Разбирайки желанието й да бъде ангажирана, Дарси горещо се надяваше, че Емили ще успее да върне Елизабет обратно към живота в Пембърли. Той лично възнамеряваше да продължи започнатата работа по подобренията в имението и да създаде условия за обединяването на всички хора от областта. В това отношение Елизабет беше най-ревностният му поддръжник, но сега съществуваше голяма вероятност да се затвори в мъката си и да обърне гръб на Пембърли като сцена на най-голямата трагедия в живота и.

Глава двадесет и втора

Орисани с копнеж за щастие

Когато се завърнаха в Англия, първата работа на Емили беше да навести родителите си в Ламбтън, а пък Елизабет отиде при Джейн в Ашфорд Парк, както беше обещала. Изминали бяха два месеца от последния път, когато сестрите се бяха виждали. Срещата им беше сърдечна и вълнуваща; когато се прегърнаха, сълзи изпълниха очите им. Дарси и Бингли се канеха да заминават за Лондон и те с нетърпение очакваха дните, които щяха да прекарат заедно.

Преди пътуването на Елизабет до Италия неспособността й да контролира горчивата мъка, която неспирно напираше в нея при всеки досег със сигурността в семейството на сестра й, беше мъчителна и за двете. Но Джейн внимаваше да щади чувствата й. Правеше всичко възможно да я предпази от повече тревоги и болка. Макар и изгаряща от нетърпение да разкаже на сестра си всичко, случило се в нейно отсъствие, Джейн остави настрана по-маловажните неща и я запозна само с най-съществените новини. Като дори и тях съобщи с много загриженост и внимание. Научила тях обаче, Елизабет пожела да чуе и останалото. Когато в едно писмо по Коледа Джейн беше загатнала, че Емили прекарва все повече време в Лондон по покана на семейство Уилсън, тяхно приятелско семейство, тя беше предположила, че сестра й тъгува за дъщеря си. Не беше и помислила дори за предстоящ годеж.

Сега стана ясно, че Дейвид, по-малкият от двамата синове на Уилсън и двамата членове на Парламента, е направил предложение на Емили и тя го е приела! Бързината, с която се бяха стекли събитията, беше изненадала всички, според думите на Джейн, въпреки че двамата бяха неразделни през по-голямата част от последния месец и това не беше останало скрито за никого. Годежът щеше да бъде обявен много скоро на предстояща среща на семействата в Лондон.

Тази новина дойде напълно неочаквано за Елизабет, но следващата беше още по-изненадваща. Тя веднага пожела да узнае всички подробности. Джейн обясни, че малко след заминаването им за Италия Шарлот Колинс и двете й дъщери са били поканени в Ашфорд Парк за Коледа.

— Всъщност идеята беше на Джонатан, Лизи — уточни тя. — Той смяташе, че ще се чувстват самотни в Мансфийлд, където не познават почти никое от семействата, с изключение на най-близките си съседи. А и едва ли щяха да получат покана за коледната вечеря у лорд Мансфийлд! Двамата с мистър Бингли се съгласихме, надявайки се, че така ще спестим на Шарлот неудобството да очаква покана от Лукас Лодж.

Елизабет разбра.

— Предполагам, че сега съпругата на брат й се разпорежда там — отбеляза тя.

— Така е, Шарлот ходи при тях миналия октомври и по думите й не изгаря от желание да се върне скоро.

— А Джонатан какво общо има? — настоя Елизабет.

Джейн вдигна ръка, сякаш да даде знак, че й е нужно малко време, за да може да обясни. Разказът, който последва, беше пълна изненада.

— Гостуваха ни по Коледа и младите прекараха доста време заедно. Кълна се, Лизи, не забелязах някакво специално отношение към което и да било от двете момичета, но когато се застягахме за Лондон, за да празнуваме там Нова година, Джонатан изрази голямо желание да заведе Амелия-Джейн в редакцията на „Ривю“ и на бала в Ричмънд. Бингли твърди, че не е забелязал нищо, но Каролайн Бингли ми каза, че са прекарали много време заедно, докато сме били в града. Трябва да призная, че не бях склонна да обърна много внимание на думите й, но, Лизи, няма да повярваш — те се сгодиха след по-малко от месец.

— Но, мила ми сестрице, Амелия-Джейн още няма шестнадесет!

— Няма, да. Попитах Джонатан дали е сигурен в чувствата си, а също и в нейните. Той ме уверява, че я обича и че това е желанието и на двамата.

Виждайки скептичното изражение на сестра си, Джейн побърза да добави:

— Но, Лизи, трябва да кажа, че съм впечатлена от младата Амелия-Джейн. Тя е много разумна за възрастта си и дума не може да става за сравнение с Кити и Лидия на времето. Шарлот е била безупречна майка за всичките си момичета. Те са изключително зрели и прекрасно възпитани. Амелия е отзивчива и учтива, без следа от натруфеност и кокетност. Пее, рисува, свири на пиано и сама шие дрехите си. Джонатан ми каза, че също така чете много, насърчавана от сестра си Ребека, която, както знаеш, е много образована — каза Джейн и добави: — Но тъй като е още твърде млада, ние помолихме да изчакат известно време, което изглежда не ги притеснява; Бингли казва, че най-добре ще бъде да се уверят напълно в чувствата си, тъй като Джонатан смята да се кандидатира за Парламента в бъдеще.

Тази новина още повече озадачи Елизабет. Доколкото можеше да си спомни, младият Джонатан Бингли досега не беше проявявал никакъв интерес към обществения живот.

— Джонатан да се кандидатира за Парламента! Да не би семейство Уилсън да са му повлияли? — недоумяваше тя.

Джейн поклати глава.

— Не, Лизи, това е резултат от целенасочените усилия на мистър Тейт — поясни тя с вълнение в гласа, — но има и още нещо. О, Лизи, толкова много неща не знаеш, толкова много неща се случиха, докато те нямаше.

— Така изглежда. Разкажи ми, моля те, Джейн, какво общо има мистър Тейт? — попита Елизабет с все по-нарастващо любопитство.

Джейн обясни с извинение:

— Лизи, знам, че беше редно да ти пиша за това, но беше напълно неуместно да те занимавам с любовни истории и годежи на фона на цялата болка, която двете с Емили трябваше да понесете. Скъсах толкова много писма.

— О, Джейн! — възкликна Елизабет, която добре познаваше нежното сърце на сестра си.

Джейн продължи:

— Лизи, нали помниш, че средната дъщеря на Шарлот беше нещо като писател?

— Да, разбрала бях, че Беки Колинс пише; сещам се, че съчиняваше стихове — доколкото знам, не бяха нещо особено — отвърна Елизабет, спомнила си някои от съчиненията на Беки, които беше виждала.

— През изминалата година тя пишеше материали за „Ривю“, чийто редактор е Антъни Тейт, под псевдонима Мариан Лорънс.

Елизабет отвори широко очи от изненада, която стана още по-голяма, когато Джейн продължи:

— Преди известно време се премести от Мансфийлд в Матлок, където живее в дома на майката на Тейт, Терез Камдън, и наскоро се сгоди за Антъни.

Елизабет възкликна:

— Боже мили, Джейн, всичките тези годежи за толкова кратко време! Не са ли малко прибързани? Горката Шарлот какво казва?

Джейн се усмихна, развеселена от реакцията на сестра си.

— Е, Лизи, сигурна съм, че Шарлот разбира, че понякога тези неща могат да се случат, когато най-малко ги очакваш — отвърна тя, сякаш за да й припомни как преди много години самата Шарлот се беше сгодила за мистър Колинс съвсем изневиделица — не повече от двадесет и четири часа, след като Елизабет беше отказала на предложението му.

За първи път след смъртта на Уилям, Джейн виждаше сестра си да се смее, с очи, светнали при спомена за онзи съдбовен ден в Лонгборн и за всичко, което беше последвало.

— Както винаги, мила Джейн, напълно си права. Убедена съм, че Шарлот прекрасно ще разбере колко важно е да не се изпускат възможностите. А пък и не бива да избързвам с оценките. Ако всички тези млади хора искат да се сгодят, защо да не го направят? Насрочени ли са вече дати за сватбите?

— Не — отговори Джейн, при което отново стана сериозна. — С изключение на Антъни и Ребека, които планират да се оженят през пролетта, останалите трябва да изчакат най-малко година. Недопустимо е за който и да било от семейството толкова скоро след…

Гласът й заглъхна, а Елизабет, която не се нуждаеше от повече думи, веднага отиде до нея и двете се прегърнаха, като дадоха воля на сълзите си, останали несподелени толкова дълго време. През сълзи, Джейн промълви:

— Само ако знаеше, Лизи, как ти съчувствах от дъното на душата си! Без да знам как да достигна до теб. Страхувах се, че ще те нараня, ако заговоря, а копнеех да споделя скръбта ти.

Вече не можеше да сдържа мъката си.

— Всички обичахме Уилям толкова много. Бингли не е спрял да проклина злата участ, която го сполетя, а Джонатан продължава да сънува кошмари и да се самообвинява, че не е спрял момчетата в онзи ден.

Този път Елизабет беше тази, която се пресегна и прегърна сестра си, виждайки колко тежка е била раздялата за Джейн.

— Милата ми Джейн, колко ми липсваше само! Не можем да обвиняваме Джонатан. Има други, които не трябваше да се намесват в живота ни в онзи ден. Тяхна е вината, не на Джонатан, той е виновен не повече от Дарси, полковник Фицуилям или мен самата. Не бива да се самообвинява. Сигурна съм, че и Каролайн, и леля Гарднър биха казали същото.

Гласът й потрепери, въпреки че тя запази самообладание, решена да вдъхне увереност на сестра си.

Джейн я увери, че нито семейство Гарднър, нито Каролайн обвиняват Джонатан, но той продължава да се чувства отговорен. Тъй като беше най-голям от тримата, той смяташе, че е трябвало да положи повече усилия да предотврати лекомислената авантюра на по-малките си братовчеди.