Грант се разсмя, но в очите му нямаше нищо весело.

— Говори каквото искаш за мен. Обиждай ме, ако това те кара да се чувстваш по-добре. Повярвай ми, бил съм атакуван от много по-важни и силни хора от теб, Робинс. Не можеш да ме засегнеш. Но ще те убия, без да се замисля, ако говориш така на Шели.

— Казах самата истина — изпищя Даръл.

— Каза чисти глупости. Не бих наранил Шели, като ти разказвам подробности, за това как сме се любили, но те уверявам, че това бе най-върховното изживяване, което съм имал в живота си. И докато си лежиш в студеното стерилно легло с удобната за кариерата ти съпруга, искам да си мислиш за всичко, което изпускаш, всичко, което си захвърлил заради монументалното си безпочвено самомнение.

Нещо пламна в душата Шели, но това не бе притеснение от думите на Грант, бе благодарност и любов. Тя дори не забеляза погледа, който Даръл стрелна към нея. Той я погледна с пробуден интерес, но тя виждаше само Грант.

— Значи ще продължите с долната си малка връзка? — запита Даръл с презрителна нотка.

— Не — отвърна Грант спокойно.

Любовното блаженство, което изпълваше Шели, внезапно изчезна и очите й се разшириха от тревога.

— Никаква връзка. Ние ще се оженим.

Тя отвори уста от изненада, но не произнесе нито звук. Даръл също бе останал безмълвен, когато чу отговора на Грант.

— И аз съм по-умен от теб, Робинс. Ще я любя така, както никога не си се сещал да го правиш, защото си бил прекалено глупав. Аз уважавам интелигентността и амбициите й. Нейната кариера ще бъде не по-малко важна от моята. Нашият брак ще бъде партньорство. Ще я накарам да забрави дните, които е преживяла с теб и ти си се отнасял с нея като с изтривалка за обувки.

С един последен заплашителен поглед Грант го пусна.

— Махай се. Достатъчно развали сутринта ни.

Даръл почти се строполи на пода от облекчение. Бързо се съвзе, оправи палтото си и хвърли един презрителен поглед към Шели.

— Моите поздравления — каза той язвително. После направи грешката да се обърне с гръб към професора.

— О, Робинс? — започна Грант учтиво.

— Да? — отвърна докторът и се обърна войнствено към него.

— Това ти е за всичките пъти, когато си я правил нещастна и аз не съм бил наоколо да се погрижа. — Юмрукът на Грант изхвърча и се заби в корема на Даръл с глух звук, който очевидно бе последван от пронизваща болка.

Напереният доктор се преви на две, притиснал стомаха си. Безжалостно, Грант го сграбчи за яката, издърпа го да се изправи и го завлече до вратата. Избута го на верандата и го пусна с толкова уважение към достойнството му, колкото би проявил към някой умрял плъх.

С достатъчно изразителни и красноречиви епитети, професорът затвори вратата и я заключи. Но когато се обърна към Шели, изражението му веднага се смекчи. Той протегна ръце и тръгна към нея. След миг тя се бе сгушила в прегръдката му и се притискаше към обичните косъмчета на гърдите му.

Показалецът му избута брадичката й нагоре и Грант я погледна с любов.

— Не беше със свещи и вино, не бях на колене, но това все пак си беше предложение. Омъжи се за мен, Шели — прошепна той забързано и притисна главата й към извивката на рамото си.

Ръцете й се обвиха около него. Тя го притисна към себе си и го прегърна силно. Стискайки силно очи, за да прогони самодоволния образ на Даръл, да изтрие обидните му думи от паметта си, Шели отвърна несигурно:

— Не знам, Грант, просто не знам.

Той чу нейната нерешителност и разбра нежеланието й да се почувства отново като в капан. Отпусна леко прегръдката си и каза нежно:

— Хайде да се разходим в гората. Тази стая още вони на Робинс. С малко късмет, като излезем, мислите ти ще се прояснят и ще разбереш, че искаш да се омъжиш за мен.



— Много си мълчалива — отбеляза Грант.

По прищявка на есенния вятър едно златистокафяво листо бе паднало на бузата й. Той го махна и погали косата й.

— Мисля си.

Бяха поели по един селски път извън града и бяха пътували замислени и мълчаливи, докато накрая Грант паркира колата си встрани до дърветата.

— Хайде да походим — бе предложил той.

Измъкна едно старо одеяло иззад седалката, помогна й да прескочи плитката канавка и я поведе към гората, блеснала в златисто в студеното есенно време.

Падналите листа бяха като дебел килим, който шумолеше под краката им. Дори след като мълчаливо се бяха съгласили да разпънат одеялото под един голям дъб, той уважи желанието й да подреди мислите си. Тя лежеше положила глава в скута му, взирайки се през дебелите клони на дървото, без всъщност да разсъждава за случилото се сутринта, а се наслаждаваше на приятната тишина, на силата на бедрата под главата й, на шепота на дъха му близо до лицето й.

— Нещо хубаво ли си мислиш? — попита той и се наведе над нея.

— Почти.

— Искаш ли да ми кажеш?

— Мислех си, че с теб се чувствам по-добре, отколкото когато и да било през живота ми. — Тя изви глава нагоре, за да го вижда по-добре. — Разбираш ли какво имам предвид?

— Да.

— Искам да бъда с теб постоянно.

— Не виждам какъв е проблемът? — попита той, като долови болката в гласа й. Зарови пръсти в косата й. — Помолих те да се омъжиш за мен, Шели.

— Знам, знам — каза тя и седна. Опря чело на коленете си. — Но не знам дали трябва да се оженим.

— Ясно. Можеш ли да ми кажеш защо? Можем ли да го обсъдим. Има ли нещо общо със скандала във Вашингтон?

— Не, не. — Тя тъжно поклати глава, но не го погледна. — Казах ти, че що се отнася до мен, все едно това не се е случвало.

Той постави ръка на гърба й, плъзна я нагоре до основата на врата й, после надолу, чак до кръста. Нагоре и надолу, много нежно.

— Тревожиш се, че пак ще станеш втора класа човек ли?

Колебанието, предшестващо отговора й, му подсказа повече, отколкото биха изрекли думите. Той издърпа ръката си.

— Казах ти, че ще бъдем равноправни партньори. Мислиш ли, че искам да си кротка и покорна, Шели? Аз искам съпруга и любовница, не постоянна домашна прислужница. Ти ще имаш същото положение в семейството, каквото и аз. Създала си си своя ниша в този свят и тя ще стане още по-голяма. Гордея се с това. Аз искам да обогатя живота ти, не да отнема независимостта ти.

Грант нежно постави ръка под брадичката й и повдигна главата й към себе си. Очите й бяха препълнени със сълзи, когато срещнаха неговите.

— Как можеш да проявяваш такова разбиране? — запита тя дрезгаво.

— Толкова по-стар и мъдър съм от теб — отвърна той закачливо. Когато ъгълчетата на устата й се извиха в усмивка, добави сериозно: — Всъщност, аз не съм от тези мъже, които искат жена им да стои на заден план, за да не застрашава егото им. Не виждам как твоят успех, в каквото и да е начинание, може да направи нещо друго, освен да подобри и моя живот.

— А какво ще кажеш, ако реша да работя, докато се издигна до президент на банка.

— Ще бъда винаги до теб, за да те окуражавам и побутвам нагоре по стълбата на кариерата ти, когато се отчаеш. — Ръката му се плъзна към дупето й и леко я ощипа. — Тази възможност просто ме очарова.

Тя се изчерви, повече заради това, което се канеше да попита, отколкото заради тази проява на обич.

— Ами ако реша да си остана вкъщи… и може би да се грижа за семейството?

— Определено ще се погрижа за моите задължения — отвърна той сериозно, въпреки че очите му проблясваха и зеленото в цвета им бе надделяло над сивото. — Това, което се опитвам да ти кажа, Шели е, че ще направя всичко, за да гарантирам щастието ти. Искам да си щастлива с мен. Искам да сме щастливи заедно.

За негова изненада лицето й отново се сви измъчено и тя се извърна настрани.

— Шели, какво за бога…

— И аз искам да си щастлив с мен, но се страхувам, че ще те разочаровам — изхлипа тя.

— Какво говориш? — попита той със смесица от отчаяние и недоумение.

— Това, което Даръл каза за мен, бе вярно. Когато се оженихме, аз… аз станах като труп. Не знам какво ми става последните няколко дни, но никога преди не е било така. Представи си, че се оженим и аз… те разочаровам? Не бих го понесла. Ти си имал толкова много жени и…

— Шели, Шели! — Той я завъртя към себе си и я притисна до гърдите си. Прокара пръсти през косата й, разтърка нежно врата й. — Наистина ли смяташ да слушаш онзи надут петел и да позволиш на нещо, което той е казал, да ти влияе? Боже мой, не разбираш ли защо искаше да те обиди така?

Грант обърна лицето й към своето и се взря в обърканите й, пълни със сълзи очи.

— Той е разбирал, че под повърхността ти на възпитана и сдържана дама има страстна и чувствена жена. Аз го разбрах преди десет години, когато те целунах… Това, което вбеси Робинс и което ще продължи да го терзае до края на нещастния му живот, е, че той не е успял да извади наяве тази сексуалност. Причината да дотича днес не беше, че се е разтревожил, че връзката ни ще навреди на кариерата му. Той беше любопитен. Някакво мазохистично чувство го принуди да дойде и сам да се увери дали чувственото същество в теб най-после се е освободило. Един поглед към жената, която си сега, и той разбра истината. И нали си е страхливец, единствената му защитна реакция беше да те нарани, да обиди женствеността ти.

— Но може би е прав.

Усмивката му бе мека и разбираща.

— Ще ти докажа колко греши той — дрезгавото звучене на гласа му само му придаде специална нотка на интимност.

Тя го погледна втренчено, с широко отворени доверчиви очи, когато той се наведе и нежно я целуна по бузата. Устните му леко се движеха по скулата й, после продължиха към слепоочието и завършиха с една сладка целувка по челото.

Отдръпна се, за да види резултатите от действието си.

— Очите ти придобиват този опушен оттенък, който е сигурен знак за възбудата ти. Дори когато отричаш, замъглените ти очи със сигурност те издават.

През цялото време, докато говореше, той разтриваше възглавничките на зоните й между палеца и показалеца си. Сега се наведе към нея и целуна едната с бързо, едва доловимо докосване на устните си. После спря, задържа се. Езикът му закачливо си поигра, преди да се намесят белите му зъби и лекичко да я захапят.