Но така й се искаше да изпита всичко това отново…

Клариса отвори очи, тръсна глава и проследи с показалец с изящно оформен френски маникюр списъка на кетърингови фирми. Имаше да проведе още толкова телефонни разговори, а не разполагаше с много време. Организирането на сватбено тържество беше черна работа, къртовски труд.



Бронзовият часовник, придържан от двама голи бронзови мъже, показваше 11:05 часа. Аарон все още не се беше появил на партито. Саскуоч вече беше тук и ухажваше три невръстни кандидатки за слава. Старият й познайник беше известен със способността си да открива изгряващи таланти. Може да се каже, че той (по-точно леглото му) беше първата спирка по пътя към върха.

„Гръм да го удари!“, пожела мислено Клариса и злорадо си го представи как получава сърдечен пристъп след злоупотреба с хероин и езикът му увисва на една страна.

Тони Би я ощипа дружески по задника — не му беше особено лесно през впития кожен панталон на Гучи.

— А къде е Прекрасният принц? — озърна се той. — Или, по-скоро, Прясното месо?

Той лъсна зъби в ослепителна усмивка.

Тони Би беше най-добрият й приятел от гимназията — момчето с най-бедните родители (живееха в мизерен апартамент от петдесетте години), но с неизчерпаемо чувство за хумор.

Преди три години той беше направил голям удар в мрежата — беше му хрумнала гениалната идея да предлага дипломни и курсови работи срещу съответното заплащане. Беше започнал с минимален начален капитал (сума, останала в наследство след смъртта на баба му). Откупуваше работите на отлични студенти и ги изпращаше на всички нуждаещи се по имейла. Постепенно империята му се беше разраснала и в момента обхващаше колежи и университети от Мичиган и Пенсилвания чак до Източното крайбрежие (включително Харвардския, Иейлския и Принстънския). Така за нула време Тони Би беше успял да натрупа цяло състояние (при това съвсем законно!). В момента беше по-богат от всеки от бившите си съученици — толкова богат, че дори не се налагаше да използва фамилното си име (и без това беше прекалено етническо). Правеше луди пари и живееше в район, достъпен само за „избраници на съдбата“.

— Да ти го начукат с духов инструмент, иди да ми донесеш нещо за пиене.

— Веднага, принцесо.

Тони беше приятелче, Клариса винаги беше хранила симпатии към него (включително и за това, че я наричаше „принцесо“ и никога не беше правил дори намек за истинската й възраст. Може би защото така щеше да разкрие и своята, а той все още успешно минаваше за „момчето чудо“.) Всеки път, когато се появеше в обществото, той се радваше на неотслабващ интерес и внимание. И тази вечер почитателките (и почитателите) го следваха по петите.

— Не разбирам защо го няма още?! — Клариса започваше да губи търпение.

Тони Би сви рамене.

— Момчето от хоризонта на „Варайъти“ ли? Щом досега го няма, може изобщо да не се появи.

— Изключено. Знам, че проявява интерес.

— Със сигурност. Той е единственият мъж в града, с когото още не си спала. Никой не обича да се чувства пренебрегнат.

Диджеят беше надул музиката до дупка и подът вибрираше. Групичка момичета предизвикателно се полюшваха на педя разстояние от тях.

— Да не си отворил и детски център? — не се сдържа Клариса. Възрастовата граница на купона беше паднала застрашително, което я караше да се замисля: а) за годините си, б) за килограмите си, в) за това, че още не е омъжена, и г) за това, че пак е гладна. — Не им ли е време вече да са в леглото?

Но вниманието на Тони беше насочено към позлатените мускули на бодибилдъра, доведен от него специално, за да краси с присъствието си купона.

— Ехо, тук ли си?

— Извинявай… бях се загледал. Охо… я виж кого е довял вятърът. Късче от твоето дивно минало.

Клариса проследи погледа му. На купона току-що се беше появил Саймън Ингланд под ръка с ослепителна блондинка. Клариса веднага забеляза перфектната й кожа. На огромния телевизионен екран се беше появил един от членовете на „Мотли Крю“ и тълпата нададе възторжени възгласи.

— Саймън?! — простена Клариса. — Какво, по дяволите, търси той тук?!

— Аз го поканих — спокойно отвърна Тони Би и отпи от розовия коктейл с шампанско. — Няма ли тръпка, не става купон. Освен това той винаги ми е допадал. Последната година в гимназията за малко не влязохме в хомосексуални взаимоотношения. Ей толкова ни оставаше — той показа двата си приближени един до друг пръста. Клариса не можа да не се възхити на безупречния му маникюр.

— Как можа?! — изсъска тя. — Не помисли ли за последствията?!

— Ти не би ми сторила нищо лошо.

— Знам. Там е бедата.

Присъствието на Саймън й беше дошло в повече. Започваше да я обзема паника.

— Тони, кажи бързо, как изглеждам?

— Великолепно, в стил „Бардо“ от петдесет и шеста.

— Значи, стара.

— Съвсем не, chica. Значи „muy Barbarella“.

— Клариса?

Гласът от дълбините на миналото я накара да се закове на място.

— Саймън.

Погледите им се срещнаха. Дявол да го вземе, изглеждаше по-страхотно от всякога, изтупан от глава до пети, по-точно до върховете на обувките „Прада“, от есенната модна колекция, шоколаденокафяви. Смел, почти безразсъден избор, който само някой от неговата класа можеше да си позволи. Останалите мъже предпочитаха класическото черно.

Ризата му също беше последен модел — „Армани“, разбира се. Но, виж, коремчето му като че ли се беше поотпуснало, забеляза Клариса с капка злорадство. Прегърна Саймън — длъжна беше да се увери. Да, определено беше наддал някой и друг килограм. И му беше известно, че тя е забелязала — не я познаваше от вчера.

Но дори тези няколко допълнителни сантиметра на талията само подсилваха чара му. Те му придаваха необходимата доза уязвимост, способна да разтопи сърцето на една жена.

— Изглеждаш очарователно. — Гласът му беше все така дълбок, с подчертано английски акцент.

Онова, което преди петнайсет години го открояваше от останалите (заедно с дефекта му — Саймън страдаше от дислексия), сега й се стори съзнателно търсен ефект. Който въпреки това й въздействаше.

Клариса най-после удостои с внимание и блондинката, като й отправи най-лъчезарната си усмивка.

— Това е Пенелопи — представи дамата си Саймън.

— Много ми е приятно — Клариса стисна тъничката, хладна като змиорка ръка, покрита с пръстени и татуировки. — Ще пиете ли нещо?

Не биваше да забравя задълженията си на домакиня.

— Благодаря, не пия — пропя русото видение.

Изглеждаше на не повече от деветнайсет, дори и отблизо. Накъде вървеше светът?!

— Значи, „Перие“ с лимонче. А за Саймън — „Кир Роял“, ако добре си спомням.

И Клариса забърза към бара, като остави Тони Би да прави компания на двойката.

Ако се беше обърнала, щеше да срещне погледа на Саймън и да прочете в него възторг, примесен със смут. Клариса още си спомняше любимото му питие. Това трябваше да означава нещо.

Но тя не се обърна.

Най-после успя да се добере до бара през тълпите танцуващи, като приемаше комплиментите по свой адрес със сдържано задоволство. Единственото, което за малко не я извади от релси, беше случайно дочутият разговор между някакви момиченца с крехко телосложение и набъбнали от силикон устни. Въпреки професионалния маникюр и прическите те едва ли бяха на повече от четиринайсет, но вече успешно навлизаха в живота (тласкани от майките си) и се готвеха да избутат от сцената такива като Клариса.

— Първо лъскам дръвцето като за световно, после ху-у-бавичко облизвам топките — делово споделяше едната.

— Хм. Аз пък не си губя времето — действам бързо като изтребител — каза другата с още детско гласче.

— А гълташ ли?

— Плюя.

— И аз — обади се третата.

— По-добре гълтайте — уверено ги посъветва първата. — Няма да ви навреди — съдържа само протеини, никакви въглехидрати.

Клариса застина за момент. Не вярваше на ушите си. Тези хлапета трябваше още да си играят с кукли. И да носят шини. Вместо това авторитетно обсъждаха как се правят свирки. И вероятно наистина ги биваше в това. Повече и от нея.

Отново чу тиктакането на биологичния си часовник.

„Тиктакане“ не беше точната дума. Звучеше по-скоро като гръмотевичен грохот.

Не се сдържа и се намеси в разговора.

— Извинете, някоя от вас случайно да е още девствена?

Трите лолитки енергично кимнаха.

— Шегувате ли се?!

— Какво толкова — отвърна едната, която се казваше а) Тифани, б) Бренди, в) Дакота или може би г) Ашли.

А другата Бренди поясни с лека досада.

— Правим само анален секс.



— Пасионфутини. — Гласът на Клариса прозвуча почти умолително. Тя поръчваше четвъртото си тази вечер питие на бара.

Плъзна поглед по бармана. По-точно, огледа го с преценяващото око на жокей, който си избира състезателен кон. Въпреки русите му къдрици и кадифените му очи не усети прилив на желание, но може би…