— Да те пера и да вдигам телефона. В това ли се състои моята нова кариера?

— И да следиш банковите ми сметки. Това наистина много го мразя. Страшно се изморявам, когато трябва да проследя къде е отишло всяко пени.

— Гейб, ти си доста богат мъж. И наистина трябва да се грижиш по-добре за парите си.

— Точно това ми повтарят непрекъснато и братята ми, но мен просто не ме интересува.

— Пране, отговаряне на телефона и следене на сметките ти. Това ли е всичко?

— Почти. Има само още едно нещо.

— И то е?

— Секс. Това ще е основната част от работата ти.

— Секс?

— Всъщност това е на първо място. Много по-важно от банковите сметки например.

— Да правя секс с теб?

— Да.

— Искаш да ми плащаш, за да правя секс с теб?

— Плюс прането и телефона, и…

— Искаш да ми плащаш и това е моята нова кариера! Да бъда твоя любовница на пълен работен ден и домашна прислужница на непълен?

— Това за любовницата… Би било хубаво. Харесва ми идеята да имам любовница. Но заради Чип и понеже градът е доста малък, ще трябва да се оженим — той вдигна предупредително ръка. — Така, знам, че не искаш да го направиш, затова няма да ти се налага да гледаш на всичко това като на истински брак още отсега. Вместо това всичко може да бъде оформено просто като една сделка… — очите му се присвиха. — Нещо, което една пресметлива жена като теб би трябвало да оцени — той се намести в стола си. — Аз се нуждая от секс, ти ми го осигуряваш. Чиста работа.

— О, Гейб…

— Преди да изразиш възмущението си, нека да ти кажа, че става въпрос за доста пари.

Макар да знаеше, че не бива да го прави, тя не се стърпя да попита.

— И колко по-точно?

— В деня, в който се оженим, ще ти дам чек за… — той спря и се почеса по главата. — Колко искаш?

— Един милион долара — тросна се тя, ядосана на себе си, че въобще е попитала.

Но той беше прав. Диамантите на Г. Дуейн никога не биха могли да бъдат нейни. Тя най-после го беше разбрала.

— Добре. Един милион долара.

Тя го зяпна с отворена уста.

— Аз не се интересувам чак толкова от пари, за разлика от теб — сви рамене той. — Освен това ще трябва да прекарваш голяма част от времето си гола. Няма да е лесна работа.

Тя се отпусна назад на възглавниците. Чувстваше как главата й се замайва. Дори и само това, че човекът насреща й притежаваше един милион долара, беше нещо, което умът й не можеше да побере, а какво оставаше за факта, че същият този мъж иска да даде всичките тези пари на нея. Ако обаче вместо парите предлагаше любовта си, тя би се съгласила на секундата.

Гейб дръпна краката си и ги свали на пода.

— Знам, че изпитваше известни съмнения относно брака заради отношенията между Чип и мен, но може би си забелязала, че този проблем вече не съществува.

Тя си помисли за начина, по който се бяха държали Гейб и Едуард един към друг през цялата вечер.

— Все още не мога да проумея как стана това. Знам, че причината не е само в отвличането. Видях и как се държите помежду си тази сутрин. Как може нещо толкова сериозно да изчезне толкова бързо?

— Ти някога удряла ли си това момче?

— Не.

— Е, ако беше, тогава нямаше да има нужда да задаваш този въпрос. И това е другото нещо, Рейчъл. Освен секса. Получавам еднакви права при отглеждането на Чип. Ще вземаме решенията, касаещи него, заедно — гласът му изведнъж стана много сериозен. — Няма да ти позволя да разделиш това момче от мен. Вече съм загубил едно дете и нямам никакво намерение да загубя второ. И ако трябва да постигна това, като скъсам сто автобусни билета, или изгоря всяко парче дреха, което притежаваш, ще го направя.

— Той не е твое дете.

— До вчера не беше. Но от днес вече е.

Тя не знаеше какво да каже. Защо всичко трябваше да става толкова трудно?

— Може и да си забелязала вече, че всеки от фамилията Бонър приема децата доста насериозно.

Рейчъл си спомни за начина, по който Етън и Кал се отнасяха към Едуард. Колкото и да не я харесваха, те никога не си бяха позволили да не бъдат любезни с него. А тази сутрин Роузи бе предавана от ръка на ръка, сякаш всеки един бе отговорен за нея.

— Да, забелязах.

— Значи сключваме сделката.

— Гейб, едва оцелях от един катастрофален брак и нямам намерение да се излагам на всичко това отново. Ако въобще някога се оженя пак, ще го направя само от любов.

Очите му се присвиха възмутено.

— Наистина ли си мислиш, че можеш да седиш срещу мен и да твърдиш, че не ме обичаш? И мислиш, че ще ти повярвам? Аз не съм глупак, Рейчъл. И въпреки всичките ти префърцунени приказки, че искаш да бъдеш лека жена, ти си толкова праволинейна, колкото и всеки друг, когото познавам. И ако не ме обичаше, нямаше начин да ми позволиш да те докосна, камо ли да прекарам някои от най-хубавите нощи в моя живот в леглото ти.

Тя сериозно се замисли дали да не го цапардоса. Въздържа се и само скръцна със зъби.

— Тук обаче не става въпрос за моята любов.

Той я изгледа неразбиращо. Рейчъл грабна една от възглавниците на кушетката и я запрати към него.

— По дяволите! Разля ми лимонадата.

Тя скочи на крака.

— Искам да се махна оттук.

Гейб запрати кутията на пода и също се изправи.

— Ти не си благоразумна жена, Рейчъл. Някой случайно да ти го е казвал?

— Благоразумна! — изстреля гневно тя. — Само защото не искам да стана обект на твоята благотворителност, ти ме смяташ за неблагоразумна.

— Обект на благотворителност! Наистина ли го приемаш така?

— Знам го със сигурност. Етън не е единственият светец във вашето семейство.

— Мислиш, че аз съм светец! — вместо да се ядоса, той изглеждаше по-скоро поласкан.

— Мили Боже… — измърмори тя.

Той насочи показалеца си към нея.

— Аз ще се оженя за теб, Рейчъл. Просто се опитай да си го набиеш в главата.

— Защо искаш да се ожениш за мен? Ти не ме обичаш!

— Кой го казва?

— Не си играй игрички, моля те! Това е нещо изключително важно за мен — гневът й изведнъж се изпари и тя прехапа долната си устна. — Моля те, Гейб…

Той отиде при нея и я накара да седне на дивана до него.

— Защо бих си играл игрички, кажи ми? Не можеш ли да разбереш, че това е важно и за мен!

— Не и по начина, по който аз го разбирам. Ти се грижиш за мен, но аз се нуждая от нещо повече. Толкова ли не можеш да го проумееш?

— Разбира се, че мога. Рейчъл, нима не знаеш какво изпитвам към теб?

— Това, в което съм сигурна, е, че не изпитваш същото, което си изпитвал към Чери — мразеше острата нотка, която се долавяше в гласа й, мразеше себе си за ревността си към мъртвата жена.

— Моят живот с Чери е приключил — тихо изрече той.

Рейчъл погледна надолу към ръцете си.

— Не мисля, че някога ще приключи. А аз не мога да живея като се конкурирам с нея.

— Ти не се конкурираш с Чери.

Той нищо не разбираше. Рейчъл стисна юмруци и си помисли, че ще е най-добре да излезе от стаята, но с последната останала й борбеност реши да му даде още един шанс.

— Тогава кажи ми нещо лошо за нея.

— Какво имаш предвид?

Един вътрешен глас й каза да се отдръпне, докато гордостта й все още не е наранена, но някои неща бяха по-важни от гордостта.

— Казваш, че не се конкурирам с нея, но аз не го вярвам — чувстваше се дребнава и заядлива. Не можеше да го погледне в очите, затова продължи да се взира в ръцете си. — Искам да чуя нещо лошо за нея.

— Но това е глупаво!

— Може би за теб, но не и за мен.

— Рейчъл, защо трябва да преминаваш през всичко това?

— Трябва да е имало все нещо, в което да не е била съвършена. Примерно… Хъркаше ли? — тя вдигна очи и го изгледа с надежда. — Аз не хъркам.

Той плъзна ръка по юмруците й.

— Нито пък тя.

— А може би… не знам. Да не би да е изхвърляла вестника ти в кофата за боклук, преди да си успял да го отгърнеш?

— Случвало се е веднъж-дваж.

Мразеше състраданието, което четеше в очите му, но трябваше да стигне докрай. Умът й продължаваше да търси нещо, което да направи Чери само почти перфектна жена.

— Някога… използвала ли е самобръсначката ти, за да си бръсне краката?

— Тя не харесваше самобръсначката, която използвах — той замълча и я изгледа многозначително. — За разлика от теб.

Рейчъл чувстваше, че отчаянието й нараства. Все нещо трябваше да се намери.

— Аз съм много добра готвачка.

Изражението му стана още по-съчувствено.

— Тя печеше хляб поне веднъж в седмицата.

Един-единствен път Рейчъл се бе опитала да пече хляб и само беше похабила маята.

— Аз почти не правя нарушения, когато шофирам.

Той повдигна едната си вежда. Рейчъл продължи обнадеждено.

— И понякога хора, които са изключително сърдечни и добродушни, не могат да разказват добре вицове. Те просто не знаят как да наблегнат на най-смешната част.

— Ти си невероятна — той я целуна по челото, след това я остави да се отпусне в ъгъла на кушетката. — Наистина искаш да преминеш през всичко това, а? Макар че няма нищо общо с теб.

— Тя изглежда толкова перфектна…

Той си пое дълбоко въздух.

— Добре де, добре. Слушай внимателно, понеже ще го кажа само веднъж. Обичах Чери с цялото си сърце и сега изпитвам същото към теб.

Тя изпусна бавно въздуха от дробовете си.

— Може и да не си била в състояние да съхраниш душата на Дуейн — продължи Гейб, — но със сигурност успя да съхраниш моята. Ти ме измъкна от цялото това самосъжаление, в което се бях потопил и обърна живота ми наопаки. Аз отново започнах да живея.

Рейчъл почувства как започва да се разтапя и понечи да се приближи към него, но той вдигна ръка.

— Не съм свършил още. Ти си тази, която повдигна въпроса, затова сега слушай внимателно. Чери беше… тя беше прекалено добра, за да е реална. Никога не избухваше и колкото и да се опитвах, не можех да изкопча дори и една лоша дума от нея за когото и да било, включително и за хора, които бяха наистина абсолютни отрепки. Дори и когато беше уморена или не се чувстваше добре, или пък когато Джейми направеше някоя беля, тя никога не повишаваше тон, никога не се вбесяваше. Просто притихваше. Беше толкова дяволски сладка.