— Двайсет минути? Не мислите ли, че може да й се стори малко… унизително?

— Не, ако е подходящата жена. — Удостои я с непринудената си гаменска усмивка. — И знаете ли защо, госпожице Грейнджър? Защото точната жена е прекалено мила, за да се засяга от глупости. А сега изчезвайте оттук, докато не съм размислил.

И тя изчезна.

Анабел престана да трепери едва когато влезе в тоалетната на «Макдоналдс». Преоблече се в потниче, седем осми панталон и сандали. Днешното преживяване затвърди отдавнашната й фобия към змиите. Но другите жени едва ли възприемаха Хийт Чампиън така. Той беше богат, преуспяващ, красив. Всичко това го превръщаше в мечтания съпруг, ако преди това не изплаши кандидатките си до смърт, което беше доста вероятно. Оставаше само да му намери подходящата жена.

Отметна буйните къдрици от челото си и ги прибра с две шноли. Доскоро все се подстригваше късо, за да се справя по-лесно с непокорната грива, но закачливата прическа й придаваше повече вид на студентка от първи курс, отколкото на сериозен професионалист, затова накрая се примири с неизбежното и пусна косата си дълга. Сега не за пръв път съжали, че не разполага с излишни петстотин долара, за да отиде на фризьор и да я изправи, но едва си плащаше текущите сметки.

Прибра перлените обици на Нана в една празна кутия от ментови дражета и отпи глътка топла вода от бутилката, която бе взела от колата си. Шърман бе добре зареден: снаксове и бутилки с вода, дрехи за преобличане, дамски тампони и тоалетни принадлежности, новите брошури и визитните картички за фирмата й. Имаше дори и спортен екип, ако случайно й хрумнеше да потренира, което се случваше рядко. Наскоро добави и кутия с презервативи, пак за всеки случай, ако някой клиент внезапно изпита нужда от секс, макар че едва ли мъже като Ърни Маркс или Джон Нейджър биха били толкова импулсивни. Ърни беше директор на начално училище, обичаше децата, но се изнервяше в присъствието на зрели жени. А Джон бе хипохондрик, който не смееше да рискува със секс, ако партньорката му преди това не си направи всички необходими изследвания.

Едно поне беше ясно: никога нямаше да й се наложи по спешност да снабдява с презервативи Хийт Чампиън. Мъже като него винаги се подготвят предварително.

Анабел сбърчи нос. Време беше да надмогне личната си неприязън. Ако искаше да преуспее и да превърне «Идеалната половинка» в една от водещите агенции за запознанства, трябваше да намери жена на Питона. И ако успееше, в града веднага щеше да се разнесе слухът за нея и «Идеалната половинка» щеше да бъде призната за най-добрата брачна агенция в Чикаго. Каквато определено не беше в момента. И при все че Анабел се стараеше да почита паметта на Нана, време бе да продължи напред.

Изля малко от течния сапун на дланите си, замислена за мястото си в света на бизнеса. В града имаше много агенции за запознанства, от най-различен вид. Бумът на евтини брачни компании в интернет бе довел много от старомодните фирми, като тази на баба й, до фалит, а останалите отчаяно се бореха да се задържат на пазара. Предлагаха срещи само за една вечер, както и обяд в някой ресторант или излет сред природата. Други устройваха вечери за самотници, трети организираха срещи на съвипускниците от престижни университети или сбирки на религиозни секти. Някои от късметлиите, като «Стабилни бракове», се рекламираха като специализирани в намирането на брачни партньорки за милионери, като приемаха само мъже за клиенти и им представяха зашеметяващо високи сметки, за да ги запознаят с истински красавици.

Анабел възнамеряваше да превърне «Идеалната половинка» в уникална агенция. Искаше това да е първото име, за което да се сещат несемейните жители на Чикаго, мъже и жени, готови да създадат семейство. За постигането на тази цел най-добрият подход беше старомодното персонално обслужване. Вече имаше няколко клиенти — последните бяха Ърни и Джон — но още не бяха достатъчни, за да бъде компанията й на печалба. А докато не си завоюваше надеждна репутация, нямаше да може да повиши тарифите си. Но ако намереше подходяща партньорка на Хийт Чампиън, заможните клиенти сами щяха да започнат да я търсят и големите пари щяха да завалят. Оставаше неясен въпросът защо той сам не бе успял да си намери жена досега?

Но за това после щеше да му мисли. Сега трябваше да се залавя за работа. За днес беше решила да обиколи кафенетата в центъра, този неизчерпаем източник на перспективни клиенти, както и на партньорки за тези, които вече бяха нейни клиенти. Но това бе, преди да узнае, че в най-кратък срок трябва да намери кандидатка, която да смае Хийт Чампиън.

От жегата асфалтът бе започнал да се размеква, но Анабел решително се насочи към паркинга, където бе оставила колата си. Във въздуха се носеше миризмата на пържено и автомобилни газове. В Чикаго бе обявен първият летен ден с опасно високи температури, макар да беше още началото на юни. Захвърли безнадеждно смачкания жълт костюм в един контейнер за смет, за да не го вижда никога повече.

Тъкмо се напъха в задушаващо горещото купе на колата, когато мобилният й телефон звънна. Анабел рязко отвори вратата, за да проветри поне малко.

— Слушам.

— Анабел, имам прекрасни новини.

Младата жена въздъхна и притисна чело о нагрятия волан. Тъкмо си бе помислила, че за днес неприятностите са приключили.

— Здравей, мамо.

— Баща ти разговаря с Дъг преди един час. Брат ти вече официално е вицепрезидент. Тази сутрин са го обявили.

— Божичко! Това е страхотно! — възкликна Анабел ентусиазирано, сякаш преливаше от радост, но явно бе подценила проницателността на майка си.

— Разбира се, че е страхотно — сопна й се тя. — Честно казано, Анабел, не зная защо завиждаш толкова. Дъг много се стара, за да се издигне до поста, към който се стремеше. Никой с нищо не му е помогнал.

Никой освен обожаващите го родители, образованието му в първокласен университет и щедрите парични помощи след дипломирането му, за да си стъпи на краката.

Точно това, което беше получила и Анабел.

— Още е само на трийсет и пет — продължаваше Кейт Грейнджър, — а вече е вицепрезидент на една от най-могъщите финансови компании в Южна Калифорния.

— Той е невероятен — съгласи се Анабел, като вдигна глава от горещия волан, преди да се е отпечатал на челото й.

— Следващия уикенд Кандейси ще организира голямо парти край басейна, за да отпразнува повишението на Дъг. Очакват да се появи Джони Деп.

Кой знае защо, Анабел не можеше да си представи Джони Деп да се появи на някой от бляскавите приеми на снаха й край басейна, но не бе чак толкова глупава, че да сподели песимизма си.

— Брей! Това е адски впечатляващо.

— Кандейси още не е решила какъв да е стилът на партито — хавайски или уестърн.

— Тя е изключителна домакиня и не се съмнявам, че ще се справи перфектно.

Но Кейт Грейнджър притежаваше забележителната способност да чете мисли от разстояние.

— Анабел, трябва да се постараеш да преодолееш враждебността си към Кандейси. Няма нищо по-важно от семейството. Дъг я обожава, както и всички ние. Освен това тя е чудесна майка.

Капки пот избиха по челото на младата жена.

— Джеймисън свикна ли вече с гърнето?

Не Джими, Джейми, Джим или с някакъв друг съкратен вариант на името. Само Джеймисън.

— Той е такъв умник. Всичко е само въпрос на време. Признавам, че отначало се съмнявах в тези касети за езиково обучение, но ето че малкият вече притежава забележителен речник, макар да е само на три годинки.

— Още ли повтаря «задник»?

— Не е смешно.

В добрите стари времена, когато майка й имаше чувство за хумор, двете щяха да прихнат от смях, но сега, на шейсет и две, Кейт Грейнджър трудно се адаптираше към живота си като баба. Въпреки че тя и бащата на Анабел си купиха разкошна къща на брега на океана в Нейпълс, Флорида, на Кейт й липсваше родният Сейнт Луис. Скучаеща, обречена на бездействие, тя бе пренасочила цялата си енергия, която преди години й бе помогнала за впечатляващата й банкерска кариера, към трите си големи деца. Особено към Анабел — единственият провал в живота й.

— Как е татко? — попита младата жена с надеждата да отложи неизбежното.

— Как мислиш, че е? Днес сутринта стигна до осемнайсетата дупка на голф игрището, а телевизорът непрекъснато е включен на голф канала. От месеци не е отварял медицинско списание. Естествено е да се очаква, че след като е бил хирург цели четирийсет години, ще прояви поне малко любопитство към новостите в медицината, но по тези теми разговаря само с брат ти.

Така двете жени преминаха неусетно към втората глава от приказната сага «Близнаците чудо Грейнджър», посветена на бляскавия живот на доктор Адам Грейнджър, изтъкнатия сърдечен хирург от Сейнт Луис.

Анабел протегна ръка към бутилката с вода. Съжаляваше, че не я бе напълнила предвидливо с онзи прекрасен коктейл от водка с праскови.

— Мамо, движението е силно претоварено. Опасявам се, че точно сега нямам време да говоря по мобилния.

— Баща ти толкова се гордее с Адам. Съвсем наскоро публикуваха още една статия на брат ти в списанието за белодробна и сърдечна хирургия. В нашия клуб последната тематична вечер беше озаглавена «Карибска нощ» и докато вечеряхме със семейство Андърсън, се наложи да сритам баща ти под масата, за да спре да говори само за Адам. Децата на Андърсън са ужасно разочарование за родителите си. — Също като Анабел. Майка й се приготви да хване бика за рогата. — Получи ли заявленията, които ти изпратих?

Понеже Кейт й изпращаше купища документи с експресна куриерска служба и после несъмнено проследяваше на компютъра си дали пратките й са доставени, въпросът бе риторичен. Анабел усети първите пристъпи на главоболие.

— Мамо…

— Не бива безцелно да пропиляваш живота си. Колко работни места смени, а всичките ти връзки са пълен провал… да не говорим за кошмара с Роб. Трябваше да ти отрежем издръжката още в колежа, когато реши да учиш за актриса. Нима ти липсваха златни възможности за работа? Вече си на трийсет и една. И си Грейнджър. Крайно време е да се установиш и да се заемеш с нещо сериозно.