Луиз Бегшоу - Когато тя беше лоша

Съжаляваше единствено, че не е открил Бесъл по-рано.

На вратата се почука. Рупърт стана и отиде да отвори. Аха, ето ги и тях. Беки, облечена в прилепнала копринена рокля, която едва стигаше до коленете й и откриваше прекрасните й стройни прасци, а русата й коса се стелеше по раменете. Лита, обута в тесни черни панталони, които обгръщаха плътно стегнатото й, закръглено дупе, с черно кожено яке и черна сатенена блуза, очертаваща великолепните й гърди. Сега изглеждаше дори по-добре, отколкото последния път, когато я бе зърнал. Към красотата й имаше нов блясък.

— Заповядайте, дами — покани ги той, ухилен самодоволно. Какви сладкишчета изглеждаха двете! Беше ги имал и двете, а после ги бе изиграл. — Бесъл, разполагай се удобно.

Пийт Бесъл седна в ъгъла и се загледа в обувките си, но Рупърт не му обърна внимание.

— Явно сте чули за съдебния иск. Предполагам, че за вас е било малко шокиращо…

— Рупърт — прекъсна го Беки, — нека ти кажа какво е ответното ни предложение. Оттегляш съдебния иск и ни се извиняваш, заявявайки, че напоследък си бил подложен на голям емоционален стрес. После заминаваш в чужбина и никога повече не се връщаш в Англия. Никога повече няма да притесняваш Лита или мен. Никога няма да използваш името Ланкастър за бизнес цели по никакъв повод! Как ти звучи това?

Рупърт се изсмя отсечено.

— Ти си луда. Малко внимание от страна на пресата и всички резервации за луксозните ти хотели отиват по дяволите. Знаем, че това вече се случва. Нали така, Бесъл?

— Млъквай, Рупърт! — просъска Бесъл.

— Може и да си прав за отрицателните отзиви в пресата, поне в краткосрочен план — каза Лита. — Обаче ние двете решихме, че предпочитаме да започнем всичко отначало, но не и да ти позволим да постигнеш своето. Ако продължиш, ето какво ще направим. Разговарях с предишния си банков мениджър, който пази финансовите отчети за онова, което ти ми стори някога. Беше прав, тогава не можех да си позволя адвокат. Но сега вече мога.

— А аз ще застана пред журналистите и ще им кажа как си ме ударил — добави Беки.

— Ще те съдя — упорито повтори Рупърт.

— Може би си забравил Шарън — спокойно продължи Беки. — Имам свидетел. Доникъде няма да стигнеш.

— Вече казах на Пийт, че ще дам много красноречиво интервю на „Ад Уикли“ относно това как е изплагиатствал идеите ми в работата, а ще спомена и за сексуалния му тормоз над мен и половата дискриминация. Заместничката ми — Джанис — познава няколко жени, които още работят в „Дохъни“. Обадила им се е и те са готови да свидетелстват. Той знае, че не може да рискува, ще понесе огромни щети. А аз винаги мога да започна отначало, да поемам малки поръчки. Работата ми сама говори за себе си. Освен това… — Лита се прокашля. — Веднъж щом застанем на свидетелската скамейка и стане ясно, че ти съвсем нищичко не разбираш от реклама, това не само ще обърне делото в наша полза, но и ще те съдим за лъжесвидетелстване.

— А това е криминално престъпление — обади се Беки.

— Я кажи какво правеше в Монако. Намерихме баронесата, с която си бил. Тя е достатъчно възрастна, че да ти бъде майка, Рупърт. Един английски лорд да се превърне в жиголо! — присмя му се Лита. — На пресата много ще й хареса човешката страна на тази история, нали така?

— Тя няма да каже нищо — успя да промълви Рупърт.

— О, така ли? — тържествуващо попита Беки. — Не мислиш ли, че все някоя от тях ще проговори? Доколко си сигурен? А и не може да са чак толкова доволни от теб.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — почервеня от яд Рупърт.

— Искам да кажа, милорд, че ти си най-ужасният любовник, когото някога съм имала — заяви Лита. — Едва ти става, а и всичко трае цели три минути.

— Толкова дълго? — възкликна Беки и я погледна.

Лита се усмихна влудяващо на Рупърт.

— И не си мисли, че няма да го кажа пред всички. Не съм свита срамежливка. Макар да си спомням, че ти беше такъв. Наистина ли искаш това да излезе в пресата?

— Бесъл! — изрева Рупърт.

Пийт Бесъл го погледна с открита ненавист. Никога не бе вярвал, че онези глупачки в „Дохъни“ ще проговорят. Не смяташе, че Лита знае, нито че ще се свърже с тях.

Проклетите жени се съюзяваха. Вече нямаше да може да работи там. Щеше да се наложи да подаде оставка.

— Казах ти да си затваряш устата! — сопна му се той.

— Не можете да се отнасяте така с мен. Няма да посмеете — прошепна Рупърт.

— Така ли мислиш? — сви рамене Беки. — Ето копието от изявлението пред пресата, което ще разпространим, ако не оттеглиш съдебния си иск в рамките на половин час.

Тя му подаде документа и лицето на Рупърт съвсем помръкна, докато го четеше. Помъчи се да потисне пристъпа на гадене.

— Ще го оттегля — измърмори той.

— Сигурна съм — усмихна се отново Лита. — И ще се махнеш от Англия. Но не се опитвай да се установиш в Ню Йорк. Имам офис там, а не искам никога повече да виждам лицето ти.

— Рупърт направи голяма услуга и на двете ни. Накара ме да разбера, че моите хотели са прекалено луксозни и разчитат на отбрани клиенти. Ами ако се появи някой друг дребен мошеник като него и се опита да ми създава неприятности? Имам нужда от реклама. Малко повече популярност. Така няма да има отказани резервации. — Беки потупа Лита по рамото. — „Ню Уейв“ ще ми осигури това.

— Ще работим срещу комисиона. Мисля, че начинанието ще се окаже много доходно. — Лита погледна бившия си годеник, който седеше, облегнат на стола, с посивяло лице. — Тръгваме си. Сбогом, Рупърт. Бих казала „довиждане“, но знам, че няма да се срещнем.

— Сбогом — каза и Беки. — Ако искаш съвета ми, намери си някое сговорчиво момиче с пари и се дръж кротко до края на дните си.

— Как мога да знам със сигурност, че въпреки всичко няма да публикувате онези неща? — заговори Рупърт и дори самият той осъзна, че направо хленчи.

Беки го погледна в очите.

— Втори братовчеди сме, Рупърт. Докато не се мяркаш пред очите на хората, няма да е нужно да го правим.

— Не мога да те понасям! — изръмжа той. — Знаеш го, нали?

Лита се засмя.

— Виж какво, Рупърт — отвърна му Беки, — мисля, че все някак ще го преживея.

После излезе и затвори вратата.

Лита пъхна ръката си под лакътя й, докато отиваха към асансьорите, и каза:

— Беше забавно.

Беки тръсна русата си грива и дори бостънският й акцент вече не дразнеше Лита:

— Наистина. Мисля, че ще спечелим добри пари.

— Сигурна съм — отвърна Лита. — Онези двамата очакваха да реагираме така, както според тях реагират жените. Не са предполагали, че ще отговорим на атаката им.

— Е, проблемът си е техен. — Беки посегна и дръпна една от тъмните къдрици на Лита.

Лита довърши детското стихче и двете дружно се засмяха.