Тя потрепери и без да осъзнава, постави ръце на раменете му. Той не бързаше. Отдаде същото задълбочено внимание и на другото й ухо, докато накрая тя започна да извива главата си, опитвайки се да улови устните му със своите.

Когато накрая й позволи да го направи, запечата устата й със страстна целувка — те се съединиха толкова здраво, че нищо не би могло да ги раздели.

— Обожавам устата ти — каза Грант решително, докато обсипваше устните й с горещи целувки. — Боже, наистина я обожавам. Всеки път, когато те целуна, сякаш ям вкусен сметанов десерт.

Когато я целуна отново, те се отпуснаха върху одеялото. Ръцете му се плъзнаха под фланелата й и потръпнаха при усещането за топлата сатенена мекота на кожата й. Възбуждащо бавно той си проправи път нагоре до под гърдите й. Обхвана ги в дланите си, като едва ги докосваше. Дишането й се учести и Грант се усмихна. Повдигна блузата й и погледна към грейналите под слънчевата светлина гърди.

— Как можеш да се съмняваш в женствеността си, като имаш такива прекрасни гърди? — каза той, леко укорително. — Толкова са красиви. Създадени са за любовта ми. — Грант очерта с пръст едното стегнато кълбо. И пак. Кръговете, които описваше, ставаха все по-малки, докато тя започна да се извива от възбуда.

— Целуни ме — помоли дрезгаво Шели, протягайки ръка във въздуха, докато успя да се вкопчи в косата му.

Той докосна зърната на гърдите й с върха на езика си. Повдигна глава, за да се наслади на незабавната им реакция й, после започна да милва едното с пръсти, докато устата му пое и засмука другото. Тя потъваше все повече в транса, в който той я водеше, а бедрата й се полюляваха върху одеялото в свой сексуален танц.

Ръката му с милувки се спусна надолу до бедрото и го стисна през плата на изтърканите й дънки. От устата й се откъсна задъхан вик:

— Грант!

Целта му не бе да я измъчва, а да й доставя удоволствие и той веднага реагира на мълчаливата й молба. Той се надвеси над нея, взря се в отнесените й очи, докато разкопчаваше дънките, и плъзна ръката си навътре. Пръстите му надигнаха финия дантелен ластик на бикините й и покриха тъмния триъгълник под тях.

— Грант?… — Гласът й бе станал тънък и писклив от възбудата, която причиняваха милващите му пръсти.

— Ти си истинска жена, Шели. Ще ти докажа каква страстна жена си.

Само за миг тя се противопостави на убедителния талант на пръстите му, докато осъзна, че това е безполезно. Предаде се на техните сладки заклинания и магията, която те правеха. Внимателно, нежно той докосваше най-чувствителната точка на женствеността й с връхчето на пръста си. Истинска огнена планина се надигна в нея.

Тя неспокойно изви гръб. Без да осъзнава, покри ръката му със своята и я притисна. Планината потрепери от закипялото вътрешно напрежение.

— Шели, погледни ме — настоя той, като хвана другата й ръка и преплете пръсти с нейните. Безизразните й очи се отвориха, за да срещнат погледа му, и чак тогава успяха да се фокусират.

— Грант… ти си… о, любов моя… — Огнената планина изригна с вулканична енергия и пръстите му се оказаха стегнати в пулсиращия обръч. Вълните на удоволствието прииждаха и прииждаха, докато накрая пожарът стихна сам.

Главата й се отпусна тежко на одеялото, докато гърдите й се надигаха и отпускаха задъхано. Когато накрая пулсът й се успокои и дишането й стана по-нормално, тя отново отвори очи. Примигна срещу ярката слънчева светлина, докато той се наведе и й направи сянка с главата си. Тя замаяно му се усмихна.

— Не знам дали трябва да бъда благодарна или засрамена — каза почти шепнешком.

— Никога не се срамувай от това, което си, а прояви благодарността си, като никога вече не се съмняваш, че можеш да ми доставиш удоволствие. Ти си единствената жена, която желая.

Тя внезапно осъзна, че е проявила егоизъм. Хвърли бърз поглед към красноречивото доказателство, което издуваше панталона му. Без да се замисля за последствията, тя го докосна.

— Съжалявам. Не беше справедливо към теб.

Той се усмихна и започна да разкопчава колана си.

— Още не сме свършили.

Внезапно почувствала се като жизнерадостно палаво дете, тя се засмя.

— Грант, не можем — опита се да протестира, докато той се наместваше. — Някой може да ни види.

— Глупости. — Той сведе глава, за да опише жарка пътека от целувки по врата й. — Просто се отпусни.

— Да се отпусна? Не мога — отвърна тя без дъх, като направи точно това, усетила сладкото господство на устата му. — Никога не съм се любила на открито.

— Не си?

— Не, никога.

— Нито пък аз — призна си той. — Така че е крайно време да го направим.

Девета глава

— Е?

Усещането от движението на устните му по косата й бе страхотно.

— Е, какво? — Тя се гушна в него, наслаждавайки се на топлината на тялото му след бурното любене допреди малко.

— Ще се омъжиш ли за мен? — Той пъхна ръка под блузата и погали гърдите й. Само преди минути тя бе лежала гола и незащитена от устните му. Любовта бе разпалила страстта му и тя с удоволствие бе приела опустошителните му целувки. Сега се наслаждаваше на нежното му докосване.

— Може и да ме убедиш.

Палецът му бе мил и успокоителен.

— Моля те. Обичам те. Този уикенд беше невероятен. Надявам се, че можем да изживеем още хиляди такива. Но аз няма да се задоволя с връзка. Искам да споделяме живота си, не просто една страна от него. Ти не би живяла заедно с един мъж без брак, а и аз вярвам в пълното обвързване. Омъжи се за мен, Шели.

Тя премести глава, така че да може да го погледне в очите.

— Сигурен ли си, Грант? Аз съм момиче от малко градче, не съм космополитна като жените, с които си свикнал.

— Аз съвсем не бях светският мъж, за който ме представи пресата след смъртта на Миси. А даже и да бях, пак искам само теб.

— Предполагам, че се разбрахме в такъв случай — каза тя меко. А когато веждите му се извиха въпросително, добави: — Защото откакто се помня, винаги съм искала само теб.



Грант малко се впечатли от враждебната атмосфера, която цареше в кабинета на ректора Мартин, когато нахлу там на следващата сутрин. Без дори да се огледа в покритото с килим преддверие, пристъпи към секретарката, подпря ръце на бюрото й и се наведе заплашително.

— Съвсем навреме съм — изрече той.

Секретарката примигна към него през дебелите стъкла на очилата си и облиза тънките си устни.

— Той… той ще се срещне с вас веднага щом приключи с мисис Робинс.

С поклащане на сребристосинята си коса, оформена в прическа, наподобяваща кошер, тя посочи единствената друга личност в помещението. Шели седеше до стената на един от простите неудобни столове.

Грант се извъртя на пети и чак сега я забеляза. Устните му гневно се свиха. Той хвърли един унищожителен поглед към секретарката, после прекоси мрачната стая и отиде при Шели. Без никакво притеснение, хвана ръката й и я стисна здраво, като седна на стола до нея.

— Значи и ти си получила покана — промълви той. Погледна към плика с монограм, досущ като този, който му бе връчен от куриер сутринта. В плика имаше покана да се яви в офиса на ректора в десет сутринта за обсъждане на въпрос от най-неотложно значение.

— Да. Един млад мъж ми я донесе тази сутрин. Опитах се да ти се обадя, но вече бе излязъл.

— Добре ли си? — Той успокоително потърка опакото на дланта й с палеца си. Очите му разтревожено оглеждаха лицето й.

— Да — отвърна тя и се усмихна нежно. — Само дето не спах много добре.

Когато я бе отвел вкъщи след разходката им и двамата бяха решили, че е по-добре той да не остава при нея за нощта, както и тя да не остава при него, докато не се оженят.

— Нито пък аз. Не знаех къде да си сложа ръцете.

— Шшшт! — скара му се тя, изчервявайки се.

— Нямах търпение да те видя тази сутрин, а сега пък това. — Грант взе плика от ръката й и плесна с него по дланта си.

— За какво… ъъм… — Шели стрелна поглед към секретарката, която изобщо не се опитваше да прикрие любопитството си. — За какво, мислиш, е всичко това? — попита тя шепнешком.

Той я погледна с изражение, което комбинираше разкаяние и пакостливост.

— Знаеш много добре за какво е това, както и аз.

Тя кимна намръщено.

— Мислиш ли, че Пру Цимерман е изпълнила заканата си?

— Може би. Сигурен съм, че ще се опита да ни нарани по един или друг начин. — Той удряше с юмрук по бедрото си. — По дяволите! Не ме интересува какво си мислят за мен, но не ми харесва да ме третират като някой първокурсник, заловен по бели гащи.

Шели пребледня и той промърмори.

— Извинявай. Лошо си подбрах думите.

Когато се погледнаха и си спомниха миговете, които бяха споделили, направиха нещо напълно неочаквано. Засмяха се. Засмяха се от чудесното усещане, че са заедно и се обичат. Ужасеното изражение на секретарката ги накара да прихнат още по-силно.

Тя още им хвърляше предпазливи погледи, когато прозвуча бученето на интеркома.

— Да? — заговори тя срещу светналата лампичка на централата. — Разбира се. — Насочи воднистите си очи към Шели. — Ректорът Мартин желае да се срещне първо с Вас.

Шели се изправи, но Грант също скочи на крака.

— Ще се срещне и с двама ни — възпротиви се той и закрачи към страшната врата.

— Грант. — Шели го хвана за ръкава. — Аз нямам нищо против. Наистина.

— Но аз имам. Няма да му позволя да те изнудва. Влизаме заедно. — Направи още една крачка решително, но тя пак го задържа.

— Войнствеността може да не е най-добрият подход.

Той се обърна към нея и въздъхна тъжно. После се усмихна и я побутна към вратата, смекчавайки малко изражението и походката си.

— Ти можеш да си ми много полезна. По всякакъв начин.

Ректорът Мартин седеше зад бюрото си, но се изправи, когато Шели пристъпи в стаята. Той бе придобил добродушно изражение, което веднага се промени в неодобрение, щом видя, че Грант я следва.