— Учихме заедно в колежа.

Чампиън забарабани замислено по бюрото.

— Не ми се иска да съм груб, но не разполагам с много време.

Кого се опитваше да баламоса? Този тип направо се опиваше от грубостта си. Представи си го как провесва през прозореца в колежа някой кльощав компютърен маниак или се смее в лицето на разплаканата си приятелка, вероятно бременна от него.

— Аз съм Анабел Грейнджър от «Идеалната половинка».

— Сватовницата.

Пръстите му спряха да барабанят.

— Предпочитам да мисля за себе си като за брачен посредник.

— Нима? — Отново впи в нея пронизващо зелените си очи. — Моли ми каза, че компанията ви се нарича нещо от рода на «Сватовница Мирна».

Анабел със закъснение си спомни, че бе забравила да говори с Моли точно по този важен въпрос.

— «Брачна агенция Мирна» бе основана от баба ми през седемдесетте. Тя почина преди три месеца. Оттогава я модернизирам, като смених името, за да отразява по-добре нашата философия за персонален подход към всеки взискателен клиент.

Прости ми, Нана, но това трябваше да бъде направено.

— И колко голяма е тази ваша компания?

Един телефон, един компютър, прашният стар шкаф на Нана с чекмеджета за папките и самата тя.

— Нормален размер. Вярвам, че главният принцип е гъвкавост и стабилност, и заради това не бива да се прекалява, образно казано, с размерите, или да не се раздува щатът. И макар компанията да принадлежеше на баба ми, аз съм достатъчно квалифициран специалист, за да я поема и ръководя.

«Квалификацията» й се свеждаше до дипломата й на бакалавър по специалност «Драматична актриса» от Северозападния университет, от която тя така и не можа да се възползва; обещаващата, но краткотрайна кариера в една компютърна компания, която банкрутира; партньорството в едно набързо разорило се магазинче за подаръци и незначителната длъжност в малка трудова борса, станала жертва на икономиката.

Той се облегна на стола.

— Смятам да минем без предисловия и да спестя както моето, така и вашето време. Вече имам договор с Порша Пауърс.

Анабел обаче беше подготвена за този удар. Порша Пауърс от «Стабилни бракове» беше собственик на най-успялата и известна брачна агенция в Чикаго. Ориентираше бизнеса си предимно към директори и други високопоставени служители, взискателни и капризни, но твърде заети, за да търсят сами красиви и блестящи съпруги, които да подхождат най-добре на блясъка им, и достатъчно богати, за да плащат раздутите й хонорари. Пауърс се бе сдобила с влиятелни връзки, носеше й се славата на крайно агресивна, способна да минава през трупове, само и само за да постигне целта си, макар че това бяха мненията на конкурентите й и биха могли да са плод на професионална завист. И тъй като Анабел никога не се бе срещала с нея, предпочиташе да се въздържа от прибързани заключения.

— Зная за вашия договор, но това не означава, че не можете да потърсите услугите и на «Идеалната половинка».

Чампиън се загледа в мигащите лампи на телефона. Бръчка проряза вертикално челото му, като явен признак за раздразнение.

— А защо да го правя?

— Защото ще работя много по-съвестно, отколкото можете да си представите. И ще ви запозная с жени, които не само притежават ум и успешна професионална кариера, но и няма да ви отегчат, след като понамалее очарованието на новото и непознатото.

— Толкова ли добре ме познавате? — повдигна той вежди въпросително.

— Господин Чампиън… — Наистина ли това бе истинското му име?* — Очевидно е, че сте свикнали да общувате с красиви жени, и съм сигурна, че сте имали не една възможност да се ожените за някоя от тях. Но все още сте ерген. Това ми подсказва, че търсите нещо повече от красота и светски блясък.

[* Шампион, борец, юнак (от англ.). — Бел.ред.]

— И смятате, че не мога да го намеря чрез «Стабилни бракове»?

Анабел нямаше желание да окаля конкурентите си, макар че ясно си представяше с какъв тип жени щеше да го запознае Порша Пауърс — модели или светски лъвици.

— Зная само какво може да ви предложи «Идеалната половинка» и мисля, че ще останете впечатлен.

— Едва ми стига времето за «Стабилни бракове», а какво остава за друга агенция за запознанства.

Надигна се от стола, но беше толкова висок, че му отне известно време.

Тя вече бе забелязала широките рамене, а сега огледа останалото от атлетичната му фигура. Имаше слабо, но мускулесто тяло. Ако си падате по мъже, буквално къпещи се в тестостерон и харесвате дивия секс, телефонният номер на такъв мъж ще се мъдри най-отгоре в списъка за бързо набиране на мобилния ви. Не че в момента Анабел мислеше за сексуалния си живот. Или поне не беше така, преди този великолепен мъж да се изправи.

Той заобиколи бюрото и й подаде ръка.

— Добър опит, Анабел. Благодаря ви за отделеното време.

Явно нямаше намерение да й даде шанс. И просто се бе съгласил да се срещне с нея, за да не ядоса Моли. Анабел се замисли за всички усилия, които положи, за да дойде тук, за двайсетачката, която трябваше да плати, за да си вземе Шърман от закрития паркинг, за целия труд, който бе хвърлила, за да събере всевъзможна информация за трийсет и четири годишния преуспял провинциален хлапак, който сега стоеше изправен пред нея. Припомни си какви надежди възлагаше на тази среща, за мечтите си да направи «Идеалната половинка» уникална и успешна агенция за запознанства. Рухването на плановете й я озлоби, вместо да я отчае окончателно. Кипеше вътрешно заради годините, преживени в неудовлетвореност от неуспехите, лошия късмет и пропуснатите възможности.

Изправи се рязко, без да поеме протегнатата му ръка. Той бе с повече от една глава по-висок от нея, затова се наложи да извие шията си назад, за да срещне погледа му.

— Интересно ми е, господин Чампиън, дали още помните какво е да си никой? Или е било много отдавна? Помните ли времето, когато сте били толкова зле, че сте били готов на всичко, за да сключите някоя изгодна сделка? И сте обикаляли цялата страна, без сън и отдих, само за да закусите с някой кандидат за наградата «Хайсман» за най-добър футболист? Или когато сте висели с часове на паркинга пред стадиона на «Беърс» в опит да привлечете вниманието на някой от ветераните? Или за времето, когато сте скачали от леглото въпреки високата температура, за да внесете гаранцията за поредния ви клиент, натикан зад решетките?

— Явно добре сте си подготвили урока — процеди бавно Питона, но без да откъсва поглед от мигащите бутончета на телефона.

Поне още не я бе изгонил от офиса си, така че тя можеше да продължи.

— Играчи като Кевин Тъкър въобще не са ви обръщали внимание в началния период на вашия бизнес. Помните ли какво сте били принуден да изтърпите тогава? Помните ли времето, когато репортерите не са ви търсели, за да узнаят мнението ви? Когато не сте били приятел с всички от Националната футболна лига?

— Ако си призная, че си спомням, ще си тръгнете ли? — запита я той хладно и посегна към слушалките с микрофона, оставени до телефона.

Тя стисна юмруци с надеждата страстната й реч да не бъде възприета като пристъп на внезапна лудост.

— Искам само да ми дадете един шанс. Шанс като онзи, който сте получили, когато Кевин Тъкър уволнил тогавашния си агент и поверил кариерата си в ръцете на един сладкодумен спортен всезнайко, проправил си път от едно затънтено градче до Юридическия факултет в университета «Харвард».

Питона отново се отпусна на стола си. Едната от черните му вежди се изви нагоре.

— Хлапе от работнически произход, което играело във футболния отбор на колежа заради стипендията, но разчитало на ума си, за да постигне успех в живота. Младеж, който нямал нищо освен звездната си мечта и желанието да работи, който…

— Престанете, иначе може да се разплача — прекъсна я той сухо.

— Просто ми дайте шанс. Само за едно запознанство. Едно-единствено. Ако не харесате жената, която ще избера, повече въобще няма да чуете за мен. Моля ви. За вас съм готова да направя всичко на този свят.

Това най-сетне привлече вниманието му. Свали слушалките, облегна се и потърка с палец ъгълчето на устната си.

— Всичко?

Тя дори не трепна под преценяващия му поглед.

— Всичко, което е нужно.

Огледа преднамерено бавно разрошената й коса, устните и шията, като закова очи върху гърдите й.

— Е… отдавна не са ме слагали да си легна.

Скованото й гърло се отпусна леко. Явно Питона си играеше с нея.

— В такъв случай защо да не предприемем нещо по въпроса в по-дългосрочен план? — Взе чантата си от изкуствена кожа и извади една папка с материали, които бе подреждала до пет сутринта. — Това тук ще ви осигури по-пълна представа за «Идеалната половинка». Посочени са всички услуги, които предлагаме, както и ценоразпис.

След като явно се позабавлява на неин гръб, той реши да премине към по-делови тон:

— Интересувам се от резултатите, а не от списъка на услугите ви.

— Ще има и резултати.

— Ще видим.

Анабел въздъхна неспокойно.

— Това означава ли, че…

Той вдигна слушалките и ги окачи на врата си, а кабелът се изви по ризата му като змийска опашка.

— Давам ви един шанс. Утре вечер. Искам да ме смаете с най-добрата си кандидатка.

— Наистина ли? — Коленете й се подкосиха. — Фантастично! Но… преди това ми е необходимо да уточня какво именно търсите в жените.

— Тъкмо ще докажете професионализма си. — Той вдигна слушалките. — В девет вечерта в ресторант «Сиена» на Кларк Стрийт. Ще ме запознаете с нея, но не си въобразявайте, че ще си тръгнете. Ще останете на масата, за да поддържате разговора. И без това работя като луд. Нямам намерение да се главоболя и с това.

— Искате от мен да присъствам по време на цялата среща?

— По-точно само за двайсет минути. После ще я отведете.