— Много бързо действаш — не се сдържа Даяна.

Ърни се засмя пресекливо.

— Познаваш ме. Приспособявам се към ситуацията. Трябва да се приспособяваш, скъпа. Нали затова се свърза с мен отначало. Е, какво ще кажеш, само десетина минутки, заради доброто старо време, а?

Той затвори, а Даяна побърза да се облече. Отказа се от красивата рокля в комбинация с вталено тревистозелено сако „Гучи“, които смяташе да облече, и вместо това избра кремава блуза и тъмносин костюм с много строга кройка на „Долче и Габана“. Костюмът й прилягаше като защитна броня. Нямаше да се обажда на Майкъл, защото ще е проява на слабост. Ърни… вярно, че Ърни е негодник, но предния ден разбиха на пух и прах удобното му местенце тук. Определено си разчистиха сметките с него, а той все пак й бе съпруг. Някога.

Не виждаше защо трябва да му отказва тази среща.

Какво пък, десет минути само. Приготви кана кафе на машината „Крупс“ и се обади на Закари, приветливия служител от охраната във фоайето, който бе бивш агент на Мосад. В сградата живееха много дипломати от ООН и всеки, който се качваше по етажите, първо минаваше през детектор за метал и проверка за оръжие. Ако Ърни минеше през охраната, нямаше защо да се притеснява, че ще се качи при нея.

Даяна остави кафето и зачака срещата.



— Е, скъпа моя, разкажи ми как си била принудена да се забъркаш в тази афера — мило подхвана Мариса Матюс, обръщайки се към Тина. Беше безкрайно доволна от себе си. Момичето е младо, съвсем наскоро завършило колеж, двадесет и няколко годишно, с гъвкаво младежко тяло. Яркочервеното червило й придаваше вид на развратница, а имитацията на делови костюм и полата, която по-скоро приличаше на по-дълга тениска, в комбинация с високите и остри токчета на обувките я караха да изглежда като онези „бизнес дами“, които се появяват във фотосесиите на Плейбой.

„Каква алчна кукличка!“, мислеше си Мариса. А цялата история щеше да се отрази толкова зле на горката Даяна Верити. Да излиза с мъж, който преди е имал връзка с… тази девойка! Човек започваше да си задава въпроси за вкуса му и за самата Даяна. Нейният образ е прекалено почтен и добродетелен, което я правеше идеална мишена за Биг Сити.

— Протегни малко краката си, миличка. Смъкни сакото от рамото си. Каква хубава кожа имаш. Продължавай нататък.

Фотографът не спираше да снима, докато Тина разправяше историята си между отделните кадри. Мариса бързаше да се вмести в крайния срок за публикуване на броя, а искаше това да се появи на корицата. Нямаха време за губене.

— Ами заплахата никога не е изричана гласно. По-скоро трябваше сама да си направя извод. За да си запазя работата — говореше Тина.

— Имаш предвид, че е била косвена.

— Да. Косвена, точно така. Както и да е, увлякох се по него, защото е истински магьосник в леглото. Надарен е като жребец…

— Няма нужда да си чак толкова подробна в описанието си, скъпа — излъга Мариса, докато си водеше бележки.

— Като жребец. Добре. И е много преуспял в бизнеса.

— Да, но аз не се интересувах от парите му. — Тина отметна косата си. — Аз съм момиче от Бронкс, нали разбирате, от квартала. Също като Майкъл. Знаех от какво се нуждае. Но тази жена, тази кучка — всички в офиса я мразят, — тя се появи с нафукания си английски акцент… И се е омъжила за богаташ, нали? Онзи англичанин, който я е зарязал. Тя ми сподели всичко най-откровено. Каза…

Тина се усмихна на камерата. През последните четири дни използва специална избелваща паста за зъби и бе сигурна, че усмивката й е като наниз от перли. Колкото повече неща разкаже пред камерата, увери я Мариса, толкова по-голям хонорар ще получи и толкова по-голяма ще е снимката й на корицата. Та нали и самият Брад Бейли си търсеше нова годеница?

— Каза ми, че Майкъл няма достатъчно пари за нея, защото е успяла да завърти главата на Брад Бейли.

— Да му „завърти главата“ ли? — повтори Мариса, извън себе си от щастие.

— Да, нещо такова. — Неволната мисъл за разни адвокати помрачи за миг радостта на Тина. — Е, не мога да я цитирам съвсем точно.

— Нямаше ли свидетели на разговора ви?

— Бяхме само двете. Тя се опитваше да внесе раздор между мен и приятеля ми. — Тина подсмръкна.

Нейната дума срещу тази на Даяна. Можеха да повторят всяка думичка, да вмъкнат „твърди се“ и щяха да бъдат напълно защитени пред закона, осъзна Мариса.

— Каза ми обаче, че… мъжете харесват жени от висока класа. И че аз не съм достатъчно добра за богат човек като Майкъл. Срещаше се с него през цялото време, докато излизаше и с Брад. Месеше се в личните ни отношения. Непрекъснато му се обаждаше и затваряше телефона.

Тина вече наистина се забавляваше.

— Това сигурно е било ужасен емоционален стрес за вас — мъркаше от удоволствие Мариса.

— Разбира се. Точно така. — Тина разбра какво се иска от нея и посегна да вземе салфетка от кутията, поставена пред нея, като деликатно я допря до напълно сухата спирала на миглите си, докато фотографът не спираше да я снима. — Тя съсипа щастието ни. Планирахме да се оженим.

— А имало ли е някакви „романтични изблици“ в офиса, скъпа? — подсказа й Мариса с готовност. Колко хубаво би било, ако може да излезе с тази сензация.

— Така се говореше. Не съм била свидетел на нищо подобно — със съжаление отвърна Тина. — Но Даяна Верити нямала никаква квалификация, никакви специални умения, когато Майкъл я взел на работа. Това е било, преди аз да се появя. Отначало е вършела моята работа. И затова ме мразеше. Страхуваше се, че мога, един вид, да й взема мястото или нещо такова.

Мариса успя да прикрие смеха си с кашлица.

— Извинявай. Моля те, продължавай.

— Както и да е, тя е „работила“ в офиса на Майкъл, когато той е бил в компанията на мъжа й. Ако питате мен, именно тя е тази, която е изневерила на мъжа си. Той просто е искал да й го върне, защото тя е спяла с Майкъл. Защо иначе ще я назначи на работа?

— Защо наистина? — замисли се Мариса. — Би ли могла да сведеш глава и да я хванеш с две ръце, скъпа? Ето така. Идеално.



На вратата се позвъни. Даяна стана и отиде да отвори на Ърни. Утринното слънце грееше през прозорците и озаряваше целия апартамент; лъчите му галеха бледокремавите стени, пухкавите възглавнички върху дивана, донесени специално от Франция, свежите и кичести цветове на белите хортензии, съчетани с лъчистосини ириси и нежнорозови клонки от ароматен грах, които поръча да слагат в апартамента й всяка сутрин. Гордееше се с дома си. Това е луксът, който можеше да си позволи с неколкостотин хиляди годишно, вместо с милионите, които бяха на нейно разположение, докато живееше в Сентрал Парк Уест, но Даяна харесваше този апартамент много повече. Тук всичко отговаряше на стила й; всеки детайл бе подбран заради красотата и изяществото си, а не за да бъде показван пред хората; всичко бе много женствено, изискано и семпло. Така, както бе живяла, след като Ърни я изостави.

Тя отстъпи, за да му направи място, и той влезе неуверено. В дъха му осезаемо се долавяше миризмата на отлежало уиски. Даяна погледна часовника на ръката си; беше девет без десет сутринта.

Какъв грозен завършек на приказката, започнала с прекрасната й сватба, помисли си Даяна. Чаровният принц на Пепеляшка се оказа мазохистичен алкохолик, а вълшебната каляска се превърна в кола под наем. Но иронията в случая е, че тя откри щастието си едва след като „и заживели щастливо за вечни времена“ се провали с гръм и трясък.

— Здрасти, Ди. Изглеждаш прелестно. Хубав костюм. Ухаеш приятно — подхвана Ърни. Гледаше я умилително с широко отворени очи. — Винаги си изглеждала добре. Но никога не си била по-красива от сега.

Даяна приглади косата си. Нямаше представа какво да каже. Някога отчаяно се мъчеше да си върне любовта на Ърни, а сега просто искаше да се махне оттук.

— Благодаря. — Отиде до белия мраморен плот в кухнята си само за да се отдалечи от него. — Ще ти донеса кафе.

— Само ако е ирландско — обади се Ърни.

— В девет сутринта? Ще ти сложа мляко и захар. — Даяна се настани в едно от единичните си кресла, за да няма опасност той да седне до нея. — За какво е всичко това, Ърни? Радвам се, че имаш нова работа. Но аз трябва да тръгвам. Вече закъснявам.

— Вярно. — Отпусна се на дивана й, без да обръща внимание на кафето, и се загледа в нея. Гласът му бе пропит от сарказъм. — Сега ти си важна дама с кариера.

— Да, така е. — Даяна посрещна спокойно погледа му. — И компанията ми има нужда от мен.

— Не е твоя. На Сисеро е. Проклет негодник и жалък янки.

— Предпочитам да не употребяваш подобни изрази — каза Даяна. — Слушай, Ърни, просто ми кажи какво искаш от мен.

За неин ужас той стана от дивана, залитна към нея и се строполи тромаво на едно коляно, след което взе ръката й в своята.

— Направихме много грешки, Ди. Аз бях… аз ти изневерих. Но винаги съм те обичал. — Сантименталността, пробудена от алкохола, взе връх в емоциите му. Очите му бяха зачервени и в тях проблеснаха сълзи. — Скъсах с Фелисити. Тя винаги се е опитвала да ни раздели…

— Виж ти какво откритие — студено го прекъсна Даяна. Трябваше да го остави да довърши, но прекалено я отвращаваше. Да не би да очаква тя да му прости и да се върне при него, за да може да й изневерява и в Англия?