Въздухът се изпълни с шумолене на понпони и край тях минаха три мажоретки, които ги изгледаха презрително.

— Благодаря ви, че съсипахте всичко — сопна им се най-високата. След това отметна косата си през рамо и се отдалечи.

Шарлът се отпусна на стола си.

— Не съм се чувствала толкова отхвърлена от времето, когато бях най-слабото момиче в лагера за отслабване.

Лоръл смушка Мадлин.

— Някои от тези момичета не са ли в твоя курс по танци? Защо не им кажеш истината!

Но Мадлин беше вперила поглед встрани. Ема се обърна. Там, в кафенето, седеше Подлата четворка. Момичетата пиеха диетичните си коли и се подсмихваха така, сякаш се бяха отървали от обвинение в убийство. Ема се опита да ги изгледа по възможно най-злобния начин, но те отвърнаха безстрашно на погледа й.

Не можех да повярвам на наглостта им. Къде отиде уважението?

— Трябва да им го върнем — промърмори Ема.

— Как? — Мадлин се наведе напред, поглеждайки я очаквателно.

— Ами… — заекна Ема, опитвайки се да измисли нещо, достойно за Сътън. — С друг номер.

— И тук настъпва мигът на моето оттегляне — промърмори под носа си Теър. Той преметна черния си сак през рамо и се отдалечи по верандата.

Ема потръпна изнервено. Напоследък номерата от „Играта на лъжи“ просто излизаха от контрол. Някои от тях, като например изчезването на Габи в пустинята, си бяха направо опасни.

— Ами ако този път бъде… някакъв мил номер?

Лоръл сбърчи нос.

— Защо трябва да се държим мило с тях?

Но идеята вече беше започнала да се оформя в главата на Ема.

— Слушайте ме внимателно. Нека сами си организираме бал в петък — и списъкът с гости да бъде адски ограничен. — Тя погледна към момичетата, които седяха в кафенето. — И със сигурност в него няма да бъдат включени четири първокурснички, ако ме разбирате.

Шарлът изписка въодушевено.

— Харесва ми!

— Гениално! — извика Мадлин. — Така всички отново ще ни заобичат и това няма да включва момичетата, които ни натопиха.

Трябваше да призная, че и на мен идеята ми хареса. Бях впечатлена от бързата мисъл на сестра ми. И, честно казано, ми харесваше мисълта, че този път номерът ни нямаше да бъде насочен към някой определен човек. От новата ми възвишена позиция някак си не се чувствах добре, когато гледах как с приятелките ми тормозим останалите — и себе си. Дали нещата щяха да стоят по-различно — дали самата аз щях да бъда по-различна — ако Ема се беше появила в живота ми, преди да умра? Дали щеше да изкара наяве моята по-добра, по-мила страна? Или близостта й с мен щеше да превърне нея в по-злобна?

Шарлът отметна косата си през рамо.

— Мисля, че е време за планиране на номера. Желаещи за минералните извори?

— Идеално — рече Мадлин точно когато звънецът обяви края на обедната почивка. — Утре вечер?

— Дадено. — Ема събра учебниците си и ги напъха в кожената раница на Сътън. Точно когато се канеше да се измъкне иззад масата, тя отново забеляза Подлата четворка. Четирите гледаха право в нея и наблюдаваха движенията й като ястреби, които дебнат плячката си.

Внимавай, сис. Когато си играеш с огъня, всеки може да те изгори. Дори един първокурсник.

6.

Шкафче с улики

Същия следобед слънчевите лъчи напичаха безмилостно отбора по тенис на „Холиър“, докато момчетата изпълняваха упражненията си за разтягане. Всички изпълняваха своите собствени версии на различни пози от йога. Клара се навеждаше в поза кучешко протягане. Шарлът протягаше крак зад гърба си. Лоръл седеше на няколко крачки от останалите и увиваше около глезена си бял ластичен бинт. Изглеждаше потънала в мислите си — сигурно свързани с Теър.

Въпреки че имаше забрана да носят телефоните си на тренировки, Ема държеше в ръката си айфона на Сътън и четеше последните есемеси от Итън.

Толкова ме е яд за бала, пишеше той.

Не се ядосвай, написа му в отговор Ема. На нас ни хрумна идея, която ще го компенсира.

Внимавай!, предупреди я Итън. Наистина ли искаш да си създадеш нови неприятности?

Ще бъде страхотно, написа бързо Ема. Гарантирам! Хей, играта довечера остава ли?

Вечерта щеше да има футболен мач с техните конкуренти от училище „Уийлър“, който щеше да затвърди мястото им на областните финали. Като Сътън от нея се очакваше да присъства. Като приятел на Сътън, от Итън също се очакваше да присъства.

Така мисля, написа Итън. Дори през телефона Ема можеше да усети колебанията му. Първият ми футболен мач… а вече съм последен курс. Ха-ха.

И на мен ми е първи, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, написа в отговор Ема. Ще те взема в 7.

— На Итън ли пишеш? — подразни я Шарлът, която се приближи до Ема и се тръсна на пейката до нея.

Ема прикри екрана с ръка.

— Откъде разбра?

— Защото на лицето ти е залепена една голяма, глупава, влюбена усмивка — смушка я приятелката й.

— Преди да отменят бала се носеха слухове, че Итън ще бъде избран за Крал на Жътварския бал.

Ема зяпна изненадано.

— Наистина ли?

— Не се прави на изненадана. Той излиза с теб. Разбира се, че ще бъде номиниран. — Шарлът раздели конската си опашка на две и я стегна здраво.

— Готови ли сте, жени? — прогърмя силен глас.

Всички вдигнаха глави и видяха треньорката Маги, облечена в лъскави, тъмносини шорти и бяха тениска с щампа на „Холиър“, която бе застанала разкрачена, с ръце на кръста, в края на корта. Две момичета се изхилиха. Маги винаги ги наричаше „жени“ или „жените на Холиър“, а веднъж дори „жени с ракети“.

— Днешната тренировка ще подложи на изпитание волята ви — продължи Маги, крачейки покрай осовата линия. — Разпределила съм ви така, че да се паднете с партньор, който напълно отговаря на уменията ви. Ще започнем с нашите капитанки, Ниша и Сътън. — Маги направи драматична пауза, сякаш очакваше да избухнат ръкопляскания. Когато такива не последваха, тя хвърли две мъхести топки за тенис към Ниша. — Корт номер шест, дами — рече треньорката, сочейки към най-отдалечения корт.

Шарлът се усмихна съчувствено на Ема — обикновено спарингите с Ниша не бяха нещо, което Сътън приемаше с въодушевление.

Ема сви рамене.

— Става — промърмори тя.

Шарлът я погледна изненадано, но не каза нищо.

Докато вървяха към корта, Ниша погледна странично към Ема, сякаш се опитваше да отгатне дали двете отново бяха в позицията на съпернички или примирието им от предишната вечер продължаваше.

Ема й се усмихна приятелски, с надеждата, че така ще я успокои.

— Може ли първо да се поразтегнем още малко? — попита тя. — Малко съм схваната след снощи.

Ниша въздъхна с облекчение.

— Да, аз също.

Зад гърба им се разнесе тропот на крака и момчетата от отбора по футбол започнаха да правят загряващите си обиколки на игрището.

— Здрасти, Ниша — извика Гарет.

— Здрасти — отвърна вяло Ниша, махвайки му в отговор.

След това Гарет забеляза стоящата до нея Ема и лицето му помръкна.

Настъпи неловка тишина и момичетата продължиха да вървят мълчаливо няколко секунди.

— Значи все още се виждаш с Гарет? — попита Ема с възможно най-приятелския тон на гласа, който успя да измайстори. Тя си спомни как предишната вечер Ниша беше избягнала отговора на въпроса й.

Ниша придърпа презрамките на тъмнолилавия си потник.

— Всъщност никога не сме излизали сериозно — отвърна тя. — Той тръгна с мен само за да ти отмъсти.

Тогава Ема си спомни въпроса, който всъщност бе искала да зададе на Ниша предишната вечер.

— Мога ли да те попитам нещо, което е доста странно?

Ниша подпря ръце върху облечените си в бели хавлиени шорти хълбоци и зачака.

Ема преглътна тежко.

— Сигурна ли си, че онази нощ, когато отборът по тенис нощува у вас, сестра ми е била през цялата нощ там?

Погледът на Ниша се отмести встрани.

— Защо?

— Просто си мисля, че е била някъде другаде и ме е излъгала. Сестрински работи — отвърна Ема. — Няма да ти създавам неприятности. Но ако си спомняш нещо, моля те, кажи ми.

По веждите на Ниша се появиха ситни капчици пот. Най-накрая тя въздъхна.

— Предполагам, че няма как да съм сто процента сигурна, дали е останала през цялата нощ.

Сърцето на Ема се разтупка.

— Беше ли там на сутринта, когато се събуди?

Ниша отметна кичур коса от лицето си.

— Ами, не.

— Дойде ли на закуска? — попита Ема, стискайки здраво ракетата си.

Ниша повдигна едното си рамо и го отпусна.

— Значи не е останала през цялата нощ — рече Ема. — Но ти ми каза, че е била там.

Очите на Ниша проблеснаха.