В главата й се появи образът на Убежището с гръцките му колони и малки тераси, след това си представи Ноъл, който спира джипа си пред сградата, за да посети Али, тайната си приятелка. Дали си беше уреждал посещения при „Кортни“ по същия начин, както Емили си уреди току-що при Айрис? Тя все още не можеше да осмисли факта, че през всичките тези години двамата с Али бяха работили заедно, наблюдавайки всяко движение на Емили и приятелките й, заговорничейки да ги съсипят.

Тя потрепери, мислейки си за всички интимни моменти, които Ноъл беше шпионирал. Колко ли внимателно беше наблюдавал Емили и Джордан на кораба? Дали ги беше видял на лодката със стъклено дъно в Пуерто Рико? Дали ги беше видял как се целуват на палубата? Тя знаеше, че А. ги беше наблюдавал, но когато А. беше някой, когото познаваха толкова отблизо, болката беше още по-силна. Ноъл се беше обадил на ФБР, за да издаде Джордан. Заради него тя трябваше да скочи от горната палуба, да рискува живота си в морето, да избяга завинаги от страната. Вярно, че сигурно Али го беше накарала, но всъщност той го беше направил. Толкова силно ги мразеше.

И толкова силно обичаше Али.

Изгубена в мислите си, Емили се изкачи по стълбите и влезе в стаята си. Тя седна на леглото и се вторачи в средата на пода, внезапно припомняйки си нещо. Стоеше в съблекалнята на „Роузууд дей“. Момичето, което мислеше за Кортни, седеше до нея и се правеше на ужасено, че Емили е била със сестра й в нощта, когато е била убита. Емили беше съжалила Кортни и й беше казала, че ако някога има нужда от нещо, Емили е насреща.

Лицето на Кортни беше грейнало. Може ли да се видим утре, след училище?, беше попитала тя. Ако не ти се стори твърде странно, заради Али, имам предвид. И Емили се беше съгласила, разбира се, и когато отново беше погледнала към Кортни, очите на момичето блестяха и устните й потрепваха в усмивка. Да не би да флиртува с мен?, си беше помислила Емили. Кортни й беше намигнала, сякаш знаеше точно какво прави. В гърдите на Емили се беше надигнало нещо, наподобяващо страстно желание. Онези стари чувства започнаха да се надигат. Онази стара любов.

Но дори Али наистина да я желаеше, тя никога нямаше да направи за нея онова, което бе сторил Ноъл. Никога нямаше да нарани невинни хора или своите приятелки.

Тя се извърна и ритна крака на леглото толкова силно, че я заболя. Може би наистина трябваше да разкажат веднага на агент Фуджи за А. — и за двамата. Защото ако Али и Ноъл бяха някъде наблизо, те трябваше да ги намерят. Веднага.

33.

Кое е това момиче?

— Значи изобщо не си се чувал с Ноъл? — каза Хана по телефона, докато влизаше през задния вход на Бил Бийч — паркингът отпред отново беше препълнен. Входът беше близо до една от стаите за почивка. Тя миришеше на старо кафе. По телевизора във фоайето вървеше бейзболен мач, а няколко семейства, които бяха дошли на посещение, се бяха струпали около него, облечени в якета на „Филаделфия Филис“.

— Не — отговори й Майк. — Макар че и Ариа ме попита същото. Какво се е случило снощи между тях?

— Няма значение — отвърна нервно Хана. — Просто се скараха.

— Наистина ли? — Майк се прокашля. — Хана, всички онези въпроси, които ми зададе за Ноъл и бомбата…

— Не мога да говоря за това сега — прекъсна го Хана. Все пак Майк скоро щеше да разбере всичко. Тя не искаше да му казва нищо преди това. Сърцето на Майк щеше да бъде разбито, когато научеше, че най-добрият му приятел се беше опитал да убие сестра му и приятелките й.

Хана все още не можеше да повярва на какво бяха станали свидетелки в гробището предишната вечер. Не можеше да повярва и че Спенсър беше намерила смелост да го удари със скиптъра. Беше ли ранен Ноъл? Той избяга, но движенията му бяха залитащи и странни.

Най-притеснително беше усещането, което обзе Хана след като Ноъл беше избягал. Макар гробището да изглеждаше пусто, тя имаше чувството, че с тях има още някой. Но не го беше споменала на приятелките си — и никоя от тях не й беше казала нищо. Сигурно си беше въобразявала.

Тя отвори вратата на стаята на сестрите — която за нейна изненада се оказа празна. Вътре обикновено имаше поне по две сестри, които гледаха сапунки по телевизията.

— Смяната ми започва скоро, така че е по-добре да приключваме.

— Още колко ще работиш там? — попита Майк.

— Всъщност мисля днес да бъде последният ми ден. — Хана грабна престилката си от гардеробчето и започна да разкопчава дънките си. Разследването на Греъм беше приключило. — Ще ти се обадя по-късно.

Тя прекъсна разговора. По-малко от секунда след това телефонът отново иззвъня. Появи се номерът на баща й. Когато му отговори, гласът му беше ядосан.

— Хана, една жена на име агент Фуджи се появи тази сутрин в дома ми заедно с екип агенти и заповед за обиск на стаята ти — каза той. — Адвокатите ми успяха да ги отпратят, но те ще се върнат. Какво, по дяволите, става? В какво си се забъркала?

Хана замръзна. Заповед за обиск? Спенсър беше права: Фуджи ги проверяваше една по една, опитвайки се да намери картината. Поне не беше избрала Ариа за следващата си жертва.

— Н-нямам представа — излъга тя. — Какво търсеше агентът?

— Не ми каза. — Гласът на господин Мерин прозвуча напрегнато. — За наркотици ли става въпрос? Носеха се слухове, че си опитала да се самоубиеш — пистолет ли имаш? Не мога да повярвам, че все още не са се появили репортери. Последното нещо, от което се нуждая, е кола на ФБР пред дома ми и група агенти, които претърсват къщата, а аз да не знам какво да кажа.

Очите на Хана се напълниха със сълзи. Тя не можеше да позволи баща й да бъде забъркан в това.

— Каквото и да търси, тя няма да го намери в стаята ми — избъбри тя. — Съжалявам, че трябва да минеш през това… но всичко е една огромна бъркотия. Скоро ще се прибера.

Тя затвори телефона и си пое дълбоко дъх. Щом баща й беше отпратил агент Фуджи, тя щеше да опита при някой друг. Може би Ариа. И тогава какво?

Просто нямаше как да застъпи на смяна. Хана тръгна по коридора и зави към фоайето, готова да каже на Шон, че ще се върне някой друг ден за гримирането. То беше пълно с народ, хората говореха в един глас. Господин Ейкърд разговаряше с двама мъже с официални облекла край регистратурата. Един полицай говореше по своето уоки-токи. Някакъв мъж с камера влезе, последван от репортер, облечен в костюм. В ъгъла друг репортер интервюираше Шон, чието лице изглеждаше загрижено.

Стомахът на Хана се сви. Всичко това заради Греъм ли беше?

Кели стоеше край групичката, притиснала длан към устата си. Хана я дръпна за ръката.

— Какво става?

Сестрата я зяпна с ококорени очи. Отвори уста, за да отговори, но от там не излезе нито звук.

Хана погледна към един от болничните коридори.

— Мога ли да отида да поговоря с Кайла? — Може би тя щеше да й обясни какво се е случило.

Сестрата, която стоеше до Кели, се ококори.

— Скъпа, нареди се на опашката.

Хана примигна.

— Д-да не би да се е случило нещо с Кайла?

Кели зяпна изненадано.

— Мислехме, че знаеш — отвърна тя с приглушен глас. — Скъпа, Кайла е мъртва.

— Какво? — Хана отстъпи назад и се блъсна в някого. Когато се обърна, видя Шон. — Какво става тук? — попита тя с разтреперан глас.

Погледът на Шон се стрелкаше наляво и надясно. Той пристъпи към нея.

— Рано тази сутрин някой намерил тяло в канавката до сградата. Момичето носело болнична гривна с името си — Кайла Кенеди.

Хана притисна ръка към устата си.

— Не. — Сълзи опариха лицето й.

Тя се свлече в ръцете на Шон и той я потупа по рамото.

— Като че ли е била убита преди няколко дни и е била захвърлена там — каза тъжно Шон.

Хана рязко се надигна.

— Чакай. Това е невъзможно. Снощи я видях. Лежеше в леглото си в коридора, близо до стаята на Греъм.

По лицето на Шон премина смутено изражение.

— Точно там е работата, Хана. Според мен това не е била Кайла. Бил е… някой друг. Каква ужасна грешка — огромен законов и обществен кошмар.

— Какво? — Хана се чувстваше така, сякаш мозъкът й изтича през ушите. — Какво искаш да кажеш?

— Полицията е убедена, че истинската Кайла, нашата пациентка, е умряла поне преди няколко дни. Но сестрите — и очевидно ти — си спомнят, че в леглото на Кайла е имало някой и след това.

— Но… аз разговарях с нея! — ахна Хана. — Ние се сприятелихме!

Шон изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне.

— Снощи сестрите откриха, че Кайла е изчезнала. Когато се появи тялото, ние си помислихме, че това е всичко, но данните на съдебния лекар са неоспорими. Теорията е, че човекът, който е лежал в леглото, е убил Кайла и си е сложил превръзки на лицето, за да може по някаква причина да се промъкне в клиниката. А след това, поради някаква друга причина, тя просто… си е тръгнала.

— Но в това няма никакъв смисъл! — проплака Хана. — Защо му е на някой да направи това?