— Навярно би трябвало — съгласи се Грант не особено убедено, като внимателно проследяваше всяко движение на четката й за коса, която разресваше гъстите тъмни кичури. Той не бе пропуснал и полюшването на гърдите й всеки път, когато тя раздвижеше вдигнатите си ръце.

— От друга страна, те няма да пристигнат преди обяд. Имаме известно време.

Тя с усилие отдели погледа от неговия. От една седмица не се бяха любили и ако копнежът му бе поне колкото нейния, той го разяждаше отвътре като изгладняло чудовище.

— Добре изглеждаш — отбеляза тя, докато леко навлажняваше косата си.

Тъмният му костюм, бледо синята риза и строгата вратовръзка изглеждаха неуместно официални на фона на интимната атмосфера на банята.

— Благодаря — отвърна той разсеяно. Гледаше към шията й и броеше всяко пулсиране на вената в съблазнителната ямичка в основата й. — Ти също.

— Но аз… аз още не съм облечена. — Тя се обърна към него, останала без дъх.

— Точно това имам предвид. — Гласът му бе станал дрезгав от възбуда. Зениците му се бяха разширили и почти изпълваха ирисите му. Видя се отразена в тях, после видя как ръцете й се вдигат и обгръщат врата му.

— Става късно. Трябва да се обличам.

Беше я прегърнал и заровил лице отстрани на шията й.

— Да. Отивай да се обличаш. Не ме оставяй да попреча на това, което трябва да свършиш.

През цялото време, докато говореше, ръцете му повдигаха края на нощницата й. Първо пръстите му, после и дланите му се плъзнаха под ластика на бикините й, обхванаха ханша и го придърпаха към него.

Устните й трескаво потърсиха неговите и се сляха с тях. Тя отвърна на натиска му, като завъртя леко ханш в няма молба той да утоли копнежа, който я измъчваше. Грант я повдигна и я отнесе в спалнята, където я остави до леглото. Тя се пребори с токата на тънкия му колан, после свали ципа на панталона му. С разтреперани ръце се освободи от прозрачните си бикини, които никак не бяха успели да попречат на милувките му.

Той разхлаби възела на вратовръзката си и рязко я издърпа през глава, след като безцеремонно бе пуснал сакото си на пода. Измъкна се от панталона си, свали обувките и чорапите си, като очите му не се отделяха от нея — тя легна и разтвори нощницата си. Едва бе успял да разкопчае ризата си, когато се отпусна на колене.

Издърпа я отгоре си и първо с очи, после с ръце и накрая с устни изрази обожанието си. Цялата любов, която изпитваше към нея, намери израз в сладките целувки на устните му. И двамата си нашепваха нежни любовни думи в хармония, като някакъв дълго репетиран напев. Той позна момента, когато тя вече не издържаше, притисна твърдите си гърди към нея и се скри в копнеещото й тяло. Всеки тласък бе като любовна песен, композирана от неговото тяло за нейното. Страстта му експлодира в момента, когато тя премина границата на вселената, и виковете им се извиха в кресчендо.

Заситен, той се отпусна до нея и положи глава на гърдите й. Тя го обгърна и с нежни пръсти започна да милва лицето му.

Грант се надигна колкото да целуне гърдите й, изразявайки възхищението си от всичко, което я правеше жена. Блажената умора, която изпитваше, се отразяваше в сънените му очи, от които струеше мекият блясък на любовното удовлетворение.

С върха на пръста си очерта подпухналата й долна устна и докосна трапчинките й.

— Не знам какво да очаквам от сватбата — прошепна той, — но меденият месец ще е страхотен.



Шели закопча клипса на перлената си обица, докато бързаше към всекидневната. Грант бе вече там, за да посрещне родителите й. Той се здрависа с баща й и заговори любезно с майка й.

Тъкмо се бе заел да завързва наново възела на вратовръзката си, когато на вратата се бе звъннало. Срещна очите й в огледалото, което използваше, за да се види над рамото й.

— Още една целувка и нямаше да успеем — подхвърли той закачливо. Докато намъкваше сакото си, я целуна леко по бузата. — Изцапала си се със спирала точно под лявото око.

— А ти имаш влакънца от килима по ревера — отвърна му тя с престорен шепот. Грант ги изчетка и се втурна навън от спалнята.

Тя оправи грима си, приглади косата си, провери да не е забравила нещо съществено в бързината и после се забърза към гостите.

Настана оживление, когато Шели сърдечно се прегърна с родителите си, получи комплиментите им за копринения си костюм в прасковен цвят, съчетан със сивкавосиня блуза, и бе затрупана от подаръците, изпратени от приятели и съседи от родния й град.

— Бил, брат ми, очевидно закъснява — отбеляза Грант. — Той и жена му ще дойдат с кола от Тълса.

Шели бе благодарна на родителите си за лекотата, с която приеха бъдещия й съпруг, и за мигновеното разбирателство, което се установи помежду им.

— Ще пиете ли кафе? — предложи тя.

— Добре ще ни дойде след пътуването — отвърна баща й.

Звънецът на вратата и телефонът иззвъняха едновременно.

— Аз ще се погрижа за телефона и кафето — каза Грант, — а ти отвори вратата. Вероятно е Бил, така че му се представи. — Той бързо прегърна Шели и се втурна към кухнята.

Шели отвори широко вратата и учтивата й усмивка бе заменена от въпросителна.

— Да? — попита тя униформения мъж, който стоеше на верандата.

— Тук ли е Грант Чапмън?

— Да. А Вие сте?

— Заместник-шериф Картър, мадам. Мога ли да видя мистър Чапмън.

— Беше Бил — обясни Грант, като се върна в хола. — Закъсняват и… Какво става?

— Мистър Чапмън? — попита заместник-шерифът.

— Да.

Той постави призовката в ръката на Грант.

— Какво е това? — попита Грант.

— Призовка. Трябва да се явите в гражданския съд в петък сутринта. Срещу Вас е заведено дело.

— Съд… дело? — заекна Грант. — Какво дело?

Очите на заместник-шерифа огледаха стаята. Видя хубавата млада жена, мъжа, който очевидно изглеждаше като младоженец в тъмния си костюм. На масичката за кафе имаше красиво опакован сватбен подарък и кутия от цветарски магазин, под целофанения капак, на която се виждаше орхидея.

Той не можа да погледне Грант в очите, когато каза с притеснение и съжаление:

— Дело за бащинство.

Десета глава

— Дело за бащинство! — Грант издаде някакъв звук, подобен на смях. — Това шега ли е? Да не би момчетата от спортния клуб да са ви изпратили? — Той се обърна към Шели и се усмихна широко. — Тези момчета са…

— Съжалявам, мистър Чапмън — прекъсна го заместник-шерифът. — Това не е шега.

За момент Грант се взря в него, после разпечата призовката. Очите му бързо я прегледаха, но веднага се увериха, че е истинска.

— Цимерман — изрече през зъби. — Тази изобретателна малка кучка.

Не говореше високо, но думите му отекнаха в стихналата стая.

— Срокът е много малък, но не успяхме да Ви открием, за да Ви връчим призовката. Няколко пъти идвах до дома Ви. Съветвам Ви да се свържете с адвокат.

— Сам ще се защитавам. Десет часа, петък? — Заместник-шерифът кимна. — Извинете, че не Ви благодаря.

— Съжалявам — повтори представителят на закона. Докосна ръба на шапката си, кимна на Шели. Извъртя се и бързо се отдалечи по алеята към полицейската кола, паркирана до тротоара.

Грант затвори вратата и изпусна дълга, уморена въздишка.

— Страхотен сватбен подарък — промълви с горчивина той и се обърна. — Шели, за бога, аз…

Като видя вцепененото изражение на лицето й, се почувства като ударен от парен чук. Очите й бяха широко отворени и безизразни. Сияещият й вид, за който й бе направил комплимент само преди половин час, бе заменен от смъртна бледност. Перленото коралово червило изглеждаше като маска на клоун върху тебеширено бялото й лице. Стоеше като истукана, но трепереше, сякаш не можеше да се побере в кожата си и всеки момент щеше, да се пръсне на милион малки късчета.

— Шели. — Гласът му бе дрезгав. — Кажи ми, че не си мислиш… Кажи ми, че не вярваш, че това момиче е бременно от мен.

Сякаш в транс тя поклати глава, отначало бавно, после решително.

— Не — отвърна бързо, прекалено бързо. — Не. — Примигна няколко пъти, после безцелно обиколи с поглед стаята, без да се спира на нищо.

С две широки крачки Грант отиде до нея и обгърна раменете й с ръце.

— Погледни ме — настоя той. Тя стоеше в стоманената му прегръдка като безжизнена кукла. — Не съм имал нищо общо с това момиче. — Говореше през зъби. — Вярваш ли ми? — Леко я разтърси. Ръцете й висяха отпуснато, но пълните й със сълзи очи не се отместваха от напрегнатото му гневно лице.

Така й се искаше да му вярва. Разбира се, че не бе имал нищо общо с Пру Цимерман, но… И тя бе съвсем младо момиче, когато я бе целунал за първи път… И Миси Ланкастър… Бременна. Той бе казал, че бебето на Миси не е било от него, че той не й е бил любовник. Той не лъжеше. Не би могъл. Той я обичаше. Нея, Шели. Обаче…

Грант свали ръце от раменете й и я пусна толкова бързо, че тя едва не падна на пода. Известно време се взира в извърнатото й лице, където отвращението и сърдечната болка се бореха за преимущество. Шели не бе сигурна кое надделява.

Той се обърна настрани и каза на баща й:

— Бил щеше да ни чака при църквата. Ще отида да го видя и да отменя церемонията.

Когато се обърна към нея, тя не намери сили да го погледне. В този момент не чувстваше нищо. Нито гняв, нито болка, разочарование, отчаяние. Бе като вцепенена, напълно лишена от чувства. Духът й я бе изоставил, вместо сърце й бе останала една огромна празнина.

Когато излезе, Грант не затръшна вратата. Но тихото щракване не би могло да прозвучи по-безвъзвратно.



— Шели, скъпа. — Майка й първа наруши гробната тишина. Тя не знаеше от кога стоеше там, втренчена в затворената врата. Майка й отново я заговори.

Шели повдигна глава и видя, че родителите й я наблюдават предпазливо. Може би очакваха, че ще избухне в гняв, ще скърца със зъби, ще заскубе косата си и ще блъска глава в стената? Предпазливостта им бе оправдана. Чувстваше, че е способна да извърши такива неща.