«Идеалната половинка» също процъфтяваше. За огромно облекчение на възрастните клиенти на Анабел, Кейт й подари къщата на Уикър Парк като сватбен подарък. Съпругата му последва един от съветите на Порша и нае секретарка и помощничка. Но пренебрегна другия й съвет и продължи да се грижи лично за пъстрата си колекция от клиенти. И това й доставяше голямо удоволствие.

Накрая чу, че членовете на читателския клуб започваха да се разотиват. Трев явно бе огладнял и шумът го събуди. Веднага щом теренът се очисти, Хийт го занесе долу.

Анабел стоеше до стъкления клин и следобедната светлина се изливаше отгоре й като разтопен кехлибар. Тя чу стъпките му и се извърна усмихната, сякаш цял ден бе чакала този миг, и навярно беше така. Младият мъж й подаде бебето и седна, доволен и щастлив, да наблюдава как синът му се храни. Двамата говориха малко. Не много. Той чу звъна на факса от горния етаж и няколко минути по-късно мобилният му телефон завибрира. Пъхна ръка в джоба си и го изключи.

След като синът им се нахрани, те го преоблякоха и после тримата излязоха на разходка. Един мъж и семейството му. Прекрасен топъл чикагски следобед. «Сокс» бяха на път да спечелят шампионата.

— Защо се усмихваш? — попита с усмивка съпругата му.

— Защото ти си идеална.

— Не, не съм — засмя се тя, — но съм твоята идеална половинка.

Питона с готовност се съгласи.

Край

Susan Elizabeth Philips, Chicago Stars 6, Match me if you can, 2005

Сюзън Елизабет Филипс. Идеалната половинка