– Закъсняла си, жено – слива думите и ме гледа свирепо. Никога не ме е гледал така. Никога не ми е говорил така, дори когато е бил ядосан.

– Пиян си – изтърсвам. Знам, че е тъпо да го кажа, но другите думи са избягали с писъци от ума ми. Очите ми бяха подложени на ужасни изпитания днес.

– Колко наблюдателно от твоя страна! – Вдига бутилката и изгълтва остатъка от водката, преди да избърше уста с опакото на ръката си. – Обаче не съм достатъчно пиян. – Тръгва напред и аз инстинктивно се дръпвам от пътя му, защото знам, че ще ме нарани, ако се забие в мен.

– Къде отиваш? – питам, когато ме подминава.

– Какво те интересува? – отсича, без дори да ме погледне. Следвам го в кухнята. Гледам как хвърля празната бутилка в мивката, измъква нова от хладилника и започва да отвинтва капачката. – Мамка му! – изсъсква и разтърсва ръка. Едва тогава забелязвам, че цялата е подута и нарязана. Той упорства с капачката, като накрая я маха и отпива огромна глътка.

– Джеси, ръката ти трябва да бъде прегледана от лекар.

Той протяга ръка пред себе си и отпива още веднъж от бутилката.

– Гледай! Още щети, които ти причини – изръмжава. „Аз ли?“ – Да, може да стоиш там... да стоиш там и да изглеждаш озадачена... и... и... объркана. Аз те предупредих – изкрещява. – Не те ли предупредих? Аз... предупредих те! – истеричен е.

– За какво си ме предупредил? – питам тихо, докато се опитвам да пресметна наум колко е изпил. Това е третата бутилка, която виждам. Може ли някой да изпие толкова?

– Колко типично – крещи той към тавана.

– Не знаех – прошепвам.

Той се смее.

– Не си знаела? – сочи с бутилката към мен. – Казах ти, че ще причиниш повече щети, ако ме напуснеш, но ти все пак ме напусна. Сега виж в какво шибано състояние съм!

Трепвам от думите му. Плаче ми се, но шокът контролира сълзите. Това не е Джеси, когото познавам. Този мъж е непознат – вреден, жесток и безмилостен мъж, когото изобщо не обичам. Не се нуждая от този мъж.

Тръгва към мен и аз се отдръпвам. Не искам да съм близо до него.

– Това е, бягай! – Продължава да се промъква напред и приближава с всяка стъпка. – Ти си шибана съблазнителка, Ава. Може да те имам, после не може, после пак може. Реши какво искаш, мамка му!

– Защо не ми каза, че си алкохолик? – питам, когато гърбът ми опира в стената. Няма повече накъде да се оттеглям.

„Защо не ми каза всичко?“

– И да ти дам още една причина да не ме искаш? – изрича. После сякаш обмисля нещо. – Не съм алкохолик.

Застанал е над мен и ме гледа. Толкова отблизо очите му са още по-празни и мрачни.

– Нуждаеш се от помощ – казвам с треперещ глас. На мен също ще ми е нужна помощ.

– Нуждаех се от теб, а... ти... ти ме напусна – дъхът му е горещ, но не е с обичайния му ментов аромат. Подушвам само алкохолни пари, а който твърди, че водката не мирише, лъже.

Слагам ръце на голите му гърди, за да го избутам, като натискам леко от страх, че може да го катурна. Смешно е. Този висок, жилав, мускулест мъж е толкова нестабилен на краката си. Усещам гърдите му като нещо близко – това е нещо, което разпознавам, но те са единствената част от него, която ще докосна сега.

Той отстъпва назад и отново надига бутилката до устните си. Искам да я грабна и да я разбия на пода.

– Извинявай, да не навлизам в пространството ти? – Смее се. – Това никога не те е притеснявало преди.

– Преди не си бил пиян – отвръщам.

– Не... не бях. Бях твърде зает да те чукам, за да мисля за пиене. – Той ме поглежда възмутен и се навежда напред. – Бях твърде зает да те чукам, за да мисля за каквото и да било. А ти го обожаваше – присмива се. – Ти беше добра. Всъщност най-добрата, която съм имал. А аз съм имал много.

Яростта нахлува в мен като ракета. Толкова бързо, че не си давам сметка как ръката ми излита и го зашлевявам силно, докато не усещам болката и дланта ми не започва да пулсира.

Той задържа лицето си настрани, където го е запратила яростната ми ръка, след което бавно се обръща отново към мен. Смее се кротко.

– Забавно е, нали?

Гледам го с пълно презрение и клатя глава. Имам чувството, че съм въвлечена в откачен филм. Такива неща просто не се случват, особено на мен. Домове за секс, пълна лудост и алкохолизирани задници. Как се забърках в тази каша?

– Ти си в жалко състояние, мамка му!

– Внимавай с езика! – заваля той.

– Ти няма да ми казваш как да се държа! – изкрещявам. – Повече няма да ми казваш как да правя каквото и да било.

– Аз. Съм. В. Жалко. Състояние. И. Всичко. Това. Е. Заради. Теб – набляга на всяка дума завалено и завира пръст в лицето ми. Боя се, че може да го цапардосам по пияната мутра, ако не си тръгна веднага. Но всичките ми неща са тук и трябва да си ги взема. Не искам никога да се връщам.

Минавам покрай него и бързам към стълбите. С малко късмет ще се окаже, че той е твърде пиян, за да се качи по тях и ще мога да прибера нещата си без повече гневни думи.

Изкачвам стълбите бързо и нахлувам в спалнята. Стоя няколко мига и се чудя къде е сложил сака ми.

Откривам куфара си прибран грижливо зад кутии с обувки в гардероба и го измъквам. Започвам да свалям дрехите си от закачалките и да обирам нещата си от пода в същото време. Връщам се в спалнята и откривам Джеси да стои на вратата. Отнело му е повече време от обичайното, но е успял да качи стълбите. Пренебрегвам го. Изтичвам в банята и нахвърлям тоалетните си принадлежности в чантата.

– Това навява ли ти спомени, Ава?

Вдигам поглед и виждам, че гали мраморния плот с безизразно лице. Опитвам се да заглуша спомена за срещата ни при откриването, когато най-накрая се предадох на този мъж. В тази баня правихме любов за първи път. Не, чукахме се за първи път. А сега всичко свършва, отново тук.

Той препречва пътя ми с високото си олюляващо се тяло и забелязвам, че бутилката водка е била изоставена, а кърпата се е разхлабила. Опитвам се да го обиколя, но той се движи заедно с мен и пречи на опитите ми да премина.

– Наистина ли тръгваш? – заваля тихо.

– Мислиш ли, че бих останала? – питам разгневена. Мислех, че ще успея да превъзмогна имението и всички гадости, които го съпътстват, но това просто изстреля вече сриващия ми се свят в зоната на пълното унищожение. Никакво количество любов не е в състояние да оправи тази каша. Той вече ми създаде достатъчно проблеми. Умишлено ме мамеше и манипулираше.

– Значи това е? Преобърна света ми наопаки, причини всичките тези щети, а сега ме напускаш, без да го оправиш?

Поглеждам го шокирана. Той да не мисли, че е единственият, засегнат от всичко това? Аз съм обърнала неговия свят наопаки? Дори пиян, този мъж е напълно заблуден.

– Сбогом, Джеси! – минавам покрай него и се отправям към стълбите, като се боря с порива да погледна назад. Чудесният мъж, в когото се влюбих, мъжът, за когото вярвах, че ще бъде запечатан в ума ми до края на живота ми, беше жестоко заменен от това гадно, пияно същество.

– Исках да ти кажа, но както обикновено ти трябваше да си трудна – изревава той в гърба ми. – Как можеш да си тръгнеш? – Трепвам от грубостта на думите му, но продължавам да вървя. – Ава, бебче, моля те!

От средата на стълбището се чува силно издрънчаване и поредица от удари. Това само ме кара да затичам по-бързо. Всяка мечта да падна в неговите силни любящи ръце е разбита. Лелеяният щастлив край с този привлекателен немирник беше сдъвкан и изплют. А можех да създам връзка с него, без никаква представа за тъмните му тайни. Кога ли щях да разбера?

Трябва да съм благодарна. Сега поне знам истината, преди да е станало твърде късно.

Преди да е станало твърде късно ли?

Отдавна е повече от късно.

Приближавам дома на Кейт като в мъгла. Вратата се отваря, преди да имам възможност да сложа ключа в ключалката.

– Какво стана? – пита Кейт, а очите ù са загрижени. Сам се появява зад нея. Един поглед към лицето му ми казва, че той знае точно какво е станало.

Всеки болезнен мускул от тялото ми отказва да работи, дори сърцето, а аз се сривам на пода и хълцам неконтролируемо. Слабо усещам ръцете, които ме обгръщат и ме люлеят напред-назад. Но те не ме утешават.

Не са ръцете на Джеси.


Допълнителна глава към

 

Вечерта на откриването в „Луссо“ – гледната точка на Джеси

Какви ги дрънка този тъпак, мамка му? Сигурно вижда, че не ме интересува, но въпреки това не млъква. Няма нужда вече да ми целува задника, защото купих шибаното място. Заслужил си е комисиона. Остави ме, мамка му!

Кимам с глава от време на време към агента по недвижимите имоти, въпреки че не чувам и дума от това, което казва. Чувам само един неубедителен сладък глас, който ми казва, че не се интересува от мен. Изучавам внимателно покрития ù с червено гръб. Не трябваше да си тръгвам от дома ù снощи. Не и преди да омекне и да признае, че тя също изпитва нещо. Знам, че го усеща. Заредил съм се с нова решителност, след като прекарах целия ден заключен в кабинета си, без да постигна нищо, освен да се измъчвам. А сега стоя в новия си дом, заобиколен от нахално общество и се опитвам да устоя на порива да включа противопожарната аларма, за да разчистя мястото и да остана насаме с нея.

Усмихвам се на себе си, когато виждам червенокосата приятелка на Ава да поглежда покрай нея и очите ù да се разширяват, щом ме забелязва. Тя ме помни и точно когато съм готов да разкарам дразнещия тъпак, Ава също се обръща и ме забелязва. Тя впива невярващи очи в мен. Смайването е изписано на цялото ù лице. Нямам възможност да ù се усмихна. Тя отново се обръща с гръб към мен. Това само усилва решителността ми. Нямаше да се държи толкова шокирано, ако не ù пукаше.

Поглеждам отново към агента и виждам, че устните му се движат, но нищо от това, което казва, не стига до ума ми.