– Да, благодаря – потупвам рамото му. Напълно неуместно сбогуване, но трябва да бъда на друго място.

Проправям си път към нея и чета по устните на приятелката ù какво говори. Казва ù, че идвам. О, да, жено. Идвам.

Приближавам до двете момичета. Ава отказва да се обърне, а Кейт е развеселена, което значи, че явно е научила нещичко за мен от красивата си приятелка. Моята вече голяма самоувереност се изстрелва през тавана.

– Радвам се да те видя отново, Кейт – казвам спокойно. – Ава?

Тя не признава, че съм там и очите на приятелката ù се стрелкат между нас усмихнато.

– Джеси! – Кейт кимва към мен. – Извинете ме! Трябва да си напудря носа. – Оставя чашата си на плота и ни оставя сами. Благодарен съм ù.

След няколко секунди чакане осъзнавам, че упоритата жена няма да помръдне, затова бавно я обикалям, докато не заставам срещу прелестното ù лице. Членът ми моментално започва да пулсира.

– Изглеждаш зашеметяващо – казвам тихо и плъзгам очи по всеки перфектен квадратен сантиметър от нея. Вече вкусих тези устни веднъж и не знам какво ще правя, ако не ги имам отново.

– Каза, че няма да се налага да те виждам. – Внезапно е преминала в защитен режим. Това не предвещава нищо добро.

– Не знаех, че ще бъдеш тук. – Аз също съм преминал в защита, а нямам право.

– Изпрати ми цветя.

Старая се да не се разсмея.

– Така е.

– Моля да ме извиниш! – Опитва се да мине покрай мен, но аз се паникьосвам и бързо заставам пред нея, за да я спра.

– Надявах се да ме разведеш наоколо – изтърсвам и се смея наум на собствената си дързост. Познавам това място на пръсти.

– Ще повикам Виктория. Тя с радост ще ти покаже всичко.

– Предпочитам теб.

– Няма да получиш чукане към обиколката – отвръща тя грубо и ме кара да се присвия. Стои пред мен и изглежда така, сякаш е паднала от рая, а използва такъв вулгарен език?

– Внимавай с езика!

Очаквам да ми каже къде да отида, но тя не го прави.

– Съжалявам! – прошепва. – Връщай седалката напред, когато караш колата ми!

Сега наистина не мога да спра да се усмихвам и съм изпълнен с неописуемо задоволство, когато Ава започва да се мести от крак на крак от неудобство. Обзалагам се, че е харесала малката ми шега.

– И остави музиката ми на мира!

– Съжалявам! – прошепвам. – Добре ли си? Изглеждаш малко разтреперана. – Не мога да се спра. Вдигам ръка, отчаяно искам отново да почувствам тази гладка кожа. – Нещо вълнува ли те?

Тя се дръпва.

– Абсолютно нищо – лъже. Виждам как ръката ù потръпва отстрани, докато се бори да не посегне към косата си. Това я издава. – Искаш ли обиколка?

Усмивката ми се разширява още.

– С удоволствие.

Тя направо изхвърча от кухнята и започва да маха с ръка наоколо.

– Дневна. – Виждал съм дневната. Виждал съм всичко милион пъти, затова задържам поглед върху нежната извивка на задника ù, докато ме води наоколо из новия ми дом. – Видя кухнята – обажда се през рамо и зървам за миг сочните ù устни. – Гледка. – Сочи към Лондон и тръгва обратно през откритото пространство към фитнеса.

Хората се опитват да ме спрат, докато набирам скорост, за да не изостана от нея, но аз се измъквам с бързо ръкостискане или учтиво кимване с глава.

– Фитнес – промърморва, когато влиза и излиза още щом кракът ми прекрачва прага. Смея се вътрешно и я следвам нагоре по стълбите. Нужна ми е цялата воля, за да не я грабна и да не я отнеса в някоя спалня. Мамка му, искам да впия зъби в стегнатия ù задник, както се носи нагоре по стълбите.

След като е отворила и затворила всяка врата на етажа и кратко е изплюла за какво служат, тя крачи към основната спалня. Моята спалня. Мамка му, тя осъзнава ли, че току-що влезе в леговището на лъва? Това изобщо не помага на бясната ми възбуда да се укроти.

– Ти си истински експерт екскурзовод, Ава – казвам, когато спирам пред доста скучно произведение на изкуството. Но има нещо в занемарените стари гребни лодки, нещо очарователно. – Би ли ме осветлила кой е фотографът?

– Джузепе Кавали.

– Добър е. Има ли специална причина да избереш този фотограф?

Тя мълчи известно време и знам, че е защото ме изучава. Харесва ù това, което вижда, и това, което чувства, когато е в ръцете ми. Няма да ù позволя да го отрече, затова по-добре да не се опитва да обижда моята интелигентност с пореден отказ.

– Познат е като майстора на светлината. – Застанала е до мен пред картината и поглеждам надолу към нея почти насърчително. – Той не е смятал, че предметът е важен. Нямало значение какво снима. За него обектът винаги била светлината. Работил е върху контролирането ù. Виждаш ли тук? – Вдига ръка и сочи отраженията в развълнуваната вода.

Кимвам замислено на себе си, впечатлен и доста заинтригуван. Жената, която стои до мен, е това, от което съм повече от заинтригуван, затова поглеждам отново към нея, когато тя продължава.

– Тези гребни лодки, колкото и прекрасни да са, са просто лодки, но виждаш ли как манипулира светлината? Не му е пукало за лодките. Интересувал се е от светлината, която обгражда лодките. Той прави неодушевените предмети интересни, кара ги да изглеждат... ами, в различна светлина, предполагам. – Накланя глава замислено, удължавайки шията си и разкривайки съвършено гладка опъната кожа. Боже, не съм виждал такава жена.

Оставям я да довърши наблюденията си, щастлив само да я гледам, но тя вдига очи към мен и виждам, че се бори с порива да ми се нахвърли.

– Моля те, недей! – прошепва.

– Какво? – Знам дяволски добре какво.

– Знаеш какво. Каза, че няма да се налага повече да те виждам.

– Излъгах. Не мога да стоя далеч от теб, затова ще трябва да ме виждаш отново... и отново... и отново – казвам го бавно и показвам явно намерението си. Тя вдишва и започва да отстъпва назад от мен.

Този път няма да я оставя да се измъкне.

– Упорството ти да се бориш с това само ме прави по-решен да докажа, че ме искаш. – Не откъсвам очите си от нейните. – Това става цел на мисията ми. И ще направя всичко – наистина всичко.

Леглото спира отстъплението ù и тя вдига ръце.

– Спри! – изтърсва и аз спирам, но само защото виждам, че явно е разстроена. – Дори не ме познаваш – отчаяно се опитва да убеди себе си, че това е лудост. Така е и това ме плаши, но не мога да си тръгна отново.

– Знам, че си невъзможно красива. – Тръгвам напред и мисля, че мога да я накарам да се почувства много по-добре, ако само я взема в ръцете си. – Знам какво чувствам и знам, че ти също го чувстваш. – Спирам, когато телата ни се докосват. Усещам пулса ù през нейната рокля и моя костюм. – Кажи ми, Ава! Какво пропуснах?

Тя свежда лице, но аз не губя време и повдигам лицето ù отново към моето. Чувствам се като истинско копеле, когато виждам сълзи в очите ù.

– Съжалявам. – Обгръщам с длан бузата ù и нежно бърша сълзите.

– Ти каза, че ще ме оставиш на мира. – Тя ми хвърля въпросителен поглед.

– Излъгах, извинявай. Не мога да стоя далеч от теб, Ава.

– Вече каза, че съжаляваш, но отново си тук. Да очаквам ли цветя и утре? – Наистина съм копеле, но не бих правил това, ако не знаех със сигурност, че тя ме желае. Защо е толкова упорита? Не ми остава нищо друго. Трябва да ù напомня. Да ù напомня какво е усещането. Вдигам очи и бавно започвам да навеждам устни към нейните. Трябва да бъда нежен.

Ава не ме спира и когато устните ни се докосват леко, тя е тази, която поема инициативата, като сграбчва сакото ми и започва да диша тежко в лицето ми. Треперя като шибан лист, облекчен и напрегнат от дни сдържано желание.

– Някога чувствала ли си се така? – питам, докато я придърпвам по-близо и прокарвам устни през ухото ù.

– Никога.

Отпускам се облекчено и гризвам меката част на ухото ù.

– Готова ли си вече да спреш да се бориш? – питам тихо и прокарвам език по ухото ù, а после надолу по шията, по гладката кожа. Миризмата и вкусът ù са божествени.

– О, Боже! – казва задъхано и аз поглъщам думите ù на отдаване, като нежно пъхвам език в устата ù, благодарен, че го приема.

– Мммм... – стена и прекъсвам целувката ни неохотно, за да получа потвърждение от тази красива жена. – Това „да“ ли е?

– Да.

В мен пламват милион искри. Надежда, която просто не разбирам, залива цялото ми тяло. Кимвам и продължавам да показвам своята признателност, като обсипвам с леки целувки лицето ù.

– Трябва да те имам цялата, Ава. Кажи, че може да те имам цялата!

Тя се колебае, но съвсем кратко.

– Вземи ме!

Не губя повече време. Обвивам с ръка тънката ù талия и повдигам лекото ù тяло от земята. Отнасям я до стената и нежно я притискам към нея, докато устните ни се впиват жадно, все по-обезумели, по-отчаяни. Вече и двамата сме на една и съща страница. Ръцете ми са навсякъде. Не мога да спра.

Отказвам да освободя устните ù, когато започва да избутва сакото от раменете ми, само отстъпвам леко, за да ù помогна. Нищо няма да спре това. Когато се освобождавам от сакото, я блъсвам отново в стената, малко по-силно, отколкото възнамерявам, но тя сякаш не се притеснява от нетърпението ми и отговаря на моята лудост съвършено.

– По дяволите, Ава! – казвам задъхано. – Подлудяваш ме – завъртам хълбоци, в опит да облекча пулсирането в члена си и изтръгвам тих вик от устните ù. Ръцете ù стискат косата ми. Усещането е неземно и ме подтиква да дръпна роклята ù нагоре и да се отъркам в нея още веднъж. Захапвам леко долната ù устна и дръпвам. Дишам неконтролируемо в лицето ù, докато притискам още веднъж слабините си към корема ù, доволен от стоновете, които издава. Тя откъсва поглед от мен и отпуска глава назад. Изложената пред очите ми шия е твърде голямо изкушение, за да устоя. Изгубен съм.

– Джеси...

Едва усещам как изрича задъхано името ми, докато хапя кожата ù.