Али се изкиска.

— Но ти нали ме търсеше? Беше близо, да знаеш. По-близо, отколкото съм предполагала, че ще стигнеш. — Тя прикри устата си с длан. — Но не можа да ме намериш!

— К-как разбра, че съм те търсила? — попита настоятелно Спенсър.

Али завъртя очи.

— Аз знам всичко. Той ми казва всичко. Той е моят пътеводител.

— Ноъл, искаш да кажеш. — Спенсър отстъпи назад и гърбът й се опря в едно дърво. — Ние също знаем всичко. Знаем, че Ноъл работи за теб.

Устните на Али се разтеглиха в горда усмивка.

— Спенсър, толкова си сладка. Какъв малък Шерлок Холмс.

— Прави ли сме? — попита Спенсър.

— Съжалявам. — Али поклати глава. — Ако ти кажа, ще трябва да те убия. Всъщност това е много добра идея.

Тя скочи срещу Спенсър и се метна върху нея. Спенсър изкрещя и падна на калната земя. Али заби нокти в лицето й. После докосна рамото й с овъглената си ръка.

— Отвори очи! — изсъска тя в ухото на Спенсър. — Отвори очи, за да видиш какво ще сторя с теб.

Спенсър отвори очи, поемайки си внезапно дъх. Изведнъж се озова не в гората, а в спален чувал на пода в стаята си. Емили се беше навела над нея и докосваше същото място, където миг по-рано се беше намирала ръката на Али.

— Събуди се — каза Емили. — Сънуваше нещо.

Спенсър се надигна и се опита да си поеме дъх. Емили седна върху подвитите си крака.

— Али ли сънуваше? — попита тя.

— Да — прошепна Спенсър.

— Веднага усетих — каза Емили.

Ариа и Хана се измъкнаха от спалните си чували. Часовникът на приемника за кабелна телевизия показваше осем без петнайсет сутринта. Балните им рокли лежаха на купчина в ъгъла, където ги бяха захвърлили предишната вечер, след като се върнаха от гробището. Обувките и чантите бяха пръснати по пода.

Ариа посегна към телефона си и потрепна, когато видя екрана му.

— Никакви съобщения или есемеси от Канови — изграчи тя. Предишната вечер се беше обадила на госпожа Кан, за да я помоли да й звънне, ако Ноъл се прибере — каза й, че той си е тръгнал от бала без нея, и представи нощта като поредното алкохолно забавление, а не като страховито почти-убийство в гробището.

Хана прегърна коленете си.

— Това сигурно означава, че не се е прибирал. Едва ли семейството му се опитва да го прикрие. Те сигурно не знаят нищо.

— Трябва да кажем на ченгетата, мацки — рече настоятелно Емили. — Снощи Ноъл се опита да убие Ариа в гробището, преди да избяга. Трябва да знаят, че е опасен.

— И да рискуваме да ни отмъсти? — попита Спенсър. — Или по-лошо — да каже истината? Онази картина все още е в дома на Ариа… и Фуджи знае за нея. Освен това все още сме свързани с Табита. Твърде е рисковано.

Ариа прокара пръсти през разрошената си, лепкава от спрея коса.

— Значи според вас Ноъл е казал на Фуджи за картината?

Емили уви одеялото около раменете си.

— Така мисля.

— Защо тогава не й е казал просто, че съм аз? Защо е трябвало да каже, че е една от нас… и да накара Фуджи да заплаши, че ще претърси всички къщи?

— Защото той е А. — отвърна Спенсър. — Това е просто поредният начин да ни измъчва.

— Цялата работа ми изглежда като цъкаща бомба с часовников механизъм — рече Хана с приглушен глас. — Обзалагам се, че след като си тръгна от гробището, Ноъл е отишъл да обсъди с Али какво да правят. Може би е най-добре да отидем при Фуджи и да й разкажем всичко, преди тя да се е добрала до нас. Ами ако Ноъл и Али планират да ни нападнат? В онова съобщение пишеше, че ние сме следващите.

— Аз казвам да заковем Ноъл още тази минута — каза Спенсър. — Имаме достатъчно доказателства, от онова, което ни разказа Ариа и от уликите, които ние събрахме, че той е свързан с всички сатанински схеми на Али — а сега той нападна Ариа, така че имаме какво да предложим.

Хана кимна.

— Ченгетата ще свършат останалата работа, за да го свържат с убийствата. Съгласна съм, трябва да сложим край на това.

Вляво от нея се разнесе стон. Ариа покри очите си с ръце. Момичетата размениха погледи, изпълнени със съчувствие.

— Ариа — рече тихо Емили, премествайки се до нея.

Хана я прегърна през раменете.

— Гадно е, нали? И на мен ми се случи, помниш ли? С Мона?

— Просто не ми се иска да е истина — проплака Ариа. — Не спирам да си мисля, че той ще се появи и ще даде съвсем разумно обяснение на всичко.

— И на мен не ми се искаше да вярвам, че е Мона — рече тихо Хана. — Но Ноъл призна, че е обичал Али. Отдавна е знаел за размяната… и не е казал нищо за това. Не трябва да го съжаляваш. Трябва да си ядосана.

Ариа кимна.

— Знам, че трябва, но… — Тя ги погледна с мокрите си, зачервени очи. — Може ли да изчакаме един ден? Ако дотогава не успея да намеря Ноъл, ще разкажем всичко на Фуджи.

Спенсър затвори очи.

— Ами ако Фуджи реши да претърси къщата ти? Тогава какво?

— Готова съм да поема този риск — отвърна Ариа с треперлив глас.

Спенсър се облегна назад на ръцете си. Хана откъсна една кожичка от палеца си. Емили погледна нервно през прозореца.

— Какво ще кажеш за шест часа? — рече Спенсър. — Така до… — тя погледна часовника си — два следобед, ако не се чуем с Ноъл, ще трябва да направим нещо.

Брадичката на Ариа затрепери.

— Но това е съвсем недостатъчно?

— Ако е невинен, той ще се обади, не мислиш ли? — каза Спенсър.

— Но… — Ариа огледа лицата им. След това приглади пискюлите на персийския килим. — Добре — каза тя. — Шест часа.

Момичетата се изправиха и събраха вещите си. След като пиха кафе и хапнаха гевречета, те тръгнаха към изхода. Когато Хана, Ариа и Емили се отдалечиха, един черен джип спря до тротоара. Спенсър надникна през прозореца, изненадана, че някой я посещава толкова рано. Беше някакъв младеж, когото не познаваше.

Той се качи на верандата и натисна звънеца. Спенсър изчака за миг, после отвори вратата. Младежът, който стоеше пред нея, беше облечен с дънки и раирана риза. Беше висок почти колкото Спенсър и добре сложен; имаше пронизващи зелени очи и чувствени розови устни. На бузите му имаше грозни бели белези. Други се забелязваха по ръцете му. Едното му ухо беше съсухрено и почти не се виждаше.

— Здравей, Спенсър — каза той.

Тя отстъпи назад.

— К-кой си ти?

— Аз съм Чейс — отвърна младежът.

Спенсър замълча, очаквайки завършека на шегата.

— Не, не си — сопна му се най-накрая тя. — Познавам Чейс. — Тя не искаше да си мисли за него — въпреки че не беше А., може би все пак работеше заедно с Ноъл и Али. Откъде иначе щеше да знае за Ямайка?

Тя се накани да затвори вратата, но младежът я улови за ръката.

— Всъщност познаваш брат ми. Той се казва Къртис. Изпратих го да се срещне с теб вместо мен. Аз разговарях с теб онлайн. Аз съм онзи, който поддържа страницата за Алисън Дилорентис.

Пред очите на Спенсър се появиха черни точки. От съседната улица се чу клаксон на кола, който съвпадаше със странните звуци, които отекваха в главата й. Тя сграбчи безжичния телефон, който лежеше на масичката до вратата.

— Махай се веднага или ще повикам полиция.

Младежът вдигна примирително ръце.

— Виж, съжалявам, че те излъгах. Но между нас имаше толкова невероятна връзка в интернет и аз толкова се бях ентусиазирал заради срещата ни, но когато отидох в музея и видях колко си красива, просто не можах да отида там с този вид на… нали разбираш… така, както изглеждам. — Той посочи лицето и ухото си. — Брат ми беше с мен в колата. Затова пратих него и му казах да се престори на мен. Казах му какво да каже за случая. Но той си падна по теб. И когато разбрахме, че си Спенсър Хейстингс… — Той замълча и поклати глава. — Тогава вече наистина не можех да ти се покажа. Влюбен съм в теб още откакто прочетох за теб в списание „Пийпъл“.

Спенсър не знаеше да плаче или да се смее.

— Не мога да те разбера.

— Знам. — Чейс, изглежда, се измъчваше. — Но това е истината, кълна се. Къртис ми пращаше есемеси какво казваш на срещите ви, а аз му отговарях какво да ти каже. Сега и двамата си падаме по теб — дори с Къртис се скарахме ужасно в нощта на бала, защото аз исках да ти кажем истината, а той не искаше.

Мислите на Спенсър препускаха толкова бързо, че чак я заболя главата.

— Той спомена нещо, което никога не съм му казвала — на никой от двама ви, всъщност.

Чейс примигна.

— За какво става дума?

Спенсър преглътна.

— За Ямайка — призна си тя. Вече нямаше значение на кого го казва — виновният беше Ноъл, не тя.

Чейс сбърчи вежди, после очите му грейнаха.

— О — ти си била в Ямайка, когато е умряла Табита Кларк, за това ли става дума?

Очите на Спенсър проблеснаха, но тя не каза нищо.