– Джеси, идват хора. Трябва да спреш – започва да се гърчи в прегръдката ми, потривайки се в твърдия ми член.

„Мамка му!“

– Няма да те пусна, не сега – изпъшквам думите и тихо се моля тя да не се отдръпне.

– Трябва да спрем.

– Не! – звуча настойчиво, но не мога да спра. Мамка му, знам, че има хора, които се мотаят наоколо и ги мразя за това.

– Ще го направим по-късно.

– Това ще ти остави прекалено много време да промениш решението си. – Продължавам да хапя врата ù. Нямам желание да я изпускам от ръцете си, защото се страхувам, че никога повече няма да я хвана. Но тогава тя сграбчва брадичката ми и ме изтръгва от щастливия ми унес.

– Няма да променя решението си. – Носовете ни се докосват. – Няма да променя решението си.

Тя наистина го мисли. Виждам го в решителните ù очи... но няма да рискувам. Притискам силно устни към нейните и ù го казвам.

– Съжалявам, не мога да рискувам. – Вдигам я и я отнасям в банята.

– Какво? Те ще искат да видят и банята.

– Ще заключа вратата. Без писъци! – Усмихвам ù се. Тя си спомня глупавия ми въпрос и се радвам, че се усмихва. Изричането на такава нетактична реплика пред толкова изящна жена трябваше да ми заслужи шамар.

– Нямаш срам.

Усмивката ù, заедно с дръзкия ù смях карат пениса ми почти да експлодира... така че ù казвам и това.

– Не. Членът ми ме боли от миналия петък. Най-после си в ръцете ми и си се вразумила. Няма да ходя никъде, нито пък ти.

Изритвам прекрасната дървена врата на прекрасната ми нова баня и поставям Ава нежно на плота между двете мивки, след което бързо се връщам и заключвам вратата. Нищо няма да прекъсне това.

Когато се обръщам с лице към нея, тя ме гледа, а замечтаните ù шоколадови очи проблясват с желание. По дяволите, тази жена не може да е истинска. Посягам към ризата си и започвам да я разкопчавам, докато вървя бавно към Ава. Не бързам, защото виждам ясно, че напълно се е отдала на мига. Това се случва.

Оставям ризата да виси отворена и сдържам дъха си, когато Ава поставя пръст в центъра на гърдите ми и леко го прокарва надолу. Ръцете ми инстинктивно откриват кръста ù и тялото ми се намества между бедрата ù.

Вдигам очи към нея, виждам как ме наблюдава внимателно и устните ми трепват от... щастие. За първи път в живота си се чувствам щастлив.

– Вече не може да избягаш.

– Не искам да бягам.

– Добре – прошепвам. Поглеждам към устните ù, а тя продължава движението на пръста си нагоре по гърдите ми, по врата ми и накрая докосва леко долната ми устна. Захапвам го. Щастието ми се увеличава десетократно, когато тя ми се усмихва и прокарва ръка в косата ми.

– Харесвам роклята ти – казвам и плъзвам поглед надолу по събраната на кръста ù материя, като се спирам на прекрасните ù бедра.

– Благодаря.

– Малко е ограничаваща. – Дръпвам част от червената материя.

– Така е.

– Да я махнем ли? – Наклонявам глава замислено, когато тя се усмихва.

– Ако искаш.

– Или може би да я оставим? – Дръпвам се и вдигам ръце... глупава постъпка. Допирът до нея вече ми липсва, затова веднага прокарвам длани зад гърба ù и откривам ципа. – Но пък – прошепвам в ухото ù – от личен опит знам какво има под тази прекрасна рокля.

„И то е невероятно, мамка му!“ – мисля си, докато дишам в ухото ù и бавно разкопчавам роклята. Не знам защо не го изричам. Трябва да ù го кажа и го правя.

– И то я превъзхожда многократно. Мисля, че ще се отървем от нея. – Ава трябва да знае, че съм напълно в нейна власт.

Вдигам я и я поставям на крака. Издърпвам прекрасната рокля и разкривам гледка, която е запечатана в ума ми от вторник. Изритвам излишната рокля настрани и попивам гледката няколко мига, преди да вдигна Ава отново на плота. Усещането да я държа в ръцете си е също толкова задоволяващо, колкото и да я гледам. Искам да я нося навсякъде, да я залепя за себе си.

– Харесвам тази рокля – спори тя.

– Ще ти купя нова – отхвърлям загрижеността ù. Знам, че не ù пука за роклята. Заемам позицията си между краката ù и хващам малкия ù задник. Дръпвам я по-близо към мен и потривам хълбоци в нея, докато се изучаваме един друг. Членът ми няма да издържи още дълго, но в момента се наслаждавам да я гледам.

Прокарвам ръка по гърба ù, разкопчавам сутиена ù и го махам. Въздъхвам, когато очите ми са благословени от нейните игриви, съвършено оформени гърди. И тогава малката изкусителка се подпира назад на ръце, като набляга на изтънченото притискане на гърдите си в мен.

Отправям поглед към очите ù. Повдигам ръка и покривам цялата ù шия с голямата си длан.

– Усещам как сърцето ти препуска. – Изглеждам оча­рован. Аз съм очарован. Тя напълно ме пленява. Бавно плъзгам длан надолу и се спирам на плоския ù корем. Намирам очите ù отново, само за да проверя, че е истинска, въпреки че я усещам с всяка своя пора. – Ти си прекалено красива, жено – казвам твърдо. – Мисля, че ще те задържа.

Усмихвам се, когато извива гръб, а с уста захапвам нежно зърното ù и започвам да го смуча, докато със свободната си длан поемам другата ù гърда. Тя стене. Тялото ù се отпуска, а болезненият ми член се потрива с кръгообразни движения в нея. Боря се да запазя контрол, но искам първо да я боготворя, да направя всичко възможно най-добре. Ава е непредвидима с нейните вечни борби и отстъпления. Това ме тревожи.

Тя е почти обезумяла. Дишането ù става накъсано и неравномерно, затова откривам пътя си към бикините ù и плъзгам пръст отстрани, като устоявам на изкушението да ги разкъсам. Мамка му, тя е перфектна навсякъде!

– Мамка му! – извиква. Тялото ù се вдига нагоре и тя стиска раменете ми.

Не се отдръпвам.

– Езикът, жено! – предупреждавам я. Притискам устните ù и пъхам пръсти дълбоко в сърцевината ù. Изпъшквам, когато усещам как вътрешните ù мускули се свиват. Тя стене неумолимо, притиска тяло в моето и алчно се стяга около мен. Усещам отчаянието ù. Вече я познавам. Глупава мисъл, като се има предвид ограниченото време, което съм имал с нея, но съвършенството на мига ме кара да искам да го удължа, така че да трае завинаги.

– Свърши! – настоявам. Бутам по-дълбоко и притискам палец в пулсиращия ù клитор. Сърцето ми се впуска в див ритъм, щом виждам как Ава започва да се разпада в тресяща се купчина. Тя крещи, но аз бързо покривам устните ù и поглъщам стоновете ù от удоволствие, докато трепери в ръцете ми. Очите ù са затворени и аз впримчвам всичките си усилия да я успокоя. Целувам лицето ù навсякъде и най-накрая тя отваря очи и се взира в мен с лека въздишка.

„Мамка му...“

Навеждам се и отново я целувам. Тя е като магнит за мен. Не мога да ù се наситя.

– По-добре ли е? – Измъквам пръстите си от нея и се усмихвам, когато тя промърморва нещо в отговор. Прокарвам мокър пръст по долната ù устна, докато двамата се гледаме.

А когато дланите ù се вдигат и поглаждат бузите ми, съм безсилен да се спра. Обръщам се към едната и я целувам любящо, преди отново да погледна в очите Ава.

Шокираното ù ахване ме обърква за миг, докато не осъз­навам, че някой се опитва да влезе в моята баня. Залепвам длан върху устните ù и се усмихвам на шока ù.

– Не чувам нищо – казва някой. Очите на Ава се разширяват още повече, затова пускам устата ù, заменям дланта си с устни и я усмирявам тихо.

– Боже, чувствам се евтина – проплаква тя, а главата ù пада на рамото ми.

Евтина ли? Тя е възможно най-далеч от евтина.

– Не си евтина. Ако говориш такива глупости, ще се наложи да ритам възхитителния ти задник из цялата ми баня. – Веднага осъзнавам грешката си. Мамка му, наистина ли казах това? Обърканото изражение на лицето ù ми казва, че съм. Не знам защо съм разтревожен. Тя вече знае, че притежавам имението, независимо че мисли, че е шибан хотел. Какво я накара да мисли така? И как, по дяволите, ще ù кажа какво наистина става там? Не искам да очерням връзката ни с мръсната си история.

– Твоята баня? – въпросът ù ме отвлича от тази дилема. Озадаченото ù лице ме кара да се усмихна.

– Да, моята баня. Ще ми се да спрат да пускат непознати да обикалят дома ми.

– Ти живееш тук?

– Е, ще живея от утре. Кажи ми, целият този италиански боклук заслужава ли си скандално скъпия етикет с цената, който бяха закачили на това място? – Изобщо нямах намерение да казвам това. Обичам италианския боклук, с който го е заредила.

– Италиански боклук? – заеква тя и не мога да не се засмея на шока ù. – Не трябваше да купуваш мястото, ако не харесваш боклука, който е вътре.

– Може да се отърва от боклука. – Сега я поднасям. Раздразнението ù всъщност ме възбужда... още повече.

Веждите ù се вдигат възмутено, но скоро се отпускат в намръщване.

– Успокой се! Не бих се отървал от нищо в този апартамент. – Целувам я силно. – Като се има предвид, че и ти си в него.

Тя отново е моя. Посреща силните удари на езика ми със своя, ръката ù се стрелка към раменете ми и стиска здраво.

Това е. Повече не мога да чакам. Трябва да стигна до края с тази жена. Никога не съм искал нещо толкова силно в живота си. Повдигам я от плота и издърпвам бикините ù надолу по краката ù. Нежният ми подход е забравен. Хвърлям бикините настрана и я пускам обратно, като бързо се отървавам от обувките ù и мислено ù благодаря, че пое инициативата с дрехите ми. Не пропускам да забележа изпълненото ù с възхита лице, нито как се свива, когато забелязва белега ми. Няма нужда да любопитства защо и какво, но преди да успея да отклоня вниманието ù от него, тя дръпва ризата ми и я хвърля настрана.

– Ще ти купя нова – казва небрежно, което ме кара да се усмихна самодоволно.

Навеждам се напред и отново намирам устните ù. Стена, когато ръцете ù започват да работят с панталона ми, тя измъква колана ми и банята се изпълва с острото изплющяване на кожа, а аз се отдръпвам със смръщено чело.