Тя докосна посребрелите коси на слепоочията му. Гласът й трепереше от вълнение.

— Нямаше да ти се наложи да полагаш големи усилия. Слава богу, че не бях поставена в ситуацията да избирам между теб и съпруга си. И не съм сигурна, че моралът би повлиял на решението ми.

— Съпругът ти не е оценил каква жена си, Шели. Разбрах това. Усетих го по изненаданите ти реакции снощи.

Тя се усмихна мило на мъжката му суетност.

— Ако имаш предвид, че не ме е любил хубаво, прав си. Той никога не целуваше гърдите ми със страст. Понякога ги целуваше, но не така, както ми се искаше, не така, както го правиш ти. — Шели така и не разбра откъде се взе този нехарактерен за нея изблик на смелост, но не се притесни, че му казва тези неща. — Той не гъделичкаше с език сгъвката зад коленете ми, никога не ми говореше, докато се любехме, не ме гушкаше след това. Не можа да ме доведе до пълно удовлетворение, но и не ми прости за това. Ти успя. През цялата нощ.

Той грабна ръката й, поднесе я към устните си и пламенно целуна дланта й.

— Благодаря ти, че ми каза това, Шели. Боже, толкова ми се искаше да е точно така. Така ми си стори от учудената ти реакция. Толкова се надявах. Аз съм един проклет егоист, но ако не можех да имам девствеността ти, исках поне това.

Тя нежно прокара пръст по устните му.

— Отнемането на девствеността ми не означаваше нищо за мен. Болеше ме, беше акт без любов и нежност. Снощи беше… — Очите й се плъзнаха по стените на кухничката сякаш абстрактната идея, която се опитваше да назове, бе някъде на стената. — Раждане. Аз станах жена.

Очите му се изпълниха от вълнение.

— Обичам те.

— Обичам те. — Тя нежно повтори думите. После, защото ги бе потискала в себе си десет години, ги повтори отново, по-силно.

Той я притегли към себе си и положи чело на гърдите й. Ръцете й обгърнаха главата му и я притиснаха към себе си. Останаха в тази поза дълго, наслаждавайки се на изречените обяснения в любов. Когато Грант повдигна глава, очите му излъчваха недвусмислена покана.

— Всички тези приказки за целувки по коленете и така нататък ме… хъм…

С умели движения той развърза колана на халата от фината й талия. Страните на хавлията се отпуснаха и му разкриха голото й тяло. Ръцете му галеха задната страна на бедрата й под халата, докато той сведе глава и притисна устни към пъпа й. Езикът му се стрелна в малката вдлъбнатинка и той промърмори доволно.

— Мислиш ли, че може да ти дойде подходящо настроение?

Устата му, гореща, влажна и настойчива, беше достатъчно убедителна. Дланите му обхванаха дупето й и започнаха да го мачкат нежно.

— Трябва да ти призная нещо — промърмори тя. — Помислих си го още преди теб.

— Не бъди сигурна.

— Хайде да се качим горе.

— Хайде да останем тук.

Той я изненада и преди тя да осъзнае какво става, вече я бе придърпал в скута си.

— Грант — прошепна тя с широко отворени очи. — Аз никога…

Той примигна закачливо, доста доволен от себе си, докато развързваше връзката на пижамата си.

— Ти винаги си била… хъм, Шели… отлична ученичка, винаги си… усвоявала бързо — се напрегна да каже Грант през зъби, докато тя показваше очевидна склонност към нововъведения.

— Ти си… добър… учител.



Сухото скучно съдържание на учебника по финанси, който тя четеше, не достигаше до съзнанието й. От един час се опитваше да осмисли фактите от текста, но мислите й бяха много надалече и очите й като с магнит постоянно се връщаха на мъжа, който седеше в другия край на стаята и се бе задълбочил в книгата, която лежеше в скута му.

Толкова го обичаше, просто любовта не можеше да се побере в тялото й. Сексуалната привлекателност на Грант и нейната собствена реакция към сексуалното му излъчване я поразяваше. Даръл, макар и добре запознат с механиката на човешката сексуалност, си нямаше и представа от романтичност, от техниката на любенето. Той не би разпознал в жената, която без притеснения се бе любила с Грант по всевъзможни начини, същата жена, която бе лежала безучастна и неподвижна под него. Щеше да се побърка, ако разбереше колко лош любовник е бил. Тази мисъл я радваше по някакъв перверзен начин.

— Ти само гледаш отнесено. — Тихите думи на Грант я извадиха от замаяността и я накараха да го погледне, когато той повдигна поглед от книгата си.

— Уча.

— Ъхъ. — Отвърна той очевидно неубеден.

— Ще съм ти благодарна, ако не ме прекъсваш повече — каза Шели официално.

Мъжът се усмихна, преди да се върне към четивото си.

Времето, което все още беше студено и дъждовно, ги бе насърчило да си останат вкъщи. Бяха се върнали в леглото, след като разчистиха кухнята след закуска. Малко поспаха и се освежиха, но решиха да помързелуват до края на деня. И двамата ревниво кътаха това скъпоценно време заедно и не искаха нещо да го помрачи.

С неохота тя му беше признала, че трябва да учи за изпита по финанси. Тъй като той пък трябваше да подготви лекциите си за следващата седмица, се съгласиха да прекарат два часа поотделно, за да учат. Те застанаха в средата на стаята и сцената, с която се разделиха, бе точно като извадена от някой сърцераздирателен филм.

— Хайде да седнем заедно на канапето. — Той целуна ухото й и с език проследи очертанието му.

— Не. Нищо няма да научим и само ще удължим мъчението си.

— Обещавам да не те докосвам.

— Но аз не мога да обещая. — Тя плъзна ръце под ризата му и притисна длани към гърдите му.

— Но така ще седя чак там — оплака се Грант. — Ще ми липсваш.

— Няма да стане. — Тя въздъхна, разкопча ризата му и го обсипа с целувки.

— Страхуваш се, че ще те разсейвам ли? Че ще правя нещо такова? — Той сведе глава и близна зърното на гърдата й с език.

Тя бе облякла една негова стара риза. Той я бе убедил, че и сама не иска да облече тесния си костюм. Освен ризата, на която бе навила ръкавите до лактите си, бе облякла бели спортни шорти, които й стигаха точно до под коленете. Ризата стигаше до средата на бедрата и поне малко я прикриваше.

Когато Грант се отдръпна, мекият памучен плат беше мокър, там, където устата му бе оставила следа.

— Или нещо разсейващо като това?

Пръстите му се плъзнаха по корема й, скриха се под ризата и стигнаха до тъмния триъгълник, където се събираха бедрата й.

— О, Грант, — простена тя и с върховно усилие на волята го отблъсна. — Тръгвай.

— Сухарка — измърмори той, но отиде до другия край на стаята и потъна в креслото.

Сега, почти час по-късно, тя все още не знаеше повече за изпита, отколкото преди да започне. Дори от такова разстояние той продължаваше да я разсейва. Единственото, върху което можеше да се концентрира, бе споменът за това как я любеше, начинът, по който устните и ръцете му можеха до я доведат до такъв връх на сексуалната възбуда, какъвто никога не си бе представяла. Тя би трябвало да се досети, че между тях двамата ще се получи така. Не беше ли й подсказала целувката отпреди десет години, онази забранена целувка, която отказваше да се изтрие от съзнанието й, че никой мъж няма да я люби като него?

Шели с умиление си мислеше за миналото. За бъдещето изобщо не се замисляше. То я плашеше. Защото накъде щяха да тръгнат оттук нататък? Тя го желаеше, но да се посвети на един мъж бе нещо, което се бе заклела да не прави никога повече. Презираше жената, в която се бе превърнала, когато се ожени за Даръл, защото бе изгубила индивидуалността си. Бе станала бледа сянка, съществуваше без живец, без душа. Никога нямаше да допусне това да се случи отново.

Грант й бе казал, че я обича. Но докога? Той не бе говорил за обвързване. Дали тя не беше само като освежителна напитка, която му бе необходима, за да се възстанови след бурите във Вашингтон? Щом се почувстваше по-добре, какво ли щеше да изпитва към нея?

— Сега вече се взираш и се мръщиш — подразни я той.

Тя примигна, докато погледът й се фокусира и мръщенето й се превърна в доволна усмивка. Ако за тях нямаше бъдеще, Шели не искаше да се занимава с този факт в момента. Нямаше да пропилява времето, което имаха сега, като премисля какво може да се случи.

— Извинявай — каза тя, като окончателно се предаде и затвори учебника си. — Просто си мислех за ужасната оценка, която ще получа на този изпит и как това ще е изцяло по твоя вина.

След като нетърпеливо бе очаквал и най-малката покана от нейна страна, Грант скочи от стола си и дойде да се опъне до нея на канапето.

— Може би ще трябва да се примириш с една петица. — Той потърси устата й с жарка целувка.

— Ти подготви ли си лекциите? — успя да попита тя, когато най-после устните й бяха освободени.

Той не й обърна внимание и започна да обсипва с целувки врата й. Вратът й се изви красиво и го улесни.

— Мислех си, че мога да си сменя предмета и да започна да преподавам анатомия и физиология. Ще си прекарваме страхотно, докато правим разни изследвания. Ще имаш само шестици.

— Така ли? — попита тя с много плътен и нисък глас.

Той бе разкопчал ризата и нежно милваше гърдите й. Обхвана едната, леко я повдигна и сключи устни около кафеникавото зърно.

— Ъ-хъ — изсумтя, без да отлепя устни, като сладко и нежно смучеше зърното й.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му и обгърнаха стегнатия от дънките ханш. Насърчен от нея, той се намести между бедрата й. С малко непохватни пръсти тя започна да се бори с колана на дънките му.

— Грант?…

— Да, любов моя, да…

И двамата замръзнаха, когато звънецът силно иззвъня.

Той допря чело до нейното и изпусна една дълга въздишка. Звънецът иззвъня повторно. Грант я погледна с извинително изражение.

— Не мърдай — нареди той, надигна се от канапето и закопча колана си на път за вратата. Открехна я само няколко сантиметра.

— Да? — почти изръмжа Грант.

Прелъстителен кикот изпревари появата на Пру Цимерман в стаята.

— Така ли се посреща… приятел?