Рейчъл много харесваше курсовете по финанси, които посещаваше в местния колеж, макар да се преструваше, че го прави единствено защото Гейб бе толкова нехаен към парите си. Ако оставеше финансовите въпроси на него, казваше често тя, сигурно скоро и двамата щяха да се озоват в някой приют.

Само колкото да я подразни, Гейб й беше казал, че никога не би се наложило да се опасява, че ще свърши в приют, ако си беше спестила част от богатството на Г. Дуейн, вместо да го раздава за благотворителни цели, след като беше изплатила всичките дългове на бившия си съпруг. Тя обаче не му беше обърнала никакво внимание. Двамата с Гейб се бяха заели да основат щатска фондация, чиято цел бе да помага на самотните майки да стъпят на краката си чрез осигуряване на грижи за децата им, докато те завършеха някой професионален курс и си намереха работа.

Освен това тя бе помогнала на общината да организира група, която да поддържа „Гордостта на Каролина“ като предприятие с идеална цел. Киното бе станало най-популярното място в града през летните уикенди.

— Просто не е за вярване… Само преди година всички в Салвейшън я мразеха. А сега е местната героиня — промърмори Кал с малко прекалена гордост, като се има предвид, че той бе един от най-отявлените й врагове.

В този момент Рейчъл подаде глава иззад входната врата.

— Взехме да огладняваме, Гейб. Какво ще кажеш да запалите грила?

Мъжете се изнизаха в задния двор, където родителите им се бяха разположили върху едно старо одеяло с Роузи между тях. Етън се приближи към Кристи и тя се притисна в него. Кал прегърна Джейн през рамото, след това потупа с другата си ръка неспокойния й корем.

Гейб просто стоеше отстрани, наблюдавайки тези хора, които обичаше толкова много. Рейчъл постави една купчинка хартиени чинии на масата за пикник и погледна към него. Усмихна й се, тя също му се усмихна в отговор, в този момент и двамата можеха да прочетат мислите в очите на другия.

„Обичам те, Гейб!“

„Обичам те, Рейч!“

Чип се затича към тях. Гейб много добре знаеше какво иска, затова протегна ръце напред. В следващия момент момчето вече бе настанено върху раменете на баща си.

Рейчъл започна да плаче.

Правеше го понякога, при семейни събирания, когато щастието й идваше прекалено много. Всички бяха свикнали с това. Дори обичаха да я дразнят на тази тема. Щяха да го направят и днес. Скоро… може би след обяда…

Но в момента Кал трябваше да прочисти гърлото си. Джейн подсмръкна. Етън лекичко се изкашля. Кристи избърса очите си. Майка му връчи една салфетка на баща му.

Сърцето на Гейб туптеше радостно. Животът в планината Хартейк бе хубав.

Той отметна глава назад и започна да се смее.