Лора Лей

Душата на звяра

(книга 5 от "Породите")

Първа глава

Получено е съобщение от Съединението на Котешките породи, което гласи, че майор Даш Синклер от Армията на Съединените щати е показал положителен резултат като Вълча порода. Майор Синклер е първата известна Вълча порода, преживяла изтреблението, след новината за създаването им, разпространила се преди една година.

Американските военни и научните общности са побързали да уверят пресата, както и правителството, че може да има много малко от тези липсващи Породи и че шансовете за такова бягство са били нищожни по онова време, а ако има и други, наистина ще бъде едно чудо.

Лабораториите по целия свят, които бяха създали и отгледали войници Вълча порода, бяха премахнали тези същества по изричната заповед на главата на Съвета по генетика — не някой друг, а бившият вицепрезидент, Дъглас Файнъл. Разследванията на членовете на Съвета, чрез компютри и документи, иззети по време на съгласувания удар срещу намерените лаборатории, разкриха жестокост и пълна липса на човешки морал в създаването и обучаването на тези уникални създания. Зверствата, извършени от Съвета по генетика, техните охранители и учени, били класифицирани от мнозина като едно от най-ужасните престъпления, извършвани срещу живи същества.

Операция „Безразличие“ беше един голям удар, който премина международните граници и хвърли светлина в дълбочината на моралната поквара, която бе създала, обучила и убила мъже, жени и деца, тренирани за убийци и съвременни войници, създадени с цел да бъдат използвани срещу общото население през следващите години. Частна армия, която не знае милост.

Но, както твърдяха учените по цял свят, Породите, спасени от приличащите на концентрационен лагер условия, показват инстинктивна вътрешна чест или закон на природата. Докладите и данните от обучението ясно доказват, че Съветът по генетика се е провалил в управлението си. Той бе създал перфектния войник, но такъв, който отказва да убива невинни и който, пред лицето на голямото страдание, поддържа лична чест, която по някакъв начин е била установена. Във всички Породи, освен в една. Породата на Койота. Тъмничари, в някои случаи дресьори или екзекутори, Койотите бяха възможният триумф на Съвета, поне според някои от докладите.

За съжаление, операция „Безразличие“ започна и тези силно охранявани лаборатории бяха атакувани, а творенията им бяха изклани — мъже, жени и деца бяха убити, за да се предотврати пускането на свобода на тези уникални, генетично променени хора.

Историята на майор Синклер за бягството му от лабораторията едва на десет годишна възраст и последвалото го пътешествие из социалните служби, като сирак под опеката на държавата, повдигна много въпроси за оцеляването на други скрити Породи. Породи, успели да избегнат първоначалното изтребление чрез чиста решителност и късмет.

Съветът по генетика бе разобличен с помощта на Меринъс Тайлър — съпруга и обявена за половинка на Калън Лайънс, лидер на Котешките породи, избягал от лабораторията в Ню Мексико преди повече от десетилетие. След като се разкриха пред света, Котешките породи усърдно започнаха да работят по целия свят, за да открият онези от братята си, които все още са държани в лабораториите, в които са създадени. По-малки, тайни лаборатории, които още работят за усъвършенстване на генетичната селекция, която ще създаде кръвожадни, логично мислещи, студенокръвни убийци, към които Съветът се стреми.

Към днешна дата, повече от сто Котешки породи заемат бившето имение на Съвета във Вирджиния и правят усилия за създаване на комфортна обстановка за бившите пленници, които намираха убежище там.

Обществата за „Чиста раса“ обаче вече се надигнаха. Това, което някога наричахме бели расисти, сега станаха кръвни расисти, които настояват за затваряне на Породите, с цел запазване на генетичните изменения, които носят, извън общото население. Новоизбраният президент, Върнън Мейрън, се бе присмял на тези искания, обявявайки Породите за не по-опасни от родените американци, ирландци или други чужди националности преди векове. Но битката все още не е приключила.

Както се съобщава, атаките срещу Породите и тяхното общество са ескалирали през последните месеци и това ново развитие — Порода да живее сред нас, неизвестен, или като познат на хората, с които се е сражавал, или като съседа до нас — предизвика усложнения, с които президентът Мейрън трябваше да се справи. Осиновени деца и регистрирани като сираци пристигаха със стотици пред кабинетите на лекарите по цял свят с настояване да бъдат изследвани генетично, за да се докаже, че не носят ДНК на Порода. Расистки групи сега настояват тези изследвания да се изискват във всички лекарски кабинети, болници и здравни заведения.

Също така, се повдигна въпросът дали Вълците и Котките, които са избягали, сега бродят по света, както и Койотите, родени да бъдат техни надзиратели. Докладите посочват, че Койотите са създавани, отглеждани и тренирани за подобряване на ДНК-то. Множество американски учени твърдят, че могат да бъдат изключени от това, което се нарича чест на Породата — инстинктивният код на природата, за който всички Породи досега претендираха. Ако Койотите, в естественото си състояние, наистина нямат душа, тогава дали човекът, създаден с такова ДНК притежава съвест?

Със Закона за Породите, поставен пред Сената преди няколко седмици, въпросите, които се задаваха, ставаха все повече от просто правото на живот. Ако Законът влезеше в сила, щеше да даде на тези генетично променени същества автономия.

Това щеше да даде възможност за създаване на офанзива, озаглавена Нападение и Защита, където специално подбрани групи ще имат пълното одобрение на правителството да убиват без съд и присъда всяка група или групи, които се надигнат срещу съединението на Породите или отделни индивиди.

Един от законите, поставени за обсъждане, дори даваше възможност за екзекуция на всяка организация или частен гражданин, който съзнателно и по свое желание са изиграли роля в смъртта или нападението на такива отделни индивиди.

Освен това включваше и един закон, който много сенатори в момента обсъждаха дори още по-усилено, отколкото статута на Нападение и Защита. Беше озаглавен просто — Право да се чифтосват. Този закон, казваха сенаторите, е прекалено неясен за разбиране. Както е посочено в устава, всяка половинка на Порода, мъжка или женска, се счита за чифтосана от Управителния съвет на Породите и ще бъде под защитата на Закона и под юрисдикцията на съществуващите и на всички бъдещи ратификации.

Този закон, ако се гласуваше за него, ще да даде на обществото на генетично променените хора пълна юрисдикция над себе си, без правителствено влияние в период от петдесет години. Управителният съвет ще се състои от няколко от водачите на Породите, включително Калън Лайънс, който ще оглави законодателния орган; Кейн Тайлър — брат на Меринъс Тайлър и движеща сила при ударите срещу лабораториите и сенатор Сам Тайлър — поддръжник на Закона, както и няколко учени, които вече са станали постоянни членове на Съединението на Породите във Вирджиния, след раждането на сина на Калън и Меринъс, Дейвид Лайънс, миналата година.

Поддръжниците уверяват обществото и пресата, че всички контрамерки са съгласувани в Закона, за да гарантират, че генетично променените хора и нормалното население могат да живеят в хармония. Те заявяват, че са наясно със страховете на населението като цяло, и се стремят да ги успокоят.

Но дали ние, хората, сме еволюирали до този етап, където различните могат да се приемат и да се живее с тях? Може ли една Порода да се движи измежду нас, освободена от предразсъдъците, които ние показвахме към другите раси в миналото? Учени и историци поставят под въпрос тази възможност…

Втора глава

Хелоуин. Пакост или лакомство. Забавления, призраци и таласъми.

Аманда ги обичаше. Тя се засмя, докато стоеше на вратата и подаваше лакомства на малките мускетари, като направи комплимент за костюмите на розовобузестите малки чудовища, облечени и натъкмени от родителите си.

Въздухът бе хладен и свеж, навън се свечеряваше, но атмосферата беше ободряваща и весела. Нямаше нищо, свързано с Хелоуин, което Аманда да не харесва. Това бе единственото събитие, в което не бе задължена да се появи в дома на баща си и да се преструва на мила млада дама, докато разговаря със скучни политици и застаряващи женкари. Вкъщи можеше да се отпусне, да гледа филм и да види радостта в очите на децата, които я посещаваха на предната веранда на къщата за лакомствата, които трябваше да им даде.

Облечена в дълъг червен костюм на дявол, тя привличаше доста заинтригувани мъжки погледи, но все пак бе достатъчно покрита, за да даде възможност на майките да общуват спокойно с нея. Дългата рокля беше тънка, но не прозрачна, падаше от кръста към бедрата й като облак от червено съвършенство. Плътно прилепналият корсаж бе завързан под гърдите й, а заоблените форми бяха обгърнати от мек муселин. Дългата й кестенява коса бе оставена свободна и падаше до кръста й, а на върха на главата й стояха чифт малки червени рога.

Това бе обичайният й костюм за Хелоуин. Чувстваше се секси, жива и независима. Особено тази година. Нейната първа официална година, далеч от ограниченията на семейството й. Или поне почти далеч от него.

— Здравейте, госпожице Мейрън. — Кайли Брок заподскача нагоре по стъпалата. Малкият й костюм на дяволче се показа, когато момиченцето я дари с усмивка, при която се показаха липсващи зъбки. — Аз изглеждам точно като теб.