* * *

В Клифтън и прекрасните му околност Елизабет и Дарси имаха възможността да прекарат часове наред в забавления. След посещаването на толкова замъци, колкото никой от тях не се беше надявал да види през живота си — и стари, и по-нови, някои от които в странен псевдоготически стил — сега те решиха, че няма да разглеждат повече забележителности и ще се наслаждават на спокойно пътуване из западните територии на Англия. Спряха в Кингсуестън, за да се полюбуват на възхитителната гледка към три графства, които се откриваше от там, а после продължиха, пресичайки границата и навлизайки в напълно непознатите за Елизабет планински местности и долини на Уелс.

Девствеността на уелската природа, на момент почти непреодолима, добави нови нотки към приятните им изживяванията. Пътувайки бавно, без да бързат за никъде, Дарси и Елизабет приемаха времето и уединението като напълно съзвучни със собствената им нагласа. У Елизабет не беше останала и капчица съмнение, че Дарси я обича всеотдайно и от цялото си сърце. Учеше се да се наслаждава на любовта, която получаваше, и с вълнение откриваше, че нейната любов към човека, на когото се възхищаваше и когото уважаваше, става все по-голяма. Обстоятелството, че този човек беше сега неин съпруг — обстоятелство, немислимо само до преди шест месеца, — я караше да се усмихва.

Тя все повече копнееше за дните, когато ще бъдат заедно в Пембърли — мястото, където беше сигурна, че ще намерят най-голямото щастие и където най-съкровените им желания ще бъдат осъществени. Докато пътуваха, обсъждаха бъдещите си планове и Дарси уверяваше Елизабет, че сега тя ще бъде законната господарка на Пембърли и че ще се чувства много добре в тази роля. Настояваше, че трябва да разговаря с мисис Ренълдс и да даде предложения за промените, които смята за необходими.

— Не бива да се притесняваш да предложиш всичко, което сметнеш за нужно, Лизи, защото сега Пембърли е твоят дом и аз ще разчитам на теб да ми кажеш какво е нужно да се направи, за да стане по-добре.

Безсмислено беше да му противоречи, твърдейки, че в този прекрасен дом има много малко за подобряване. Дарси отговаряше, че винаги има какво да бъде подобрено, и в известен смисъл беше прав.

Дарси осъзнаваше, че все повече започва да харесва приятната лекота и чувството за хумор, с които Лизи постоянно разнообразяваше съвместния им живот. В противоречие с природата си, той се забавляваше от шегите й и често се улавяше, че й отговаря в същия тон. Както по-късно сподели с Бингли, Лизи беше достатъчно умна, за да балансира с лекота между закачливото настроение и трезвото отношение към нещата, без да прекалява нито с едното, нито с другото, а тънката й чувствителност й показваше къде точно е границата и тя нито за миг не притесни съпруга си с каквото и да било. Въпреки че всичко това беше ново за Дарси, то внасяше ведрина и живец в доскоро твърде сериозния му живот. След смъртта на баща му цялата отговорност за семейството беше паднала на неговите плещи и за безгрижие почти не беше останало място.

Скоро щеше да навърши тридесет и години и възнамеряваше да изживее следващото десетилетие по много по-вълнуващ начин в сравнение с изтеклото. И беше сигурен, ме с Елизабет до себе си ще постигне това с лекота.

Преди да тръгнат обратно за Лондон, Лизи писа на Джейн за всички очарователни места, които бяха посетили, без да крие копнежа си да я види отново:

„Щях да пиша и по-рано, мила ми Джейн, ако не беше безсилието да допра писалката до листа, знаейки, че трябва да изминат седмици, докато те видя. Сега, след като остават не повече от пет дена до идването ни в Лондон, вече мога да пиша и значи, че не повече от ден-два след като това писмо бъде в ръцете ти, ще те видя отново.

Не мога да повярвам, че са изминали пет седмици, откакто напуснахме Лонгборн! Докато вие с мистър Бингли с нетърпение се отправихте към вълненията на Лондон, ние с мистър Дарси пътешествахме из няколко графства, без ни най-малко да бързаме. При все това, и твоето писмо, и моите собствени чувства доказват, че и двете сме щастливи в еднаква степен. Моля се, мила ми Джейн, винаги да бъде така.“

Следваше пояснение, че мистър Дарси има работа в Лондон, която касае и Бингли, и чичо им Гарднър. Той беше предложил дамите да отидат на театър, да обиколят лондонските магазини, а защо не и да посетят някое соаре в лондонските салони.

„Не мога да ти опиша колко високо мистър Дарси оценява съветите на чичо Гарднър. Това, мила ми сестрице, особено много ме радва, защото аз вече добре знаех, че още от случайната ни среща в Пембърли миналото лято той храни най-хубави чувства и към чичо, и към леля. Обаче това, че се допитва до тях за съвет, доказва едно ново ниво на уважение, което няма нищо общо с желанието му да ми достави удоволствие.“

Високото мнение на Дарси за опита и преценката на мистър Гарднър и за добрия вкус и изтънчените обноски на мисис Гарднър, му беше спечелило симпатиите на Елизабет още в самото начало на връзката им. Новите доказателства за уважението му сега още повече увеличаваха респекта и любовта й към него.

Писмото от мисис Гарднър, което Елизабет беше получила, също дълго беше останало без отговор — до момента, в който бяха вече на два дни път от Лондон и беше взето решение да гостуват на семейство Гарднър за обяд. В кратката си бележка, която Дарси щеше да изпрати експресно с някакви документи за чичо й, Лизи настойчиво молеше леля си да й прости за това, че не е по-обстойна, но я уверяваше, че ще имат на разположение много часове заедно, когато ще могат да се наприказват за всичко, което искат да споделят една с друга, докато съпрузите им се занимават със своите дела:

„Обещавам ти, мила ми лельо, че двете с Джейн ще бъдем на твое разположение и ще бъде почти същото, както беше през миналото лято. О, колко много неща се случиха оттогава досега! Мистър Дарси и аз с нетърпение очакваме да бъдем заедно с вас съвсем скоро. Той изпраща обичта си на всички ви.

Твоя любяща племенница, Лизи“

Част първа

Глава първа

Отново заедно

Откакто се беше омъжила за мистър Дарси преди седем седмици, Елизабет не се нуждаеше от нищо друго в допълнение към щастието си, с изключение на възможността да види сестра си Джейн отново. Ето защо, когато влязоха в Лондон и малко преди обяд наближиха дома на мистър Бингли на Гровнър Стрийт, вълнението й се увеличи неимоверно. Съпругът й не можа да скрие усмивката си, когато тя извика „Ето ги!“ като малко момиченце при първото си посещение в града и едва дочакала каретата им да се приближи достатъчно, се впусна да прегърне сестра си.

Чарлс Бингли, който беше застанал редом до Джейн, се усмихна широко, когато с Дарси си размениха поздрави, сега вече като роднини. С изражения на добронамерена съпричастност, примесена с известно чувство на безпомощност, те изчакаха, докато сестрите се наситят на своята топла и трогателна прегръдка. Бингли се обади пръв, когато багажът на пътниците беше разтоварен. Обгръщайки сърдечно с ръка съпругата си и сестра й, той ги подкани:

— Искате ли да влезем, за да внесат багажа?

Въведе ги вътре, а Дарси ги последва, носейки копринения шал на Елизабет, който се беше плъзнал по раменете й, докато траеше сестринската прегръдка.

Преминаха през вестибюла и влязоха в уютна и приятно затоплена стая, където огънят пращеше в камината, а за новодошлите пътници бяха сервирани най-различни храни и напитки. Господата застанаха пред камината, за да се подкрепят с шери, а Джейн и Лизи се оттеглиха на горния етаж, за да може Елизабет да преоблече дрехите си за път и да се преобуе.

Когато сестрите останаха насаме — единственото, за което мечтаеха в момента, — те се прегърнаха и се целунаха отново и заговориха една през друга. Бяха единодушни, че много са си липсвали, бяха неописуемо щастливи, че имат най-добрите съпрузи на света и пожелаваха на всеки да бъде така благословен, както бяха те самите. Единственото нещо, за което не можеха да стигнат до единомислие, беше въпросът коя от двете е по-щастлива.

Имаха толкова много да си разказват, но трябваше да проявят малко търпение — Джейн увери сестра си, че ще имат на разположение целия следобед, тъй като Бингли възнамеряваше да заведе Дарси в клуба, за да се срещнат с общи приятели.

Докато слизаха по стълбите, на вратата се появиха Джорджиана Дарси и мисис Ансли, които бяха решили да се отбият на гости — бяха отседнали в елегантната къща на мистър Дарси на Портман Скуеър и Джейн ги беше поканила да се видят със завърналите се младоженци. Джорджиана, чиято обич към брат й беше съизмерима единствено с обичта й към новата й снаха, която тя приемаше като своя сестра, за каквато беше мечтала винаги, поздрави Елизабет топло и радушно. В този момент на Джейн й се прииска да можеше и тя с такава увереност да почувства същата привързаност и одобрение от страна на новите си роднини Каролайн Бингли и мисис Хърст. И доста се натъжи, когато видя искреното задоволство на Дарси, докато Лизи и Джорджиана се прегръщаха и разговаряха за какво ли не, като обичащи се сестри.

Но, вярна на себе си, тя скоро се отърси от всякаква меланхолия, когато съпругът й се доближи до нея и прошепна:

— Ще имам грижата да изпратя Джорджиана и мисис Ансли до Портман Скуеър, след което с Дарси ще идем до Брукс за около час-два — така с Лизи ще имате достатъчно време да останете заедно насаме. Какво ще кажеш, любов моя?

Джейн отвърна, че ще бъде много щастлива и добави, че му е благодарна от все сърце за разбирането, с което той я радваше постоянно. А по-късно сподели с Лизи: