Очите й срещнаха обезумелия му поглед.

— Нищо не се е случило — припряно прошепна тя.

— Какво иска той? — Тонът на Лиъм беше много, много опасен.

— Аз… аз му обещах да се възползва от тялото ми, в замяна на което той се съгласи да убеди кралицата да те освободи. — Катрин се притисна към гърдите му и усети как те треперят от гняв — гняв, който я изпълни с ужас. — Лиъм, обичам те толкова силно, че бих сторила всичко, за да спася живота ти.

За миг погледът му се смекчи.

— Катрин. Колко ми липсваше. — Прегърна я още по-силно, но после очите му отново потъмняха. — Ти няма да изпълниш своята част от сделката. — Той я отмести настрана и се извърна към Лестър.

Катрин стоеше като вкаменена.

Лиъм се усмихна студено.

— Чу ли ме, Дъдли? Не ми пука какъв договор си сключил с моята съпруга. Считай го за развален.

Лестър ококори очи.

— И кога стана това?

— Отдавна — отвърна тихо, но заплашително Лиъм.

Погледът на Дъдли се плъзна към Катрин и тя кимна.

Но Лиъм не беше приключил.

— Докосвал ли си я?

Лестър разбра, че го предизвикват и се изпъчи. Ръката му улови инкрустираната дръжка на шпагата. Той не отговори, нито пък свали очи от Лиъм.

Лиъм изръмжа и след по-малко от секунда шпагата му разсече въздуха с остро свистене.

— Може би трябва да те лиша от един твой израстък, към който си тъй силно привързан. Тогава поне ще спреш да измъчваш невинни жени.

Лестър също извади шпагата си. На слепоочието му блестеше струйка пот.

— Ти си се побъркал. Катрин сама дойде при мен. Самата тя се съгласи на тази сделка. Но никога не е топлила леглото ми, О’Нийл.

— Престанете! — прошепна Катрин, когато видя Лиъм да пристъпва към Лестър — и Лестър да отстъпва назад.

— Докосвал ли си я? — настоя Лиъм и внезапно се хвърли напред. Шпагата му изсвистя още по-силно, по-гневно. На върха й се развя дълга ивица от жакета на противника му.

Лестър пребледня.

— Не — промълви той.

В този миг Катрин изпищя и се хвърли между двамата мъже.

— Лиъм, моля те! — Застанала с гръб към Лестър, тя се изправи срещу Лиъм толкова решително, че върхът на шпагата му докосна гърлите й. Той моментално отдръпна острието, преди да е разрязал роклята й, но Катрин пристъпи още една крачка напред. — Лиъм, прекратете тази лудост! Нищо съществено не се е случило! Лиъм, моля те! Не можеш да нараниш Дъдли! Божичко! Помисли за мен, помисли за сина си! Този път кралицата със сигурност ще те обеси!

Лиъм я изгледа втренчено. В зениците му гореше див пламък, който тя не бе виждала никога преди.

Катрин устоя на погледа му и видя как кръвожадната ярост в очите му постепенно избледнява и накрая изчезва.

— Лиъм! — задавено извика тя.

Той прибра шпагата си и разпери ръце. Катрин се хвърли в прегръдките му засмяна и зарови лице в гърдите му. Лиъм я притисна силно към себе си, сетне я завъртя така, че и двамата се озоваха с лице към Лестър.

Дъдли ги наблюдаваше неподвижно. Устните му се изкривиха в мрачна, горчива усмивка.

— Утре сутринта си тръгвам. Но те предупреждавам, О’Нийл: пази се. Не обичам да губя онова, което ми принадлежи по право.

Лиъм трепна, но Катрин предупредително стисна ръката му и той остана неподвижен, докато Лестър се извръщаше, за да си отиде. В този момент се приближи Джералд, който вече изглеждаше напълно изтрезнял, прегърна графа и го поведе към масата, бърборейки оживено с очевидната цел да го успокои.

— Току-що си спечелихме един враг — каза Катрин полугласно, все още разтреперана.

Лиъм я притисна към себе си.

— Лестър е хитър. Сега може и да си мисли, че е наш враг, Катрин, но в крайна сметка, колкото й да не му е приятно, винаги ще бъде наш съюзник тук, в Ирландия. Работата е там, че той мрази Ормънд много повече от теб и мен, понеже двамата са съперници за благосклонността на кралицата.

Той погали гърба й, сетне косата й и най-накрая хвана лицето й в длани и се взря в зениците й.

— Ще се върнеш ли при мен, Кейт? За да бъдеш до мен, да пазиш дома ми, да родиш децата ми, да живееш с мен… да ме обичаш?

— Да — прошепна тя. — Да!

Лиъм се засмя — звънко, щастливо, свободно. После устните му се впиха в нейните в дълбока, разтапяща целувка. Когато най-сетне се откъсна от нея и вдигна глава, Катрин видя, че е усмихнат.

— Имам нещо за теб, любов моя.

Пръстите й се вкопчиха в ризата му.

— Нашият син!

Усмивката му беше нежна и топла. Той кимна и посочи с поглед зад гърба й.

Тя се извърна и видя, че до на вратата е застанала една жена, стискаща в прегръдките си малък вързоп. Катрин извика и се втурна към нея.

Зави й се свят. По лицето й се стичаха сълзи. Жената се усмихна и й подаде бебето. Катрин притисна малкото, топло телце към гърдите си.

— Моят син — прошепна тя задавено.

Лиъм се приближи до нея.

— Нейно величество не му е дала име — каза той. — Избери го ти.

Неспособна да сдържи риданията си, Катрин залюля детето в прегръдките си, целуна пухкавата му буза. Бебето се размърда и клепачите му трепнаха и се отвориха. Очите му се взряха право в нейните очи. Майка и син отново бяха заедно — за пръв път откакто се беше родил. Катрин плачеше от щастие.

— Колко си красив… Точно като баща си. — Тя погледна към Лиъм. — Искам да го кръстим Хенри — в чест на бащата на кралицата. В чест на кралицата.

Лиъм се засмя.

— Катрин, скъпа, откога се занимаваш с политика?

Катрин също се засмя. И докато гласовете им звънтяха радостно в просторния салон, устата на Хенри О’Нийл се разтвори в широка прозявка.



Лунна светлина обливаше тъмните каменни стени на спалнята.

Катрин и Лиъм се спряха в средата на стаята. С разтуптяно сърце и вече разтреперани колене, Катрин вдигна плахо поглед към съпруга си.

И в следващия миг се озова в прегръдките му. Устните му се вплетоха в нейните. В целувката му нямаше никаква мекота, никаква гальовност. Беше трескава и жадна, продължителна и дълбока.

Ръцете му се впиха в гърдите й. Катрин разкъса ризата му и плъзна пръсти под нея. При допира им силните му мускули се стегнаха. Лиъм откъсна устни от нея.

— Ненаситница — извика той, измъкна ризата през главата си и я захвърли на пода.

От устните й се изтръгна гърлен смях.

— Тази нощ наистина съм ненаситна, милорд — прошепна тя. Пръстите й се промъкнаха под пояса на панталоните му, докосвайки съвсем леко издутия му до пръсване член. — И не вярвам, че сте в състояние да задоволите жаждата ми.

Лиъм вдигна вежди.

— Предизвиквате ли ме, милейди? Не знаете ли, че пиратите обожават предизвикателствата?

— Нима? — Катрин се усмихна палаво и погали с палец гладките мускули на корема му. Дланта й отново докосна набъбналия му пенис.

Лиъм изръмжа предупредително и след секунда Катрин се намери просната по гръб върху леглото. Тялото й се замята нетърпеливо, докато той се навеждаше над нея бавно, с блеснали сиви очи.

— Ела при мен — прошепна тя.

Устните му трепнаха, но Лиъм не откликна на молбата й. Без да откъсва поглед от лицето й, той внимателно свали корсета й, а след него и долната й риза, откривайки голите й гърди. Дъхът й спря.

Лиъм се усмихна и наведе глава.

В мига, когато езикът му докосна зърното й, Катрин изви тяло като дъга и притисна с две ръце главата му към себе си. Докато Лиъм смучеше гърдите й, пръстите му вдигнаха полата й до кръста, свалиха ленените й гащи и се плъзнаха между овлажнелите й бедра.

Палецът му погали отвора на влагалището й — нежно, обиграно. Катрин изстена.

— Значи не мога да задоволя жаждата ти, така ли, скъпа? — прошепна той и неочаквано плъзна тяло надолу и зарови лице между бедрата й.

Езикът му зае мястото на палеца. Катрин извика, после още веднъж и още веднъж.

Внезапно отмаляла и със замъглено съзнание, тя почувства как се издига високо, високо… докато Лиъм не захапа нежно вътрешната страна на бедрото й. Погледите им се срещнаха. Неговият гореше трескаво, но в гласа му, макар и пресипнал, имаше насмешка.

— Какво беше това, тогава? — попита той.

Катрин се усмихна като насън, но изведнъж позата, в която бе застанал Лиъм там, между разтворените й бедра, накара пулса й отново да запрепуска.

— Може би жаждата ми е задоволена — примирено каза тя. — Но самата аз съвсем не съм.

Той стисна челюст. Очите му потъмняха. Само след миг устните му отново подхванаха необузданите си ласки. Катрин изстена и се вкопчи в раменете му. Езикът му сякаш изпепеляваше и без това пламналата й кожа. Бедрата й започнаха да се люлеят неудържимо. Внезапно пръстите му бяха там, вътре в нея, дълбоко. Останала без дъх, Катрин изкрещя:

— Лиъм, моля те! Ела в мен, сега! — Но беше късно, защото тялото й вече се извиваше неконтролируемо в нов оргазъм.

Когато тя отвори очи, Лиъм галеше лицето й и се взираше в нея със сияйно сребърни очи. Горещият му, жаден поглед накара цялото й тяло да изтръпне.

— Признавам поражението си — прошепна тя, протегна ръка и я постави на бузата му.

Той се усмихна, но мускулите на лицето му бяха изопнати. Тогава ръката му поведе нейната надолу по гърдите му, а после още по-надолу, към корема. Погледите им бяха впити един в друг. Лиъм пусна ръката й и Катрин продължи сама, галейки с треперещи пръсти изпъкналите очертания на члена му през обтегнатите панталони.

Тялото й отново бе обхванато от трескави желания.

Той се засмя гърлено, възбудено и в следващия миг бе вече върху нея; силните му ръце я обгръщаха а устните му ненаситно търсеха нейните. Езикът му проникна дълбоко в нея. Катрин не просто го посрещна — тя го засмука жадно още по-навътре и по-навътре.

Сетне уви крака около неговите, принуждавайки телата на двама им да се прилепят толкова плътно, че пулсиращият му фалос се притисна болезнено между бедрата й.

Лиъм прекъсна целувката с ръмжене.