Лора Лей - Душата на звяра

— Мамка му. Харесва ти, нали? — мъжът надигна глава и очите му се присвиха към нейните, когато пръстите му стиснаха зърното, което измъчваха.

Аманда изкрещя, главата й се притисна отново към матрака, докато тя се бореше със съкрушителния водопад от брутално удоволствие.

Още.

Имаше нужда от още.

Не можеше да понесе нарастващото напрежение и невероятния сексуален глад, които сякаш се надигаха от една тъмна, скрита част на душата й. Глад, който, като живо същество, дълбаеше в самите дълбини на утробата й и изпращаше пламъци, изгарящи пулсиращата пъпка на клитора й.

Още… Тя крещеше думата иззад превръзката, докато той се взираше надолу в нея.

О, Господи! Какво й ставаше? Дали този удар по главата не бе превъртял някакъв сексуален ключ, който не е знаела, че съществува?

Какво й бе сторил този непознат?

Той подръпна зърното й отново и погледът й стана стъклен, докато се бореше за въздух.

Да. Да. Точно така.

Златна, огнена вълна от усещане заля тялото й и накара плътта й да изтръпне, като я наелектризира.

— По дяволите — мъжът също дишаше тежко.

Черните му очи бяха като бездънни езера от гореща страст, тъмните му скули пламтяха, а устните му бяха изтеглени в строга линия на контрол, докато тя се гърчеше под натиска му.

— Какво искаш, бейби? — прошепна той тогава и по лицето му се разля порочна чувственост, която му придаде мрачен и опасен вид.

Аманда се изви към него и се задъха, когато пръстите му още веднъж подръпнаха зърната. Искаше отново да усети устата му там. Искаше да почувства как устните и зъбите му ги докосват и подръпват, карайки онези малки светкавици от болезнено удоволствие да стягат утробата й.

Искаше да узнае името му.

Главата му се сведе отново и на нея вече не й пукаше как е името му. Устата му беше гореща, езикът му — инструмент за мъчения, когато одраска и подразни заострената плът и разтърси сетивата й от наслада.

Тогава зъбите му я захапаха, изпращайки огнени късчета болезнено удоволствие, които експлодираха в утробата й.

Главата й се мяташе на леглото, ръцете и краката й се напрягаха срещу въжетата, а клиторът й беше измъчено кълбо от нерви, толкова копнеещо за освобождение, че всичко, за което можеше да мисли Аманда, бе нарастващата болка.

— Мамка му — мъжът дишаше тежко и неравно, когато главата му се повдигна и езикът му облиза вече влажните му устни. Хладният въздух в стаята накара зърната й да настръхнат още повече.

Моля. Тя искаше да изкрещи думата.

— Мамка му — той развърза бързо превръзката, но преди Аманда да успее да помоли, устните му покриха нейните, а езикът му се гмурна дълбините на устата й.

Този вкус. Мед и подправки. Езикът й се сля с неговия, устните й го обгърнаха, когато го засмука в устата си, и усети как вкусът се засили. Ръцете му уловиха главата й, задържайки я към него и езикът му започна да я обладава с горещи, властни тласъци.

Тениската му се потърка в зърната й, когато той се наведе над нея, без да я докосва никъде другаде, подлудявайки я от желание за повече. А тя имаше нужда от повече. Аманда изскимтя от желание, извиваше се върху леглото, докато от гърлото й се откъсваха отчаяни мяукащи стонове.

Когато Киова надигна глава, тя се взря в него умолително.

— Накарай го да спре — изпъшка жената. — Моля те, накарай го да спре.

— Какво? — задъхваше се той, докато я гледаше, а погледът му бе съсредоточен върху устните й. — Какво да накарам да спре?

Тя изскимтя. Защо искаше да я измъчва? Какво му беше сторила?

— Моля те — прошепна отново, очите й бяха пълни със сълзи, а клиторът й бе разцъфнал като огнен възел от агонията. — Боли. Накарай го да спре да боли.

Мъжът поклати глава, сякаш бе объркан.

— Какво боли?

Не знаеше ли? Беше я превърнал в безволево същество, изпълнено с толкова интензивен глад, че тя умираше от него.

— Проклет да си — наруга го жената горчиво, като се изви към него, потърка гърдите си в гръдния му кош и простена при усещането. — Знаеш какво имам предвид. Накарай го да спре веднага, не мога да го понеса.

Ръката му се отдръпна от главата й и се плъзна по талията й, преди да погали бедрото й. Аманда стихна и устните й се разтвориха, сякаш не й достигаше въздух, а погледът й се впи в неговия, когато той започна да плъзга полата на роклята й нагоре по краката й.

Да!

Студеният въздух премина през чорапите, които носеше, и облекчи непоносимата горещина само за секунда, преди тя да се върне с пълна сила. Аманда се завъртя, за да оголи коленете й, след това се надигна, когато платът се плъзна над бедрата й.

Когато пръстите му докоснаха бикините й, младата жена бе готова да изкрещи, ако в този момент устните му не бяха покрили отново нейните. Езикът му започна да се тласка в устата й, когато мъжът внезапно разкъса миниатюрното парче плат от гърчещото се тяло.

Но щом ръката му се върна между краката й, Аманда застина и от гърлото й се откъсна вик, когато топлината на дланта му, обхванала женствеността й, изпрати светкавица по цялото й тяло. Главата му се надигна бавно, очите му се присвиха към нея, наблюдавайки я внимателно, докато Киова се преместваше по-ниско на леглото, а след това вдигна роклята й до ханша. Тогава погледът му се насочи между бедрата й.

— Обезкосмено котенце — прошепна той. — Знаеш ли какво показва това?

Така й беше удобно. Усещане за свобода, една женска тръпка. Сега, чувствеността на това я връхлетя.

— Какво ми направи? — Аманда се опита да говори, но сякаш не й достигаше въздух, а наистина имаше нужда да диша в този момент.

— Знам какво ще направя с теб — промърмори мъжът, когато пръстите му разделиха просмуканите от влага гънки, изпращайки светкавици и електрически ток по нервните й окончания.

Клиторът й сякаш избухна, пулсиращата топлина я заля, като я накара да се извие и завърти ханша си.

— Стой неподвижна. — Заповедта бе последвана от леко парващо плесване по женствеността й.

— О, Господи… — Очите й се отвориха, когато огънят, който я връхлетя, разтърси тялото й.

Не. Не. Не. — крещеше Аманда мислено, но клиторът й се стегна, а соковете й потекоха от вагината й, когато чувствената болка почти я докара до оргазъм. Оргазъм, който тя знаеше, че няма да се поддава на никой закон на освобождението и удовлетворението, които бе преживявала досега.

— Това е лошо — чу го да мърмори, докато издърпваше тениската над главата си и застана на ръба на леглото.

На слабата светлина в стаята пред очите й се разкриха бронзовите му бицепси, широкият гръден кош и стегнатите му коремни мускули. А по-надолу… Аманда преглътна нервно при вида на издутината под дънките му.

Широките, силни ръце се преместиха на колана и освободиха катарамата, смъкнаха ципа и след това бутнаха дразнещия плат заедно с бельото надолу по мускулестите крака.

Младата жена бе сигурна, че тези крака изглеждат наистина прекрасно, но на кого, по дяволите, му пукаше. Очите й бяха съсредоточени върху ерекцията между бедрата му. Тежестта на дебелата плът я караше да виси надолу и да изпъква на фона на тялото му.

Аманда отново преглътна, питайки се дали има шанс да се приспособи към този пенис.

— Аз не те познавам — прошепна тя, облизвайки устни, но знаеше, че всъщност това няма значение.

— Скоро ще ме опознаеш — изръмжа мъжът.

Преди тя да успее да каже нещо, той се премести между бедрата й, разтвори ги и сведе глава над влажните, пулсиращи гънки на вагината й.

Младата жена потръпна отчаяно, когато усети дъха му да изпраща охлаждаща ласка по чувствителната тъкан.

— По дяволите, това трябва да е най-прекрасното малко котенце, което някога съм виждал — прошепна той, като прокара пръсти по цепнатината, карайки я да потръпне в отговор, който се откъсна от устните й като вик. — Ще те изям, бейби.