Тя погледна Дарси срещу себе си и се почувства горда, че е негова жена — горда от почтеността и добротата му, които сега бяха толкова ясни за нея. И я досрамя за предразсъдъците, които беше позволила да помрачат преценката й, когато се бяха запознали, но после бързо прехвърли вината върху Уикъм за това, че беше отровил ума й с лъжи. Отново погледна съпруга си — този път погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха.

Семейство Бингли възнамеряваше да остане в Недърфийлд Парк само до пролетта, когато щеше да изтече договорът за наем. Чарлс вече беше потърсил съвета на Дарси за покупка на подходящо имение недалеч от Пембърли. „Освен ако — беше казал той, — не искаш Джейн и Лизи вечно да скърбят една за друга“. Дарси се беше съгласил, че това никак не е желателно, и беше обещал да проучи за подходящи предложения из околността. Тази идея беше направила Джейн и Лизи истински щастливи. Елизабет знаеше, че мистър Бингли харесва блясъка и суетата на Лондон, а сестра й Джейн, за която този свят беше нов и вълнуващ, явно подкрепяше ентусиазма му. Дарси пък ненавиждаше социалните обвързаности и фалшивите ритуали на лондонския светски живот, Елизабет също не се блазнеше от тях. И двамата нямаха търпение да заминат за Пембърли, но преди това трябваше да се подпишат някои договори и да бъде изпратен Фицуилям, затова останаха в Лондон, като се преместиха в къщата на Дарси на Портман Скуеър.

Прекараха доста време в галериите и музеите, посетиха едно соаре и един камерен концерт, а в случаите, котето се хранеха насаме у дома, като истинска влюбена двойка се наслаждаваха на уединението щастливи, че са избрали да бъдат един с друг.

Следващата неделя (последната, която щяха да прекарат в Лондон), докато семейство Бингли бяха на гости на приятели в Уиндзор, Дарси и Лизи се възползваха от рядката възможност да се порадват на зимното слънце и се отправиха към Ричмънд. На това прекрасно моето на брега на Темза, което беше станало доста модно сред кръговете на лондонското висше общество, те намериха така мечтаното усамотение.

Заговориха за Джейн и Бингли, защото и двамата бяха забелязали, че Джейн вече изразява чувствата си доста по-смело, Елизабет добре си спомняше колко дълго сестра й беше крила какво изпитва към Бингли и колко много време беше отнело на самия Чарлс да разкрие любовта си към нея. И затова сега беше щастлива, че те се бяха оказали така влюбени и толкова малко заинтересовани от хорските приказки. Дарси сподели, че според него и двамата са станали значително по-зрели през последната година. Елизабет се съгласи и заразсъждава на глас дали всички са толкова предпазливи в такива ситуации, но забелязвайки ироничната усмивка на съпруга си, внезапно замълча и прихна да се смее.

— О, боже — възкликна, докато Дарси също се смееше и клатеше глава, — опасявам се, че май съвсем не сме били толкова предпазливи.

Припомниха си онзи случай в Хънсфорд, когато Дарси най-неочаквано й се беше обяснил в любов, оставяйки всякаква предпазливост настрана, а Елизабет беше отказала предложението му с острота, на която не беше предполагала, че е способна. Тя го помоли да не й припомня болката, която му беше причинила с укорите си, Дарси обаче не се съгласи, заявявайки, че именно честността и достойнството й са били това, от което се е нуждаел, за да го разтърси и да го измъкне от самодоволството и надменността му.

— Това ме накара да се погледна отстрани и да осъзная, че нямам право да се смятам за джентълмен, ако не се държа като такъв с хората, с които се срещам и общувам. Не, Лизи, ако си беше замълчала и не ми беше дала урока, който трябваше да науча, може би никога нямаше да разберем, че имаме чувства един към друг.

Страните на Лизи поруменяха, а той продължи:

— Виж ни сега — щяхме ли да бъдем толкова щастливи, ако не бяхме честни и откровени един към друг?

— Може и така да е, но, мили, не мислиш ли, че току-виж сме станали и мъничко самодоволни и надменни?

Отново се шегуваше с него, той обаче отговори сериозно:

— Не, Лизи, не и докато ти даваш такъв безупречен пример.

Лизи се усмихна и каза:

— Трябва да призная, че заедно ни е много хубаво и спокойно. Страхувах се, че може да сме твърде резервирани един към друг, но явно не съм била права.

— Това е, защото, мила моя, при твоята откритост и честност човек просто не може да бъде резервиран — каза той усмихнат и добави: — Ето това ме плени в тебе тогава и едва успявах да му устоя.

Този път Елизабет нямаше как да не се пошегува с него. И е блеснал поглед весело подметна:

— А така упорито се опитваше да устоиш!

Дарси я прекъсна, възразявайки, че е доказал любовта си и ако трябва, пак би го направил.

— Какво ще кажеш да си вървим у дома? — попита тя нежно и почувствал промяната в настроението й, Дарси веднага стана и й помота да се качи в каретата.

Имаше нещо много специално помежду им. Бракът им не беше от онези „неравни“ бракове, за които я беше предупреждавал баща й — в които единият от партньорите с мъка може да събуди уважение у другия и към които спадаше съюзът между нейните родители. От такъв брак Елизабет се беше страхувала през целия си живот. Двете с Джейн често се бяха заричали по-скоро да останат неомъжени, отколкото да паднат толкова низко. Сега Елизабет вече знаеше, че бракът й с Дарси е в съгласие със собственото й сърце и уверено можеше да каже, че любовта им черпи сила от уважението, което изпитват един към друг.

Потеглиха обратно към града, потънали в изпълнено със споделени чувства мълчание, и се отправиха направо към къщата на Дарси на Портмън Скуеър.

— Ето ни у дома! — каза той, помагайки на Лизи да слезе от каретата.

Тя се отпусна в прегръдката му и заедно поеха нагоре по стълбите, като оставиха палтата и шаловете си във вестибюла.

По-късно на вечеря дойдоха Фицуилям и семейство Бингли. На следващата сутрин полковникът щеше да отплава за Цейлон и Индия, където щеше да работи за Уестиндийската компания най-малко три години. Призна, че изведнъж му е станало тъжно, че заминава, знаейки, че дълго време няма да може да види Англия и приятелите си отново. Предишната вечер беше вечерял у семейство Гарднър и сбогуванията вече му бяха дошли в повече.

Усетила тъгата, която сякаш беше сподавила доскорошния му ентусиазъм, Елизабет сподели това със сестра си, Джейн беше убедена, че всичко идва по-скоро от раздялата му с Лизи, отколкото от раздялата с Англия. Съпрузите им от своя страна бяха много по-заинтересовани от предстоящите възможности за търгуване, отколкото от състоянието на Фицуилям и въобще не му обърнаха внимание.

Два дни по-късно семействата бяха вече на път с намерение да се отклонят за кратко на север, докато времето все още позволяваше. Когато беше взето решение да спрат в Оксфорд, Елизабет се зарадва, защото това щеше да даде възможност на Джейн да се запознае с д-р Грантли. Джейн, която вече беше слушала от сестра си толкова много за него, напълно сподели мнението й, след като се срещнаха на вечеря. Забележителната му външност, ерудицията и впечатляваща му репутация отначало я сковаха, но скоро ведрото му приятелско отношение й помота да се окопити.

Когато след една особено приятна и зареждаща вечер сестрите останаха насаме, Джейн изрази изненадата си от това, че той не е женен. Лизи се засмя и я предупреди да не го сватосва — което беше злата орисия на живота им у дома. Джейн възрази, че няма намерение да прави нищо подобно, но добави:

— Лизи, той е толкова чаровен и образован джентълмен, че няма начин да не си намери подходяща жена, щом пожелае да се ожени. Той, разбира се, не смята да остане ерген, нали?

Лизи се засмя и й напомни, че д-р Грантли е само няколко години по-възрастен от мистър Дарси, което означавало, че още има надежда за него!

И така, напред към Пембърли…

Глава втора

В очакване на празника

Пътуването към Пембърли ги поведе през гористи местности, тук-там оголени от зимните ветрове. Въпреки че Елизабет беше ходила два пъти в Пембърли — преди и след годежа си с Дарси, сега беше завладяна от силни емоции, които я оставиха непривично притихнала. Съпругът й също беше мълчалив и замислен, но това не беше особено нетипично за Дарси. Заради съпругата си Чарлс Бингли продължаваше да приказва и обръщаше внимание на всичко интересно и красиво наоколо, доста смело изтъквайки колко е запознат с внушителното имение на приятеля си. По земята нямаше сняг, небето също беше ясно и синьо, но облаците, които се събираха напред в далечината, предвещаваха, че може и да завали.

Мислите на Елизабет все я водеха назад към първия път, когато беше минавала по тези места на връщане от Ламбтън заедно с леля си и чичо си, надявайки се просто да разгледа Пембърли като посетител, без ни най-малко да подозира, че ще срещне самия собственик, който се беше завърнал неочаквано рано. Припомни си объркването, когато го видя да стои там на не повече от двадесет ярда от нея с лице, пламнало в гъста руменина. Тя се усмихна наум, като си спомни срещата им и всичко, което беше последвало от нея.

Нима наистина се беше случило миналото лято? Тя въздъхна и бавно обърна поглед от студената зимна гора към съпруга си. Беше възнаградена с топла усмивка, която потвърди подозренията й, че той също се беше върнал назад в спомените. Не желаейки да развали магията на момента, ти не каза нищо, знаейки, че няма нужда от думи. Вълшебството обаче внезапно изчезна, когато Бингли се обади: