Книгата се издава под това лого, запазена марка на Егмонт.

Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.

Оригинално заглавие This Man

Copyright © 2013 by Jodi Ellen Malpas

All rights reserved

Снимка на корицата © Shutterstock

Превод Ирина Ценкова

Редактор Надя Калъчева

Коректор Надя Калъчева

Издава „Егмонт България“ ЕАД

1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9

www.egmontbulgaria.com

Електронно издание, 2015

ISBN 978-954-27-1637-2


За Биг Пат и Бабълс

* * *


Първа глава

Тършувам из купчини и купчини вещи, пръснати навсякъде по пода на стаята ми. Ще закъснея.

– Кейт! – крещя като луда. Къде са, по дяволите? Тичам до площадката и се надвесвам над парапета. – Кейт!

Чувам познатия звук от дървена бъркалка, която бие по стените на керамична купа, и Кейт се появява в дъното на стълбите. Червената ù коса представлява куп къдрици, събрани високо. Тя поглежда нагоре към мен с уморено изражение. Нещо, с което съм свикнала напоследък.

– Ключовете. Виждала ли си ключовете от колата ми? – пухтя към нея.

– На масата под огледалото, където ги остави снощи. – Тя извърта очи и се понася заедно със сместа за торта обратно в ателието.

Стрелкам се през площадката напълно шашардисана и намирам ключовете от колата под купчина седмични списания.

– Пак се криете – мърморя на себе си и грабвам кафявия колан, високите обувки и лаптопа. Слизам долу от апартамента над ателието на Кейт и я намирам да налива смес за торта в различни форми.

– Трябва да си подредиш стаята, Ава. Страшна бъркотия е – недоволства тя.

Да, личните ми организационни умения са доста шокиращи, особено като се има предвид, че съм интериорен дизайнер в „Рококо Юниън“ и прекарвам цял ден в съгласуване и организиране. Измъквам телефона си от ниската масичка и топвам пръст в сместа на Кейт.

– Не мога да съм идеална във всичко.

– Махай се! – Тя тупва ръката ми с лъжицата. – И защо всъщност ти трябва колата? – пита тя и се навежда да заглади сместа, а езикът ù лежи върху долната устна в израз на съсредоточеност.

– Отивам на първа консултация в Съри Хилс1. Някакво провинциално имение. – Вкарвам колана през гайките на правата ми рокля, пъхам крака в кафявите обувки с токчета и се представям на огледалото.

1 Съри Хилс е район с изключително красива природа, намиращ се в графство Съри, Англия. Б.пр.

– Мислех, че работиш в града – казва тя зад мен.

Разрошвам дългата си тъмна коса няколко секунди, като я премятам от едната на другата страна, но се отказвам и вместо това я вдигам с няколко фиби. Тъмните ми кафяви очи изглеждат уморени и им липсва обичайната искра – несъмнено в резултат от прекалено много работа. Пренесох се при Кейт едва преди месец, след като се разделих с Мат. Държим се като двойка студентки и черният ми дроб вече крещи за почивка.

– Да. Провинцията обикновено е запазена за Патрик. Не знам как получих този обект. – Прокарвам гланц по устните си, млясвам ги и целувам Кейт по бузата. – Ще бъде болезнено, сигурна съм. Обичам те!

– Аз също. Ще се видим по-късно. – Кейт се засмива, без да вдигне лице от работния си плот.

Въпреки че закъснявам, карам с обичайното внимание малкото си „Мини“ към офиса на Брутън Стрийт и докато обикалям наоколо десет минути в търсене на място за паркиране, си спомням защо пътувам всеки ден с мет­рото.

Нахлувам в офиса и поглеждам към часовника. Девет без двайсет. Добре, закъсняла съм с десет минути. Не е толкова зле, колкото мислех. Подминавам празните бюра на Том и Виктория на път за моето и забелязвам Патрик в кабинета му, докато сядам на стола си. Разопаковам лаптопа и виждам пакет, оставен за мен.

– Добро утро, цветенце! – Патрик ме поздравява с ниското си буботене и кацва на ръба на бюрото ми, а тежестта му както винаги предизвиква силно скърцане. – Какво имаш тук?