Анабел си каза, че не бива да се поддава на провокацията, колкото и да я блазнеше, ала днес й се бе насъбрало твърде много. Първо Мишока, сетне Хийт Чампиън, напомнянето за Роб и страхът, че майка й има право… всичко това преля чашата и тя рухна.

— Да бъда достоен член на семейство Грейнджър, означава само две неща, нали? Медицина или финанси.

— Не започвай пак. Много добре знаеш какво имам предвид. Онзи ужасен брачен бизнес от години не носи никакви приходи. Мама го започна само за да може свободно да си пъха носа в хорските работи. Няма да станеш по-млада, Анабел, а и аз нямам намерение да седя отстрани и да те наблюдавам как си пропиляваш живота безцелно, вместо да се върнеш в университета и да се подготвиш за бъдещата си кариера.

— Не искам…

— Винаги си била силна по математика. От теб ще излезе прекрасен счетоводител. Вече ти обещах, че ще ти платим образованието.

— Не искам да бъда счетоводител! И не се нуждая от родителска издръжка.

— Значи, това, че живееш в къщата на Нана, не се брои?

Това бе удар под кръста. Лицето й пламна. Майка й бе наследила къщата на баба й в Уикър Парк. Сега там живееше само Анабел, под предлог, че пази сградата от крадци, но всъщност Кейт просто се страхуваше дъщеря й да не се озове в някой «опасен градски квартал».

— Прекрасно! Искаш да се изнеса ли? — кипна младата жена. — Това ли искаш?

О, боже, отново се държеше като петнайсетгодишна хлапачка. Защо винаги позволяваше на майка си така да я влудява? Но преди да възвърне изгубените си позиции, Кейт продължи със същия престорено търпелив майчински глас, който Анабел за пръв път чу, когато бе на осем и заяви, че ще избяга от къщи, ако братята й не престанат да я наричат «картофче».

— Искам да се върнеш в университета и да излезеш оттам с диплома за счетоводител. Много добре знаеш, че Дъг ще ти помогне да си намериш работа.

— Нямам никакво намерение да ставам счетоводител!

— Тогава каква искаш да станеш, Анабел? Кажи ми. Да не мислиш, че ми е много приятно да ти натяквам? Достатъчно е само един път да ми обясниш и…

— Искам да имам свой бизнес — отрони младата жена с тон, в който, за неин ужас, се бе промъкнала противна хленчеща нотка.

— Вече се опита, забрави ли? Онзи магазин за подаръци? Или онази окаяна компютърна компания? Ние с Дъг те предупредихме тогава. Ах, да, още и с онази жалка трудова борса. Никъде нищо не постигна.

— Не е вярно. Трудовата борса я затвориха.

— Както магазина за подаръци и компютърната компания. Не забелязваш ли едно странно съвпадение: щом се захванеш с нещо, и корабът тутакси се устремява към дъното? Защото се занимаваш само с фантазии, а не с нещо реално. Като онова хрумване да ставаш актриса.

Анабел сякаш потъна още по-надълбоко в седалката. Не беше лоша актриса, няколко пъти изигра сериозни второстепенни роли в университетските пиеси и дори режисира няколко студийни постановки. Но когато стигна до предпоследната година на следването си, се убеди, че театърът не беше нейното призвание, а просто средство да се скрие в един свят, където повече няма да бъде само по-малката некадърна сестра на Дъг и Адам.

— А виж какво се случи с Роб — не мирясваше Кейт. — От всички… Е, няма значение. Работата е там, че си втълпи всички онези шантави Ню ейдж идеи, че трябва само достатъчно силно да пожелаеш нещо и ще го получиш. Но в живота не става така. Иска се нещо повече от желание. Преуспелите личности обикновено са прагматични. Градят планове, основани само на реалността.

— Не искам да бъда счетоводителка!

Дълга, неодобрителна пауза последва този изблик. Тя съвсем точно знаеше какво си мисли майка й. Че Анабел си остава Анабел — нервна, екзалтирана, истерична, непрактична, единствената неудачница в семейството. Ала никой не я вбесяваше така, както собствената й майка.

Освен баща й.

И братята й.

Престани да си проваляш живота, картофче, и се заеми с нещо практично, й бе написал изтъкнатият хирург в последния си имейл, като предвидливо бе сложил в копие и останалата част от семейството, включително две лели и три братовчедки.

Вече навърши трийсет и една, бе отбелязал преуспяващият финансист Дъг в картичката, която й изпрати по случай рождения й ден. На твоите години печелех по двеста хиляди годишно.

Баща й, бивш велик хирург, бе възприел друг подход.

Вчера изпратих топката направо в четвъртата дупка. Играта ми постепенно се усъвършенства. И, Анабел… отдавна е време да намериш себе си.

Само Нана Мирна я разбираше.

Ще намериш себе си, когато му дойде времето, скъпа — казваше й тя.

Липсваше й баба й Мирна. Тя също беше неудачница.

— Но в счетоводството има много широко поле за изява — не се предаваше майка й. — И се разширява с всяка изминала година.

— Моят бизнес също се разраства — заяви Анабел в налудничав саморазрушителен изблик. — Сдобих се с много важен клиент.

— Кой?

— Знаеш, че нямам право да съобщавам името му.

— Под седемдесет ли е?

Младата жена отново си заповяда да не се хваща на въдицата, но изглежда, неслучайно си бе спечелила репутацията на пълна неудачница.

— На трийсет и четири е. Мултимилионер.

— В такъв случай защо му е потрябвало да наема точно теб?

Анабел стисна зъби.

— Защото съм най-добрата, ето защо.

— Ще видим — смекчи тона майка й, но мигом побърза да забие ножа на майчинската си любов право в целта. — Разбирам, малката ми, че те дразня с моите наставления, но те обичам и искам да реализираш способностите си.

— Зная — въздъхна тя. — И аз те обичам.

Най-после разговорът приключи. Младата жена прибра мобилния си телефон в чантата, тръшна вратата и сърдито пъхна ключа в стартера. Може би нямаше да я боли толкова много, ако в думите на майка й не се съдържаше толкова много истина.

Докато се измъкваше от паркинга, се огледа в огледалото за обратно виждане и промърмори любимата дума на Джеймисън. Два пъти.

2.

Дийн Робилард влезе в клуба, издокаран като кинозвезда — ленено спортно сако върху широките рамене, диамантени обици на ушите и слънчеви очила «Оукли», скриващи сини като океана край Малибу очи. С бронзовия загар, модната набола брада и блестящата руса коса в елегантен безпорядък, постигнат с умело нанесен гел, този галеник на съдбата се възприемаше като драгоценен дар от Ел Ей за Чикаго. Хийт се ухили, доволен от възможността да се поразсее. Несъмнено момчето притежаваше стил и Градът на ветровете се бе затъжил за него.

— Познаваш ли Дийн?

Блондинката, която се опитваше да се увеси на дясната ръка на Хийт, не откъсваше очи от Робилард, докато красавецът раздаваше на тълпата прочутите си звездни усмивки. Тя трябваше да повиши глас, за да надвика поп музиката, връхлитаща от дансинга на «Уотъруъркс», където се вихреше тазвечерното частно парти. Макар че «Сокс» играеха в Кливланд, а «Булс» още нямаха мач в Чикаго, на купона имаше играчи от другите отбори, главно от «Старс» и «Беърс», както и от «Къбс», двама от «Блекхоукс» и вратарят на «Чикаго Файър». Сред бляскавата тълпа се виждаха неколцина актьори, една рок звезда и жени, десетки жени, всяка по-красива от другата — сексуалните придобивки на богатите и известните.

— Разбира се, че познава Дийн. — Брюнетката от другата страна на спортния агент изгледа презрително блондинката. — Хийт познава всички футболисти в града, нали така, любовнико?

Докато говореше, тя плъзна крадешком пръсти по вътрешната страна на бедрото му. Ала Хийт стоически пренебрегна мигновения отклик на възбудата си, както правеше винаги при подобни случаи, откакто реши да се подготви за брак и семейство.

Въпросната подготовка се оказа адски трудно изпитание.

Той си напомни, че е там, където искаше да бъде, единствено благодарение на това, че винаги се бе придържал към строго начертания си житейски план, а женитбата на трийсет и пет години бе следващата точка от него. Бъдещата му съпруга трябваше да бъде неоспорим символ на постиженията му, окончателното доказателство, че паркингът за каравани «Бо Виста» завинаги е останал в миналото.

— Познавам го — потвърди Хийт.

Не добави, че се надява да го опознае по-добре.

Робилард продължи напред, без да престава да се усмихва. Тълпата в «Уотъруъркс» се отдръпваше, правейки път на бившия играч от Южна Калифорния, откупен от «Чикаго Старс», за да смени най-добрия куотърбек на отбора, защото Кевин Тъкър бе обявил, че се оттегля от футбола в края на предстоящия сезон. Някаква загадка се криеше в миналото на семейството на Дийн Робилард и куотърбекът винаги отговаряше уклончиво, ако някой проявеше любопитство относно живота му. Хийт реши сам да се поразрови в миналото на футболиста и се натъкна на някои любопитни слухове, но предпочете да ги запази само за себе си. Братята Загорски, които досега се забавляваха с две брюнетки в другия край на бара, най-сетне зацепиха какво става и настръхнаха, готови за действие. Само след секунди два чифта мокасини «Прада» се запрепъваха енергично. Очевидно братята нямаха търпение първи да се доберат до апетитния залък.

Хийт не се включи в надпреварата и отпи лениво от бирата. Интересът на братята Загорски към Робилард не го изненада. Преди пет дни агентът на куотърбека бе загинал при изкачване на една стръмна скала, оставяйки го без представител, и сега братята Загорски, както и всички останали спортни агенти, се надяваха да заемат освободеното място. Загорски управляваха компанията «Зет Груп» — единствената спортна агенция в Чикаго, която беше равностоен съперник на бизнеса на Хийт. Младият мъж ги ненавиждаше главно заради липсата на всякаква етика в действията им, но и защото преди пет години му отмъкнаха изпод носа много изгоден договор за попълване на цял отбор, точно когато той самият най-много се нуждаеше от него. Върна им го, като им задигна Роко Джеферсън, което съвсем не се оказа трудно за него. Братята Загорски много ги биваше в обсипването на клиентите с щедри обещания, но не и в спазването им.