— Тя си отиде. Беше пълен боклук в сравнение с теб. Ти си дама от класа. — Дъхът на Ърни вонеше, но Даяна се постара да не се дръпне назад с погнуса. — Трябва да зарежеш тази работа и да се върнеш с мен у дома. Там можем да се справим много по-добре. Там са приятелите ти. Любимите ти клубове. Всичко.

— Ърни — Даяна издърпа ръката си, — защо всички мъже в живота ми смятат, че трябва да престана да работя? Може на мен да ми харесва. Може пък да съм добра в работата си.

— Стига, скъпа. — Ърни злобно присви очи. — Та ти получи работа, защото беше моя жена, нали така?

Думите му я засегнаха. Даяна скочи на крака.

— Време е да си тръгваш. Аз съм щастлива в Америка и между нас вече няма нищо.

— Не говориш сериозно — изхленчи той. После се вгледа в лицето й и забеляза изражението й: решително сключени вежди, презрително вирнато носле и стиснати пухкави устни.

— Разбирам какво става. — Ърни се помъкна към вратата. — Спиш с онзи тип. И сега си играеш на „Бизнес дама на годината“, както по-рано си играеше на добра съпруга за мен. Само че сега си се хванала с някакъв жалък тип от задните улички на Бронкс.

— Махай се, Ърни — Даяна го блъсна с отвращение, — преди да съм извикала охраната. Майкъл е постигнал успеха си, без да прегазва други хора по пътя си. Може би това е нещо, което ти презираш. Смешното е, че с теб е свършено, а ти дори не го съзнаваш. И между другото ти самият съвсем не си от аристократично потекло.

— Мислиш си, че си ме победила. — Костеливият му пръст се насочи към нея. — Мислиш си, че Сисеро може да си живее щастливо с моята жена и да се радва на моя живот? Пак си помисли хубаво, момичето ми. Не съм свършил.

— Напротив, Ърни. Напълно свършено е с теб — увери го Даяна.

Избута го в коридора и затвори вратата след него.

Четиридесет и трета глава

Майкъл слезе от таксито и постоя за миг на тротоара. Минувачите, които бързаха покрай него, не му обръщаха внимание. В Манхатън винаги е така; никой не се обръща назад, никой няма време да се озърне. Парата, която се издигаше със съскане от тротоарите, облачетата от бели черешови цветчета, които упорито се крепяха по клоните, въпреки прахоляка и изгорелите газове от такситата с техните клаксони и вечните задръствания, всичко това оставаше незабелязано заради бързането да стигнеш до целта. Ако може още вчера.

Беше ранно утро. Съвсем скоро щеше да се появи Даяна и той ще продължи със сериозния си бизнес и правенето на пари.

Майкъл вдигна очи към черната грамада на кулата на „ДженКорп“. Офисите му бяха там горе. Телефоните и факсовете сигурно вече звъняха с музиката на успеха, която толкова харесваше. Изминалата седмица определено бе много забавна; беше си го върнал тъпкано на Ърни, след като дълго чака и планира този ден.

Сигурно бе свързано донякъде и с чувството за мъст на италианските му прадеди. Майкъл не беше от хората, които ще заровят някого под няколко кубика бетонна настилка, нито ще използва бейзболна бухалка, но да гледа как онзи негодник се прощава с кариерата си, при това в собствената му сграда и пред всички членове на борда в компанията му… това му донесе голямо удовлетворение.

CNN съобщиха за оставката на Ърни в бизнес новините си. Кадърът, на който се виждаше как Ърни, измъчен, бяга от конферентната зала по средата на събранието, бе нещо, заради което си струваше да остане буден до късно. Ако беше по-млад, Майкъл сигурно щеше да си запише емисията и да я гледа отново и отново. Но не и сега. Интересуваше го повече бъдещето, отколкото миналото.

Пое си дълбоко въздух, вдъхвайки миризмата на кафе, изгорели автомобилни газове, цъфнали дървета и понички — всичко, което правеше от Ню Йорк града, който винаги е бил. После блъсна входната врата на сградата.

— Добро утро, господин Сисеро. — Сали, момичето на рецепцията, го поздрави почтително, както винаги. Побърза да скрие онова, което четеше. Изчерви се. — Вашият асистент, господин Пиато…

— Хари вече е тук. Чудесно.

— Да, сър, тук е от цял час и координира действията на отдел „Връзки с обществеността“.

Майкъл поспря за миг и я погледна. „По дяволите, колко е красив, помисли си Сали, с тази решително издадена челюст, счупен нос, мускулите, които личаха под идеалната кройка на черния му костюм, подчертаващ тъмните му очи. Всяка жена тук е поне малко влюбена в него. И кой знае, може би след този скандал той отново ще е свободен мъж.“

Напомни си, че трябва да си купи нов блясък за устни.

— Какви действия на „Връзки с обществеността“? Едва ли има какво толкова да се каже във връзка с „Блейклис“. Мислех, че телефоните са престанали да звънят още преди дни.

— Не… не — заекна Сали. Не бе съвсем сигурна какво да каже. — Значи не сте го видели?

— Какво да съм видял? — настоятелно попита Майкъл.

Сали крадешком подритна още по-далеч броя на Биг Сити, който остави на пода в краката й. О, боже! Ако я хванеше с това нещо… Кой ли щеше да му го съобщи пръв? Не и тя. Обикновено обвиняваха пратеника за лошите вести.

— Мисля, че има една статия в някакво списание, която господин Пиато иска да прегледате — притеснено продължи Сали. Сисеро се взираше в нея с пронизващия си тъмен поглед. — Моля ви, сър…

— Не се притеснявай. — Той й се усмихна уверено и тя успя да овладее разтреперването си, преди да е започнало наистина. — Каквото и да е, сигурен съм, че ти нямаш нищо общо.

— О, не. — Момичето почервеня до уши и поклати глава енергично. — Съвсем нищо общо. Наистина. Дори не я познавам. Виждала съм я само сутрин, когато идваше на работа.

Майкъл й се усмихна. Как ли се казва това момиче? Сали?

— Ще уредя нещата. Приятен ден, скъпа.

Той се качи в асансьора, а Сали се загледа подире му с копнеж. Повечето мъже тук се притесняваха да й пожелаят приятен ден, за да не им лепнат обвинение в сексуален тормоз. Но Майкъл винаги я наричаше „скъпа“, „мила“ или „съкровище“. Как би искала да е неговото „съкровище“.

— И на вас, сър — замечтано му отвърна тя, докато хромираните врати се затваряха със свистене.

Всъщност подозираше, че това ще е най-ужасният ден от много време насам.



Майкъл слезе на деветия етаж. Веднага забеляза, че нещо не е наред. Обичайният шум в офиса бе някак приглушен. Нямаше дори и един служител, който да играе компютърни игри в служебно време. Програмистите още не бяха дошли, разбира се, но хората от маркетинга са тук, а и те бяха същите запалянковци; непрекъснато ругаеха, слушаха силна музика и оставяха след себе си празни кутии от пица. Тази сутрин всички внимаваха къде стъпват. Поздрави някои от заместниците си. Те само се усмихнаха леко и побързаха да се отдалечат.

Майкъл настръхна. Вътрешният му радар улавяше опасност. Решително се отправи към кабинета си и забеляза, че Хари, асистентът му, който зае мястото на Тина, бе влязъл вътре. Погледна към телефона на бюрото на Хари и видя мигащите лампички на апарата. Поне шест линии бяха в режим на изчакване.

— Ема. — Той се обърна и незабавно разпореди на офис мениджъра си да се заеме със ситуацията. — Обади се на всички линии, извини се за задържането и кажи, че в момента не можем да приемем разговора. Запиши съобщенията. После пренасочи всички обаждания за мен към телефонния секретар на Хари до следващо нареждане.

— Да, сър — веднага се отзова Ема Харис. Беше красиво и способно момиче, което обикновено бе много словоохотливо. Днес притеснено кършеше ръце. — Мога ли само да кажа, че много съжалявам. И бездруго не вярвам, че е истина.

„Какво, по дяволите, става тук?“, не разбираше Майкъл. Бутна вратата и влезе в кабинета си.

— Докладвай — сопнато нареди той на Хари, щом затвори вратата.

Хари сви очи и му подаде броя на Биг Сити.

Снимката на корицата бе недвусмислена: Даяна, царствена на вид, неизменно стилна, както винаги, с дълга вечерна рокля от нежнозелена коприна, застанала под ръка с Брад Бейли, косата й — прибрана в стегнат класически кок, с диамантени обеци и колие на красивата й шия. От нея се излъчваше класа и стил. Майкъл изпита мигновен пристъп на ревност; ненавиждаше мисълта, че някога е излизала с Брад Бейли. Както и че някой друг може да докосва великолепните извивки на тялото й.

Но това бе само за частица от секундата. Крещящото заглавие под снимката нямаше как да не привлече погледа му.

„Това ли е най-голямата използвачка в Ню Йорк?“ Думите сякаш се забиха като пирони в главата му. Под него, с големи букви, бе написано: „Разбивачката семейно щастие… изнудвачка… жена, която преследва богати мъже… Вълнуващите разкрития на съперничката, която тя е изместила!“.

— Какво, по дяволите, е това? — ядоса се Майкъл.

— Бившата ви приятелка. Тина Еймис. Разголила е душата си.

Хари отгърна списанието по средата, където Тина бе разголила много повече от душата си. Мариса я бе придумала да се снима по бански, а после и по бельо. Дългите й стройни крака бяха обути само в пухкави пантофи, а слабините й бяха покрити с възможно най-оскъдните бикини, състоящи се от триъгълно парче тъмна дантела между краката. Държеше ветрило от пера пред разголените си малки и стегнати гърди. Приличаше на неопитна стриптийзьорка. Майкъл усети как яростта разпалва кръвта му. О, супер! Ето че и Хари едва сдържа усмивката си. И не можеше да му се сърди; Тина е красиво момиче. Но това тук означаваше, че сексуалното му минало е извадено на показ пред цял Ню Йорк. Майкъл стисна зъби.