11:05. Без паника. Просто щеше да обясни за Мишока. Навярно Питона щеше да я разбере.

Или нямаше.

Прохладен въздух я лъхна с влизането във фоайето на високата административна сграда. 11:08. Слава богу, асансьорът беше свободен и тя натисна бутона за четиринайсетия етаж.

Не му позволявай да те плаши — й бе казала Моли по телефона. — Питона се храни със страха на жертвите си.

Лесно й бе на Моли да говори така — седеше си у дома със своя секси съпруг, който бе прочут футболист, имаше страхотна кариера и две прекрасни деца.

Вратите на асансьора се затвориха. Анабел зърна отражението си в огледалото и изпръхтя отчаяно. Коприненият й костюм приличаше на мокра смачкана жълтеникава маса, отстрани на полата й се мъдреше огромно мръсно петно, а следата от червило върху ревера на сакото се набиваше на очи като ярка коледна звезда. И като завършек, косата й стърчеше във всички посоки въпреки лака за коса «Аква Нет», подобно на пружини на изхвърлен през прозореца диван, оставени да ръждясват на дъжда.

Обикновено когато се притесняваше за външността си — която дори майка й описваше като «приятна» — тя си напомняше, че трябва да е благодарна за хубавите си качества: големи очи с цвят на мед, гъсти мигли и млечнобяла кожа, ако не се броят няколкото десетки лунички. Но сега, докато се взираше в отражението си в огледалото в асансьора, не я спохождаха никакви положителни мисли. Побърза да прибере непокорните кичури и да приглади полата, но вратите на кабината се разтвориха, преди да успее да се приведе в по-приличен вид.

11:09.

Видя пред себе си стъклена стена с надпис със златни букви: ЧАМПИЪН СПОРТС МЕНИДЖМЪНТ. Забърза по килима в коридора и натисна извитата метална дръжка на вратата. В приемната имаше кожен диван и столове в същия стил, почетни грамоти в рамки по стените и телевизор с голям екран, по който предаваха някакъв бейзболен мач. Секретарката беше с къса стоманеносива коса и тънки, присвити устни. Изгледа Анабел с неприкрито неодобрение над очилата със сини метални рамки.

— С какво мога да ви помогна?

— Анабел Грейнджър. Имам среща с Пи… с господин Чампиън.

— Опасявам се, че сте закъснели, госпожице Грейнджър.

— Само десет минути.

— Десет минути беше цялото време, което господин Чампиън имаше на разположение за срещата с вас.

Подозренията й се потвърдиха. Той се бе съгласил да я приеме само защото Моли бе настоявала и понеже не желаеше да разстройва съпругата на най-важния си клиент. Погледна с отчаяние към стенния часовник.

— Всъщност съм закъсняла с девет минути. Остава ми още една.

— Съжалявам.

Секретарката се завъртя на стола си с гръб към нея, обърна се срещу компютъра и затрака чевръсто по клавиатурата.

— Една минута — помоли Анабел. — Само това искам.

— Нищо не мога да направя.

Тя се нуждаеше от тази среща, при това точно сега. Завъртя се на пети и се втурна към тапицираната врата в другия край на приемната.

— Госпожице Грейнджър!

Анабел нахълта в коридор с офиси от двете страни. В един от тях видя двама едри млади мъже с бели ризи и вратовръзки. Без да им обръща внимание, се насочи към масивната махагонова врата в дъното. Завъртя дръжката.

По цветовете си кабинетът на Питона напомняше на американски долар: лакирани нефритенозелени стени, дебел килим с тъмнозеления цвят на горски мъх и меки мебели с тапицерия в различни оттенъци на зеленото, върху които изпъкваха кървавочервени възглавници. На стената зад дивана се виждаше богата колекция от спортни снимки и грамоти, заедно с ръждясала метална табела, на която с едри черни букви бе изписано БО ВИСТА*. Много подходящо, имайки предвид големия панорамен прозорец, заемащ цялата стена, зад който в далечината се виждаше езерото Мичиган. Питона седеше зад лъскаво извито бюро. Столът му с висока облегалка беше обърнат към езерото. Анабел забеляза върху бюрото скъп, супермодерен компютър, един лаптоп и блекбъри, както и изискан черен телефон, с достатъчно бутони за приземяване на «Боинг Джъмбо Джет». До него бяха захвърлени слушалки с микрофон, а Питона говореше в телефонната слушалка.

[* Красив изглед (исп.). — Бел.прев.]

— Парите за тригодишен договор са добри, но само ако не прекратят договора ти по-рано — изрече той с плътния си звучен глас, с акцент от Средния запад. — Зная, че е рисковано, но ако подпишеш само за една година, после ще можеш да си избереш отбора, който желаеш. — Младата жена зърна загорялата китка, скъпия часовник и дългите тънки пръсти, стиснали слушалката. — Но окончателното решение трябва да вземеш ти, Джамал. Аз мога само да те посъветвам.

Вратата зад нея рязко се разтвори и секретарката обидено влетя вътре като папагал с настръхнали пера.

— Съжалявам, Хийт, но тя нахълта без мое разрешение.

Питона бавно завъртя стола си и дъхът на Анабел секна, сякаш й бяха забили силно кроше в корема.

Грубо изсечените черти и квадратната челюст издаваха дързък, непреклонен характер на мъж, който пред нищо не се спира. Може да се е провалил на първите два изпита в някоя школа по придобиване на очарование, но на третия път е взел изпита. Косата му беше гъста и чуплива, на цвят кръстоска между кожен портфейл и бира «Будвайзер». Носът му бе прав и внушителен, а веждите — тъмни. Едната бе пресечена в края си от тесен избледнял белег. Упорито стиснатите му плътни устни издаваха непоносимост към глупаци, пристрастеност към тежка работа, граничеща с вманиачаване и навярно — ако не бе само плод на въображението й — решителност да се сдобие с малък замък край Сен Тропе, преди да е навършил петдесет. Ако не беше незначителната асиметрия на чертите му, можеше да бъде признат за непоносимо неотразим. Вместо това беше само божествено красив. Защо му е на такъв красавец агенция за запознанства?

Докато говореше по телефона, той извърна поглед към нея. Очите му бяха зелени като стодоларова банкнота, леко присвити от неудоволствие.

— За това ми плащаш, Джамал.

Явно му направи лошо впечатление окаяният външен вид на посетителката, защото хвърли на секретарката си неодобрителен поглед.

— Днес следобед ще поговоря с Рей. А ти се погрижи за сухожилието си. И предай на Одет, че й изпращам още един кашон с «Круг Гранд Кюве»*.

[* Марка скъпо френско шампанско. — Бел.прев.]

— Тя имаше уговорена среща за единайсет часа — напомни му секретарката, щом той затвори телефона. — Казах й, че е закъсняла.

Мъжът отмести списанието «Про Футбол Уийкли». Дланите му бяха широки, а ноктите — чисти и старателно изрязани. Все пак не й бе трудно да си ги представи изцапани от моторно масло. Втренчи се в тъмносинята вратовръзка, струваща навярно повече от целия й костюм, която идеално пасваше на светлосинята му риза — навярно ушита по поръчка, за да акцентира върху широките му рамене и тънкия му кръст.

— Очевидно има проблеми със слуха — отбеляза той и се намести на стола, а ризата подчерта внушителния му гръден кош.

Нещо в движенията му извика у Анабел неприятния спомен за един почти забравен урок по биология в гимназията относно питоните.

Те поглъщат жертвите си цели, като започват от главите.

— Да повикам ли охраната? — попита секретарката.

Мъжът прикова в Анабел очите си на хищник, оставяйки в нея усещане, сякаш всеки миг ще й нанесе нокаут. Въпреки всички усилия на Питона да шлифова острите си ръбове, под тънкия слой лустро все още прозираше хулиганът, винаги готов да се сбие в някой бар.

— Мисля, че и сам ще се справя с нея.

Изведнъж я порази прилив на сексуално желание — толкова ненавременно, толкова абсолютно не на място, че тя се блъсна в един стол. Никога не се чувстваше спокойна в присъствието на прекалено самоуверени мъже. А точно сега беше абсолютно наложително да му направи добро впечатление. Оставаше й само да проклина злополучната си участ, заради която се появи пред него с измачкан костюм и коси, щръкнали като на Медуза.

Заповяда си да се държи по-агресивно. Той се е борил, за да достигне върха, за да има толкова клиенти сега. Хийт Чампиън разбира само от брутална агресия. Но Анабел по природа не беше агресивна. И всички се възползваха от това — от банковите чиновници до таксиметровите шофьори. Миналата седмица не успя да се справи с едно деветгодишно хлапе, замерящо нейния Шърман с парчета от тухли. Дори собственото й семейство, да, особено то, я мачкаше, както си иска.

Писнало й бе от всичко това. Повдигаше й се, като я потупваха снизходително по рамото, и то точно тези, които се опитваха да я мамят, да се възползват от нея. Бе й дошло до гуша да се чувства неудачница. Ако и сега се огъне, къде ще свърши? Пресрещна смело погледа на доларово зелените му очи, осъзнала, че е настъпил моментът да загребе яко от силата, криеща се в гените на рода Грейнджър, и да играе твърдо.

— Под колата ми имаше мъртво тяло.

Бе почти вярно — Мишока беше мъртвопиян.

За съжаление, Питона не изглеждаше ни най-малко впечатлен. Нищо чудно пътят му да е осеян с толкова много мъртви тела, че едно повече или по-малко не можеше да го развълнува.

Анабел пое дълбоко дъх.

— Полицията отцепи мястото. Заради това закъснях. Иначе щях да бъда безукорно точна. Повече от точна. Аз съм много отговорна. Истински професионалист. — Ала в този миг дъхът й секна. Размърда беззвучно устни, докато все пак накрая успя да отрони смутено: — Ще възразите ли, ако седна?

— Да.

— Благодаря.

Отпусна се на най-близкия стол.

— Не чувате добре, така ли?

— Какво?

Той я изгледа продължително, преди да махне с ръка на секретарката да се оттегли.

— Силвия, задръж всички обаждания за пет минути, освен ако не звънне Фийби Кейлбоу.

Жената излезе, а Питона въздъхна примирено.

— Предполагам, че вие сте приятелката на Моли.

Дори зъбите му я смущаваха със съвършения си вид — здрави, прави и много бели.