— Ти искаше да те приемем в „Играта на лъжи“. Понякога тя върви в комплект с това.

— Може би искаш да анулираме членството ти? — попита Мадлин.

Габи бързо отвори уста, но преди да успее да каже нещо, госпожа Амброуз нахълта в стаята с измъчен вид на бледото си лице. Напомняше зловещо на бейзболна ръкавица. Кафявите й очи имаха цвета на старо изгнило дърво. Кожата на лицето й изглеждаше набръчкана и изхабена. Тя носеше побеляващата си руса коса в прическа от осемдесетте — сигурно тогава за последен път беше ходила на фризьор.

Госпожа Амброуз се отпусна в стола си и ги изгледа.

— През последните четири години, момичета, вие обръщахте това училище с главата надолу и сега твърдо съм решила да сложа край на това. — Тя погледна втренчено Ема и алчно облиза устните си.

Сигурно умираше от нетърпение да спипа Сътън Мърсър. Тоя кораб отплава, миличка, помислих си мрачно аз.

— Госпожо Амброуз, не сме го направили ние — рече бързо Ема.

— Бяха ония малки кучки от първи курс! — извика Лили.

Госпожа Амброуз се обърна рязко към нея.

— Внимавайте с епитетите, госпожице Фиорело.

— Госпожо Амброуз — започна Мадлин, — Лилиана се опитваше да каже, че…

Директорката вдигна бледата си ръка.

— А аз се опитвам да кажа, че знам, че вие сте виновни за това и охранителните камери ще го докажат.

Ема се облегна назад.

— Какви камери? — попита предизвикателно тя. „Холиър“ беше общинско училище. Бюджетът едва им стигаше за охранители, камо ли за охранителни камери.

Лицето на госпожа Амброуз леко потръпна, сякаш жената не очакваше, че Ема ще усети блъфа й.

Момичето продължи да я притиска.

— Щом имате камери, значи знаете, че не сме ние. — Ако наистина имаха камери, членовете на „Игра на лъжи“ отдавна да са изключени, помисли си тя, припомняйки си всички видеоклипове, които беше видяла на компютъра на Лоръл. Няколко бяха заложени на училищния терен, а един включваше обръщането на обратно на американския флаг, който се вееше на пилона в двора.

Госпожа Амброуз сви устни така, че те почти се изгубиха.

— Във всеки случай щом се сдобия с доказателство, веднага ще ви изключа всичките.

— С нетърпение очакваме да видим доказателството, което ще ви е трудно да намерите, тъй като не сме го направили ние — отвърна бързо Ема и се изправи. — Ако няма друго, ние ще тръгваме, защото закъсняваме за часа на класния ръководител.

Останалите също наскачаха бързо от местата си и тръгнаха слез Ема към вратата.

— Госпожице Мърсър! — извика след нея госпожа Амброуз, но Ема продължи да върви, без да се обръща, въпреки че сърцето й биеше бързо като на колибри. Реши, че Сътън би постъпила точно така. И ако имаше някакъв шанс да покаже на приятелките си, че тя е техният безстрашен водач, то това бе най-подходящия момент.

Трябваше да призная, че хладнокръвието на Ема ме впечатли. С всяка изминала секунда тя ставаше все повече като мен.

* * *

На обяд Ема седна на мъничката веранда пред кафенето и зачака приятелките си да се появят. Тук можеха да се хранят само учениците от горните класове и неколцината избрани от по-малките, и въпреки че времето беше захладняло доста, обичайните заподозрени все още се навъртаха тук. На масата в ъгъла седеше футболният отбор и нагъваше сандвичи. Гарет изкриви врат и надникна над главата на вратаря, без да се крие, че гледа към Ема. Тя потрепна и отмести поглед.

Гарет й имаше зъб от нощта на партито по случай осемнайсетия рожден ден на Сътън, когато й беше предложил тялото си, а тя най-безочливо го беше отблъснала. В нощта на Есенния бал той я беше притиснал в ъгъла на килера, за да я попита дали се среща с Итън — и какви са отношенията й с Теър. Тя нямаше никакви доказателства, че той е наранил Сътън, но все още не го беше отписала окончателно от заподозрените. Възможно бе той да е знаел през цялото време, че Сътън тайно се беше срещала с Теър и да е пожелал да си отмъсти.

И аз си бях помислила същото. Гарет беше голям лицемер и аз не можех да си представя, че е намерил смелост да ме убие, но на този етап бях готова да заподозра всички.

— Сама ли обядваш? — рече някой до Ема. Тя погледна нагоре и видя Шарлът, която носеше картонен контейнер с четири горещи напитки. Ема вдъхна дълбоко. Миришеха на горещ шоколад, което си беше приятна промяна след литрите кафе, които поглъщаха Сътън и приятелките й.

— Вече не — каза Ема и бутна настрани учебника си по немски.

Шарлът седна до нея и отметна червените си къдри през раменете.

— Чу ли, че близначките Туитър са наказани да остават след часовете?

— Заради номера?

Шарлът завъртя очи.

— Не. Хванали са ги да туитват в час. Сигурно на адвоката на баща им или нещо такова.

Ема изсумтя.

— Трябва да се кротнат малко.

Над двора отекна писък. Едно закръглено момиче с клин и пантофки „Тори Бърч“ сочеше към нещо, което не можеха да видят.

— Това е Теър Вега!

Целият двор утихна. Шарлът замръзна на мястото си, поднесла чашата с горещ шоколад към устните си, а Ема се надигна от стола си. На входа към училищния двор стоеше Теър, следван по петите от Лоръл и Мадлин. Тъмната му коса падаше над очите; той беше облякъл грейка „Норт Фейс“ и сиви джинси. Прекоси двора със самоуверена стъпка — или поне толкова самоуверена, колкото можеше да си позволи някой, който накуцва.

Според мен накуцването го правеше още по-секси, сякаш бе уязвим, смъртен. След това погледът ми се плъзна към Лоръл. Тя му се усмихна флиртуващо, разтърси медно русата си коса, освобождавайки я от ластика, който я свързваше на конска опашка. Той я погледна с обич. Не, помислих си аз. Така мога се появявам само аз. И Теър трябва да гледа така само мен.

Капитанката на женския футболен отбор наруши тишината.

— Да изберем Теър Вега за Крал на Жътварския бал! — извика тя. Викът й бе подхванат от всички ученици.

Теър се прокашля смутено, след което остави таблата си на масата до таблата на Ема. Тя подскочи изненадано. Защо Теър не седна при останалите момчета от футболния отбор? Ема погледна през рамо към масата на Гарет, но никое от момчетата дори не поглеждаше към Теър. Нима всички проявяваха солидарност с Гарет?

Сякаш прочел мислите й, Теър кимна към масата на момчетата.

— Очевидно сега, когато не мога да ритам, вече не съм им от полза.

Когато той се настани на стола срещу нея, тя долови аромата на ментовия му шампоан. Слънцето се отразяваше в очите му, оцветявайки ги в златисто кафяво. Ема прехапа долната си устна.

— Как мина първия ти ден у дома?

— Ами като се изключат някогашните ми футболни приятелчета, не мисля, че някога съм бил толкова популярен — отвърна той, подсмихвайки се. — Може би трябва да изчезвам по-често.

Мадлин се настани на стола до Теър и го смачка в прегръдките си.

— Дори не смей да се шегуваш с това! — После погледна към Ема с присвити очи, сякаш искаше да й каже „Помниш ли думите ми отпреди?“.

Ема почувства и нечий друг поглед върху себе си: този на Лоръл. Сестрата на Сътън я гледаше свирепо и очите й прескачаха от лицето на Ема към пръстите й и пръстите на Теър. Ема не беше осъзнала, че те почти се докосваха. Тя бързо сграбчи чашата си с горещ шоколад и леко се отдръпна от Теър.

— Къде е гаджето ти, Сътън? — попита многозначително Лоръл.

— Заведе майка си на лекар — отвърна студено Ема. — А твоето къде е? Вече заряза ли го официално?

Лоръл загриза яростно морковената си пръчка, без да отговори. Останалите момичета се размърдаха смутено. Най-накрая Шарлът се прокашля:

— И какво, с нетърпение ли чакате партито за рождения ден на татко ви в събота?

Мадлин се впусна в обяснения за проваления рожден ден на баща й няколко години по-рано. Но преди да успее да завърши историята, тонколоните, монтирани над входната врата, прогърмяха.

— Здравейте, ученици — разнесе се сериозен глас. — Говори директорът Амброуз. Трябва да ви съобщя нещо във връзка с Жътварския бал следващия петък.

Събралите се на терасата ученици надигнаха глави и разговорите секнаха.

— Заради скорошния вандализъм над училищната собственост — продължи госпожа Амброуз, — със съжаление трябва да ви уведомя, че балът ще бъде отменен. Решението ми не подлежи на промяна, освен ако виновните не си признаят публично.

Всички въздъхнаха едновременно. Момичетата изпъшкаха. Момчетата от футболния отбор изглеждаха ядосани. Едно момиче дори се разплака. Стомахът на Ема се сви. Тя се сети за мига, когато Итън я беше поканил на бала и колко развълнувана беше при мисълта да го види в костюм.

— Казах ви, че нямат камери — рече Ема с пораженчески глас.

— Мамка му — промърмори Мадлин.

— Това никак не е добре — рече сериозно Лоръл, когато главите на всички се обърнаха към четирите момичета. Погледите на съучениците им изобщо не бяха приятелски. Израженията на всички сякаш им казваха „Как се осмелявате!“. Седналите на съседната маса момичета станаха едновременно и си тръгнаха, сякаш Ема и приятелките й бяха заразени с чума.