За съжаление обаче нещата винаги приключваха много преди да се чуе звънът на сватбени камбани.

Тя въздъхна. Защо смяташе, че този път ще е по-различно?

Ръцете й трепереха. За да се успокои и да намали страничните ефекти от изядения „Венти Кап“, взе един „Ксанакс“ с изтекъл срок (подарък от вярната приятелка Грейви) и се залови за работа с пълната отдаденост на равин, комуто предстои да извърши обрязването на първородния си внук.

Набра скоростно номерата на хотелите „Бел Еър“, „Бевърли Хилс“, „Пенинсула“, както и на оня хотел на брега в Санта Моника с не дотам сполучлива архитектура на Франк Лойд Ронг, но със страхотен атриум. Номерата бяха предварително записани в указателя на мобилния й телефон — успешното протичане на сватбената церемония е въпрос на планиране и добра организация. Освен това, ако се омъжеше в хотел, отпадаха притесненията й за кетъринговата фирма и организатора на сватбени тържества. Предвидливо от нейна страна, не можеше да се отрече.

Естествено, съгласуваше всяка стъпка с плана, съставен още преди години.



Сватбен план на Клариса Реджина Алпърт

1) „Незабавно да се наеме хотел. Още сега, на момента!“

И така, Клариса уведоми администрацията на всеки от хотелите, че предпочитаните дати са съответно: 20 юни, 15 юли или в краен случай, ако Аарон се окажеше костелив орех, 2 септември.

Прие поздравленията за предстоящото щастливо събитие с подобаваща учтивост. Със съжаление я увериха, че за най-близката дата хотелите вече са ангажирани. Тогава се спря на 27 юни — седмица по-късно не представляваше кой знае какъв проблем. Продиктува номера на кредитната карта на майка си. На кой, ако не на най-близките си, може да разчита човек при извънредни обстоятелства.

2) „Трябва да се поръчат цветята.“

Виж, това беше трудна задача. Нейният любим цветар, Ърнест Бутервалд, отлично познаваше вкуса й — всички кавалери, с които беше излизала през последните години, бяха инструктирани за това. Клариса беше и сред поканените на тържеството по случай рождения му ден в „Мистър Чоу“. Проблемът беше, че неговите услуги излизаха твърде скъпичко… Не че Аарон не можеше да си го позволи, но все пак. Достатъчно беше, че ще поеме останалите разходи. Клариса се поздрави за пестеливостта (в името на любимия човек трябва да се правят жертви) и позвъни в цветарския магазин на Флорида (той се доближаваше до класата на Бутервалд, но все още нямаше неговата известност — не фигурираше в специалното сватбено издание на „Стил“ например). След като уточни датите (20 и 27 юни) управителят филипинец се поинтересува за името на младоженеца. Клариса се поколеба за миг.

Дали не беше по-благоразумно да назове друго име?

Да речем, Джордж Клуни.

От другата страна се чуха такива радостни възклицания, сякаш току-що беше съобщила на шефа на сицилианската мафия за появата на бял цвят на наследника му. Разбира се, Флоридата трябваше да обещае, че няма да разгласява новината — нямаше да я сподели дори с таитянския си любовник с продупчени зърна на гърдите. Джорж Клуни държеше на неприкосновеността на личния си живот — всеки, разгръщал списание „Пийпъл“, беше наясно с това.

Цветарят прояви пълно разбиране, закле се да пази тайната и попита само дали има вероятност сватбата да бъде отразена на страниците на „Стил“. В гласа му се долавяше трепет.

Клариса отговори, че било твърде възможно, стига само Джордж да даде съгласието си.

Приключи разговора с въздишка на облекчение. Слава богу, че успяваше да импровизира в стресови ситуации. Истината беше, че дори не познаваше лично Джордж Клуни. Беше го виждала един-единствен път — след премиерата на „Батман и Робин“, когато едва не се сблъска с него пред „Порта-Поти“, където го причакваше. Въпреки това не изпитваше угризения, че заблуди цветаря. Колкото до Аарон, той щеше да оцени чувството й за хумор.

Отново погледна списъка със задачи. Оставаше още да се осигурят музиката, сватбената рокля, тоалетите на шаферките и изненадите за гостите — малки стилни подаръчета, например сребърни фигурки, придружени от миниатюрни букетчета — нещо от този род.

Да, определено имаше нужда от помощ, за да доведе нещата до успешен край.

Може би беше дошъл моментът да съобщи на майка си, че възнамерявала се омъжи за един много приятен, надежден и стабилен млад мъж, на когото… дори не знаеше телефонния номер. Трябваше да го открие час по-скоро.



Клариса и майка й присъстваха на ревю на сватбени тоалети на втория етаж на „Барнис“ в Бевърли Хилс и пред тях дефилираха булки, издокарани по последна мода. Не беше дала на майка си излишни обяснения — просто я беше помолила да я придружи. Смяташе да й съобщи новината по време на обяда, след като вече се беше настроила подобаващо — нямаше жена, която да остане равнодушна пред тази феерия в кремаво, нежнорозово и бледозелено.

— Ти си луда! — заяви майка й, след като си беше поръчала салата от цвекло и козе сирене, без заливка, без лук, без цвекло и без никакво сирене.

— Не, мамо, не съм луда. — Клариса многозначително хвърли поглед към бременните млади жени на една от съседните маси. Те се заливаха от смях и игриво грабеха пържени картофки от общата чиния. Приличаха на ято гълъби, които се боричкат за трохите пред „Макдоналдс“. Само преди шест месеца би й се повдигнало от самата гледка, би изтръпнала при мисълта, че може да е на тяхно място. Но сега това и се струваше толкова шик, толкова в реда на нещата. Дори Мадона се беше отдала на майчинските си инстинкти и това много й отиваше, нали? А и модата за бременни напоследък беше на гребена на вълната…

Клариса замечтано се усмихна, загледана в бременните жени, и отново се обърна към майка си.

— Поне веднъж ме подкрепи. Толкова ли не вярваш в собствената си дъщеря?

— К’во? — примигна майка й и лешниковите й очи проблеснаха като камъчета на дъното на аквариум. В стаята на Клариса имаше един такъв — отдавна без риби.

— Само не започвай да плачеш.

— Вярвам в дъщеря си, разбира се. Когато беше на пет години, заяви, че ще станеш президент.

Докога щеше да й го повтаря? Навремето го беше изтърсила само защото го чу от момченцето, по което си падаше. То искаше да става президент.

— Мамо, знаеш, че не съм от амбициозните…

Келнерът донесе салатата, в която нямаше нищо, и я постави пред Клариса. Тя го прие като лична обида.

— Смятате, че имам нужда от диета, така ли?

— Съжалявам. — Човекът побърза да се поправи и Клариса най-после получи чийзбургера си с гарнитура от картофена салата.

— Мамо, знам, че с теб на глава не се излиза, но, моля те, имам нужда от помощта ти. Имаш безупречен вкус и бих искала да се консултирам с теб за някои неща…

Майка й оглеждаше салатата като под лупа. Най-после изпъшка и остави чинията настрана. Беше забелязала няколко капки зехтин.

— Estupido.

— Мамо! Яж!

— Не знам… — Тя отпи глътка чай с лед.

Клариса поклати глава и захапа чийзбургера с настървение. Усещането можеше да се сравни само с върховното удоволствие при секс.

— Освен това би могла да ми помогнеш да сваля няколко килограма за сватбата.

Майка й се оживи.

— Можеш да разчиташ на мен. Ще ходим на туристически походи, ще…

Клариса пак се беше загледала в бременните на съседната маса. Те оживено ръкомахаха, без да се притесняват, че ръцете им приличаха на наденички в черните кашмирени ръкави. Още едно предимство на бременността — можеш да ядеш до насита. Аарон със сигурност не би искал бебето им да е недохранено.

— Ще играем тай чи…

— Аха, да, онази китайска гимнастика. — Клариса бавно вдигна ръце във въздуха и описа кръг. Беше допуснала дребна географска неточност в определението, но какво от това?

Майка й все пак се престраши да си боцне от салатата. Дъвчеше една хапка точно двайсет и четири пъти, което беше добър признак. Клариса беше установила закономерност — ако гълташе по-бързо, майка й беше неспокойна, а ако дъвчеше по-дълго от обикновено, значи дълбоко се беше замислила.

— Значи, ще ми помогнеш?

— А ти кога ще ме запознаеш с твоя избраник?

„Избраник“ прозвуча като „избрааник“. Майка й имаше специфичен провлачен изговор, от който Клариса понякога настръхваше и имаше желание да забие вилицата си в кльощавото й птиче гърло.

— О, мамо… — Понякога майка й схващаше по-бавно дори от малкото кученце, което Клариса имаше преди години. Малкото глупаче скочи след една тенис топка от прозореца на стария им мерцедес.

Клариса беше изхвърлила топката в пристъп на ярост точно когато минаваха по булевард „Олимпик“ и от всички страни хвърчаха автомобили. Откъде можеше да знае, че Адолфо ще я последва? Мина доста време, докато успя да преодолее чувството за вина с помощта на терапевта Маноло. Тогава беше излязла от кожата си, а трябваше да се сърди само на себе си, че беше пропуснала часа си при Анастасия, всепризнатата кралица на веждите в Бевърли Хилс.

— Има време. Самата аз се запознах с него съвсем скоро — избъбри Клариса между хапките.



Следващата стъпка беше да накара Аарон да й се обади. И Клариса насочи усилията си в тази насока. Не се искаше кой знае какво — само да спретне едно страхотно парти за Всеки-Който-Наистина-Е-Някой. И да не кани Аарон.