Тя повече не можеше да отлага посещението в гората. Извади салфетка от кесията с продуктите и мръщейки се при всяка крачка, закуцука към дърветата. Когато приключи с естествените нужди, се върна и седна на одеялото. Спътникът й отпи още една щедра глътка от бирата. Тя не можеше да преглътне и хапка и заряза сандвича си.

- Защо ме качи на мотора си?

- Исках да правя секс.

Кожата й настръхна. Тя се насили да открие някакъв намек, че това беше грубиянски опит за нескопосана шега, но той дори не се усмихна. Ала от друга страна, беше приятел на Тед и въпреки че някои от тях бяха доста странни, никога не бе срещала престъпник сред познатите на бившия си жених.

- Не говориш сериозно - заяви Луси.

Той я огледа нагло.

- Всичко може да се случи.

- Не, не може!

Мъжът се оригна, не много шумно, но пак беше отвратително.

- Напоследък бях твърде зает, за да се занимавам с жени. Време е да наваксам пропуснатото.

Тя го зяпна слисано.

- Като грабнеш невестата на приятеля си, докато тя бяга от сватбата си?

Той се почеса по гърдите.

- Човек никога не знае. Шантавите жени са способни на всичко. - Пресуши бирата, оригна се отново и запрати празната бутилка в храстите. - Е, какво ще кажеш? Готова ли си да те закарам обратно при мама и тати?

- Вече казах, че не съм. - Въпреки нарастващото си безпокойство, тя все още нямаше смелост да се върне при семейството си. - Ти така и не ми каза как се казваш.

- Панда.

- Не, питам сериозно.

- Не ти ли харесва?

- Трудно ми е да повярвам, че това е истинското ти име.

- Дреме ми дали вярваш, или не. Засега ще се задоволя с Панда.

- Ясно. - Луси за замисли над думите му, докато той разкъсваше пакетче чипс. - Навярно е страхотно.

- Кое по-точно?

- Да обикаляш от град на град с измислено име.

И с голяма синя мотоциклетна каска, под която да се криеш.

- Предполагам.

Трябваше да спре това и младата жена призова цялата си смелост.

- Случайно да имаш мобилен телефон, който да ми заемеш? Аз... трябва да се обадя на един човек.

Той бръкна в джоба на сакото и й подхвърли телефона си. Тя не успя да го улови и се наложи да го търси из диплите на робата.

- Дано да имаш късмет със сигнала.

Луси не се бе сетила за това, но способността й да разсъждава логично я бе зарязала още преди няколко часа. Тя закуцука през поляната на инквизиторските си токчета, докато не откри едно местенце близо до брега, където улови слаб сигнал.

- Аз съм - изрече, когато Мег се обади.

- Луси? Добре ли си?

- Въпрос на гледна точка. - Тя се засмя задавено. - Сещаш ли се за онази моя необуздана страна, за която все ми говориш? Е, мисля, че я открих. - Опашата лъжа. Едва ли някой можеше да я нарече необуздана. Някога може би, но отдавна вече не беше такава.

- О, миличка... - Сигналът беше слаб, но не чак дотам, че да заглуши тревогата в гласа на приятелката й.

„ Трябваше да се върне в Уайнет. Но...

- Аз... аз съм страхливка, Мег. Още не мога да се изправя очи в очи със семейството ми.

- Луси, всички те обичат. Ще те разберат.

- Кажи им, че съжалявам. - Тя с усилие възпря напиращите сълзи. - Кажи им, че ги обичам и знам, че забърках ужасна каша, и ще се върна, за да я оправя, но... още не. Все още не мога да го направя.

- Добре. Ще им кажа. Но...

Луси прекъсна връзката, преди Мег да й зададе още въпроси, на които нямаше начин да отговори.

Налегна я смазваща умора. През последните седмици почти не бе спала, а днешните ужасни събития изсмукаха последните останки от силите й. Панда бе изчезнал в гората и когато се появи, тя реши, че ще го остави да се напие на спокойствие. Взря се в одеялото, постлано върху твърдата земя, и се замисли за тесните, но удобни легла в президентския апартамент на борда на „Еър Форс 1“ и щорите на прозорците, които се спускаха с натискането на един бутон. Легна предпазливо в най-далечния край на одеялото и впери поглед в звездите.

Толкова й се искаше да има измислено рокерско име, зад което да се скрие. Нещо жестоко. Нещо силно и заплашително. Олицетворяващо всичко, което тя не беше.

Докато се унасяше в сън, изреждаше различни рокерски имена. Снейк... Фанг... Венъм... Вайпър...1

2.

Сутрешният студ и влага я събудиха и Луси отвори очи. Прасковено златистите слънчеви лъчи проникваха през ниските облаци. Цялото тяло я болеше; беше измръзнала, мръсна и й се гадеше, като снощи, когато заспа. Днес беше първият ден от това, което трябваше да бъде меденият й месец. Представи си как Тед се събужда със същите мисли, изпитвайки ненавист към нея...

Панда спеше до нея в измачканата си бяла риза. Лежеше по гръб, непокорната буйна грива обрамчваше главата му като кълбо от сплетени на възли кичури. Наболата синьо-черна брада покриваше челюстта му, а върху носа му се мъдреше мръсно петно. Противно й бе да е толкова близо до него и Луси с усилие се изправи на крака. Сакото му се плъзна от нея и тупна на одеялото. Тя потръпна от болка, докато пъхаше крака във високите обувки, сетне закуцука към дърветата. Пътьом забеляза шестте празни бутилки, захвърлени в храсталаците - гнусен символ на отвратителната каша, в която се беше забъркала.

За медения месец Тед бе наел вила в Сейнт Бартс2. Може би е отишъл сам, макар че какво можеше да бъде по-лошо от меден месец за самотник? Дори да се събудиш на брега на реката насред нищото редом до груб, страдащ от махмурлук и потенциално опасен мотоциклетист навярно бе по-приятно.

Когато тя излезе от гората, той стоеше край реката, с гръб към нея. Снощната й фантазия за Вайпър, корава непукистка и рокерка, бе избледняла и сега й се струваше невъзпитано да не му обърне внимание.

- Добро утро - рече тихо.

Той изсумтя.

Луси побърза да се отвърне, изплашена, че той ще реши да се изпикае в реката, докато тя го гледа. Копнееше за горещ душ, чисти дрехи и четка за зъби - всички удобства, на които щеше да се наслаждава, ако бе извървяла пътя до онзи олтар. Каничка кафе. Прилична закуска. Ръцете на Тед, които милват тялото й, довеждайки я до възхитителни оргазми. А вместо това тя се намираше в компанията на празни бирени бутилки и един мъж, който най-безцеремонно й бе признал, че „иска да прави секс“. Луси ненавиждаше хаоса и несигурността. Не понасяше собствената си паника. Той продължаваше да стои с гръб, но тъй като не бе забелязала да бърника копчелъка си, реши да рискува и попита:

- Ти... смяташ ли да се върнеш тази сутрин в Уайнет?

Той отново изсумтя.

Луси никога не се бе чувствала уютно в Уайнет, макар да се преструваше, че обича градчето също колкото Тед. Но винаги когато беше там, имаше чувството, че всички я гледат осъдително. Независимо че беше осиновена дъщеря на бившия президент на Съединените щати, те се държаха така, сякаш не е достатъчно добра за него. Разбира се, тя доказа, че са били прави, но когато се запознаха с нея, те още не го знаеха.

Панда продължи да се взира в реката. Силуетът на дългото му тяло падаше като тъмна сянка върху варовиковите скали, единият край на безобразно омачканата му риза висеше от колана на панталона и целият му вид беше напълно неприличен. Обувките ужасно я убиваха, но за нея болката бе заслужено наказание и затова не ги събу.

Той изведнъж заряза наблюдателния си пост и закрачи към нея, токовете на ботушите му затъваха в прахта.

- Готова ли си да се върнеш към прецакания си живот?

Повече от готова. Не биваше да отлага отговорностите си.

Дори като четиринайсетгодишна, Луси бе отговорна. Колко пъти през последните седемнайсет години Нийли и Мат й повтаряха, че те не биха могли да си вършат работата, ако тя не се бе грижила толкова всеотдайно за сестрите и брат си?

А и самата тя се бе трудила усърдно. Отначало, след като получи бакалавърска степен, беше социален работник и помагаше на трудни деца в тийнейджърска възраст, докато учеше за магистър по обществена политика. Но след няколко години се отказа от работата си на социален работник, подпомагащ бедни и закъсали семейства, и започна да използва известното си име за нещо, което не носеше толкова голямо удовлетворение - но беше по-ефективно - работата на лобист. Отчасти благодарение на нея бяха приети няколко закона в помощ на децата в неравностойно положение. Не възнамеряваше след сватбата да се отказва от работата си, колкото и да бе изкусително. Смяташе всеки месец да лети за няколко дни до Вашингтон, а през останалото време да работи от офиса в Тексас. Вече бе крайно време да понесе последствията от постъпката си.

Нo явно стомахът й не бе съгласен. Бунтът му се усили и Луси хукна към гората, където повърна зад едно дърво. Тъй като отдавна не бе яла, спазмите бяха доста болезнени.

Най-сетне се успокои и излезе от гората. Той почти не я погледна. Тя се запрепъва към реката, токчетата й засядаха в камънините, затъваха в пясъка. Коленичи до водата и наплиска лице.

-Да вървим - рече той.

Луси се наклони, оставяйки водата да се стича по страните й. Чу собствения си глас, идващ някъде отдалеч, от място, което не бе обитавала от ранната си младост.

- Много ли неща си оставил в Уайнет?

- Какво искаш да кажеш?

- Дрехи? Куфар? - Членската си карта от „Менса “'?

- Аз пътувам с малко багаж. Чифт дънки, една-две тениски и пакет презервативи.

Хората винаги се стараеха да се държат прилично с членовете на президентското семейство. Едва ли някой друг, освен Мег или една от седемте сестри на баща й, някога си бе позволявал да й разкаже мръсен виц или дори да намекне за нещо непристойно. Прекалената любезност винаги я бе дразнела, но в този момент би я посрещнала с радост, затова се престори, че не е чула последното.

- Значи, не си оставил нищо, за което трябва да те обезщетя?