Аманда изкрещя. Един нечленоразделен звук на удоволствие, болка и желание за още, който заплашваше да разкъса разума й. Беше толкова хубаво. Толкова дяволски хубаво, че щеше да я погуби.

— Харесва ли ти, Аманда? — Той се отдръпна, само за да се гмурне в нея отново, карайки сетивата й да се замаят, а тялото й да изгаря.

Гърбът й се изви и тя се тласна назад.

— О-о, харесва ти. — Дланта му се приземи тежко върху повдигнатото й дупе. — Само лошите момичета харесват това, Аманда. Ти каза, че си добро момиче.

— Лоша съм — извика жената отчаяно. — О, Господи, Киова, аз съм толкова лошо момиче! Направи го отново. Моля те, направи го отново.

Тя беше склонна да моли, когато ситуацията го оправдава. А точно сега, о, Боже, точно сега беше оправдано.

Киова плесна дупето й отново, когато започна да се движи вътре в нея с бързи и силни тласъци, които я държаха само на дъх от кулминацията. Свободната му ръка държеше ханша й неподвижно, спирайки я от това да го последва и да увеличи силата на тласъците.

— Кажи ми да те ухапя, Аманда — простена той внезапно и тя разбра, че е на ръба на самоконтрола си. — Господи, моля те, бейби, позволи ми да те ухапя.

— Ухапи ме! — Аманда изкрещя думите и усети как тласъците му се засилват, как пенисът му се забива в нея, плъзгайки се енергично през собствената му предеякулационна течност и гъстата сметана, която покриваше вътрешността й.

Оргазмът й наближаваше. Толкова близо. Само още един дъх, още един тласък.

Киова се наведе над нея и отстрани косата й от пътя си. Едно ръмжене, диво и животинско, прозвуча в ухото й миг преди зъбите му да пронижат рамото й, а езикът му одраска раничката. Това я изпрати над ръба.

Аманда загуби представа за реалността. По дяволите реалността, изгуби разума си, когато болезненото удоволствие от ухапването и силните тласъци на Киова я избутаха над ръба и тя експлодира в един потоп от избухващи светлини и усещания. Всяко нервно окончание се възпламени от наслада. Всяка клетка набъбна от възторг, когато освобождението се изля от нея, само за да бъде спряно от твърдата подутина, която заключи половинката й дълбоко във вагината й, а спермата му започна да пулсира от пениса му, за да изпълни гладната й утроба.

Всяка рязка струя сперма задействаше друга, по-малка експлозия във вагината й. Всяко силно туптене на израстъка, заключен в нея, я караше да крещи от удоволствие, докато Аманда вече не можеше да направи нищо друго, освен да лежи под него, трепереща конвулсивно. Екстазът сякаш нямаше край. До замъгленото й съзнание достигнаха стенанията на Киова, достигнал собствената си кулминация.

Най-сетне, часове, дни по-късно, а може би бяха само минути, Аманда простена слабо, когато усети издутината да спада и пенисът му се измъкна със съжаление от горещата й прегръдка.

Киова се срина до нея, придърпа я в ръцете си и я обгърна с топлината си. Тогава изтощението започна да я завладява.

— Обичам те, Киова — прошепна тя във влажните му гърди, когато усети сънят да се прокрадва над нея. — Завинаги.

Мъжът я целуна нежно по челото.

— С цялата си душа, Аманда. Обичам те с цялата си душа.

Епилог

Сватбата на Аманда Мейрън, дъщеря на президента Върнън Мейрън, и Койотската порода Киова Беър, се състоя в имението на Котешките породи във Вирджиния един късен съботен следобед. На церемонията присъстваха над хиляда гости.

Съединението на Котешките породи, преименувано на Убежището, отвори вратите си за първи път за други хора, освен ранени и изтощени Породи, спасени от различни лаборатории по целия свят. Сановници1 политици, както и роялисти присъстваха на събитието, което и настоящия репортер имаше привилегията да види.

Булката носеше традиционна дълга бяла рокля и воал, а младоженецът, облечен изцяло в черно, наблюдаваше приближаването й с обожание. Същият този репортер бе имал удоволствието да присъства на всяка церемония досега, извършвана сред Породите. Сватбата на Калън Лайънс и Меринъс, на Тайбър Рейнолдс и съпругата му Рони, на Кейн Тайлър и съпругата му Шера, и сега, на Киова Беър и дребничката му съпруга, Аманда.

Засега, щастливата двойка щеше да се върне в дома на г-жа Беър в Пенсилвания, където тя ще продължи преподаването си, а г-н Беър ще създаде собствен бизнес, свързан с компютърни анализи и програмиране, в техния дом.

Президентът Мейрън беше усмихнат по време на цялата церемония, както и след нея. Беше вдигнал тост за щастливата двойка, а след това бе целунал дъщеря си нежно, преди тя да влезе в хеликоптера, който щеше да откара нея и новия й съпруг към едно пазено в тайна място на меден месец.

С приемането на Закона за породите и новите Породи, които пристигаха всеки ден в Съединението, кръвните расисти ставаха още по-открити по отношение на този нов човешки вид. Търман Труман, председател на Дружеството за неопетнена генетика, съобщи вчера, че ще увеличи усилията си да намери доказателството, необходимо да докаже пред света, че Породите наистина са низши видове и поради животинските им гени, те трябва да бъдат класифицирани като нечовешки, а не да им се дава класификация Човек, както Сенатът реши преди няколко седмици.

Радикалните групи започнаха да надават все повече глас и в много отношения да отчуждават хората, които се опитват да убедят, за да се включат в техните редици със своите предизвикващи истерия речи, разпространяващи се в ефира. В имението на Котешките породи, Убежището, вече са удвоили охраната си и с допълнителната земя, която правителството бе добавило към него, правят планове да подсигурят собствената си безопасност. Освен това, множество правоохранителни органи от целия свят полагат усилия да убедят Породите да използват специалните си умения, като се присъединят към редиците им.

Сега се сформира специална група от Породи и военен персонал под обособен раздел на Закона, влизащ в сила през 2020 година, който дава на полицията, Агенцията за борба с наркотиците и ФБР, специално разрешително да използват крайни мерки за запазване на отбраната и сигурността на нацията. Специалната група ще бъде изпробвана в най-трудните задачи, пред които са изправени тази агенции.

По време на четиригодишния си мандат президента Мейрън цели да види какви са Породите, като се има предвид достъпът до същите права и свободи, които гражданите на тази велика страна са ползвали в продължение на векове, докато кръвните расисти работят върху подкопаването на самите основи, положени от него.

Проучванията в областта на историята на нашата велика страна показват цената и ужасите на предразсъдъците. Откакто е започнало да се измерва времето и да се записва историята, такива грешки са доказали, че струват на обществото и неговото население една точна цена в следването на подобни принципи. Ние застроихме тази земя и запазихме демокрацията си срещу всички заплахи, големи и малки, и срещу всички предразсъдъци, изправили се на пътя ни. В някои моменти, ние се подигравахме на човешката доброта, а в други, показвахме милост, продължителна като самия живот.

Настоящият репортер, като следи историческите събития около развитието на този нов човешки вид, може само да се пита какви ще са изборите, които ние ще направим сега, във време, когато историци и психолози едновременно заявяват, че цивилизацията е достигнала своята връхна точка на човешкото съзнание. Дали ще приемем, или отново ще потънем в грешките на миналото? Само времето ще покаже…