Хийт не хранеше илюзии за професията си. През последните десет години бизнесът на спортните агенти бе станал по-корумпиран дори от този на букмейкърите, събиращи залозите за бой с петли. В повечето щати издаването на лиценз се бе превърнало в пълна пародия. Всеки дребен мошеник, стига да понатрупа малко пари, можеше да си отпечата визитни картички, да се провъзгласи за спортен агент и да се впусне в лов на наивни атлети от университетските отбори, особено такива, които се задоволяваха с малко. Тези мръсници подаваха под масата тлъсти пачки на младите глупаци, обещаваха им луксозни автомобили и диаманти, наемаха им проститутки и плащаха «бонуси» на всеки, който можеше да уреди подписа на някой прочут спортист под договора за управление на кариерата му. Някои почтени агенти напуснаха бизнеса, защото не вярваха, че могат да останат честни при тази толкова нелоялна конкуренция. Но Хийт не преклони глава. Той обичаше работата си въпреки мръсните игри, които все по-често я съпътстваха. Обичаше прилива на адреналин, бушуващ в кръвта му при появата на всеки нов клиент и сключването на сделката. Обичаше да проверява доколко са гъвкави границите на установените правила. В това бе най-добър. Да, разтягаше границите на правилата, ала никога не ги нарушаваше. И никога не лъжеше клиентите си.

Хийт наблюдаваше как Робилард наклони глава, за да чуе многословните обяснения на братята Загорски. Не се притесняваше. При цялата му слава на чаровник от Ел Ей, футболистът не беше глупав. Знаеше, че всеки спортен агент в страната ще си изпотроши краката, за да го спечели за клиент, но едва ли тази вечер щеше да вземе някакво решение.

Едно секси котенце, с което Хийт бе преспал два пъти, преди да навлезе в периода на подготовка за женитбата, се отправи към него, поклащайки бедра. Косите й се стелеха по раменете, а зърната й, като презрели череши, опъваха до скъсване тънкото й късо потниче.

— Правя едно проучване. Ако през остатъка от живота си трябва да се задоволиш само с един вид секс, какъв би избрал? Засега гласуването е три към едно в полза на оралния.

— Какво ще кажете да гласувам просто за хетеросексуалния?

И трите жени се разсмяха оглушително, сякаш никога не бяха чували нещо по-забавно. Няма що, явно беше царят на комиците.

Публиката се разгорещи и няколко от жените, танцуващи на дансинга, се затичаха към фонтаните, на които «Уотъруъркс» дължеше името си. Оскъдните им дрехи полепнаха по телата им, подчертавайки всички извивки. Навремето, когато пристигна в този град, Хийт обичаше клубовете, шумната музика, алкохола, красивите жени и разюздания секс, но след като премина трийсетте, започна да се пресища от всичко това. Но колкото и да му бе втръснало, подобни щури развлечения оставаха част от бизнеса и той наистина не можеше да си спомни, откога не се бе озовавал сам в леглото в приличен час.

— Хийт, приятелю!

Щом видя Шон Палмър, лицето на спортния агент грейна в усмивка. Новият играч от отбора на «Чикаго Беърс» бе привлекателен младеж, висок и мускулест, с квадратна челюст и закачливи кафяви очи. Мъжете си размениха едно от десетината твърде сложни ръкостискания, които Хийт бе усвоил до съвършенство през годините.

— Как се чувства нашият Питон тази вечер? — попита Шон.

— Не се оплаквам.

Хийт бе положил много усилия, за да вербува този защитник от Охайо. И когато Шон игра блестящо в мачовете от първите квалификации през април, агентът изпита дълбока радост и удовлетворение, че трудът му не е бил напразно. Палмър произлизаше от почтено семейство и не жалеше силите си, за да тренира съвестно. Хийт имаше намерението да направи всичко възможно, за да държи младия футболист далеч от всякакви неприятности. Той направи знак на жените, че иска да остане сам.

Шон се намръщи разочаровано, но само за кратко. Както и всички останали в клуба, и той изгаряше от желание да говори за Робилард.

— Защо не целуваш мършавия бял задник на Дийн като всички останали?

— Целувам задници само насаме.

— Робилард не е глупак. Няма да бърза да си намери нов агент.

— Не го обвинявам. Очаква го страхотно бъдеще.

— Искаш ли да му кажа някоя добра дума за теб?

— Разбира се.

Хийт прикри усмивката си. Звездният играч не би дал и пукната пара за препоръките на някакъв новак. Робилард се съобразяваше единствено с мнението на Кевин Тъкър, но дори и това не беше много сигурно. Дийн едновременно боготвореше и ненавиждаше Кевин, задето последния сезон не бе получил никаква контузия, което означаваше, че заместникът му ще остане на резервната скамейка още една година.

— Вярно ли е това, което дочух, че си решил да се откажеш от жените? Всички дами тази вечер говорят само за това. Чувстват се изоставени, схващаш ли?

Не виждаше защо да се хаби да обяснява на един двайсетгодишен хлапак с джобове, натъпкани с наскоро отпечатани стодоларови банкноти, че няма смисъл вечно да търчиш подир жените.

— Бях много зает.

— Прекалено зает за някое котенце?

Шон изглеждаше толкова искрено потресен, че Хийт се разсмя. Но трябваше да признае, че хлапакът имаше известно право. Тук, накъдето и да погледнеш, от деколтетата надничаха пищни гърди, а миниатюрните тесни полички обхващаха сочни, сладки дупета. Но той искаше повече от секс. Искаше първата награда. Някоя изискана красавица, елегантна и мила. Родена със сребърна лъжичка в уста. Идеалната жена, гъвкава и стройна, с изваяно лице, неговото тихо пристанище сред бурите на живота. Винаги готова да го подкрепи, която ще омекотява буйния му нрав. Такава жена най-сетне ще го накара да почувства, че е постигнал всичко, за което е мечтал. Освен да играе за «Далас Каубойс».

Усмихна се на момчешката си фантазия, от която трябваше да се откаже заедно с мечтите всяка нощ да спи с нова порнозвезда. Постъпи в университета на щата Илинойс, защото там предлагаха стипендии за спортисти. През четирите години игра в най-добрия футболен отбор на университета. Но в последния курс се примири с факта, че никога няма да бъде изключителен играч и за професионалистите завинаги ще остане треторазреден любител. Ала дори и тогава вярваше неотклонно, че трябва да бъде най-добрият в избраната от него професия, затова насочи мечтите си в друга посока. Получи най-високите оценки на кандидатстудентските изпити за Юридическия факултет, а един влиятелен мъж, бивш възпитаник на университета в Илинойс, задейства политическите си връзки, за да го вкара в «Харвард». Хийт се научи да използва мозъка си, придобития на улицата опит бързо да се ориентира, както и умението да се приспособява към всякакво общество: в студентското общежитие, съблекалнята или на палубата на частна яхта.

И макар да не криеше провинциалните си корени — дори се хвалеше с тях, когато му бе изгодно — не позволяваше на никой да види колко много мръсотия все още беше полепнала по тях. Носеше маркови дрехи, караше най-скъпите и мощни коли, живееше в най-престижните квартали. Познаваше хубавите вина, макар че рядко ги пиеше; разбираше от изящни изкуства, при все че не ги харесваше; не се нуждаеше от наръчник по етикеция, за да познае вилицата за риба.

— Зная какъв ти е проблемът — обяви Шон и очите му заблестяха лукаво. — Тукашните пиленца не са достатъчно класни за господина от Бръшляновата лига*. Вие, тузарите, си припадате по дами с големи декоративни монограми, татуирани върху задниците им.

[* Наричана още Айви лига — спортна организация на американски висши училища от североизточната част на САЩ, включваща «Харвард», «Принстън», «Йейл», «Корнел», «Браун», «Дартмут», Пенсилванския и Колумбийския университет. — Бел.ред.]

— Да, за да подхождат на голямото декоративно «X» от «Харвард», татуирано на моя.

Шон избухна в смях, а жените тутакси се върнаха отново при тях, за да узнаят повода за веселбата. Ако това се бе случило преди няколко години, Хийт щеше да се наслади на хищническата им чувственост. Жените му налитаха още откакто беше невръстно хлапе. Когато беше на тринайсет, една от приятелките на баща му го завлече в леглото. Сега знаеше, че това се нарича развращаване на малолетен, но тогава нищо не разбираше, бе много паникьосан от чувство за вина и повърна от страх, че старият ще разбере. Поредният гаден епизод от едно детство, пълно с такива.

Постара се да остави зад гърба си онова детство, а и последните останки щяха да изчезнат, когато си намереше подходящата съпруга. Или когато Порша Пауърс му я намереше. След като прекара няколко години в безплодно търсене, Хийт проумя, че жената на мечтите му няма да се мотае по клубовете и баровете за спортисти, където той киснеше през така нареченото време за разпускане. Но все пак никога нямаше да му хрумне да потърси услугите на агенция за запознанства, ако не бе попаднал на хвалебствена статия за Порша Пауърс в списание «Чикаго». Впечатляващите й връзки и дългият списък на постиженията й бяха именно това, от което се нуждаеше.

За разлика от Анабел Грейнджър. Като безмилостен професионалист, той трудно се размекваше и не можеше да бъде заблуден, но имаше нещо трогателно в отчаяната й настойчивост. Припомни си ужасния й жълт костюм, големите очи с цвят на мед, поруменелите заоблени бузи и облака червена коса. Приличаше на изпаднала от чувала на Дядо Коледа по време на лудешко препускане с шейната.

Не биваше да споделя пред Кевин, че е решил да си търси съпруга, но откъде да знае, че жена му Моли има приятелка, занимаваща се с брачен бизнес? Но нищо. Трябваше само да изтърпи обещаната среща, след което Анабел Грейнджър и жалкият й опит щяха да останат в историята.

Малко след един през нощта Дийн Робилард най-после благоволи да се приближи към Хийт. Въпреки слабото осветление, младежът така и не свали черните си очила «Оукли», но бе съблякъл спортното си сако. Бялата му копринена тениска без ръкави подчертаваше най-впечатляващото във фигурата му — яките широки рамене, неосквернени от хирургическа намеса. Дийн приседна на високия бар стол до този на спортния агент и протегна единия си крак, обут в светлокафяв ботуш, за който Хийт бе чул жените да коментират, че е от колекцията на Долче и Габана.