— А какви са плановете за Коледа? — поинтересува се тя.

— Вече е решено — за Коледа всички сте поканени в Пембърли — отговори Елизабет.

Тръгнаха по магазините в прекрасно настроение и прекараха там повече от час, Лизи си купи няколко чифта нови ботуши — каза, че нейните са се износили по време на пътуването, а мисис Гарднър настоя да купи за племенничките си два чифта френски ръкавици в най-модните цветове за сезона. Приятно й беше да вижда Джейн и Лизи толкова щастливи. Достатъчно млада беше да разбере упойващия ефект на любовта и брака върху две прекрасни млади жени, наскоро омъжени за двама от най-забележителните млади мъже, които някой може да се надява да срещне.

Когато се върнаха на Гровнър Стрийт, те се разделиха почти веднага, тъй като семейство Гарднър трябваше да се прибере възможно най-бързо, за да посрещне мистър Бенет, който щеше да пристигне с пощенската кола около обед. На път към Грейсчърч Стрийт и мистър Гарднър, както съпругата си, беше нетърпелив да научи новините за племенничките си:

— А как са мисис Дарси и мисис Бингли, скъпа моя? Какви чудесни имена само! — каза той с жест, почти копиращ жестовете на сестра му, мисис Бенет.

Мисис Гарднър с удоволствие му разказа колко са щастливи.

— Толкова се радвам, Едуард, като че са мои собствени дъщери. Всъщност бих била много доволна, ако Каролайн и Емили имат поне наполовина късмета на Джейн и Лизи.

Тя повтори същото и пред мистър Бенет, когато обядваха, в отговор на настояването му да чуе новините за дъщерите си. Съпругът й добави:

— И тъй като наскоро прекарах известно време с мистър Дарси, с положителност мога да потвърдя това, братко. Няма други двама млади мъже, които повече да заслужават твоите възхитителни дъщери, от мистър Дарси и чудесния му приятел мистър Бингли.

Мистър Бенет нямаше търпение да дочака вечерта, кога го щеше да види обичаните си Джейн и Лизи отново. Спомените му за сватбения им ден бяха смесица от суетене, усмивки и нескончаемото бърборене на жена му. Дъщерите му ужасно му бяха липсвали и копнееше да се увери, че са щастливи. Когато групата от Гровнър Стрийт пристигна, мистър Бенет забеляза, че Джейн и Лизи изглеждат изключително добре.

Младите госпожици Гарднър — Каролайн и Емили, получили специално разрешение да останат до късно, за да вечерят с братовчедките си, бяха очаровани от великолепните скъпоценни камъни, подарък от съпрузите им, и от прекрасните им тоалети и замолиха Лизи да им разкаже за всички впечатляващи места, които е посетила.

След вечеря дойде ред на обичайното време за музика. Лизи се съгласи да изпълни една песен и покани Каролайн и Емили да изпеят заедно с нея чудесната балада, която бяха учили миналото лято. Получи се много добре и публиката незабавно поиска да чуе още нещо. След тях излезе Фицуилям, който имаше чудесен тенор, и впечатли всички, като изпя очарователен малък дует с младата мис Каролайн Гарднър, чийто сладък и ясен глас беше в съвършена хармония с неговия. Мистър и мисис Гарднър изглеждаха толкова горди — на Джейн й се стори, че леля й, която седеше до нея, едва сдържа сълзите си, тя обаче просто стисна здраво ръката на племенницата си и бурно аплодира дъщеря си, когато песента свърши. Полковник Фицуилям се поклони ниско и с много галантен жест целуна малката ръка на мис Гарднър, при което Бингли скочи на крака и отново ги аплодира.

Мистър Бенет нямаше нужда да пита дали дъщерите му са щастливи. Озареното лице на Джейн и блясъкът в очите на Лизи говореха, че те ни най-малко не съжаляват за избора, който са направили. Наблюдавайки зетьовете си, застанали наблизо и вдадени в оживен разговор, той се обърна към Лизи, които току-що му беше донесла кафе:

— Трябва да отбележа, Лизи, че мистър Дарси изглежда доста по-весел и по-освободен. Женитбата му е повлияла доста добре и това май е благодарение на тебе, нали?

— Какво искаш да кажеш, тате? — попита Лизи, преструвайки се, че въобще не схваща намека му.

— Ами никога не съм виждал мистър Дарси да се усмихва толкова много и да изглежда толкова доволен. Даже съм уверен, че го чух да се шегува… освен ако не е бил Бингли.

— Нали те уверявах, че е изключително мил?

— Така е, милата ми… — започна той, но в този момент се приближи мистър Дарси и Лизи отиде при него, а баща й остана усмихнат, напълно убеден в щастието на дъщеря си.

Късмет ли беше, или съдба, или пък в крайна сметка мисис Бенет щеше да се окаже права? Горкият мистър Бенет никога нямаше да узнае отговора. По-късно, когато гостите се бяха разотишли и двамата с брата на съпругата му седяха пред тлеещия в камината огън, той отново подхвана темата:

— Имат късмет, че се омъжиха за толкова сериозни младежи — в крайна сметка Джейн и Лизи заслужават най-доброто.

Мистър Гарднър веднага се съгласи и добави, че макар мистър Бингли да е изключително чаровен и приветлив младеж, Лизиният мистър Дарси, чието благородство, щедрост и съпружеска всеотдайност са спечелили симпатиите им, е техният любимец.

— С мисис Гарднър сме единодушни че ако вашата Лизи беше наша дъщеря, пак той щеше да е мъжът, на когото щяхме да поверим щастието й, и никой друг.

Това наистина беше висока оценка и мистър Бенет беше доволен. Можеше да се завърне в Лонгборн и смело да понесе брътвежите на мисис Бенет за всичките слуги, карети и чудесни дрехи, които са могли да имат, знаейки, че и двете му дъщери са обичани и щастливи.

Много рано на следващата сутрин, преди още да е станало време за пощенската кола на мистър Бенет, дойде Дарси, за да отправи покана към тъст си да прекара няколко дни с тях в Пембърли през януари, след като за съжаление не може да се присъедини към семейството на Коледа, поради здравословното състояние на мисис Бенет.

— Ако ме ориентирате за датата и часа на пристигането си, сър, ще изпратя каретата си да ви вземе в Ламбтън — каза Дарси, като добави, че всички с нетърпение ще очакват гостуването му в Пембърли.

Вежливостта, отзивчивостта и добронамереността му напълно спечелиха мистър Бенет, който за много кратко време беше променил мнението си за мистър Дарси. Той с радост прие поканата, като добави, че с нетърпение ще очаква възможността да се възползва от отличната библиотека на Пембърли, за която толкова много е слушал. Дарси изглеждаше много доволен и те се разделиха с още по-голям респект един към друг в очакване на следващата си среща.

Когато Дарси се върна на Гровнър Стрийт, намери Лизи в спалнята им, загледана в пустата улица долу. Беше станала късно и беше решила, че е отишъл да поязди заедно с Бингли. При разказа му за срещата с баща й, тя се обърна към него просълзена:

— Мили, казвала съм му, че си добър и мил човек, но съм пропуснала да кажа, че си съвършен!

При което той се изчерви и затърси думи да й отговори, като каза, че това е резултат от любовта му към нея.

Елизабет отново беше в закачливо настроение:

— Ако още в самото начало ми беше дал да разбера колко мил и щедър си в действителност, щяхме да сме си спестили толкова главоболия…

Трогнат от обичта й, изразена по толкова очарователен начин, Дарси изглеждаше напълно сериозен, когато я придърпа в прегръдка към себе си:

— Как бих могъл, Лизи? Как бих могъл да показвам качества и ценности, които едва познавах, докато ти, скъпа моя, не ме накара да прозра колко съм бил заблуден?

Тя се опита да го накара да замълчи, не желаейки да разбужда спомените за своите укори и неговата агония при тях, но Дарси беше решен да говори за това.

— Не, мила ми Лизи, всичко е твоя заслуга. Ако съм направил някои хубави неща, ако съм станал по-малко себичен и високомерен, това е благодарение на теб, защото те обичах и се стремях да получа твоята любов в отговор.

Гласът му беше много приглушен, непривично развълнуван и Лизи, познавайки силата на чувствата му, го остави да говори, отвръщайки му само с нежна целувка.

По-късно дойде Джорджиана и остана за обяд. Обсъдиха как ще организират предстоящото пътуване — Джорджиана и камериерката й щяха да тръгнат за Пембърли във вторник, за да предупредят мисис Ренълдс да направи нужните приготовления за пристигането на мистър и мисис Дарси и семейство Бингли седмица по-късно. Те щяха да останат в града до отплаването на Фицуилям. Мисис Ренълдс трябваше също така да се погрижи за престоя и на другите гости за Коледа. Лизи отбеляза, че в списъка не са включени семейство Хърст и Каролайн Бингли. Джейн вече я беше предупредила, че досадните сестри Бингли и мистър Хърст са поканени в Розингс от лейди Катрин де Бърг.

— Всъщност — добави Лизи, — те със сигурност ще си прекарат чудесно. Без съмнение ще могат да дадат воля на възмущението си, че съм посмяла да пренебрегна нарежданията на Нейно благородие и да се омъжа за племенника й!

Останалите гости щяха да бъдат семейство Гарднър и децата им — Кити и Мери Бенет, и д-р Грантли, който се очакваше да пристигне на Бъдни вечер. Дарси отбеляза, че на Бъдни вечер сестра му винаги организира празненство за децата от семействата в Пембърли. Джейн определи идеята като чудесна, а Джорджиана поясни, че я е дал брат й, когато тя била малка и тъгувала, че децата на прислугата и наемателите им нямат коледно тържество.

Той организира първото и се получи толкова хубаво, че започнахме да го правим всяка година.

Лизи се замисли колко добре прилягаше това на образа, който мисис Ренълдс беше обрисувала — грижовен господар, на когото наемателите и прислугата се отплащат с безпримерна лоялност.