— Каква е тази скала? — попита Люк.

Кеш отвърна, преди Марая да успее да обясни.

— Стар миньорски термин за кварц, така плътно прорязан от чисто злато, че рудата може да се чупи с голи ръце. Това са най-богатите залежи. Подобни места са първоизточникът на всички едри късчета, които се озовават на открито, когато ерозията започне да разяжда жилата, а дъждът смива дребните частички и ги повлича в потоците.

— И ти мислиш, че мината на Лудия Джак е такава? — настоятелно попита Люк. — Огромна жила златоносна скала?

— Не бях сигурен. — Като изключим парчето, което ти ми даде… — Кеш побутна с пръст цилиндъра, в жилата имаше само отделни люспести частици и едри зърна, точно както остава след грубо извличане на висококачествена руда. — Кеш замислено побутна ланеца със заобления си пръст. Светлината се пречупи и разпрати златни отблясъци. — Само че, ако тези късчета идват от мината на Лудия Джак, тази мина е като ковчежето със злато на Господ Бог и ако копаем там, все едно, че сме се добрали до Форт Нокс.

Люк каза нещо неприятно и прекалено изразително, но поне бе доста тихо. Марая погледна брат си, без да го разбира.

— И какво лошо има в това? Според мен е страхотно.

— Ти чела ли си за мелницата на Сътър? — попита той.

— Разбира се. Нали това поставя началото на калифорнийската треска за злато през 1849 година. Това е била една от най-богатите жили в историята.

— Точно така. А спомняш ли си какво станало с мелницата?

— Ами, не.

— Била разрушена до основи по време на треската за злато. И други земи били стъпкани. Подобна мъка не ми трябва. И без това си имаме достатъчно неприятности с бракониерите около развалините Анасази при Уинд Меза и в каньона Септембър.

— Какви развалини? — попита Марая.

— Навсякъде ги има. Искаш ли да ги видиш? — попита Люк с надеждата да я отклони от намерението да търси злато.

— Благодаря, но предпочитам да потърся мината на Лудия Джак.

Кеш се разсмя презрително. Когато заговори, гласът му прозвуча напълно убедено.

— Забрави тази работа, Люк. Щом те ухапе златният бръмбар, няма отърваване. Няма нищо по-привлекателно от блясъка на неоткритото злато. Това е треска, която изгаря всичко останало.

Люк изглеждаше изненадан, но Марая кимна енергично и тъмната й коса затанцува. Тя отлично знаеше какво иска да каже Кеш.

Невада местеше поглед от Кеш към Марая, повдигна едната си вежда, сви рамене и отново насочи вниманието си към книгата, разтворена внимателно на масата.

— Усмихни се — обърна се Марая към Люк. — Човек би си казал, че мислиш за Черната смърт.

— Тя се лекува с антибиотици — отвърна той. — Какво, според теб ще стане, ако се разчуе, че някъде отвъд хребета Макензи се намира богата златна жила? Голяма част от летните ни пасища са взети под аренда от правителството, но минералните залежи не са. Има си правила и ограничения и бюрокрация, но като цяло, щом стане дума за минно дело, нещата се усложняват. Най-лошото е, че ако се разчуе за залежите, ще бъдем с вързани ръце. Марая погледна към Кеш и той кимна.

— Освен това ще допъплят всякакви навлеци през уикендите, ще разпалват огромни огньове, без да се съобразяват с нищо, — продължи Люк, — ще помъкнат пушки, нищо че нямат представа как да ги използват, ще се наливат до козирката, нищо че не могат да носят и ще се държат като простаци. Няма да мога да го понеса. Това, което ще ме изкара от равновесие е, когато започнат да чупят оградите, да газят из потоците и да разграбват хижите. Това е ферма за добитък, а не минен район. Искам да си остане така.

— Ама… — Гласът на Марая пресекна. Тя прехапа долната си устна. — Това означава ли, че не мога да търся мината на Лудия Джак?

Люк прокара пръсти през косата си в опит да прикрие разочарованието си.

— Не, но искам да ми обещаеш две неща. — Първо, не искам да разказваш на никого за неоткритата мина на Лудия Джак. Това важи и за Невада. Кеш не е споменал дори пред Карла.

— Няма проблем — каза Невада. Погледна одобрително Кеш. — Значи я търсиш вече девет години, а? Харесвам мъжете, които умеят да си държат устата затворена.

Кеш сви кисело устни, но не каза нищо.

— И при мен няма проблем — сви рамене Марая. — Няма да има на кого да разкажа, освен на вас, а и вие вече знаете. Какво е второто?

— Не искам да обикаляш сама, докато търсиш проклетата мина — продължи Люк. — Това е диво самотно място.

Марая бе готова да се съгласи, но спря.

— Я чакай малко. Не мога да кажа на никого, нали така?

Люк кимна.

— А вие с Невада и Кеш сте единствените, които знаете. Правилно ли съм разбрала?

— Карла знае — призна Люк. — Аз сам й казах.

— Значи знаят петима, включително и аз.

— Точно така.

— Кажи ми, големи братко, ти колко време си посветил на търсене на тази мина?

— Никакво — отсече той.

— Ами ти, Невада?

Мъжът погледна към Люк, но Кеш отговори вместо него.

— Невада трябва да проследи риса. Това запълва свободното му време през лятото.

Кеш не скри задоволството в гласа си. Люк веднага го долови. Усмивката му бе хитра и бърза, но Невада я забеляза. Марая не забеляза нищо. Тя гледаше Кеш с надежда в погледа и очакваше той сам да предложи компанията си. Той сякаш не я забелязваше.

— Никой не копае високо в планините през зимата — заяви Люк.

Марая не се отказа.

— Ами ти, Кеш?

— Съжалявам — отвърна той. — Този район е прекалено труден за новачка като теб.

— И преди съм ходила на къмпинг.

Кеш изсумтя, очевидно без да е особено впечатлен.

— И съм правила дълги преходи.

— А кой ти е носил раницата?

— Сама съм си я носила.

Той отново изсумтя. Отношението му не бе особено окуражително.

Внезапно Марая бе осенена от вдъхновение.

— Аз ще готвя. Дори ще мия чиниите. Може ли?

Кеш се вгледа в искрящите й очи и елегантната длан, положена върху голата му ръка и разбра неизказаната открито молба. Обзе го желание да я чуе как му се моли като на любовник, а не за да си осигури уменията му на златотърсач.

— Не става — каза Кеш по-грубо, отколкото искаше.

Марая трепна, сякаш я бе зашлевил. Колебливо отдръпна ръка от неговата.

За момент очите на Люк се разшириха, а след това се присвиха, преценили ситуацията по мъжки. Скоро устните му се извиха в усмивка, в която имаше и съчувствие, и веселост, защото осъзна какъв е проблемът на Кеш.

— Ако бях на твое място, гранитни човече, — изрече бавно Невада — щях да си променя мнението.

Кеш го погледна ядно.

— Само дето не си на мое място.

— Да не би това да означава, че ще дойдеш мен да търсим злато? — обърна се Марая към Невада с надеждата гласът й да не издаде колко наранена се чувства от грубия отказ на Кеш.

— Извинявай, дебеланке — каза Люк и по този начин пресече отговора на Невада. — И без това нямам достатъчно хора. Не мога да си позволя да загубя Невада.

— Колко жалко — каза спокойно Невада. — Жалко, че картата със съкровището няма да бъде използвана.

— Какво? — изрекоха в един глас Люк и Кеш.

Без да каже и дума, Невада побутна някакъв лист към Марая. Кеш се наведе над рамото й, но сдържа дъх, за да не усеща лекия й примамлив аромат.

— Аз съм войн, не златотърсач — продължи Невада. — Въпреки това съм разчитал не една и две карти, рисувани от полуграмотни хора. Честно казано, тази май показва пътя към мината на Лудия Джак.

Пета глава

Кеш едва сдържа недоволството и гнева си и вдигна поглед от потъмнелия от времето лист към невинното изражение, изписало се по лицето на Марая.

Нищо чудно, че е полудяла да размени правата си за несъществуващото наследство срещу разрешението на Люк да търси злато в „Рокинг Ем“. Имала е, значи карта как да открие мината на Лудия Джак!

И въпреки това Марая изглеждаше толкова уязвима, когато молеше Кеш за помощта му.

Малка лъжлива артистка. Господи! Защо си направил мъжете такива глупаци? А защо аз съм най-глупав сред глупаците?

Марая вдигна поглед от листа към Невада и се усмихна кисело.

— И аз много се развълнувах първия път, когато я видях. След това я разгледах отново, а след това отново. Разучавах я, докато не ме заболяха очите, но така и не успях да разбера две трети от драсканиците. Дори и да предположа, че Лудия Джак я е рисувал, а това изобщо не е сигурно, той дори не е отбелязал север и юг и аз няма начин да се ориентирам. Ако пък трябва да се ориентирам кое как по е, направо ми се вижда невъзможно. Сигурно онзи перко наистина е бил неграмотен. На тази карта няма нито една буква.

— Той не е имал нужда от думи. Познавал е всяко кътче от земята, за какво му е била азбука? — Невада обърна картата, така че тя застана на единия заоблен от годините ъгъл. — Ето това е север — каза той и посочи горния ъгъл.

— Сигурен ли си? — попита учудено тя. — Как успя да разбереш?

— Прав е — потвърди след малко Кеш. Вгледа се в картата с нарастващо вълнение. — Това е Мустанг Пойнт. Нищо друго наоколо няма такава форма. Това означава… да, ето го. Черния Каньон. Следователно това тук е Сейтънс Бат, което ще ни отведе през тясната долина към Блек Спрингс… — Гласът на Кеш премина в неразбираемо мърморене.

Марая наблюдаваше с широко отворени очи движението на дългия показалец на Кеш, докато той изброяваше напълно непознатите за нея имена. След това той зареди думи, които бе чувала преди, груби думи, които й подсказаха, че е изгубил ориентация. Понечи да попита какво не е наред, но се спря. И Люк, и Невада се бяха привели над картата пред нея и следяха линиите, които водеха към неясна местност, където някой май бе разлял кафе, за да замаже нарочно центъра на картата.

— По дяволите, та това може да изкуши и светец — каза Кеш и добави няколко израза, които бяха напълно чужди на светците. — Някой тъпак е омазал най-важната част от картата. Тя вече за нищо не става!