— Това ме кара да се чувствам чудесно — изскърца сухо Рейчъл.

— А сега идва и това, което ще кажа само веднъж — той си пое дълбоко дъх. — Понякога животът с Чери изглеждаше така, сякаш живееш с Майка Тереза, или някоя като нея. Тя беше толкова мила, толкова благоразумна, толкова дяволски добра, че аз просто се задушавах понякога.

Рейчъл изведнъж усети как започва да се чувства много по-добре.

— Наистина ли?

— Наистина.

— А с мен?

— С теб е много по-различно — усмихна й се той.

Тя засия от щастие.

— И още нещо — той се намръщи. — Чери обичаше да си тананика. Когато готвеше, чистеше, дори и когато четеше някакво списание, тя все си тананикаше. Понякога въобще не ми правеше впечатление, но друг път направо ми лазеше по нервите.

— Да, непрекъснатото тананикане може да бъде дразнещо — Рейчъл откри, че започва да харесва Чери Бонър.

— И работата беше в това… Понеже тя винаги прощаваше моите недостатъци, аз никога не можех да си позволя да й направя забележка за това.

— Горкичкият — тя прехапа долната си устна. — А тя беше ли… Знам, че съм голяма идиотка да питам за това, но… как беше в леглото?

Той сякаш се развесели.

— Ти май никак не си уверена в себе си, а?

— Няма значение. Все едно, че не съм те питала.

— Не би било честно спрямо Чери, ако използвам една толкова съвършена в леглото жена като теб за сравнение.

Очите й се разшириха и тя се усмихна.

— Наистина ли?

Гейб се разсмя. Тя се присламчи до него на кушетката и ръцете му я обгърнаха така, сякаш никога повече нямаше да я пусне. Устните му се заровиха в косата й и гласът му натежа от емоции.

— Чери бе момчешката ми любов, Рейч. А ти си мъжката ми любов. И аз наистина те обичам, с цялото си сърце. Моля те, не ме изоставяй!

Тя не можеше да му отговори, тъй като устата му се беше озовала върху нейната и двамата се потопиха в целувка, толкова всепоглъщаща, че всичко друго изгуби значението си за момента.

Когато се отдръпнаха един от друг, тя се вгледа в очите му и се почувства така, сякаш надничаше в душата му. Всички бариери между тях бяха изчезнали.

— Не забравяш ли нещо? — прошепна той.

Рейчъл наклони въпросително глава.

— Не забравяш ли да кажеш „Аз също те обичам, Гейб“?

Тя се отдръпна още малко и се усмихна в очите му.

— Има ли някакво съмнение в това?

— Ти не си единствената, която има нужда да чуе тези думи.

— Обичам те, Гейб! С цялото си сърце и душа.

— И повече няма да говориш за заминаване?

— Не, няма.

— Няма да ми изтъкваш аргументи срещу женитбата ни?

— Нито един.

— И ще се разбираш с братята ми?

— О, не ми напомняй за това!

— И Чип ще принадлежи и на двама ни?

Тя кимна, не беше в състояние да говори. Сега, когато бе отдал сърцето си на това, Гейб Бонър несъмнено щеше да бъде много по-добър баща на сина й, отколкото Дуейн Сноупс.

Тя го погали по челюстта, след това го целуна отново. Искаше й се да се смее и да пее, и да избухне в сълзи, всичко това наведнъж. Емоциите бяха прекалено много, затова тя се опита да ги скрие зад една престорена заядливост.

— Обаче не си мисли, че ще забравя за онзи един милион долара. Беше прав, че няма да запазя диамантите, а пък ти не си достатъчно компетентен, за да управляваш собствените си пари.

— А ти си компетентна, така ли?

Тя кимна.

— Да, права си — въздъхна той. — И все пак, за един милион долара човек има право да очаква нещо специално — без никакво предупреждение той я грабна на ръце. Докато я носеше към спалнята, едната му ръка я милваше по голото дупе. — Чакай да помисля… Каква ли стойка ще си заслужава един милион долара?

През главата й мигновено минаха десетина идеи.

— Първо ще те съблека гола — гърленият му шепот я накара да потрепери. — След това ще те просна на това легло и ще правя любов с абсолютно всяка част от тялото ти.

Рейчъл изпъшка възбудено.

— И освен това, Рейч, Чип е заспал дълбоко, така че имаме всичкото време на света. Ще го правя наистина много бавно.

Той я остави на пода и заключи вратата на спалнята. След това отново се върна при нея и започна да й разкопчава ризата. Зарови глава в шията й и лекичко захапа кожата й със зъби. Ризата се плъзна на пода. Започна да я целува страстно, преминавайки от едно вкусно място към друго.

Когато не можеше да се сдържа повече, тя започна да разсъблича дрехите му и не спря, докато не го остави чисто гол.

Тялото му. Наслаждаваше се на вида на мускулестите му ръце, на прехода между загоряла и по-светла кожа, на тъмната растителност по гърдите и слабините му. Хвана го за члена, усещайки тежестта му, силата му, наслаждавайки се на все по-учестеното му дишане.

Паднаха заедно на леглото и бързо установиха, че никой от тях няма необходимото търпение, за да го направят бавно. Тя се нуждаеше от тежестта му върху себе си, тежестта, която щеше да я закотви към това легло, към тази къща, към този град — обвързвайки двамата завинаги. И той също се нуждаеше от това.

Едва когато Гейб беше влязъл дълбоко в нея, забавиха малко темпото. Тя го обгърна с крака, радвайки се на чувството да бъде напълно отворена за него, да бъде притежавана от него.

Сивите му очи се потопиха в нейните.

— Обичам те, Рейчъл!

Усмихна му се с любов, преди да прошепне думите, които знаеше, че иска да чуе от нея.

— Обичам те, Гейб!

Епилог

— Не знам какво ми става. Просто не мога да взема решение — Рейчъл прехапа долната си устна, перфектна картинка на нерешителна жена, ако се изключи дяволитото пламъче в очите й. — Ти беше прав, Етън. Трябваше да те послушам. Кушетката наистина стои най-добре до прозореца.

Етън погледна многострадално към най-големия си брат.

— Хайде да я преместим пак до прозореца, Кал.

Гейб наблюдаваше от вратата как братята му вдигнаха тежката кушетка и я сложиха под предния прозорец на вилата и леко се подсмихваше. Много му харесваше да наблюдава как Рейчъл тормози братята му. Караше Етън да й носи или пренася най-различни работи, а когато се появеше Кал, в нея изведнъж се появяваше неутолимо желание да пренареди цялата нова мебелировка, която наскоро бяха закупили.

Най-много имаше зъб на Кал, затова, макар той да се вясваше насам по-рядко, на него неизменно се падаха най-тежките задачи. Миналата есен го беше подмамила да отиде веднъж в училището на Чип и когато вече беше там, го накара да даде хиляди автографи на всяко срещнато хлапе. Все още й харесваше да пести пари, затова го беше накарала да се съгласи да осигури бъдещите медицински разходи на Чип и на другите деца, които щяха да имат, на децата на Кристи и Етън и на нея самата, в случай че ставаше въпрос за преглед, при който няма нужда да си съблича дрехите. Кал имаше нахалството да поспори с нея по последната част.

Независимо какво искаше Рейчъл от братята му, Гейб се правеше на ударен, все едно че няма представа какво става. Това направо ги подлудяваше, но не се оплакваха, тъй като все още се чувстваха виновни за първоначалното си отношение към нея. Като изкупление за това те правеха всичко, което им поискаше Рейчъл, а за награда тя искаше още и още.

Тази сутрин Гейб я беше попитал, колко още смята да продължава по този начин. Беше му отговорила, че според нея щяха да я изтърпят поне още шест месеца, но той много се съмняваше в това. Братята му можеха да бъдат изключителни чаровници, когато си го поставеха за цел, и Гейб предполагаше, че в най-скоро време те ще използват това си качество, за да накарат Рейчъл да прекрати тормоза над тях.

Кал намести своя край от кушетката и изгледа раздразнено Гейб.

— Кажи ми го още веднъж, Рейч. Защо този мързелив пън, за когото се ожени, не ти помага да си разместваш мебелите?

Рейчъл се пресегна да погали Снузър, тяхната сиамска котка.

— Кал, много добре знаеш, че Гейб има чувствителен гръб. Не ми се иска да го излагам на опасност.

Кал измърмори нещо под носа си, което прозвуча като чувствителен гръб, дрън-дрън.

Рейчъл се направи, че не го чува, докато Гейб се опита да подкрепи жена си, като се държи като някой, който наистина има чувствителен гръб.

Докато се изтягаше в шезлонга, той си мислеше, че след една година семеен живот въобще не му беше омръзнало да я наблюдава. За пикника, който си организираха днес, се бе облякла с къси копринени панталонки и копринена блуза, и двете в същото синьо като зюмбюлите, които бяха поникнали тази пролет пред вилата. Чифт фини обеци с диаманти проблясваха през кестенявите й къдрици, които сега бяха малко по-късо подстригани. Той й беше купил обеци с по-големи диаманти, но Рейчъл го бе накарала да ги замени с по-малки, обяснявайки му, че този размер й харесва повече.

Това, на което най-много се радваха очите му днес — всъщност в повечето дни, бяха обувките й, елегантни сребърни сандалки с тънък и остър ток. Обичаше тези сандали. Обичаше всички обувки, които й купуваше.

— Кал, това кресло… Съжалявам, че трябва да те помоля, но ти винаги си толкова мил, когато ми помагаш. Би ли го преместил по-близо до камината.

— Разбира се — на Гейб му се стори, че чува скърцането на зъбите на Кал, докато вдигаше тежкото кресло и го мъкнеше към камината.

— Идеално — усмихна му се Рейчъл.

— Наистина ли? — попита Кал с надежда.

— О, не, прав си. Въобще не е идеално. Може би ще е по-добре до кушетката?

В този момент се чу затварянето на задната врата и Джейн премина покрай тях, забързана към банята. Кал погледна часовника си и въздъхна.

— Точно по разписание.

— Три бременни жени и една баня — Етън поклати глава. — Не е приятна гледка. Надявам се скоро да приключиш с разширението на вилата, Гейб.

— Трябва да бъде завършено преди зимата.

За разлика от всички останали, родителите му бяха харесали Рейчъл още от момента, в който се бяха запознали с нея, и майка му бе прехвърлила вилата на негово име като сватбен подарък. Макар че имаха пари да си купят много по-луксозен дом, и на двамата много им харесваше да живеят в Хартейк и дори не бяха си и помисляли да се местят другаде. Трябваше им повече пространство обаче, затова сега строяха една просторна двуетажна пристройка в задната част, която бе проектирана така, че да се върже с оригиналната архитектура на вилата, като същевременно им осигури допълнителната жилищна площ, от която се нуждаеха.