Луиз Бегшоу - Жена от класа

Майкъл остави слушалката и остана загледан в празното пространство.

Насилието не решава нищо, според старата поговорка. Но той вярваше, че може да му помогне да се почувства по-добре. Представата за това как свива юмрук и разбива носа на проклетия англичанин бе много изкусителна, но сега можеше само да тресне слушалката на телефона.

Мисълта, че цял Манхатън ще клюкарства за жената до него — за двете му жени — бе крайно неприятна. Майкъл избягваше подобно внимание. Беше бизнесмен, съвсем обикновен човек. Не беше някоя филмова звезда с многобройни бракове и тъмно минало. Отново си представи Тина, полугола, на голям плакат. Лоша преценка от негова страна. Но тя не е важна в случая; горкото момиче излагаше единствено себе си. Бяха се разделили отдавна. Тя не го засягаше.

Проблемът бе, внезапно осъзна Майкъл, че той обича Даяна.

Беше усетил привличане от първия миг, в който я зърна. Отначало я мразеше, после започна да я харесва, когато изведнъж тя се оказа лишена от престижното си положение в обществото. Работеше усърдно и имаше истински талант за намиране на точните хора и за представяне на дейността на компанията. Всички премии и увеличения на заплатата, които й бе давал, си бяха напълно заслужени.

Но Даяна е красавица с доста скъп вкус. Запита се колко ли пари са й нужни, за да покрива всичките си разходи. Дори и когато нямаше почти нищо, пак се бе появявала в офиса само в дизайнерски тоалети. Не беше специалист по разкрасителните процедури на жените, но знаеше, че тя посещава само най-скъпите фризьори, маникюристи и салони за красота. Често носеше диаманти и други скъпи бижута. Живееше в луксозен апартамент. Всичко това изисква много пари.

Притеснено се замисли за Брад Бейли. Непоносим глупак, който харчи парите на баща си. Е, всъщност не знаеше дали човекът е глупак или не, но определено не е постигнал сам успеха си. Беше просто красавец от доброто общество с купища пари. Ърни Фокстън бе забогатял благодарение на собствените си сили, макар да е негодник. Какво друго би могло да я привлече в него, освен парите му?

Казват, че любовта е сляпа. Дали и самият той не е заслепен?

Майкъл стана, отиде до прозореца и погледна към Шесто Авеню. Жълтите таксита и бавно пълзящите коли се мъчеха да си намерят място в движението, слънцето блестеше в прозорците им, но целият хаос му се струваше незначителен, погледнат отвисоко. Винаги е искал да намери жена, която да го обича заради самия него. Сега стомахът му се сви от ужасно чувство, натрапчиво подозрение. Даяна е отличен мениджър, но „Империал“ е лично негово дело. Условията на сливането с „ДженКорп“, ако „Империал Геймс“ успееше да се наложи на пазара, му осигуриха много пари.

Истинско богатство.

Тина твърдеше, че Брад Бейли е зарязал Даяна. Ърни казваше, че тя се е омъжила за него само заради парите му. Според списанието, сега Майкъл бе влюбен в най-голямата „златотърсачка“ в цял Ню Йорк.

Майкъл погледна отражението си в прозореца. Беше набит, мускулест, с квадратна челюст и счупен нос. Изобщо не приличаше на хилавия Ърни Фокстън, нито пък на идеала за американски красавец, какъвто е Брад Бейли. Даяна бе истинска английска дама, изискана и стилна. Какво, за бога, може да я свързва с мъж, израснал в Бронкс? Онова подозрително гласче вътре в главата му се обади, за да напомни, че сега той е момчето от Бронкс с двадесет милиона в джоба си. Тина казваше, че Даяна е знаела предварително какво ще стане.

Даяна се върна при него само два месеца след като Тина е говорила с нея.

Майкъл тръсна глава. Всичко това са пълни глупости. Разбира се, че Даяна се е омъжила за Ърни Фокстън от любов. Виновна бе, че е направила лош избор, както й той между другото, след като бе спал с Тина Еймис. Ще попита Даяна и това ще сложи край на съмненията.

Междувременно трябваше да ръководи компанията си.

Позвъни на Пиато.

— Хари, би ли започнал да прехвърляш обажданията по телефона, но само такива, които са по работа, ясно? Изгубихме половин ден с тези глупости.

Даяна седеше с кръстосани под масата крака и вежливо слушаше преводача, без да откъсва поглед от гостите си. Казваха, че японците предпочитали женственото и много почтително поведение от страна на дамите, но тя не бе облякла рокля. Беше избрала костюм с панталон от „Джоузеф“ от много фин памучен плат в яркорозово, копринена вталена блуза в същия цвят и чифт сандали от „Джими Чу“ с бонбоненорозови кожени каишки и нисък ток. Днес бе особено важно да излезе навън в най-добрия си вид. На устните й сияеше бледорозов гланц, гримът й бе съвсем лек, само малко коректор и деликатно нанесен руж, които да прикрият бледостта на кожата й и тъмните кръгове под очите й. Специалните капки бяха премахнали следите от сълзите й. За репортерите навън — вероятно и такива от Биг Сити — успя да си придаде съвършено спокоен и уверен вид. Щеше да има достатъчно време да се наплаче. Нямаше представа какво си мисли Майкъл, нито как са реагирали хората в офиса й. Що се отнася до нея, бе дошла направо за предварително уговорената среща, а останалото можеше да почака.

Слава богу, че получи образованието си в старата школа на пансионите със строгите порядки, където те учат да запазваш самообладание. Невероятно колко често й се налагаше. Бе срещала Мариса Матюс няколко пъти на разни балове, благотворителни вечери и други светски събития.

Една огорчена от живота дребна жена, която е способна да каже по нещо лошо за абсолютно всеки. Даяна бегло си спомняше, че веднъж й се опълчи за нещо на една от вечерите у Клеър.

Не обичаше клюкарите. И сега знаеше защо.

Разбира се, повечето неща бяха чиста лъжа, казваше си тя, докато се усмихваше и леко се покланяше на гостите си, когато те най-сетне си тръгнаха. Но най-ужасното бе, че имаше и частица истина в цялата история.

Щом вратата се затвори, тя се обади на Майкъл по вътрешната линия. Той вдигна веднага. Даяна се стегна.

— Искам да те видя — с най-спокойния си тон изрече тя.

— Идвам веднага. — И затвори.

Даяна отиде до малката баня, до която се стигаше само от нейния кабинет. Това бе нейното убежище, със свежи цветя до мивката, италиански сапуни и две флакончета от парфюма й, който специално смесваха за нея в Париж. Лицето й в огледалото бе спокойно и красиво. Тъмната й коса бе чиста и блестеше, след като я бяха измили и оформили в салона за красота на първия етаж в жилищната й сграда. Сърцето й бе свито, но поне изглеждаше добре.

Майкъл нахлу в офиса, като отдалеч парираше опитите на различни шефове на отдели да го спрат с въпросите си. Хари щеше да се погрижи за тях. Точно сега бизнесът не му се струваше чак толкова важен.

Даяна бе оставила вратата си отворена. Той нареди на Елън да не прехвърля никакви телефонни обаждания, влезе в кабинета й и затвори вратата след себе си. Тя стоеше до прозореца, облечена в бледорозов втален костюм. Тоалетът подчертаваше стегнатото й пищно дупе, което той харесваше толкова много, и красивите й големи гърди. За миг си спомни как го бе възседнала, докато гърдите й подскачаха пред лицето му, последния път, когато се любеха. Беше едва предния ден на обяд, когато се измъкнаха от работа и отидоха в апартамента му, защото не можеха да престанат да се докосват. Спомни си колко разгорещена е и напълно покорна на волята му в леглото. Ърни я бе нарекъл фригидна. Поне в това отношение знаеше, че с него е различна, че харесва докосването му. Задоволяваше всичките му желания. Той не би приел друго. С някои момичета сексът е просто приятен, докосването му небрежно, те не означаваха нищо за него. Но Даяна е жена, която трябваше да стане негова, беше влязла под кожата му. Бе много важно да я покори, да я накара да се извива в прегръдките му, да стене от удоволствие и да тръпне до него… ръцете му се свиха в юмруци. Нищо на света не можеше да се сравни с това усещане.

Сърцето му се стопляше само като я погледне. Тя е негова.

Въпросът бе защо.

— Предполагам, че вече си го чела — неловко подхвана Майкъл.

— Както и цял Манхатън. — Тя сви рамене, изискан и деликатен жест, при който лъскавите нишки в сакото й проблеснаха под лъчите на слънцето. — Това е просто един долен боклук. Не ме притеснява.

Сега бе отново предишната Даяна Фокстън, ледената кралица. Предизвикваше го да оспори думите й.

— Имам няколко въпроса.

— Давай направо. — Сините й очи потърсиха тези на Майкъл. Изглеждаше ядосан, разочарован от нея. О, боже! Потърси дълбоко в себе си и последните запаси от скрита сила. Не биваше да губи присъствие на духа и да се разплаче, както й се искаше.

— Най-напред, говорила ли си с Тина?

— Да, говорих. — Даяна забеляза как в очите му проблесна опасен пламък и настръхна. — Разговарях с нея, но изобщо не е така, както твърди тя, разбираш ли?

— Не било така значи? Не сте ли обсъждали връзките си? Не сте обсъждали мен и Брад Бейли?