичала. Тя бе запазила в душата си тайната светлинка, която независимо от всичко гореше с ярък и постоянен блясък. Бе се омъжила, защото другият мъж, когото желаеше, бе недостижим за нея.

— Шели. — Приглушеният му глас, който стигна до нея от другия край на стаята, от разстоянието на толкова години, бе като милувка. Като самозащита, тя не отвори очи. — Съжалявам за нещастието, което си преживяла. Не искам да бъда проблем в живота ти.

Искаше й се да изпищи, че той винаги е бил проблем в живота й. Вместо това отвори очи и каза уморено:

— Значи няма да настояваш за тази връзка?

Грант тъжно поклати глава.

— Не мога да ти позволя отново да се изплъзнеш от пръстите ми. Мислех си, че ако те виждам през ден на лекциите, може да издържа, докато свърши семестърът. Но след това, което се случи онази вечер, знам, че не мога да чакам повече. Едно време бяхме забранена територия един за друг. Сега вече не сме.

— И сега сме. Повече отвсякога. И двамата сме преживели прекалено много.

— Ти си била отхвърлена, а аз загубих наивността си. Никой от двама ни вече не е идеалист. Можем да си помогнем.

— Но можем и да се нараним.

— Готов съм да опитам.

— Но аз не съм — извика тя отчаяно и скочи от стола си. — Ти нахлуваш в живота ми като парен локомотив, изскачаш от миналото и очакваш да ти се метна на врата. Добре, мистър Чапмън, ако това ласкае егото ви, аз наистина се бях побъркала по вас. Боготворях земята, по която стъпваше. Светът ми се въртеше около следобедите, които прекарвах с теб. Всичко, което казвах или правех, се преценяваше по това какво ти би си помислил за него. Когато приятелят ми ме целуваше, представях си, че си ти. Е, това прави ли те щастлив. Това ли искаше да чуеш.

— Шели…

— Но аз вече не съм замечтана тийнейджърка. Ако търсиш такава сляпа преданост, търси си я някъде другаде.

Той скъси разстоянието помежду им с няколко дълги крачки. Ядосано я хвана за раменете и я разтърси леко.

— Това ли си мислиш, че искам от теб? Да ме обожаваш като някакъв герой? Да си сляпо влюбена? Не, Шели. Ти си интелигентна жена и аз уважавам твоята интелигентност. Но аз те желая и като любовница. Гола и страстна и толкова запалена по мен, колкото съм и аз по теб. И не ми казвай, че подобна мисъл за нас двамата никога не ти е хрумвала. Ти почти призна, че е така.

Той отново я разтърси.

— Не си ли се замисляла какво би станало, ако се бях подчинил на желанията си онази нощ, ако те бях изнесъл от там, бях те разсъблякъл, гледал, докосвал, милвал? Боже, как само ми се искаше да го направя. Проклинах морала, който ме възпираше изобщо някога да видя тялото ти и да го докосна, да опитам вкуса му и да го любя.

Тя простена и се опита да зарови лице в гърдите му, но той не й позволи. Улови лицето й с ръце и го повдигна към своето.

— Не си имала щастлив сексуален живот с мъжа си. Не ти е харесвало да се любите, нали, Шели?

— Моля те. — Простена младата жена и се опита да се откъсне от ръцете му.

Той не я пусна.

— Не ти е харесвало, нали?

За миг тя задържа дъха си, после яростно поклати глава.

— Не — прошепна, после повтори по-решително — не, не, не.

— О, боже. — Той я притисна към себе си, като леко се поклащаше напред-назад. Прекара пръсти през косата й, за да обхване нежно главата й, и притисна лицето й към гърдите си. Устните му докоснаха косата й с пламенна целувка. След известно време той повдигна брадичката й с палец. Пръстите му проследиха линията, която описваше косата по челото й.

— Толкова си красива! — Той едва изрече думите, но тя го разбра. — Харесвам опушения цвят на очите ти, формата на устните ти. — Мъжът прокара връхчето на пръста си по тях. — Косата ти е мека и блестяща и толкова естествена, не е завъртяна в някаква превзета форма. — Той се наведе и допря устни до нейните. — Шели, ти имаш нужда от любов, от любовта на някой, който оценява каква жена си. Позволи ми да ти я дам.