Сега обаче щеше да забърка голяма каша.

Пое си дълбоко въздух и излезе от асансьора.



„Бенсън и Бейли“ бе една от най-големите рекламни компании в Ню Йорк и това си личеше.

Осмият етаж изглеждаше толкова внушителен колкото и фоайето долу. На стените имаше снимки — според нея бяха оригинали на Дейвид Бейли. Както и картина на Хокни и едно огромно платно на Джаксън Полък1. Навсякъде се виждаха футуристични мебели от сребриста кожа, които много приличаха по цвят на миниполата й от предния ден. Дискретни кадри от по-известните им телевизионни реклами висяха, окичени на всяка врата, точно над табелката с името.

Лита се приближи до изискано облечено момиче с перли, което седеше до бюро с бъбрековидна форма.

— Идвам при господин Ланкастър — небрежно заяви тя. — Имам уговорена среща.

Момичето рязко вдигна очи.

— Господин Ланкастър? Не виждам нищо, отбелязано в графика на лорд Ланкастър. — Хвърли бегъл поглед към кабинета в ъгъла. — Трябва да проверя при асистентката му, госпожице.

По дяволите! Лорд Ланкастър. Трябваше да провери предварително, Бил й каза, че е англичанин. „Глупава грешка!“, помисли си Лита, ядосана на себе си. Тя проследи накъде гледа подозрителната рецепционистка.

— Не съм виновна, че не знаете как да си записвате уговорените срещи! — сопна й се тя и закрачи решително към ъгловия кабинет.

Чу как момичето стана от бюрото си и тръгна по дебелия бял килим след нея, но не се обърна. Лита бе свикнала да тича по улиците на „Саундвю“ и това момиче от богаташките квартали не можеше да се сравнява с нея. Сграбчи месинговата брава на вратата и я отвори.

Висок, слаб, тъмнокос, зашеметяващо красив мъж с костюм на тънко райе и къдрава коса, която падаше върху яката му, стоеше до асистентката си — пълничка жена на около четирийсет години. Той спря да говори и очите му пробягаха по тялото на Лита, като поглъщаха всеки сантиметър, и накрая се спряха върху гърдите й.

— Съжалявам. Не можах да я спра, милорд — промълви момичето, безсрамно флиртувайки с него, макар да бе силно запъхтяно. — Не знам как е минала през фоайето…

— Грешката е само моя — спокойно поясни младият мъж с аристократичен английски акцент, който направо разтопи Лита. — Забравих да уведомя госпожа Смит за този ангажимент. Така се радвам да ви видя, госпожице…

— Моралес — каза Лита.

— Точно така. Госпожица Моралес. Заповядайте, влезте.

Четвърта глава

Рупърт Ланкастър затвори вратата след нея и й направи знак да седне.

— Седнете.

Веждите му бяха леко повдигнати и по устните му играеше усмивка. Лита бе свикнала с художествените редактори с вид на битници и отговорниците за рекламните кампании с широки крачоли и оранжево-морави щамповани ризи. Този класически вид, английската кройка и строгата вратовръзка направо я изнервяха. Изглеждаше дяволски добре. Освен това беше сериозен.

За пръв път след Хектор изпитваше влечение и внезапно всички угризения относно Хектор изчезнаха. Знаеше, че никога нямаше да ги почувства отново. Рупърт Ланкастър беше от съвсем друга класа.

Лита седна.

— Вие ли сте лорд Рупърт Ланкастър?

— Аз съм Рупърт или лорд Ланкастър. За теб — Рупърт. Имам си принцип да не държа на формалностите, когато става дума за смели млади дами.

Тя се изчерви силно. Беше очаквала той да каже „красиви млади дами“. Комплиментът й се струваше безкрайно по-приятен по този начин. Наистина се бе държала смело.

— Благодаря.

Той се облегна на стола си и я погледна в очите. Обикновено мъжките погледи се приковаваха направо върху гърдите й и оставаха там през цялото време на срещата. Лита усети, че дишането й е леко затруднено. Господи, колко й харесваше този акцент! Харесваха й тъмните му очи, орловият нос и тъмната коса, която падаше върху яката.

— Добре. Предполагам, че имате да ми казвате нещо?

— Да. Вие отговаряте за рекламната кампания на „Коста Рика“. Търсите ново момиче за телевизионните реклами.

— И вие искате да имаме предвид кандидатурата ви?

— Не. Не искам да обмисляте кандидатурата ми. Искам да получа работата — смело заяви тя.

Рупърт Ланкастър се засмя.

— Това е голяма марка. Моите клиенти смятат, че е по-добре да се свържат с известен модел.

Лита пренебрегна възражението му:

— Рейчъл, Консуела и Тина са момичетата в списъка ви, нали?

Той кимна:

— Добре сте информирана. Как разбрахте?

— Няма значение — увери го тя. — Но Рейчъл никога не се е появявала на корицата на „Вог“, а другите две момичета се появиха на първите страници на списанията едва след като бяха снимали телевизионни клипове. Именно телевизията прави едно момиче известно. Ако използвате мен, ще стана известна още след първото показване на рекламата.

— Хм! Не съм сигурен, че ще се съгласят на такова нещо, госпожице Моралес.

— Лита, моля. Мога ли да си сваля палтото?

Щом тя се изправи, мъжът заобиколи бюрото си и махна дрехата от раменете й. Лита усети леката му въздишка, когато главата му се озова близо до едното й бронзово голо рамо под прилепналата бяла блуза. Усети как оглежда разкошните извивки на гърба й и високото й стегнато дупе. Тя се усмихна леко. Щеше да го омае.

Рупърт окачи платото й на махагоновата закачалка в ъгъла на кабинета. Лита се завъртя с лице към него, така че копринената й пола да се повдигне леко и да разкрие прасците й и за да проблеснат кристалите по розовите сандали „Гучи“. И двамата знаеха, че е облечена по последна дума на модата. Тя внимателно седна отново на мястото си. Блузата й прилепваше по извивките на тялото й, а косата се стелеше по едното й голо рамо.

— Можете да изтъкнете също, че и трите момичета, които имат предвид, наближават трийсетте. Аз съм с почти десет години по-млада от тях. Ако от „Коста Рика“ се спрат на мен, ще получат младо и свежо лице. А днес всичко се свежда до това.

— Знам. Тук може и да сте права, Лита.

Харесваше й да чува името си, произнесено с този аристократичен акцент. Тя се приведе напред с намерение да приключи сделката:

— Виж, Рупърт, ще сключа сделка с теб. Няма нужда веднага да ми възлагаш рекламата.

— Много любезно от твоя страна — иронично отбеляза той.

— Но ми направете екранни проби. Трийсет секунди. Представяш ги на клиентите си и ето че си открил ново лице. Освен това ще работя за по-малко пари от Рейчъл или Консуела.

— Определено, ако искаш да получиш работата. — Той се засмя широко. — Добре, убеди ме за пробите. Обаче те моля да разбереш, че не обещавам нищо. Твоят ентусиазъм и… присъствие може да не се предадат от екрана. Мисля, че все пак ще предпочетат Консуела. Но съм готов да ти предложа пробни снимки.

— Страхотно! Къде отиваме?

— Ти си отиваш у дома. — Той се приближи до закачалката, свали оттам палтото й и го разгърна пред нея. Лита неохотно го облече. — Аз съм зает човек, колкото и странно да ти се струва. Вече съм закъснял с десет минути за следващата си среща. Остави данните си при госпожа Смит и когато съм уредил пробите, ще ти се обадя.

— Но няма ли да е по-добре да направим…

— Не, няма. — Рупърт й отвори вратата. — Госпожо Смит, бихте ли изпратили госпожица Моралес?



Този път Лита взе такси. Имаше нужда от усамотение, за да се съвземе. Чувстваше се едновременно въодушевена, но и леко умърлушена. Беше доста странно. Какво у него я караше да се чувства така? Сърцето й биеше ускорено. Беше се държал грубо, направо пренебрежително, когато я изпъди от офиса си. Но това само още повече я привличаше към него. Защо?

Бавно осъзна какво става. Беше отказал да търпи капризите й.

Щяха да й направят екранни проби, но както и когато той реши. Усети някаква непонятна тръпка в гърдите си.

А и тези негови очи… тъмни, с черни мигли… а черната му коса бе почти толкова лъскава, колкото и нейната. В джинси с широки крачоли страшно щеше да прилича на Мик Джагър. Но тъмният, строго делови костюм го правеше десет пъти по-привлекателен за нея.

През целия път обратно до „Моделс Сикс“ имаше усещането, че лети.

Когато стигна там, Бил побърза да я извади от унеса й.

— Как можа да ми го причиниш? Понякога си такава кучка, Лита, ясно ти е, нали?

— Направих каквото трябваше, Бил.

— Постъпката ти би могла да провали снимките на Рене за „Есто Лоудер“. Знаеш, че имам и други клиентки, скъпа. Мога просто да те оставя.

— Няма да се повтори.

— Разбира се, че няма. Какво ще стане с мен, ако се наложи да ида при шефа си и да му съобщя, че току-що съм провалил сделка за сто хиляди долара, без да се броят бъдещите ни взаимоотношения с „Бенсън и Бейли“, и то само защото не мога да контролирам една от клиентките си? — Той не каза „една от маловажните ми клиентки“, но думите сякаш увиснаха във въздуха. — И — продължи Бил, без да си поема въздух — какво мислиш, че се случва с агентите, които провалят големи поръчки? Уволняват ги, а другите агенции не се избиват да ги наемат на работа. Нямаш представа колко непостоянен е този бизнес, Лита. Сега си търсена. Но когато това премине, никой няма да иска да чуе името ти. Всички онези страхотни приятели, които си смятала, че имаш, всъщност не дават пет пари за теб. Затова не искам да обикаляш наоколо и да проваляш всичко заради някаква своя налудничава идея!

Лита преглътна. Чувстваше се зле. Бил й беше приятел, а тя бе застрашила кариерата му. Тихо изрече:

— Не мина особено зле. Той каза на служителите си, че имаме уговорена среща, поговорихме си и…

— Кога — преди или след като си поиска орален секс? — Бил прокара ръка през косата си. — Съжалявам, скъпа. Не го заслужаваш. Знам, че не си такава. — Засмя се. — Ако беше, досега щяхме да сме получили поне корицата на „Ел“.

— Предложи ми екранни проби — гордо заяви Лита.