Опитвам се да скрия шока си.

– Ще ме биеш с колана ли?

– Не – отговаря тя бавно, преди да хвърли колана. Нейната неувереност е успокоителна. Но тогава ме хваща за копчето на панталона ми и ме дръпва напред. – Разбира се, ако искаш да го направя...

Опитвам се да остана сериозен, но усмивката изпълзява на лицето ми. Тя си играе с мен.

– Ще го имам предвид.

Погледът ù ме подпалва, тя ме разкопчава и аз стискам очи, когато усещам малката ù длан да се плъзга по пулсиращия ми член. Мили Боже! Треперя неконтролируемо. Отправям мълчалива молба към тавана да успея да се овладея и се боря още повече, когато усещам горещия ù език върху гърдите си.

– Ава, трябва да знаеш, че след като те имам, ще бъдеш моя. – Не знам откъде се появи това шибано заявление.

– Мммм... – мънка тя, облизва зърното ми, избутва боксерките ми надолу по бедрата и най-после освобождава болезнено коравия ми член.

Тя ахва и аз се усмихвам. О, да, жено. И скоро ще бъдеш негова... завинаги.

Не губя време и премахвам останалите дрехи, също толкова прехласнат от нейната голота, колкото и тя от моята. Не мислех, че сърцето ми може да препуска по-бързо... докато тя не протяга ръка напред и не прокарва палец по главата на члена ми.

– Мамка му, Ава. – Хващам я за хълбоците и тя изпъшква. – Гъдел?

– Само там – заеква и се напряга в ръцете ми.

– Ще го запомня. – Прилепвам отново устни към нейните. Тялото ми пламти. Хълбоците ми се притискат напред, когато тя започва да ме гали. Вече става спешно да уталожа нуждата си и когато тя вдишва рязко, стискам устната ù. – Готова ли си? – питам и се чудя какво ще правя, ако каже „не“. Но бързото ù кимване ме подканя да действам. Избутвам ръката ù, хващам я под задника, издърпвам я нагоре и напред и я пускам точно върху тръп­нещия ми член.

Тя извиква. Мамка му, наранил съм я, но по дяволите, усещам я невероятно. Така не съм усещал нищо друго досега.

– Добре ли е? – изхриптявам. – Добре ли си?

– Две секунди. Нужни са ми две секунди. – Краката ù се увиват около кръста ми, аз я вдигам и я притискам към стената. Отпускам чело на нейното и ù давам времето, което ù е нужно, за да се приспособи. По дяволите, потя се и дишам тежко като куче, докато я отпускам нежно и отчаяно се моля да не се откаже. После влизам бавно и внимателно.

– Можеш ли да поемеш още? – изкарвам с мъка думите между вдишванията, надявайки се тя да ме приеме. Гърдите ù се притискат към мен с тихо послание, но трябва да чуя думите. – Ава, кажи ми, че си готова!

– Готова съм – въздъхва тя и в този момент аз се отдръпвам, нахлувам решително напред и не спирам. Ръмжа от признателност, докато се тласкам в нея отново и отново.

– Вече си моя, Ава. – Ето пак. Какво ми става, по дяволите? Тя не възразява, което ме изпълва с доволство – нещо, което никога не съм изпитвал. – Цялата си моя – повтарям. Подпирам чело на нейното и се отдръпвам, след което нахлувам в нея отново. Изтласкам се напред като луд – отчаян и потен.

Ава крещи. Това е музика за ушите ми. Правя я моя.

И тя ми позволява.

Наслаждавам се на многократните ù викове на удоволствие. Усещам как мускулите ù се стягат около мен, когато отново поемам устата ù. Потните ни тела се сблъскват и плъзгат. Усещането е невероятно.

– Ще свършиш ли? – Мога да го усетя. Тя пулсира и се гърчи.

– Да! – захапва ме.

„По дяволите!“

– Чакай ме! – нареждам по-сурово, отколкото възнамерявам и ускорявам темпото.

Тя крещи. Мамка му, тя свършва.

Аз също.

– Сега, Ава!

Притискам се в нея и се задържам там, заровил лице в шията ù. Шибаните ми крака не ме държат. Аз съм развалина.

– О, мамка му! – викам и се освобождавам в нея, после започвам бавно да въртя хълбоци и изцеждам всяка ленива капка удоволствие, докато Ава стене в рамото ми. Ще направим това отново много скоро. Мамка му, замаян съм.

– Погледни ме! – настоявам нежно. Трябва да проверя дали е истинска. Когато натежалата ù глава се вдига и лицето ù открива моето, поглеждам право в тези очи и приемам, че помежду ни току-що се е случило нещо много специално. Не знам дали да съм възхитен от него, или уплашен до смърт.

Бавно въртя ханша си и я целувам.

– Красива си. – Притискам я обратно в топлината на гърдите ми и я отнасям на плота. Поставям я нежно и неохотно се измъквам от нея.

Поемам лицето ù между дланите си и я целувам.

– Не те нараних, нали?

Тя отговаря, като ме придърпва в обятията си и ме стиска здраво. Лицето ми само открива мястото си в извивката на шията ù, а дланите ми галят гърба ù. Усещам съкрушително чувство за принадлежност, сякаш след като години наред съм правил всевъзможни неща без мисъл или внимание, най-после съм намерил своето място. Но дали тя ще ме приеме?

Не започвам по най-добрия начин – не съм използвал презерватив. Отдръпвам се и галя сгорещеното ù лице с кокалчетата си.

– Не използвах презерватив. – Чувствам се като пълен тъпак. – Съжалявам. Отнесох се. Използваш противозачатъчни, нали?

– Да, но хапчето не ме предпазва от болести, предавани по полов път.

Усмихвам се, без изобщо да се обидя. Нямам право.

– Ава, винаги съм използвал презерватив. – Целувам челото ù. – Освен с теб.

– Защо? – пита тя озадачена. Не я обвинявам. Самият аз съм смаян от това.

– Не мисля нормално, когато съм близо до теб. – Започвам да се обличам и се чудя защо е така. Тя разбива всяка моя разумна мисъл, кара ме да правя глупости и да се държа като пълна откачалка.

Вземам една от луксозните кърпи от рафта до мивката и я поднасям под струята вода. Идеята да избърша всяка следа от себе си по нея ми се струва убийствена. Когато се обръщам, виждам, че краката ù са стиснати. Тя се чувства неудобно. Леко намръщен, ги разделям отново. Не искам никога да се чувства неудобно с мен, което е нелепо, като се има предвид как се държах с тази жена. Но тя все още е тук.

– Така е по-добре – прошепвам и поставям дланите ù на раменете си. Неохотно прокарвам кърпата по кожата ù и я почиствам, като от време на време ù хвърлям по някой поглед. Знам, че тя не ме изпуска от очи.

– Искам да те хвърля под душа и да боготворя всеки сантиметър от теб, но това ще трябва да свърши работа. Поне засега. – Целувам я бързо и негодувам, че трябва да я облека. – Хайде, жено! Да те облечем! – Харесва ми, че ме оставя да свърша всичко, харесва ми и това, че се напряга и потрепва, когато не мога да устоя и вкусвам отново врата ù. По-добре да свиква с целувките ми по цялото си тяло, защото нямам намерение да използвам устните си никъде другаде.

Подава ми ризата ми и аз заглаждам гънките, доколкото е възможно.

– Наистина нямаше нужда да я съсипваш. – Ухилвам се, докато се обличам, а тя ме гледа внимателно.

– Сакото ти ще пок-... – Тя спира и очите ù се разширяват. – О!

– Да. О! – Закопчавам колана и се усмихвам още по-широко, когато тя трепва, разтревожена от спомена за него. – Добре, готова ли си да се върнем долу? – Подавам ù ръка и тя я хваща веднага. Умно момиче. – Бих казал, че крещя доста силно.

Разсмивам се, а тя поклаща глава. Не мога да повярвам, че ù казах това.

Лицето ù изразява тревога, когато се зърва в огледалото. Не знам защо, изглежда просто безупречно.

– Съвършена си. – Отключвам банята и я издърпвам навън, като пътьом грабвам сакото си. Тръгваме надолу по стълбите и аз усещам напрежението, което пътува от нея към мен през свързаните ни ръце. Това не ми харесва ни най-малко, особено когато усещам, че тя физически се опитва да освободи ръката си от моята. Инстинктът ми казва да я задържа... и аз я задържам.

– Джеси, пусни ръката ми!

– Не – изстрелвам неразумно и кратко. Нищо не мога да направя.

Спирам, щом тя спира и се обръщам да я погледна. Нервна е, а от скорошното ù състояние на блаженство няма и помен.

– Джеси, не може да очакваш да се перча тук ръка за ръка с теб. Не е честно. Моля те, пусни ме!

Взирам се в ръцете ни. Осъзнавам, че я стискам прекалено силно, когато забелязвам издутите вени на ръката ми. Не я наранявам, никога не бих я наранил, но имам здрав захват и не смятам да я пусна.

– Няма да те пусна – прошепвам. – Ако те пусна, може да забравиш какво е усещането. Може да размислиш. – Звучи неразумно, но това е положението.

– Да размисля за какво? – Тя изглежда объркана и потвърждава страховете ми.

– За мен.

Шокиран съм, когато дръпва ръката ми и внезапно се освобождава. Как успя да го направи, мамка му? Нищо не може да спре яда, който ме обзема. Знам, че я гледам свирепо и стрелването ù надолу по стълбите само го потвърждава.

Наблюдавам със смес от ужас и агония как бяга от мен в ръцете на някакъв женствен тъпак в основата на стълбището. Кой е този, мамка му?

Чувствам се неудобно от гнева, който бушува в мен, докато слизам надолу по стълбите и гледам как друг мъж се лигави по нея, но когато наближавам, се успокоявам... малко. Той е гей. По дяволите, не може да е по-очевидно, дори ако беше сложил мрежести чорапи и изкуствени мигли. Но все пак е мъж и ръцете му са върху моята Ава.

Моята Ава?

Мамка му, Уорд! Загазил си.