– Открих и едно писмо от януари 2010 година зад портрета на Ичимей. Но тези тук всичките са стари и са адресирани до дома на семейство Беласко в Сий Клиф. Къде са онези, които тя получаваше в "Ларк Хаус" през последните години?

– Аз мисля, че са тези, Ирина.

– Не те разбирам.

– Баба ми цял живот е събирала писмата на Ичимей, получени в Сий Клиф, защото е живяла винаги там. После, когато се премести в "Ларк Хаус", е започнала да изпраща писмата от време на време сама на себе си, едно по едно, в жълтите пликове, които ти и аз видяхме. Получавала ги е, чела ги е и ги е трупала, все едно са писани сега.

– Защо е трябвало да го прави, Сет? Алма беше с всичкия си. Никога не е давала признаци за сенилност.

– Това е невероятното, Ирина. Правила го е напълно съзнателно и с практически усет, за да поддържа жива илюзията за голямата любов на своя живот. Тази старица, която изглеждаше направена от блиндиран материал, всъщност е била непоправима романтичка. Убеден съм, че сама си е изпращала и гардениите всяка седмица, както и че не е бягала при любовника си; ходила е в бунгалото в Пойнт Рейес, за да изживява отново срещите от миналото, да ги сънува, тъй като не е можела да ги сподели с Ичимей.

– Защо да не е можела? Когато стана катастрофата, тя се е връщала от поредната им среща. Ичимей дойде в болницата да се сбогува с нея, аз го видях да я целува, те се обичаха, Сет, знам го.

– Не е възможно да си го видяла, Ирина. Бях изненадан, че този човек не реагира на смъртта на баба ми, тъй като новината излезе във вестниците. Ако я е обичал толкова, колкото си мислим, щеше да дойде на погребението или да ни изкаже съболезнованията си по време на шива. Затова днес реших да го потърся, исках да се запозная с него и да разсея някои съмнения за баба ми. Оказа се много лесно, трябваше само да отида до разсадника на семейство Фукуда.

– Още ли съществува?

– Да. Стопанисва го Питър Фукуда, един от синовете на Ичимей. Когато му казах името си, той ме посрещна много радушно, защото знаеше за семейство Беласко, и отиде да повика майка си, Делфин. Госпожата е много мила и красива, азиатското ѝ лице е от тези, които като че ли не остаряват.

– Тя е съпругата на Ичимей. Алма ни разказа, че са се запознали на погребението на прадядо ти.

– Не е съпругата на Ичимей, Ирина, а неговата вдовица. Ичимей е починал от инфаркт преди три години.

– Не може да бъде, Сет! – слиса се Ирина.

– Починал е горе-долу по времето, когато баба ми се премести в "Ларк Хаус". Може би двете неща са свързани. Мисля, че писмото от 2010 година, последното, което Алма е получила, е било неговото сбогуване.

– Аз видях Ичимей в болницата!

– Видяла си това, което си искала да видиш, Ирина.

– Не, Сет. Убедена съм, че беше той. Ето как е станало: Алма толкова силно е обичала Ичимей, че е успяла да го накара да дойде да я вземе.

Колко богат и объркан е светът, Алма! Не спира да се върти. Единствената константа е, че всичко се променя. Загадка, която можем да оценим само от гледна точка на покоя. Аз се намирам в един много интересен етап. Духът ми съзерцава с почуда промените в тялото ми, но това съзерцание не се осъществява от някаква далечна точка, а отвътре. Духът и тялото ми са заедно в този процес. Вчера ми каза, че ти липсва илюзията за безсмъртие от младежките години. На мен не. Аз се наслаждавам на реалността си на зрял човек, да не кажа, стар. Ако след три дни трябва да умра, с какво бих изпълнил тези дни? С нищо! Бих се освободил от всичко друго, освен от любовта.

Много пъти сме си повтаряли, че ни е било писано да се обичаме, обичали сме се в предишни животи и ще продължим да се срещаме в бъдещите. А може би не съществува нито минало, нито бъдеще и всичко се случва едновременно в безкрайните пространства на Вселената. В такъв случай ние сме заедно непрекъснато, завинаги.

Фантастично е да си жив. Ние все още сме на седемнайсет години, скъпа моя Алма.

ЗА КНИГАТА


ЯПОНСКИЯТ ЛЮБОВНИК

Isabel Alende, 2015

ЕL АМАNТЕ JАРONES

© Катя Диманова, Маня Костова, превод

© Стилов редактор Соня Илиева

© Стефан Касъров, художник на корицата

©Технически редактор Симеон Айтов

©Корекция Колибри

Чилийска. Първо издание Формат 84 х 108/32. Печ. Коли 24

ИК "Колибри"

1000 София, ул. "Иван Вазов" № 36 тел. 02/9874810

Предпечатна подготовка "Ибис"

Печатница "Инвестпрес"

ИК "Колибри", 2015

ISВN 978-619-150-736-8

Сканиране: buba, корекции: Diltea, 2016