- И какво ще правиш, ако откажа?

- Ще намеря някой друг - отвърна Луси, съзнавайки, че това е пълна глупост. Нямаше никой друг. - Например онзи тип там. - Кимна към един мъж с груби черти, седнал пред чиния с палачинки. - Ще помоля него. Прилича ми на човек, който няма да се откаже да припечели допълнително.

- Прическата му ли ти го подсказа?

Най-малко Панда имаше право да критикува прическата на друг мъж, въпреки че съдейки по погледите на останалите жени в ресторанта, за разлика от нея, те не изглеждаха толкова критично настроени към спътника й.

Той явно не можеше да върши две работи наведнъж, затова за известно време предпочете да дъвче мълчаливо. Накрая отхапа една прекалено голяма хапка и изломоти с пълна уста:

- Ти гарантираш ли, че ще ми платиш хилядарка дори да не издържиш с мен до края на днешния ден?

Тя кимна, после взе един от цветните моливи, оставени на масата за децата. Написа нещо на салфетката и му я подаде през масата.

- Ето. Имаме договор.

Той прочете внимателно текста и побутна салфетката настрани.

- Ти изпързаля един свестен тип.

Сълзи запариха в очите й и Луси примигна.

- По-добре сега, отколкото по-късно, нали? Преди той да е разбрал, че може би е станал жертва на фалшива реклама. - Тутакси съжали, че го каза, но той само обърна бутилката с кетчуп и потупа по дъното.

Сервитьорката се върна с кафето и впери замечтан поглед в Панда. Луси се размърда и найлоновата торба прошумоля под тениската. Кафеникът застина във въздуха, когато сервитьорката се извърна, за да я погледне. Луси сведе глава.

Панда сгъна салфетката с договора и избърса устата си с нея.

- На бебето не му харесва, когато тя яде прекалено бързо.

- Вие, момичета, с всяка година забременявате все по-млади - отбеляза сервитьорката. - На колко си години, скъпа?

- Пълнолетна е - избоботи той, преди Луси да успее да отговори.

- Сигурно отскоро - промърмори жената. - Кога ти е терминът?

- Хм... През август? - Луси го произнесе по-скоро като въпрос, а не като факт и сервитьорката се обърка.

- Или през септември? - Панда се облегна назад и притвори очи. - Зависи кой е бащата.

Жената посъветва Панда да си намери добър адвокат и се отдалечи.

Набеденият за баща избута настрани празната си чиния.

- След два часа можем да сме на летището в Остин.

Никакъв самолет. Никакво летище.

- Аз не мога да летя - обяви бъдещата майка. - Нямам паспорт.

- Обади се на твоята старица и я остави да се погрижи за всичко. Тази разходка и без това вече ми струва достатьчно скъпо.

- Казах ти. Записвай разходите и аз ще ти ги възстановя. Плюс хиляда долара.

- И откъде ще вземеш мангизите?

Луси нямаше ни най-малка представа.

- Ще измисля нещо.

Луси бе отишла на купона, знаейки, че там ще има пиене.

Беше почти на седемнайсет, никой от съучениците и не се друсаше и Мат и Нийли нищо нямаше да разберат. Какво толкова?

После Кортни Барне припадна зад дивана и не можаха да я свестят. Някой се обади на 911. Цъфнаха ченгетата и им прибраха личните карти. Когато разбраха коя е Луси, един от тях я откара вкъщи, докато останалите бяха отведени в полицейския участък.

Тя никога нямаше да забрави това, което и каза полицаят:

- Всички знаят какво са направили сенатор Джорик и господин Джорик за теб. Така ли им се отплащаш?

Мат и Нийли отказаха да се възползват от привилегированото отношение към нея и я върнаха обратно в полицейския участък при останалите. Пресата най-подробно отрази случая, публикувайки статии на независими журналисти за разпасаните отрочета на вашингтонските политици, но родителите й никога не й го натякнаха. Вместо това дълго и нашироко поговориха с нея за отравянията с алкохол и за опасностите при шофиране в нетрезво състояние, увериха я колко много я обичат и искат тя да умее да прави правилен избор. Безрезервната им любов я накара да изпита дълбок срам и я промени така, както нито гневът им, нито някое сурово наказание биха могли. Тогава тя се зарече никога повече да не ги разочарова и до вчера бе спазила това обещание.

Сега Луси стоеше в малък магазин за преоценени стоки, където миришеше на гума и пуканки. Нагласи найлоновата торба под тениската, за да не шумоли, но след безбройните часове на път видът й беше толкова жалък, че никой не й обърна внимание. За сметка на това Панда, както и в ресторанта, привличаше всеобщото внимание. Една млада майка дори дръпна детето си на съседната пътека, за да го избегне.

Луси го погледна изпод козирката на бейзболната шапка.

- Ще се срещнем на касата.

Той й подаде евтин розов спортен сутиен.

- Струва ми се, че е твоят размер.

Тя се усмихна сковано.

- Наистина. Не се нуждая от ничия помощ. Погрижи се за своите покупки. Всичко е за моя сметка.

Той захвърли сутиена.

- Дяволски си права, че е за твоя сметка. Събирам касовите бележки - изръмжа той, но не помръдна.

Луси добави в пазарската си кошница няколко грозни бабешки кюлоти, защото не смяташе да му позволи той да види, че тя избира нещо друго.

Панда измъкна бабешките гащи и на тяхно място хвърли в кошницата микроскопични прашки в крещящ цвят.

- Тези ми харесват повече.

Обзалагам се, че е така. Но тъй като никога няма да ги видиш, нямаш право на глас.

Той плъзна ръка под тениската и се почеса по корема.

- Побързай. Гладен съм.

Тя се нуждаеше от него, затова остави курвенските прашки в кошницата и му позволи да я поведе към единствената секция за мъжки стоки.

- Когато пазарувам, обичам да се осланям на женски съвети. - Той грабна тъмносиня тениска и впери поглед в щампата отпред, изобразяваща жена с огромни гърди и ракетна установка между краката.

- Определено „не“ - отряза Луси.

- Харесва ми. - Панда метна тениската през рамо и се зарови в купчината дънки.

- Останах с впечатлението, че искаш моя съвет.

Той я измери с празен поглед.

- И откъде ти хрумна това?

Младата жена се отказа.

Няколко минути по-късно, когато остави кошницата с оскъдните си покупки на касата, я прободе кратък копнеж по изящните й перли, тесните летни рокли и елегантните сандали. Всички тези вещи й вдъхваха стабилност. В балетните пантофки и кашмирените пуловери, с притиснат до ухото мобилен телефон, тя знаеше коя е - не само осиновената дъщеря на бившия президент на Съединените щати, но и изкусен лобист и първокласен експерт по събиране на благотворителни средства в помощ на нуждаещите се деца. Стомахът отново я заболя.

Панда я изгледа начумерено, докато плащаше за покупките й. Когато излязоха навън, той набута всичко в евтина сива найлонова торба, уви ярките прашки в тъмносивите боксерки, които си бе купил, и закрепи торбата с ластичен шнур за ямахата.

Както Луси бе установила, Панда не харесваше междущатските магистрали, затова те поеха на изток по второстепенни пътища, които преминаваха през умиращи градове и покрай западнали ранча. Тя нямаше представа къде отиваха. И не й пукаше. С настъпването на вечерта той спря пред малък мотел с дванайсет стаи с отделни входове, близо до изоставено игрище за голф. Първото, което Луси забеляза, когато той излезе от тесния офис на рецепцията, беше единственият ключ, който се люлееше на връвчица от голямата му ръка.

- Бих искала отделна стая - каза тя.

- Тогава си плати за нея. - Той преметна крак през седалката на мотора и без да я дочака, подкара към последната стая. Тя тръгна пеша след него, краката й се подкосяваха. Возенето на голямата кожена подскачаща седалка я караше да се чувства жива - поне докато не си спомни, че тези широки рамене, в които бе принудена да се взира през целия ден, принадлежаха на мъж, който общуваше със сумтене, ядеше с отворена уста и я търпеше само заради парите. Мъж, с когото щеше да споделя една стая.

Достатъчно бе само да позвъни. Един телефонен разговор и това безумие щеше да приключи.

Луси продължи да върви.

Той тъкмо отвързваше ластичния шнур от задната седалка на мотора, когато тя стигна до тяхната стая. Панда взе торбата с последните им покупки, после отвори една от страничните кожени чанти на мотора. Докато вадеше поредния стек от шест бири, тя зърна друг стикер, залепен от вътрешната страна на капака. Надписът беше толкова гнусен, че в първия момент дори не осъзна какво означава. НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА НЕЩО, КОЕТО КЪРВИ ПЕТ ДНИ В МЕСЕЦА И НЕ УМИРА.

Той затвори рязко капака на чантата и я изгледа изпод полупритворените си клепачи.

- Готова ли се да се обадиш на мама и тате?

3.

Разстоянието между двете легла не беше по-широко от нощното шкафче, което ги разделяше. Луси избра леглото по-близо до вратата, в случай че се наложи да бяга с писъци през нощта.

В стаята миришеше на застоял цигарен дим и евтин боров освежител за въздух. Панда стовари стека с бирите върху това, което минаваше за бюро. Той бе добил навик да я гледа, сякаш я виждаше през дрехите и точно с такъв поглед я изучаваше в момента. Никой никога не я бе гледал така. Всички изпитваха прекалено голямо уважение. Но той беше примитивна форма на живот. Той се чешеше, оригваше, сумтеше. Съсредоточаваше се върху храната, когато бе гладен, върху бирата - когато искаше да пие. А когато искаше секс, се съсредоточаваше върху нея.

Тя се опита да го наблюдава крадешком. Той грабна една бира. Луси очакваше да я отвори със зъби, но той изнамери отнякъде отварачка. Дънките му стояха много по-добре от нейните. Ако не беше толкова груб, глупав и заплашителен, щеше да бъде доста привлекателен и секси. Какъв ли щеше да бъде сексът с мъж като него? Без финес. Без любезности или уважение. Без да се притеснява дали е толкова добра в леглото, колкото нейните предшественички - тексаските кралици на красотата.