— Предполагам, че трябва да го прочета — каза той. Силните му пръсти прелистиха жълтото издание, на чиито страници бяха публикувани лъскави снимки на Тина в червен костюм, както и излетната полугола върху меча кожа на пода. Всички кадри бяха малко по-завоалирани, отколкото в Плейбой, но разликата не бе особено голяма. До нея бяха и възможно най-стилните снимки на Даяна, с които списанието разполагаше. От различни премиери или балове, както и онази единствена снимка, на която тя бе по джинси, докато обикаля да си търси евтин апартамент.

Мариса Матюс уверено разказваше на читателите си тъжната история на Тина. Тя бе просто едно изстрадало момиче… което — тук Майкъл не можа да повярва на очите си — явно било подмамено от него в леглото с прикрити заплахи. Въпреки тази злоупотреба с положението му обаче, тя постепенно се влюбила в него, докато на сцената не се появила Даяна Верити.

Майкъл не можеше да повярва, че са се опитали да пробутат тази история. Щеше да ги осъди, да ги унищожи. Какво доказателство имаха за всичко това?

И тогава стигна до ключовия момент в разказа. Тина твърдеше, че е разговаряла на четири очи с Даяна и че тя й се похвалила колко безумно богат е Брад. Според Тина, тя била казала, че е „успяла да се издигне“.

„Ърни Фокстън не бе достатъчно добър за нея“, цитираше думите на Тина списанието. „Нямаше достатъчно пари. Тя бе решена да покаже на целия свят колко богат съпруг може да си хване. Но после разбра за сделката на Майкъл — моя Майкъл — с господин Дженкъл.“

Тук бяха поместили и малка снимка на Арт. Майкъл изруга. Арт Дженкъл бе истински отшелник. Това никак нямаше да му се понрави.

„Така изведнъж Майкъл вече не струваше само няколко милиона, а разполагаше със сериозно богатство от «ДженКорп» имам предвид. И Даяна просто ми се присмя. Аз не бях изискана като нея. Каза ми, че познавала богатите мъже. Можела да има Майкъл когато си пожелае.“

Мариса питаше Тина защо Даяна би предпочела Майкъл пред Брад. Тина отговаряше — „със сълзи в сините си очи“, според опитната светска журналистка, която преливаше от симпатия към девойката — че Брад можел да прозре истинската й същност, но Майкъл бил заслепен. „Веднъж той ми каза, че мрази жените, които се омъжват заради пари. Но е заслепен и е забравил каква е Даяна.“

Майкъл вече дишаше тежко и накъсано, накъса списанието на парчета, смачка хартийките в ръцете си и ги метна в коша. Обърна се към асистента си.

— Даяна Верити е начело на издателския ни отдел. Нашият отговор на всеки въпрос относно тази история е: „Без коментар“. Не заслужава да я коментираме. Ясно ли е?

Хари побърза да кимне.

— Ясно.

— Добре. — Майкъл стана от стола си. — Къде е тя?



Ърни се засмя развеселен. За последен път се возеше в колата на път към летище Кенеди, където щеше да се качи в първа класа и да отлети за родината си. Изглежда, преговорите за новата му работа щяха да се провалят. Проклети глупаци, защо не искат да се възползват от опита на първокласен мениджър, след като сам им предлага услугите си? Но все едно, това не е проблем. Вече бе поел солидна доза от белия прах и нищо не можеше да помрачи доброто му настроение. Щеше да намери изход и от това положение, както успяваше да се измъкне от всички други каши, в които се е забърквал. А междувременно разполагаше с тази фантастична статия в списанието, което лежеше на седалката до него, и на която щеше да се наслаждава по време на полета.

Ърни погледна снимката на слабичкото момиче, което бе продало историята си на списанието. Беше хубаво. Кльощаво. Каквито ги харесваше. Сигурно нямаше да е против малко експерименти в леглото. А колко сладко бе да си представя как целият Манхатън се събужда с това — от полицаите на улицата, които сега хапват сутрешните си понички, до светските съпруги, които се преструват, че не четат жълта преса, но тайно обожават всеки пикантен ред. Да. Всички, които познаваше в този град, щяха да видят това. Според тази история Даяна не е по-различна от коя да е проститутка, някаква богата измамница, натрапница с предвзет акцент. Замисли се за Майкъл Сисеро, момчето от бедните квартали, което се държи толкова надменно. Е, сега Майкъл изглежда като истински глупак. Щом се върне у дома, със сигурност щяха да го потърсят, за да потвърди тази клюка и той, Ърни Фокстън, с удоволствие щеше да им съдейства.

Даяна явно си въобразяваше, че появяването й на събранието в компанията му е краят на историята — беше го избутала от апартамента си, онова малко и съвсем обикновено жилище, с което разполагаше сега и в което нямаше нищо забележително. Беше го отблъснала. Него, Ърни, за когото някога бе кроила пресметливите си планове как да го хване за съпруг и чиито пари харчи с лека ръка. Също като Фелисити. Всички жени са еднакви, разбира се.

Но това съвсем не е краят. В никакъв случай.

Ърни съжаляваше единствено, че не той е стъпкал името на Даяна. Ако можеше да има някакво участие в цялата история, щеше да изпита още по-голямо удовлетворение.

Отново прелисти страниците и се загледа с омраза в гордо изправената глава на Даяна, докато лимузината прекосяваше Ню Йорк и скоро щеше да влезе в тунела между Куинс и центъра.

Но може би имаше какво да направи.

Почука по стъклената преграда пред себе си и шофьорът я смъкна. Отпред в колата имаше телефон.

— Набери номера на Майкъл Сисеро — нареди той. — „Империал Геймс“. Кажи му, че го търси Ърни Фокстън. И искам да говоря само с него, лично.



Даяна не можеше да повярва. Видя списанието още в седем часа, защото Клеър Брайънт дотича в апартамента й с него и с кутия салфетки.

— Момичето прилича на евтина развратница — каза Клеър. — Никой няма да й повярва. А и… историята бездруго е отегчителна.

Гласът й потрепна, докато изричаше лъжата.

— О, господи! — остана без дъх Даяна. Седна тежко на стола. Направо й се повдигаше. Приятелката й се суетеше из апартамента, правеше й кафе, бъбреше непрестанно, за да не се поддаде на мрачните мисли.

— Изобщо не й обръщай внимание. — Клеър й донесе еспресо в малка чашка от фин порцелан. — Ти си знаеш, че си се омъжила за Ърни, защото си го обичала, нали? Била си влюбена в него… затова си се омъжила.

Даяна я гледаше сковано.

— Иска ми се да е така — отвърна тя.



Майкъл се намръщи на Хари. Денят му ставаше все по-ужасен. Щом пристигна в офиса, Даяна се затвори в кабинета си на тричасова среща с някакви японци от тяхна дъщерна компания. Заподозря, че нарочно е планирала всичко, но Елън се кълнеше, че не е така и срещата е определена още преди седмици.

— Каза ми, че денят й ще протече по нормалния график, сър. — Елън потрепери. — Искате ли да я помоля да излезе от срещата, за да говори с вас?

— Не. Няма нужда. — Майкъл се завъртя на пети и решително напусна нейния отдел „Клауд Найн“. Оказваше се, че дори не може да говори с нея, да я успокои.

А сега Хари искаше да му прехвърли някакъв разговор по телефона. По дяволите! Нека онези хиени от пресата да си вият колкото искат. Запита се дали не се тълпят пред сградата, за да снимат него и Даяна, когато си тръгнат от работа. Беше много вероятно.

— Казах никакви проклети телефони, Пиато.

— Мисля, че ще искате да приемете това обаждане — тихо отвърна Хари. — Ърни Фокстън е. Казва, че няма да говори с никой друг, освен с вас.

Майкъл повдигна вежда. Много добре. Вероятно дължеше на този негодник поне любезността да отговори на обаждането му.

— Ще ида в кабинета си. Прехвърли разговора там — каза той. — И още нещо, Хари, искам незабавно да ме уведомиш, щом госпожица Верити излезе от срещата. Искам да говоря с нея.

Майкъл затвори спокойно вратата и седна на бюрото си. Сърцето му биеше ускорено. Като хищник, срещу който стои приклещена в капан, ранена жертва, с кървящи рани, която няма какво да губи, той бе достатъчно умен да разбира, че е в опасност.

— Майкъл Сисеро — каза той в слушалката.

— Здрасти, Майкъл. Чете ли пресата? Разбира се, че си я чел. Затова ти се обаждам.

Пискливият глас на Ърни сякаш бързаше да изстреля всичко на един дъх. Кокаин, предположи Майкъл и леко го съжали.

— Имаш ли да ми казваш нещо, Фокстън? Или това е просто проява на вежливост?

— О, да, нали си новото дете-чудо на Уолстрийт Джърнъл и все в този дух. Толкова си делови. Много бързаш.

Сисеро изчака с едва сдържано нетърпение. Несъмнено този глупак скоро щеше да стигне до същината.

— И аз чета пресата. Трябва да отбележа, че имаш отличен вкус. Онова момиче има дупе като на момче.

— Това никога не съм харесват у нея.

— Е, може и така да е. Харесва ти голямото дупе на Даяна, а? Но пък е студена като лед в леглото, нали?

— Ако си решил да си разменяме пикантни истории, Фокстън, сбъркал си адреса.

— Не. Не става дума за стари истории, човече, по-скоро за едно предупреждение. Разбира се, знаеш, че те мразя. Винаги съм те мразел. Знаеш го.

— Да, знам — спокойно отвърна Майкъл.

— Но това е само бизнес. Щом се прибера у дома, ще видя какво мога да направя, за да те съсипя. Да ти върна услугата, тъй да се каже. Това е нещо по-лично. Даяна… виж, не познавам тази Тина, но тя е абсолютно права за парите. Даяна винаги е търсила богат мъж. И такава ще си остане докрай. Омъжи се за мен заради парите ми. Никога не е работила истински през живота си. Същата е като бившата ти приятелка, само дето не си го признава толкова откровено.