Въпреки строителните неудобства Рейчъл бе решила да организира пикник, за да отпразнуват официалното осиновяване на Чип от Гейб. Това беше голямо събитие за всеки член от семейството, с изключение на Гейб и Чип. Те двамата бяха свършили това преди една година, в нощта, която Рейчъл бе прекарала в ареста.

— Пак добре, че сега само едната от съпругите ни повръща — обади се Етън. — Спомняте ли си, когато бяхме тук за Коледа и Рейчъл и Кристи се надпреварваха коя ще окупира първа тоалетната.

Кал потрепери.

— Това не е нещо, което някой от нас би могъл да забрави.

За да избегнат строителните отпадъци, бяха решили да направят пикника близо до градината на Рейчъл, която сега беше цялата разцъфтяла в розите, засадени наскоро. Кристи се провикна през страничния прозорец.

— Рейчъл, ела навън. Трябва да видиш най-новия номер на Роузи.

— Веднага идвам — тя потупа Кал по гърба. — Ще довършим това по-късно.

Рейчъл се запъти тромаво навън, следвана по петите от котката. Коремът й вече бе много издаден напред и тя се стремеше да прехвърля по-голямата част от тежестта си върху петите. Гейб почувства някаква първобитна мъжка гордост, знаейки, че той й е направил този корем. След месец бебето трябваше да се роди и всички го очакваха с нетърпение.

В мига, в който Рейчъл излезе, Кал и Етън се строполиха върху кушетката, която бяха местили на четири различни места. Гейб ги съжали и им донесе по една бира. След това се настани в креслото, което сигурно щеше да се наложи да премести до първоначалното му местоположение веднага след като братята му си заминеха, и вдигна своята бутилка с бира.

— Да пием за тримата най-щастливи мъже на света.

Братята му се усмихнаха и в продължение на няколко минути просто седяха мълчаливо и отпиваха от бирата, мислейки си какви късметлии са наистина.

Кал бе приключил първата си година в медицинския колеж на Университета на Северна Каролина и на двамата с Джейн много им харесваше да живеят в Чапел Хил. Архитектите вече бяха готови с плановете, които щяха да превърнат мавзолея в един съвременен, просторен дом. Възнамеряваха да живеят там, след като Кал приключи следването си и се върне в града и продължи практиката на баща си.

Етън най-после бе намерил удовлетворение в ролята си на свещеник, макар сега да имаше проблем в намирането на църковна секретарка. Вече бе сменил няколко, правейки безплодни опити да замени Кристи, която категорично отказваше да напусне работата си в началното училище и да се върне да работи за него.

А Рейчъл…

Чип се втурна при тях, следван от Сами, неговия едногодишен лабрадор. Сами се завтече към Гейб, а Чип се приближи до Кал.

— Роузи е непоносима.

— Какво пак е направила, приятел? — Кал леко притисна сина на Гейб към себе си.

— Разруши укреплението ми, тъкмо когато го бях построил.

— Не бива да се примиряваш с това — поклати глава Кал. — Изгони я. Или си построй укреплението на такова място, че да не може да стигне до него.

Чип го изгледа с укор.

— Тя ми помагаше и не го е направила нарочно.

Кал пак поклати глава.

— В близко време двамата с тебе ще трябва да си поговорим сериозно за отношенията към жените.

Чип се приближи до Гейб, качи се в скута му и се намести там. Макар и още на шест години, той бе започнал да расте много бързо и скоро краката му щяха да опират пода, когато седеше в скута на баща си, но все още много му харесваше да бъде там.

— Знаеш ли какво си мисля, че ще се случи, тате?

Гейб целуна леко върха на главата му.

— Какво, сине?

Чип въздъхна примирено.

— Мисля си, че когато двамата с Роузи пораснем, ние вероятно ще се оженим, също както направихте вие с мама.

Никой не се засмя на това пророчество. Всички изпитваха респект към малко мистериозната връзка, която се бе оформила между двете деца, макар никой да не можеше да я проумее напълно.

— Понякога мъжът трябва да направи това, което трябва да направи — отбеляза дълбокомислено Кал.

— Същото си мислех и аз — кимна Чип.

Сега вече всички се разсмяха. Откъм страничния двор се дочу писък, който можеше да принадлежи само на Роузи. Сами повдигна глава от обувката на Гейб, а Чип въздъхна.

— Ще трябва да вървя. Иначе сигурно ще побърка баба и дядо.

Мъжете изчакаха докато Чип и кучето му излязат, след това се усмихнаха един на друг. Кал поклати глава.

— Момчето е страхотно. На шест е, но се държи като тридесетгодишен.

— Много се надявам, че тримата нови членове на семейството ни ще са поне наполовина толкова страхотни, колкото тези двамата — усмихна се Етън.

Гейб погледна през задния прозорец. Шадоу, едно коли, което беше прибрал няколко месеца преди това, лежеше търпеливо на земята и оставяше Роузи да се катери по него. Чип се приближи до родителите му. Дядо Бонър го опипа по мускулите на ръката, докато баба му посегна и лекичко разроши косата му.

Радваше се, че родителите му се завърнаха от Южна Америка, не само заради себе си, но и заради Чип. Семейство Бонър много бяха харесали сина му, както и майката на сина му. Освен това Чип вече си имаше приятели и се справяше много добре в училище. Гейб много се гордееше с него.

Откъм всекидневната се появи Джейн. Изглеждаше добре, макар и малко бледа. След нея вървеше Таша, една възрастна котка, която Гейб бе взел от приюта. Джейн вече бе във втория месец на бременността си и бе неописуемо щастлива в периодите, когато не повръщаше.

Кал понечи да стане, но тя му махна с ръка.

— Добре съм. Стой при братята си.

Размениха си усмивки и Кал я потупа отзад. Гейб си помисли колко много му харесва и на него това. Не да потупва задника на Джейн, разбира се, а на Рейчъл. Това да можеш да потупваш женския задник винаги, когато ти се прииска, бе едно от най-хубавите неща в семейния живот, макар никой да не го казваше на глас.

— Вчера разговарях с Керъл Денис — каза Етън.

Гейб и Кал се спогледаха мрачно. Споменът за деня, в който Боби Денис бе застрашил живота на децата им, бе нещо, което никога нямаше да забравят. Нито пък щяха да го забравят Етън и Кристи. Те все още се укоряваха за това, че са оставили децата сами в колата, макар никой да не ги обвиняваше в нехайство.

На Боби му трябваха шест месеца, за да се възстанови от раните си, но автомобилната катастрофа се бе оказала илюстрация на поговорката „Всяко зло за добро“. Беше спрял да се друса и да пие, а през последната година двамата с Керъл редовно ходеха на консултациите, от които толкова много се нуждаеха.

Гейб предполагаше, че взаимоотношенията им никога няма да бъдат лесни, но според Етън те най-после комуникираха помежду си. Освен това Боби бе престанал да обвинява Рейчъл за проблемите си, което беше много добре. Защото ако Гейб все още вярваше, че хлапакът е някаква заплаха за жена му, би го изхвърлил от града, независимо на какви консултации ходеше.

— Керъл каза, че Боби възнамерява да се запише в колеж през август. Завършил е гимназия с доста добри оценки.

Кал поклати глава.

— Все още не мога да повярвам, че Рейчъл го посещаваше толкова често в болницата. Тази жена има много по-голямо сърце, отколкото разум. Знаете какво разправят хората, нали? Че ако Рейчъл не го беше посещавала, той нямаше…

— Не го казвай — прекъсна го Гейб.

— Това ми напомня нещо — обади се Етън и погледна през прозореца към Кристи, която държеше ръката на Роузи на корема си, за да усети как мърда бебето. Усмихна се и отново насочи вниманието си към разговора в стаята. — Ще ми трябва малко помощ от Рейчъл. Бренда Миърс от много време не може да се възстанови напълно от пневмонията, която изкара, и ми се иска Рейчъл да я посети.

— Хайде пак — Кал протегна крака и погледна към Гейб.

Гейб си мислеше, че с Етън вече са се разбрали по този въпрос и затова сега го изгледа отчаяно.

— Ет, последния път ти казах, че не искам да ме забъркваш в тези неща. Ти си пасторът на Рейчъл и ти ще трябва да говориш с нея.

Мъжете отпиха от бирите си, мислейки си колко непосилна би могла да бъде една такава задача.

— Колко още според теб ще се опитва да се опъва на такива предложения? — попита най-накрая Кал.

— Според мен поне още четиридесет години — отвърна Гейб.

Етън вдигна умолително ръка.

— Не се сърдете на мен. Не знам дали наистина цери хората, но е факт, че много от тях се чувстват по-добре, след като тя е поседяла при тях.

Ранените животни също се чувстваха по-добре. Гейб винаги намираше някакъв предлог да я накара да се занимава с животните, които лекуваше. Не можеше да проумее как се получава. Знаеше само, че оздравяват много по-бързо, след като ги е докоснала.

— Жена, която може да лекува с молитви, но го отрича — тъй като Кал не беше този, който трябваше да се разправя с Рейчъл по този въпрос, той изглеждаше най-безгрижен. — Никой в този град не е казал дори и една лоша дума за нея, откакто се случи чудото с Емили. И когато Боби Денис се възстанови след това увреждане на гръбначния стълб, макар лекарите да казваха, че ще остане парализиран…

— Хората я обичат — прекъсна го Етън. — Това е някаква ирония на съдбата. Г. Дуейн уверяваше всички, че може да цери, но не можеше. Рейчъл твърди, че не може, но всъщност може.

— Това не го знаем със сигурност — изтъкна Гейб. — Всичко би могло да бъде някакво съвпадение. Просто постъпи така, както и преди, Ет. Кажи на Рейчъл, че Бренда е болна и й е нужна малко разтуха. Стига да не използваш думата церене, знаеш, че тя няма да ти откаже.

— Не е ли станала подозрителна, след като вече я изпращам при толкова много болни?

— Тя е толкова погълната от грижите по Чип, по обновяването на вилата, по очакваното бебе, с учението си, а и с планове какво да прави с парите, които получи от продажбата на диамантите на Г. Дуейн, че просто няма време да бъде подозрителна — беше много заета и със самия него, но Гейб не спомена за това, тъй като не искаше да се хвали пред братята си. Не че Кал и Етън нямаха с какво да се похвалят.