Ариа го погледна и веднага разпозна дребните, закръглени букви. Почеркът беше същият като в изпълненото с омраза писмо, което Али беше пъхнала под вратата на спалнята им в Поконос, точно преди да драсне клечката кибрит. Отговорът, който търсиш, се намира в склада на „Роузууд дей“… Върви там ВЕДНАГА… преди да е станало твърде късно.

— Господи — прошепна Ариа. — Тя сигурно знае, че ще разпознаем почерка й. И сега просто ще влезем вътре и ще направим точно каквото иска?

— Все пак трябва да проверим, не мислиш ли? — попита Хана. — Полицията ще пристигне всеки момент.

Спенсър отново погледна към бележката.

— И все пак как получи това?

— От една пациентка, с която се запознах в клиниката. — Хана се спря за момент, поглеждайки над хълма. Разнесе се вой на сирени. На хълма се появи полицейска кола. Стомахът на Ариа се сви.

Хана се обърна към момичетата и им разказа за трупа, който полицаите бяха открили зад болницата.

— На гривната й пишело Кайла Кенеди — прошепна бързо тя. — Мисля, че Али я е убила и после се е представила за нея. Момичето, с което се запознах, беше цялото увито в бинтове.

Спенсър се облегна на колата на Хана.

— Това ми звучи точно като нещо, което Али би направила. Кой друг би убил жертва на изгаряне, за да си размени мястото с нея?

Хана кимна с измъчено изражение на лицето.

— Леглото на Кайла се намираше точно пред стаята на Греъм. И докато той се гърчеше, Кайла ме изпрати в погрешната посока, за да търся сестра. Когато се върнах, той беше мъртъв.

— Значи тя го е наглеждала, за да е сигурна, че няма да каже нищо? — прошепна Ариа.

— Не мога да повярвам, че не я заподозрях по-рано. Мислех си, че ще усетя Али от километри — каза Хана, преглъщайки сълзите си. — Кайла беше толкова… готина. Сега се чувствам като идиотка… отново.

— Щом цялата е била в бинтове — каза Спенсър, — сигурно е било много лесно да заблуди всички.

Внезапно Ариа се сети нещо.

— Знаете ли, мацки, ако Али наистина е била в клиниката…

— … това обяснява защо и Ноъл е бил там — завърши Емили вместо нея.

В този миг полицейската кола спря на паркинга и Ариа смътно разпозна двете ченгета от съдебния процес срещу Али. На значките им пишеше Коутс и Харисън.

— Хана Мерин — каза намръщено Харисън, по-високият полицай с широко лице, плосък нос и дълги мигли над зелените очи. — Казахте, че сте получили заплашително писмо?

— Да. — С треперещи ръце Хана им подаде бележката.

Коутс и Харисън я прочетоха и се намръщиха.

— Доказателството, от което се нуждаеш? — повтори Коутс, който беше по-нисък и сух, и имаше изпъкнала адамова ябълка. — За какво става въпрос?

— После ще ви обясним всичко, обещаваме — каза Хана и се запъти към игрището. — Просто трябва да проверим какво има тук. Твърде сме уплашени, за да го направим сами.

Ченгетата свиха рамене и тръгнаха пред тях към склада; уоки-токитата им пропращяваха от време на време. Ариа погледна обезпокоено към Хана. Беше ли добра идея да замесват полицията? Ами ако Али ги наблюдаваше от далечината? Ами ако беше заложила бомба в склада — и я взривеше, щом зърнеше полицаите?

Внезапно телефонът й се обади. В гърдите й припламна надежда, последвана от страх. Ами ако се обаждаше Ноъл? Ами ако не се обаждаше Ноъл?

След това погледна към екрана. Подателят беше объркана смесица от цифри и букви.

Коленете й омекнаха.

— О, господи — прошепна тя, вдигайки поглед от екрана. Ченгетата се намираха на няколко метра пред тях. Тя даде знак на приятелките си.

Спенсър, Емили и Хана изтичаха при нея и погледнаха към съобщението.

Вие, кучки, се смятате за много умни, вземате си нови телефони, опитвате се да се скриете от мен.

След това пропищяха телефоните на всички. Този път се зареди снимка. Когато Ариа я отвори, тя изпищя. Снимката беше на списъка със заподозрени, който бяха направили в паник-стаята. Всички имена бяха задраскани, с изключение на Ноъловото.

Лицето на Спенсър пребледня.

— Как се е сдобил А. със списъка? — изписка тя, поглеждайки към снимката в телефона си.

Ченгетата се обърнаха и я погледнаха.

— Наред ли е всичко? — попита Коутс.

Но никое от момичетата не можа да му отговори. Появи се ново съобщение. После още едно и още едно. Посланието беше толкова дълго, че трябваше да бъде изпратено на няколко пъти.

Най-хубавата част беше, когато отидохте в онази паник-стая и започнахте да ми се правите на Джеймс Бонд, за да разберете кой съм. Но знаете ли какво, кучки? Винаги съм на крачка пред вас. Знаех къде сте. Знам къде отивате. Аз поръчвам музиката, не вие — и то по начин, който дори не можете да си представите. Но не се тревожете — скоро ще разберете. Просто отворете склада.

А.

Когато прочете съобщението, Хана надигна глава.

— Просто отворете склада?

— Мацки, това определено е капан. — Ръцете на Спенсър трепереха.

— Може би е опасно да сме тук — прошепна Емили.

— Момичета? — Харисън застана до тях, опрял ръце на хълбоците си. — Какво става?

Ариа се накани да отговори, но в този момент впери поглед в склада. За неин ужас един от футболистите тичаше към него. Ръката му се протегна към дръжката.

— Чакай! — Ариа се затича към него. — Не го отваряй! — В главата й се въртяха всякакви предположения за онова, което се намира вътре. Експлозиви. Диви зверове. Самата Али.

— Не го отваряй! — изкрещя отново Ариа. Спенсър, Емили, Хана и двамата полицаи я последваха, като също започнаха да викат на момчето.

Но беше твърде късно — той натисна дръжката. Вратата на склада се отвори със скърцане и застърга във висотата трева.

Коутс бутна момчето настрани и се опита отново да я затвори, но изведнъж се спря и лицето му пребледня.

— Мамка му! — прошепна той.

Ариа надникна вътре. В първия момент единственото, което можа да види, беше тъмнина. След това започнаха да се появяват различни фигури: топки, стикове, дюшеци, препятствия, мрежи за врата. Когато видя предмета върху стола в дъното на помещението, тя си помисли, че това е просто поредният спортен уред — боксова круша, може би, или нещо подобно.

След това се появи една ръка. Два крака. Глава, отпусната върху гърдите. Ариа пристъпи напред, досещайки се за части от секундата преди да види лицето кой може да е това. Тя се отпусна на колене и проплака. Хана ахна. Спенсър изпищя. Емили отстъпи няколко крачки назад със застинало от ужас лице. Футболистът се обърна и се хвърли на тревата. Коутс и Харисън прогониха останалите играчи.

— Това да не е…? — проплака Спенсър.

За щастие не успя да произнесе името му. Ариа гледаше към главата на Ноъл. Той все още беше облечен в смокинг, ръцете му бяха завързани зад гърба, а глезените — за краката на стола. Устата му беше залепена с голяма лента. Кожата му бледнееше зловещо, а на бузите му имаше големи рани, сякаш го бяха шибали с камшик.

В главата й като че ли биеха огромни камбани. Това не можеше да се случва. Това не можеше да се случва.

— Трябва ми линейка! — изкрещя Хана в телефона си. — Направете нещо!

Спенсър се приближи до Коутс, който крещеше нещо по уоки-токито си. Но Ариа едва долавяше гласовете им. Тя лежеше на напукания под на склада, неспособна да помръдне и да се приближи до Ноъл, ужасена от мисълта, че може да е мъртъв. В този момент единственото, което виждаше, бяха лъскавите обувки на краката му. Тя беше с него, когато той си ги беше купил. Изпробва няколко чифта в магазина, също като някое момиче. Стилната мацка заслужава стилен кавалер, й беше казал той е намигване.

Телефонът й изписука. Незнайно как тя успя да се надигне и да седне, за да погледне към екрана му зад нея приятелките й сновяха наоколо, опитвайки се да възприемат онова, което виждат. Но техните телефони също зазвъняха и всяка се спря, за да прочете ужасното съобщение.

Малки, бляскави лъжкини,

този път здраво я загазихте.

Никакви детективи не сте;

не успяхте да разкриете нищо.

Ноъл да е А.? Пак не!

А.

Какво следва…

Лъжкините най-после вдянаха, че сме двама. Доста време им отне. И пак не са разбрали както трябва. Бяха твърде заети да разследват Ноъл, за да видят какво се крие под самите им малки нослета: ние. Но примката се стяга и скоро те ще бъдат онези, които ще увиснат на въжето…

Хана може и да е избрана за кралица на балния двор, но следващият двор, в който ще се озове, ще е на затвора. Последният път, когато проверихме, блъскането на човек, последвано от бягство, все още си е престъпление… Щом избирателите на татко разберат за това, Хана няма да е единственият губещ в семейство Мерин.