Очите му се присвиха, докато сканираше почти безлюдната улица. Имаше костюмирани деца по-нагоре и по-надолу, но нямаше никой достатъчно близо, който да чуе внезапния вик. Ругаейки, Киова извади пистолета Глок от колана на панталоните си и изхвърча бързо от автомобила. Приведен ниско, той притича между колите, след това до оградата, която обграждаше малката двуетажна сграда.

Те нямаше да я изведат от предния вход, щяха да имат кола отзад. По дяволите, къде бяха бодигардовете й, неспособните тъпаци от Тайните служби, наети да я защитават? Той лично не се нуждаеше от тези глупости. Предполагаше се, че трябва да бъде резервен вариант, нищо повече, а не проклета кавалерия.

Докато се движеше в сенките и заобикаляше предпазливо оградата, Киова видя микробуса. Черна маска закриваше лицето на нетърпеливия шофьор. Породата се придвижи в мрака като вдишваше свежия нощен въздух, за да се увери, че няма други пазачи отвън. Погледът му се насочи към шофьора, но нямаше признаци за друг човек в микробуса.

Глупак. Глупак, изрече той тихо и яростно, след което постави бързо заглушителя на пистолета си и стреля. Похитителят се свлече незабавно и в същия миг вратата се отвори. Преминавайки бързо покрай оградата, Киова дръпна първия мъж, който излезе през вратата, ръцете му се обвиха около главата му и я извиха енергично. Захвърли тялото още преди тъпият звук да секне. Изненадан, вторият човек бе също толкова лесен за отстраняване. Привеждайки се ниско, Киова едва избегна един куршум, преди да стреля отново и да обезвреди и третия. Не им отне много време на тези момчета да разберат, че са били заловени, помисли си Породата подигравателно.

Започнаха да лаят кучета и се чуха гласове, когато четвъртият насочи пистолета си към слепоочието на изпадналата в безсъзнание жена, която държеше. Обучението може да се окаже чудесно нещо, помисли си дистанцирано Киова, като протегна ръка и стреля пръв, след което улови товара на падащия нападател.

Сега какво? По дяволите, не се нуждаеше от това.

Премятайки я през рамо, той тръгна към микробуса, издърпа тялото на мъртвия шофьор от седалката на земята и се настани на мястото му. Пусна момичето на пода, запали двигателя и потегли, докато улицата се обливаше в светлина.

Мамка му, наистина не се нуждаеше от това. Просто трябваше да я наблюдава. Да я наблюдава и да се увери, че групата глупаци няма да се провалят в работата си, като оставят кръвните расисти да издебнат президента Мейрън, правейки опит за покушение над дъщеря му.

Агентите от Тайните служби бяха опитни. Експерти в защитаването на Първите дъщери. Най-добрите от най-добрите. А сега бяха или мъртви, или спяха по време на работа, докато той оставаше с Момиченцето.

Щеше да я остави някъде, да направи бързо и кратко телефонно обаждане до най-близкия полицейски участък и това е. Лесно и просто.

Глупости.

Щом копелетата я бяха хванали толкова лесно този път, тогава лайната скоро щяха да ударят вентилатора. Никой, абсолютно никой, не можеше да залови дъщерята на президента толкова лесно, без помощ от вътре. Мамка му.

Четвърта глава

Един час по-късно, Киова паркира обикновения бял микробус зад един мотел, след като бе обикалял по-дълго, отколкото му се искаше да си признае, и понесе все още припадналия си товар в мотелската стая. Никой не го бе проследил, но той не бе толкова глупав, за да допусне, че някой там навън нямаше да потърси микробуса. Операция като тази, не се провеждаше без подкрепление.

С енергични движения, Киова върза Аманда и запуши устата й, макар че ако трябваше да бъде честен, тя не изглеждаше така, сякаш скоро ще тръгне нанякъде. Въпреки това мъжът предпочиташе да е подготвен и предпазлив.

Огледа я внимателно. Тя дишаше нормално, подутината на главата й не изглеждаше прекалено голяма.

Трябваше да се отърве от онзи проклет микробус и да направи едно телефонно обаждане. По дяволите, това беше последният път, когато прави услуга на Даш или на Саймън. Знаеше, че да се забърква с този шарлатанин и неговия харем е тъпа идея. Наистина тъпа.

Мъжът се загледа надолу в Спящата красавица с гримаса на лицето си и ръце, подпрени на бедрата. Помисли си, че за малкото време, в което нямаше да го има, тя щеше да оцелее и едва ли щеше да се задуши заради запушената си уста. Мразеше да поема рискове, но, по дяволите, нямаше никакъв избор. Микробусът беше като фар за лошите момчета и ако щеше да се пролива кръв, Киова искаше да се увери, че няма да е неговата. След тази мисъл, той се обърна и излезе от стаята.

Заряза микробуса на едно сметище на около десет мили извън града, след което пое към най-близкия уличен телефон и си повика такси. Шофьорът бе леко подпийнал, но като се изключи това, че го повъртя малко из квартала, много скоро го отведе до мотела му.

Там Киова се запрепъва към стаята си, отвори вратата и после я затвори силно.

Е, поне момиченцето още дишаше. Не беше много трудно да я погледне, но проклет да бъде, ако искаше проблеми.

Извади мобилния телефон от джоба си и направи едно много важно обаждане.

— Здрасти скъпи, какво мога да направя за теб? — гласът бе достатъчен да накара пениса на всеки мъж да потрепне. За съжаление, Киова беше прекалено ядосан, за да позволи на този орган да има думата.

— Измъкни ме — каза остро кода за спешна среща. — Аз съм в Лейзи оук ин. Колко бързо можеш да дойдеш?

Последва кратко мълчание.

— Един час — отговори жената, а дрезгавият й глас не показваше ни най-малка загриженост, че ситуацията в момента е опасна. — Имаш ли презерватив?

На Киова му се прииска да извърти очи при този въпрос. Дъщерята на Мейрън бе смятана за щит между успеха или провала по отношение на най-важния Закон за Породите, поставен за гласуване — на даването на автономия и правото да се защитават и да убиват нападателите си, без предварителен съд. Ако Аманда Мейрън останеше в безопасност и щастлива, президентът щеше да гласува със съвестта си. Но ако тя бъдеше използвана срещу него и държана като застраховка срещу отрицателния му вот, тогава Породите можеха да си заврат главите между краката и да си целунат задниците за довиждане. Мейрън щеше да ги прати по дяволите, за да запази живота на дъщеря си, без изобщо да се замисли.

— Имам шибан презерватив, по дяволите — изръмжа Киова, като погледна отново към момичето. — Сега си докарай задника тук.

— Ти си толкова романтичен — въздъхна жената раздразнено. — Може би трябва да те напляскам заради това.

— Тогава не забравяй камшика — изсумтя той. — Ще имаш нужда от него. Сега се размърдай.

Мъжът прекъсна разговора, след това се облегна назад в стола си и започна да съзерцава малката си пленница. Той изсумтя при мисълта, че просто трябваше, както по-рано, да стои отвън и да следи къщата за проблеми, вместо да стои с нея. Саймън Куотърс и неговите малки кобилки по-добре да си стегнат задниците и да ги докарат тук бързо, защото той не бе в настроение за това.

Саймън щеше да поеме дъщерята на президента в свои ръце след час и щеше да я скрие на някое хубаво и безопасно място, а Киова щеше да тръгне на лов. При тази мисъл Породата замръзна. Защо, по дяволите, го бе грижа?

Тогава очите му се върнаха отново на жената. Петното от кръв на челото й, където бе ударена, накара яростта вътре в него отново да се надигне. Проклятие, нямаше нужда да я удрят, помисли си той. На копелетата, които се опитаха да я отвлекат, не им пукаше дали са я убили или не. Всичко, което ги интересуваше, бяха фанатичните им планове и безумни предразсъдъци. Да, да отиде на лов бе дяволски добра идея. Кръвните расисти заразяваха обществото и вече бяха започнали да му лазят по нервите, така или иначе.

Киова се размърда в стола си и направи гримаса при усещането на ерекцията, надигаща се в дънките му. Колкото повече я гледаше, толкова по-твърд ставаше. А това беше лошо. Много лошо. Никога не бе имал проблем с отделянето на страстта от работата и само тогава, когато бе напълно необходимо, двете се припокриваха. Обаче бе дяволски трудно да ги раздели сега, докато я наблюдаваше. А това бе една от ситуациите, в които не просто бе ненужно, но и дяволски глупаво.

Като въздъхна уморено, Киова се изправи на крака и махна ивицата плат, която запушваше устата й. Жената изглежда дишаше добре, но той не искаше да поема никакви рискове. След като направи това, се върна на стола си и отново се вторачи в нея. Можеше да свикне да я гледа в това легло, помисли си той.

Тя бе красива. Дългата й кестенява коса се стелеше като плътен воал около крехкото тяло, а този костюм беше адски възбуждащ. Съблазнително червен, почти прозрачен, корсажът прилепваше под гърдите й, надигайки ги над ниското деколте. Плътта й беше бледа и приличаше на мека коприна. Устата й изглеждаше като розова пъпка. Пенисът на младия мъж трепна при вида й — червена и дяволски изкусителна. Уста, която можеше да даде на един човек повече екстаз, отколкото има право да получи. Да не говорим за Порода.

Докато се взираше в нея, от изкусително извитите й устни се откъсна тих стон, дългите мигли запърхаха и се отвориха леко. Киова се премести от стола и като я гледаше внимателно, се отпусна на леглото до нея и притисна длан към устата й тъкмо на време.

Приглушеният вик бе придружен от неистово извиване на тялото й, когато той се премести и се отпусна тежко върху нея, взирайки се в очите й — тези дълбоки, загадъчни лешникови очи, които можеха да накарат всеки зрял мъж да заплаче.