Sara Shepard - Опасни тайни

— Добре, този разговор започва да ме отегчава. — Шарлът отметна червената си коса през рамо. — Хайде, мацки, умирам за едно кафе. Нощес едва успях да поспя. Нашите ме държаха непрекъснато нащрек с поредния маратон на крясъците.

— Аз черпя по едно лате — каза Лили, намествайки лентата си за коса.

Шарлът и близначките Туитър се запътиха към кафенето на училището. Ема ги последва, а Мадлин тръгна редом с нея, което Ема прие като жест за помирение. Опита се да не приема твърде лично факта, че Мадлин направо й беше забранила да разговаря с брат й. Тя просто искаше да го предпази.

Момичетата излязоха на предната поляна и свиха рязко вляво, за да избегнат сблъсъка с няколко деца, които носеха куфари с музикални инструменти, едно момиче, което беше заболо нос в книгата си и една двойка, която се натискаше край шадравана. Дъската за обяви беше покрита с плакати за Жътварския бал; повечето от тях представляваха бели силуети на танцуващи двойки. Когато стигнаха до предния вход, те забелязаха тълпата, която се беше събрала пред вратите. Първата мисъл на Ема беше, че Теър е пристигнал по-рано, но Шарлът се спря толкова рязко, че тя едва не се блъсна в нея.

— Мамка му! — ахна Габи.

Мадлин вдигна слънчевите си очила с рамка от полирана черупка на костенурка върху косата си.

— Какво е това, по дяволите?

Пред входа на училището, като на стража, растяха няколко мескитови дървета. По тънките им клони бяха навързани сребристи знаменца, а от краищата им висяха дантелени сутиени и използвани кондоми. Над един боядисан в черно пън се вееха балони във формата на пениси. Пред дърветата беше опънат плакат с надпис „НА КОЛЕНЕ, КУЧКИ, БОГОТВОРЕТЕ НИ!“ Общото впечатление беше като на цинично коледно дръвче — или на пощуряло моминско парти във Вегас.

— О, господи — ахна Клара Хюлит, тъмнокоса второкурсничка от отбора по тенис, ококорила кафявите си очи.

— Сигурно е тяхно дело — прошепна една дългуреста първокурсничка с рядка руса коса, вързана на опашка.

Погледите на всички се насочиха към приятелките на Ема и Сътън. Ема огледа училищния двор и разпозна доста лица, но имаше и такива, които никога не беше виждала. Бившият на Сътън, Гарет Остин, стоеше до по-малката си сестра Луиза и гледаше към Ема с отвращение. Лори, едно момиче от курса й по грънчарство, я зяпаше с възхита и уважение. Блестящите от гланц устни на Ниша се свиха, докато четеше надписа. Ема улови погледа й, но момичето извърна очи.

Лили се обърна рязко и погледна към Ема, Мадлин и Шарлът. Лицето й бе потъмняло от гняв.

— Да не би да сте скрили подготовката на номера от нас?

Шарлът бавно поклати глава.

— Не сме го направили ние.

— Честно — додаде бързо Мадлин. — Освен ако не съм го направила, докато съм сомнамбулствала.

— О. — Лицето на Лили се проясни. — Ами в такъв случай… — Двете с Габи измъкнаха айфоните си и насочиха камерките им към ужасното творение. — Бързо към Туитър!

Мадлин грабна телефона от ръката на Лили преди момичето да успее да направи снимката.

— Това изобщо не е яко. Чиста проба вандализъм.

Лили рязко затвори уста и се укроти.

— Според теб кой го е направил?

Мадлин огледа тълпата. Внезапно очите й се разшириха.

— Вижте там — изсъска тя, кимвайки към стълба на една улична лампа.

Ема проследи погледа й. Четири момичета стояха в групичка, обърнали гръб към обезобразените дървета. Всичките бяха облечени в тъмни тесни дънки и кецове „Конвърс“, и имаха къси спортни прически. Съдейки по решителното, началническо изражение на лицето на едно русо момиче, чиято коса беше боядисана на кичури, Ема предположи, че тя е лидерът им. От всички тях струяха вълни на самодоволство.

— Не може да бъде — прошепна Шарлът.

— Почти съм сигурна — промърмори Мадлин. — Не може да не са те.

Габи използва телефона си, за да направи снимка в близък план на лицата им. Момичето с кичурите изглаждаше още по-злобно отблизо.

— Кучки.

— Кои са те? — попита Ема, без да я интересува, че Сътън може би вече ги познава.

Не ги бях виждала. Те изглеждаха по-малки, може би първокурснички, което означаваше, че никога не ги бях срещала. Бях умряла преди първия учебен ден и нямаше как да ме накарат да общувам с разни хлапетии от долните класове.

— Ариана Ричардс, Коко Тремънт, Бетани Рамирес и Джоана Чен — отвърна Мадлин. — Една второкурсничка от курса ми по танци ми разказа за тях. Те са нашия еквивалент в средното училище „Сагаро“. Но номерата им били адски тъпи. Кражба на училищния талисман, неприлични надписи с червило по шкафчетата на други момичета, подмяна на изтриваеми маркери с перманентни.

— Адски тъпи — каза Шарлът, потискайки прозявката си.

— Отсега нататък ще бъдат известни като Подлата четворка — пропя Лили с превзето–драматичен тон, почуквайки по тъчскрийна на телефона си. — Не се притеснявай, Мад. Туитовете ми ще ги поставят на мястото им.

— Да, скоро ще видим кой на кого ще се покланя — рече мрачно Шарлът и стисна зъби.

„Подлата четворка съсипва училищна собственост“, веднага състави заглавие Ема, оглеждайки мърлявото бельо. Творението беше по-просташко и от татуировката на акула на заварения й брат Травис, който се беше прибрал вкъщи с нея след трийсет и шест часов пиянски маратон.

— Леле — чу се познат глас. Ема се обърна и видя Лоръл, която се приближаваше към тях с издута от вятъра синя памучна рокля. Русата й коса сияеше под слънчевите лъчи, а устата й беше отворена толкова широко, че Ема успя да види кътниците й. — Луда работа.

В този момент вратата на училището се отвори и навън изскочи директорката госпожа Амброуз. Учениците се отдръпнаха встрани, правейки й път — тя се отправи директно към Ема и останалите. Ема гледаше безпомощно как жената се приближава към тях. Лицето на директорката беше намръщено. Погледът в очите й казваше „Този път наистина прекалихте, момичета.“

Ема разтегна устни в най-красивата усмивка на Сътън Мърсър.

— Здравейте, госпожо Амброуз — каза тя със сладък глас. — Можете ли да си представите какво са направили?

Директорката не обърна внимание на думите й, а просто я улови с едната си ръка, а с другата хвана Лоръл.

— Чакайте малко! — извика Лоръл. — Ние не сме виновни за това!

Виковете й бяха заглушени от тропота на обувките на двамата охранители, които си проправяха път през тълпата. С бързи и сръчни движения единият от облечените в кафяви униформи мъже хвана Шарлът и Мадлин, а другият улови близначките Туитър.

— Вие не разбирате! — проплака Мадлин с немощен глас.

— Някой ни е натопил! — възрази Шарлът.

Госпожа Амброуз завъртя очи.

— Всеки път казвате така, момичета. Идвате с нас.

Ема почувства как краката й се размърдват, когато директорката я задърпа към вратата. Точно преди тълпата отново да се събере зад гърбовете им, тя погледна през рамо и видя, че четирите първокурснички ги гледат с широки, възторжени усмивки, които сякаш казваха „Този път ни се размина.“ Момичетата сигурно просто искаха да оставят своя отпечатък върху училището — в буквалния смисъл — но всъщност бяха навредили на членовете на клуба „Игра на лъжи“.

Подла четворка наистина, помислих си гневно аз. Тези кучки щяха да си платят.