— Правите свои заключения, но засега ще отмина това — заяви съдията. — В тези случаи, когато сте били в дома на мистър Чапмън — съдията се прокашля, — отношенията ви били ли са напълно платонически?

В стаята настана тежка тишина.

— Не.

Веждите на съдията се извиха учудено. Той остави да изтекат няколко минути, като потупваше с молива си по купчината материали на бюрото си. Погледна към масата, където Пру Цимерман си шептеше нещо с адвоката си. После ястребовите му очи се отправиха към Грант.

— Мистър Чапмън, не съм незапознат с онази злополучна история във Вашингтон. Дали сте били невинен в онзи случай или не, няма връзка с настоящия проблем. Обаче, когато един мъж е бил замесен в скандал, той е уязвим спрямо фалшиви обвинения. Припомням ви, че сте под клетва. Някога имали ли сте сексуални отношения с мис Цимерман?

— Не съм. — Гласът му бе плътен, звучен, решителен, непоколебим.

Пру Цимерман се присви на стола си, когато съдията я прониза със строгите си очи.

— Е?

Маската на лицето й и нервите й рухнаха едновременно. Тя скри очи в дланите си.

— Приятелят ми ме изостави. Не знаех какво да правя. Съжалявам! Съжалявам!

В стаята настана хаос. Докато адвокатът на Пру я извеждаше от кабинета, тя, хлипайки, помоли Грант и Шели за прошка, че е излъгала. Накрая съдията изрецитира правния жаргон, с който официално обяви делото за приключено.

Когато той свърши, Грант прекоси стаята, хвана Шели за ръка и я придърпа към едно по-изолирано кътче до прозореца. Обхвана с длани лицето й и го повдигна към себе си, за да види тя пламъците на любовта, които горяха в очите му.

— Защо се подложи на това? Истината щеше да излезе наяве само след няколко минути.

— Исках ти да знаеш колко много ти вярвам. Колко те обичам. Прости ми, че те предадох, когато най-много се нуждаеше от доверието ми.

Той нежно целуна устните й.

— Признавам си, че бях бесен, когато си тръгнах от къщата ти, но имах цяла седмица да премисля. Не можеш да упрекваш булката, че се е разстроила при новината, че на младоженеца са му натресли иск за бащинство в деня на сватбата.

Той се засмя, но това бе тъжен смях.

— Боже, съжалявам, Шели. Ако оживеем до сто години, пак няма да мога да ти се издължа.

— Вече си го направил. Като ме обичаш.

— Но това може да не е последният път, когато подобно нещо се случва. Както каза съдията, моят характер и репутация ще бъдат подозрителни дълго време.

— Мога да се справя с всичко, докато знам, че ме обичаш.

— Обичам те. — Той я притисна към себе си, сякаш искаше да я направи част от собственото си тяло.

— Грант, защо не ми каза, че си се обаждал да питаш за мен преди години?

Той се изправи и я погледна.

— Как разбра?

— Мама случайно ми каза тази сутрин. Защо ти не ми каза още отначало?

— Страхувах се да не си помислиш, че се самоизтъквам. Или да не си внушиш, че съм се вкопчил в миналото и не виждам жената, в която си се превърнала. Когато се уверих какво изпитваш към мен, се поколебах дали да ти кажа. Ти бе достатъчно огорчена от брака си. Не исках да оплакваш неща, които са можели да се случат.

— Винаги ще съжалявам за годините, които сме пропилели разделени, ще съжалявам, че не ти казах какво изпитвам, когато бях достатъчно голяма, за да осъзная, че чувствата ми не са просто обожествяване на юношески идол.

— Хайде да не губим повече време — прошепна той като приближи устни до нейните.

— Какво имаш предвид?

— Господин съдия? — обърна се той към мъжа, който подреждаше бюрото си. Съдията погледна изненадан, че ги вижда, след като всички други си бяха тръгнали. — Ще ни направите ли една услуга? Може ли да ни венчаете?



— Не приличаш на никой банкер, който съм виждал — заяви Грант провлечено откъм вратата на банята, когато тя излезе изпод душа.

— И на теб страшно ти харесва да ми го напомняш. — Шели размаха пръсти пред лицето му и го изпръска с вода.

Той взе хавлията от ръцете й и я хвърли на пода.

— Да кажем, че никога досега не съм изпитвал влечение към някой кредитен служител. Но почувствах копнеж да направя това. — Той покри гърдата й с ръка и завъртя длан върху набъбналото зърно. — Нито пък съм виждал банкер да носи такъв сладък малък товар. — Другата му ръка поглади малката издутина на корема й.

— Вече не е толкова малък — каза тя, приближила устни до топлата кожа на врата му.

— Правят ли рокли за бременни в мишо сиво на тънко райе?

— Мразя мишото сиво на тънко райе. Никой не се е оплакал от дрехите ми на бременна. Даже клиентките ми се чувстват по-уверени, като видят жена, която съчетава кариерата с майчинството.

Четирите месеца на бременността бяха променили съвсем малко тялото й. Очевидното здравословно нарастване на бебето и поналелите се гърди бяха двете неща, които очароваха бъдещия татко. Ръцете му изучаваха корема всеки ден, измервайки развитието на детето им.

— Вече го обичам — заяви Грант и целуна все още гъвкавата кожа на корема й. — Но не чак толкова, колкото обичам майка му — прошепна той и се надигна, за да целуне дълбокия прорез между гърдите й.

— Дори след три години брак?

— Толкова много? — Мисълта му не следеше разговора. Мързеливо са наслаждаваше на вкуса на гърдите й.

Тя измърка и плъзна ръка под колана на панталона му.

— Да, и още трябва да разгонвам студентките ти.

— Ами! — присмя се той, почти останал без дъх.

— О, да. А и те са с гореща кръв. Знам какво е да седиш в класната стая и да копнееш по преподавателя си.

— Така ли?

— Ъхъ.

След дипломирането й се бяха преместили от Седърууд в Тълса, където тя си намери престижна работа в банка. Грант започна да преподава в един реномиран държавен колеж и след две години бе станал шеф на катедрата по политология и подготвителния факултет по право. Бе невероятно красив както винаги, слаб и атлетичен. Допълнителните сребристи нишки в косата му само подсилваха привлекателността му.

За първата им Коледа заедно тя му бе подарила лула и карирано сако с велурени кръпки на ръкавите. Той бе погледнал към разопакования подарък със зле прикрито разочарование.

— Не може един професор да няма такива неща — бе го подразнила тя. На 26 декември той ги замени за кожено яке и чифт тесни дънки. Мърморейки, тя се бе съгласила, че това бе по-добър избор, но хвърляше гневни погледи към всяка жена, която дръзваше открито да оцени сексапила му.

От време на време откъслечни истории, свързани със скандала около Ланкастър, изплуваха, но подробностите започнаха да избледняват в паметта на хората. Грант бе ценен за това, което беше сега. Сенчестото му минало малко влияеше на уважението, което сега печелеше. И ето че наскоро той бе помолен да обмисли възможността да се кандидатира за предстоящите местни избори.

— Ти искаш ли? — бе попитала Шели очарована, когато той й бе съобщил за политическия комитет, който се бе обърнал към него.

— Няма да ми попречат да се ангажирам на местно или дори щатско ниво. Може би ако внесем известна завършеност в политиката на щата, част от мръсотиите, на които станах свидетел във Вашингтон, ще се разчистят.

Той продължаваше да обмисля предложението, а тя ясно бе изразила намерението си да го подкрепи напълно каквото и решение да вземе. Животът й беше изключително пълноценен. Годините, прекарани с Даръл, за когото бяха прочели, че се е развел с втората си жена, сякаш никога не се бяха случвали. Животът й бе започнал в деня, когато Грант Чапмън я бе поканил на кафе след лекцията по политология. Или по-точно, в деня, когато я бе целунал за пръв път, когато тя беше още ученичка. Онези мрачни години между тези две събития бяха почти изтрити от паметта й.

Сега, все още в прегръдката му, тя изрази цялата любов, която изпитваше към него, с пламенната си милувка.

— Шели — промълви той, — тъй като не се държиш както подобава на един сдържан банкер, ще си разкопчея панталоните.

— Защо просто не ги свалиш? — предложи тя със сладострастен глас и похотливо намигване.

Ръцете им се състезаваха коя може да се движи по-бързо, докато накрая той бе гол също като нея.

— Имаш ли някакви други хубави идеи? — прошепна до ухото й Грант, докато плъзваше ръка между стегнатите й бедра.

— Ъхъ — изсумтя Шели. Докосна го отново и потърка тяло в неговото.

С трепет той произнесе името й, вдигна я и я отнесе в спалнята. Внимателно я положи върху леглото и легна до нея. Тя потърка лице в косматата му гръд. Устните й се движеха прелъстително. Езикът й продължи нежната й милувка.

— Шели, ти си… да… толкова сладка…

Тя повдигна глава да посрещне дълбоката му, пламенна целувка. Както винаги, това я остави без дъх, лиши я от разум. Тялото й започна да вибрира като струните на добре настроена арфа.

Дланите му обхванаха гърдите й, повдигнаха ги и ги притиснаха една към друга. Той сведе глава и се възхити на новия по-тъмен цвят на чувствените й зърна.

— Грант, люби ме — помоли тя, когато телата им се сляха в едно.

Опиянен от същата страст, той водеше и двама им към вечния празник на любовта.

— Така беше първия път. Спомняш ли си, Шели?

— Да, да — прошепна тя, усещайки, че изпада в кадифеното царство на забравата. — Спомням си.