— Така ли? — прошепна Породата и дъхът му обгърна напрегнатото възелче от нерви.

— Да! — нуждаеше се от повече, искаше го по-близо.

— Вкусът ти е съвършен — изръмжа непознатият. — Като горещ мед, гладък и сладък по езика ми.

Аманда изскимтя, а главата й се мяташе върху възглавницата, докато се бореше с желанието да помоли за още.

— Искаш ли да свършиш, бейби? — попита с порочен, подигравателен глас. — Малкият ти клитор е толкова твърд и набъбнал. Искаш ли да го накарам да се почувства по-хубаво?

— Да! — извика тя. — Искаш да те моля ли?

— О, да — засмя се той. Звукът беше тих и мрачен. — Кажи ми какво желаеш, любима. Помоли ме да ти доставя удоволствие.

Младата жена вече бе забравила срама. Бе преминала над нормалните граници на девическо колебание.

— Засмучи го — помоли тя, — засмучи клитора ми. Силно. Направи го силно. Както направи със зърната ми.

— Ммм… — Вибрацията от наслада, докато облизваше пламтящата цепнатина, почти я изпрати над ръба. — Хареса ли ти, когато ти причинявах болка? — попита той. — Когато притисках малките ти зърна и ги подръпвах със зъби?

— О, Господи! — Аманда се тресеше като лист при ураган. — Да. Хареса ми. Моля те, моля те, направи нещо.

Пръстите му се плъзнаха през соковете й, придвижиха се надолу, погалиха входа на влагалището й, след това закръжиха около малкия стегнат отвор на дупето й. Аманда потръпна от ласката, но остана неподвижна. Разтрепери се, когато той го направи още веднъж, след това още веднъж. Четвъртият път издаде задавен вик, защото върхът на пръста му се плъзна вътре в нея.

Огън. Топлина.

Киова събра още от соковете и повтори действието, отново и отново, докато езикът му ближеше подутата й женственост. Накрая Аманда изкрещя от нарастващото напрежение, когато пръстът му се плъзна дълбоко, дълбоко в изгарящия й анус.

Тогава устните му се притиснаха към клитора й, а езикът му го подразни, преди да го засмуче. Пръстът му се движеше вътре в нея, проникваше в недокосвания проход и изпращаше тези така желани, горещи пламъци по цялото й тяло.

Толкова близо… Беше толкова близо до върха… Още един пръст се присъедини към първия, като проникваше в нея, разтягаше я, изгаряше я, докато устата му я смучеше, а езикът му се извиваше, притискаше и я тласкаше към унищожение.

Когато оргазмът я връхлетя, младата жена изкрещя. Не можеше да спре звука, не можеше да контролира отговора. Огънят прониза аналния проход и я изгори жива с удоволствие и болка, освобождението й избухна с такава сила, с такъв поразителен отклик, че всичко изгуби значение и вече нищо не съществуваше. Освен пламъците, които бяха обхванали тялото й и изгаряха всяка фибра на съществото й.

Докато…

— По дяволите, Киова, от теб се очакваше да я защитаваш, не да я чукаш.

Това, което се случи после, замаяното съзнание на Аманда възприе неясно — завивката, която бе метната върху нея, когато… Киова се изправи с пистолет, насочен към вратата, и ръмжене, което звучеше прекалено животинско.

— Дявол да го вземе, Саймън, забрави пистолета в ръката му и виж този пенис! — женският глас, който се чу, беше дрезгав и оценяващ.

Киова изръмжа отново, чувството на неудовлетвореност го изяждаше жив, а тъмните, широко отворени очи на Стефани бяха съсредоточени между бедрата му, докато той се изправяше над Аманда.

Стройната, красива наемничка стоеше до много по-високия си любовник, Саймън Куотърс, който, съвсем по мъжки, направи гримаса на отвращение.

— Кротко, момиче — промърмори той, преди да дари Киова със строг поглед. — Може ли да сложиш някакви панталони, или нещо такова?

Киова все още можеше да подуши възбудата на Аманда, сладка и гореща. Под него, тя се взираше в Саймън и Стефани очарователно замаяна, но въпреки това той успя да усети леките тръпки, които преминаха по тялото й, когато го забеляза да облизва есенцията на желанието й по устните си. И той искаше още.

Ругаейки, Породата скочи от леглото, издърпа дънките над хълбоците си и започна да се бори да закопчее ципа над ерекцията, която се противеше недоволно от затвореното пространство.

— Много си зле в избирането на точния момент, Саймън — каза остро той, когато се обърна отново към тях, но погледът му отново остана насочен към Аманда.

Тя се взираше в него замаяна, почти дрогирана. Но нямаше признаци за наркотик, това щеше да бъде първото нещо, което би усетил. Той се намръщи и се премести по-близо, за да провери разширените й зеници и да усети топлината на кожата й.

Скимтящият й стон, когато я докосна, накара сетивата му да закрещят настойчиво. Тя трябваше да бъде изчукана. Киова можеше да го подуши във въздуха около нея, да го вкуси по устните си, да го почувства как нараства като вълна от топлина около него.

И той искаше да я чука, така дяволски силно, че стисна челюсти до болка.

— Знаеш ли, за ужасно предпазлив човек, ти правиш доста колосални грешки в този случай — отвърна Саймън. — Да не би случайно да забрави коя е тя? Може би нейните предполагаеми похитители са ударили теб по главата или нещо такова.

Сините очи на Саймън го гледаха с ярко изразено неодобрение.

— Не съм забравил коя е — изръмжа в отговор. — Остави това и ми кажи какво, по дяволите, се е случило с нейните бодигардове от Тайните служби.

Саймън изсумтя.

— Нещо странно става там, приятелю — изрече той саркастично. — Глория и момичетата отидоха до дома й. Нямаше мъртви тела, а групата тъпаци в съседната къща бяха здрави и читави. Всичко, което открихме, беше малко кръв на задната алея, а на няколко места имаше петна, които сякаш са били изтрити много старателно. Някой е бил зает.

Някой си играеше игрички.

Киова въздъхна дълбоко, опитвайки се да игнорира уханието на гореща, възбудена плът точно зад него. Мамка му, не беше като да не е оставал без секс за дълго време. Не би трябвало да бъде толкова възбуден, толкова гладен за това сладко, дребно тяло, излегнато като любимата играчка на някой паша.

— Някакви идеи? — попита Киова другия мъж.

Саймън сви рамене, които изпъкнаха под тъмната тениска, която носеше, и погледна отново към Аманда.

— До мен достигна слух, че нападението е било планирано. Точно както ти каза Даш. Кръвните расисти имат планове да я използват, за да повлияят на гласуването на Закона за Породите следващата седмица. Някак си, те са намерили начин да запазят в тайна изчезването й от широката общественост, макар че нямам никаква представа как са успели да го направят. Някой наистина близо до президента Мейрън вероятно е замесен в това.

Очите на другия мъж отново се стрелнаха към леглото. Киова се обърна и веднага след това му се прииска да не го бе правил. Младата жена се извиваше под завивката, а от устните й излизаше тих, немощен стон.

— Дрогира ли я? — тонът на Саймън беше подозрителен, докато наблюдаваше момичето.

— Не съм, и те не са — той прокара пръсти през дългата си черна коса и се опита да обуздае глада си. — Проклет да съм, ако знам какво се случи. Те я удариха по главата, но ако е била дрогирана, аз поне не мога да го усетя.

А Киова имаше дяволски добър нюх за наркотици.

— Тя не е съвсем в съзнание — Стефани пристъпи по-близо до леглото и челото й се смръщи. — Ако не бях сигурна, бих казала, че е поела една доза Рохипнол.

Киова изскърца със зъби яростно.

— Нима смяташ, че трябва да натъпча някоя жена с наркотици за подсилване на сексуалното желание, за да я чукам, Стеф?

Очите й се разшириха невинно.

— С този пенис? Ха. Сигурна съм! Но обвинявам повече тях, отколкото теб.

— Знам как мирише тази гадост. — Породата направи гримаса. Знаеше много добре. — Тя не е дрогирана.

Саймън тръгна към леглото, докато Киова усети как всеки мускул в тялото му се напряга протестиращо срещу това, другият мъж да бъде някъде близо до Аманда.

Младата жена отново се раздвижи на матрака, завивката се местеше с разтворените й, а гърдите й се надигаха под нея. Той стисна челюстта си и изскърца със зъби, когато го заля нова вълна от възбуда.

Саймън се протегна към завивката.

Предупредителното ръмжене, което излезе от гърлото на Киова, бе придружено с озъбване. Знаеше какво виждат другите. Извити кучешки зъби проблеснаха от двете страни на устата му, когато се раздвижи бързо, за да избута Саймън.

— Не смей да я докосваш — ниският заплашителен звук на гласа му шокира и него самия толкова, колкото и Саймън.

— Това е проблем, Киова. — Другият мъж се намръщи, а сините му очи проблеснаха от гняв. — Ако тя умре, затъваме дълбоко в лайната.

— Тя няма да умре — отсече Койотът, уверен в думите си.

— Киова, обърни внимание на това — заговори Саймън със саркастично търпение. — Ти не си глупак. Погледни я. Нещо не е наред с нея.

— Мамка му, знам това — изстреля той в отговор, безсилието го разяждаше. — Същото шибано нещо става и с мен. Сега се разкарай.

Киова пристъпи към края на леглото. Лоша идея. Уханието на възбудата й беше като ритник в корема. Нещо не беше наред, и мамка му, ако не го убиваше и него.